Решение по дело №44/2009 на Административен съд - Силистра

 

РЕШЕНИЕ

№ 47

гр. Силистра, 01.07.2009 г.

 

Административен съд – Силистра (АСС), в открито заседание на първи юли две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          ВАЛЕРИ РАДАНОВ

                       ВЕЛИЧКА МАРИНОВА

при секретаря Стефка Димитрова и с участието на прокурора Даниела Неделчева разгледа КАНД № 44 по описа на съда за 2009 г., докладвано от съдия Р., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 164 / 27.03.2009 г. по АНД № 98 / 2009 г. Силистренският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 19-1900075 / 09.01.2009 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Силистра, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 КТ за извършено нарушение на чл. 245, ал. 1 КТ.

Касаторът Л.Г.С., ЕГН **********, моли съда да отмени горепосоченото решение и потвърденото с него наказателно постановление поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Силистра – редовно призован, не се явява представител и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

В мотивите на атакуваното решение е възприета следната фактическа обстановка: на 24.09.2008 г. е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на касатора, в качеството й на ЕТ "*** - ***" – гр. Силистра. В хода на проверката се установило, че между едноличния търговец и Р.Л.А. е бил сключен трудов договор № 04 / 22.08.2005 г., изменен с допълнително споразумение № ** / 02.01.2008 г., по силата на който лицето изпълнявало трудовите си задължения на длъжността „Продавач ****" с договорено трудово възнаграждение в размер на минималната почасова работна заплата. От представената ведомост за изплащане на трудовите възнаграждения се констатирало, че през месец март 2008 г., при нормална продължителност на работното време, на работничката е изплатено трудово възнаграждение в размер на 201,80 лв., в нарушение на установения гаранционен режим за изплащане на трудовото възнаграждение, тъй като работодателят не е изплатил на наетото лице минималната месечна работна заплата, определена за страната с ПМС № 1 / 11.01.2008 г., в размер на 220,00 лева, и по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ.

Тълкувайки горепосочената разпоредба, районният съд правилно е приел, че „минималната работна заплата, определена от Министерския съвет, е основна заплата“, т.е. че тя е елемент от брутната работна заплата по смисъла на чл. 3, т. 1 и чл. 4 – 5 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Именно този елемент подлежи на нормиране от Министерския съвет според чл. 244, т. 1 КТ. Въпросното нормиране ограничава, в интерес на работника и служителя, свободата на договаряне на размера на основната работна заплата (арг. чл. 12 от Наредбата за договаряне на работната заплата). Но ако минималната работна заплата поставя долния праг при договаряне размера на основаната работна заплата, то тогава законодателят е допуснал възможността чистата сума за получаване от работниците или служителите да бъде по-ниска от размера на минималната работна заплата, тъй като, в хипотезата когато липсват допълнителни трудови възнаграждения, чистата сума за получаване неизбежно ще спадне под размера на минималната работна заплата поради задължителните удръжки за данък и осигуровки. Следователно изразът „... се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер ... не по-малко от минималната работна заплата за страната“ (чл. 245, ал. 1 КТ) трябва да се тълкува в смисъл, че работодателят е задължен да престира на работниците или служителите сума, изчислена при базова стойност, не по-ниска от минималната работна заплата, която може да бъде намалена с фискални удръжки. Осъществяването на тези удръжки се включва в смисъла на горецитирания легален израз, тъй като чрез тях работодателят изплаща на работниците или служителите част от дължимото възнаграждение, но не пряко, а чрез погасяване на пасиви от тяхното имущество, изразяващи се данъчни и осигурителни задължения, породени от възникване на вземането за трудово възнаграждение и събираеми от размера на последното. Обратното тълкуване (че коментираният легален израз визира само чистата сума за получаване) би било възможно, само ако законодателят, определяйки минималният размер на основната работна заплата, в същото време освободи от налози последната – нещо, което за съжаление не е част от нормативната действителност.

С оглед на гореизложеното се налага изводът, че районният съд неправилно е окачествил фактите по делото като допуснато нарушение на чл. 245, ал. 1 КТ, сравнявайки размера на чистата сума за получаване и нормативния минимум, определен с Постановление № 1 на Министерския съвет от 11.01.2008 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. Неправилно е определен в размер на 220 лв. и самият нормативен минимум, тъй като страните са уговорили почасова работна заплата, чиято месечна величина, в зависимост от броя на работните дни в месеца, може да надхвърли или да не достигне сумата от 220 лв. (в случая са отработени 20 работни дни, т.е. 160 часа, при което минималният месечен размер на основната работна заплата, според минималната часова ставка на горепосоченото постановление, възлиза на 208 лв.). Сумата от 220 лв., визирана от постановлението, касае само случаите, при които основната работна заплата е уговорена не в почасов, а в месечен размер. Следователно оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление подлежат на отмяна (чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН) поради наличието на отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Относно претенцията на касатора за разноски, АСС не следва да се произнася, тъй като, съгласно тълкувателно решение № 2 / 03.06.2009 г. на ВАС по тълкувателно дело № 7 / 2008 г., „административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.“

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 164 / 27.03.2009 г. по АНД № 98 / 2009 г. на Силистренски районен съд, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1900075 / 09.01.2009 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Силистра.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                     2.