Решение по дело №1463/2023 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 854
Дата: 10 октомври 2023 г.
Съдия: Олга Златева
Дело: 20235530101463
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 854
гр. Стара Загора, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Пламена Цв. Д.
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20235530101463 по описа за 2023 година
Предявени са искове от ........ -гр. ........ против „........ - по чл.422 ал.1 от ГПК, вр. с
чл. 327 ал. 1 от ТЗ – за сумата от 2794,20 лева - главница, представляваща неплатена
продажна цена на доставени стоки, за което е издадена фактура № ....../21.12.2020г.; и
във вр. с чл. 86 от ЗЗД – за сумата от 568,93 лева – лихва за забава върху главницата за
периода от 22.02.2021г. до 24.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2023г. до окончателното й изплащане за които суми е издадена
Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 955/2023г. по описа на Старозагорския районен
съд.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника стоки, за което е издал фактура
....../21.12.2020г. Същата била получена и подписана от ответника на 22.12.2020г. с
приемно-предавателен протокол № ......[1]2......../21.12.2020г. Падежът за плащане бил
до 60 дни след доставката, а именно 22.02.2021г., като към настоящия момент
ответникът не бил погасил задължението си. Твърди се, че дружеството ищец е с
основен предмет на дейност: производство и продажба, търговия, внос, ВОП, износ,
ВОД на дезинфектанти, антисептици, консумативи, техника, козметика и детергенти за
хуманната и ветеринарната медицина, личната и битова хигиена, хранително-
вкусовата, текстилната и други промишлености. Ищецът извършвал периодични
доставки по заявки на ответното дружеството. Последното извършвало заявките на
база действащи договори, сключени на основание чл.121, ал.1 от ЗОП, като в периода
на извършване на доставка на процесната фактура, доставките били извършвани по два
активни договора - Договор № ........ и Договор № ....... Съгласно предмета на
1
договорите, ищецът – като изпълнител, се задължил да доставя на възложителя –
ответника, стоки след предварителни писмени заявки на възложителя. Плащането на
стойността на конкретната доставка по банковата сметка на изпълнителя страните
договорили в чл.4.2 на двата договора - в срок до 60 дни след съответната доставка
срещу издадена фактура и подписан приемо-предавателен протокол. За дата на
доставките страните приели в подписания помежду им и посочен по-горе договор
/чл.7.1. от всеки един от договорите/ датата, на която стоките са пристигнали при
крайния получател, съгласно приемо-предавателния протокол. В изпълнение на
задълженията си по договора, изпълнителят доставил на възложителя стока, за която
стока изпълнителят-ищец издал на възложителя, а възложителят получил на
22.12.2020г. фактура № ....../21.12.2020г., като стоките били получени от възложителя
на 22.12.2020г. съгласно приемно-предавателен протокол № ...... 2......../21.12.2020г.,
подписан от възложителя на посочената в него дата /22.12.2020г./, който е приложен
към фактурата. Фактурата била осчетоводена при кредитора и длъжника. Падежът за
плащане на фактурата бил до 60 дни след доставката или на 22.02.2021г. Плащане на
сумата по фактурата за доставените стоки не било постъпило по банковата сметка на
изпълнителя /Кредитор/ - ищеца. Дължала се мораторната лихва за забава за периода от
датата на падежа 22.02.2021г. до 24.02.2023г. в размер на 568,93 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди, че не
оспорва обстоятелството на доставката, както и че е издадена такава фактура и същата
е осчетоводена в счетоводството му. Заявява, че не дължи претендираната сума. Не
спори, че между него и ищеца са налице търговски взаимоотношения, водещи до
издаването на поредица от фактури. Съгласно чл.76, ал.1, изр. първо от ЗЗД, ако към
едно и също лице длъжникът има няколко еднородни задължения, ако изпълнението не
е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. На 05.01.2021г.
извършил плащане по банковата сметка на ищеца за сумата от общо 12 924,60 лева,
като в основанието изрично посочил номерата на фактурите, които погасява. Една от
посочените фактури, които ответникът погасявал, била фактура № ....../21.12.2020г.
Предвид това и на основание чл.76, ал.1, изр. първо от ЗЗД счита задължението по
процесната фактура за погасено преди предявяване на настоящия иск. Предвид
извършеното плащане на главницата по процесната фактура и погасяване на
задължението на 05.01.2021г. /преди крайната дата на падежа – 22.02.2021г./, заявява,
че не дължи мораторна лихва. Счита, че не дължи и законна лихва. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли исковете да бъдат
уважени, претендира разноски, евентуално, възразява за прекомерност на заплатения
от ответника адвокатски хонорар.
Ответникът чрез пълномощника си моли исковете да се отхвърлят, претендира
разноски.
2
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Със Заповед № 476/02.03.2023г., издадена по приложеното ч.гр.д. № 955/2023г.
по описа на Старозагорския районен съд, е разпоредено ответникът да заплати на
ищеца процесните суми. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК срещу Заповедта е подадено
възражение от длъжника /ответника/, обуславящо допустимостта на настоящите
установителни искове за вземанията, предмет на Заповедта.
Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника са налице търговски
взаимоотношения, сключени са договори: № ........ и № ......., като са доставяни стоки от
ищеца на ответника и са издавани поредица от фактури, сред които - процесната - №
....../21.12.2020г. Съгласно чл. 4.2. от двата договора, плащането на стойността на
конкретната доставка става по банковата сметка на изпълнителя – ищеца, в срок до 60
след съответната доставка, срещу издадена фактура и подписан приемо-предавателен
протокол. Не е спорно, че ответникът е получил стоките по фактурата, като и че на
22.12.2020г. е подписан приемно-предавателен протокол № ...... 2......../21.12.2020г.
С платежно нареждане от 05.01.21г. ответникът е превел по банковата сметка на
ищеца сумата от 12 924,60 лв., като основание за плащане е посочил 8 бр. фактури,
сред които процесната № .......
По делото е представена банкова референция рег. № .......... от Банка „ДСК“ АД,
че за периода от 01.01.2020г. до 31.01.23г. по посочена разплащателна сметка ищецът е
получил постъпления с наредител ответникът на обща стойност 238 677,60 лв.,
подробно описани в Приложение 1. В Приложение 1 е отразено постъпване на
05.01.21г. на сумата 12 924,60 лв. и са посочени фактурите, които са отразени в
платежното нареждане от 05.01.21г., сред които процесната № .......
От приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, което
съдът кредитира, като обосновано, компетентно и неоспорено от страните, се
установява, че процесната фактура № ....../21.12.2020г. е осчетоводена коректно в
счетоводните регистри на ищеца и на ответника - на 21.12.2020г. От приложената по
делото Банкова референция с изх.№ .......... /с Приложение 1 към нея/ и представеното
платежно нареждане с референция № ...... от 05.01.21г. за сумата от 12 924,60 лв. е
видно, че в основанието за плащане е посочена процесната фактура, поради което,
вещото лице счита, че има данни за извършено плащане от ответника по процесната
фактура. Освен това, стойността на издадените фактури, посочени в основанието за
плащане, отговаря на платената сума в посоченото платежно нареждане. Ищецът не е
отразил плащане по процесната фактура. Съгласно платежно нареждане с референция
№ ...... от 05.01.21г., ответникът е закрил задължението си по процесната фактура и тя
не присъства като неплатена в счетоводните му регистри. Задължението по процесната
фактура е следвало за бъде платено до 20.02.21г. /в 60 дневния срок от доставката/.
3
Съдът приема, че с платежното нареждане от 05.01.21г., в което са описани като
основание фактурите, които се плащат, сред които процесната, длъжникът е направил
избор кои задължения погасява, като видно от представената от ищеца банкова
референция и Приложение 1 към нея, изборът е достигнал до кредитора. Поради това,
че ответникът е заявил кои фактури плаща, на основание чл. 76 ал. 1, изр. 1 от ЗЗД,
съдът намира, че с плащането на 05.01.2021г. е погасена цялата дължима сума по
процесната фактура № ....../21.12.2020г., следователно, искът за установяване
дължимостта на главницата е неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Ответникът е заплатил сумата по фактурата преди падежа /20.02.21г./, съответно, не е
бил в забава, поради което, претенцията за установяване дължимостта на мораторната
лихва е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът намира,
че следва да присъди минималното адвокатско възнаграждение – в размер на 636,31
лв., предвид направеното възражение от ищеца и степента на фактическа и правна
сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........ ЕИК ......., със седалище и адрес на управление
гр. ........, ул. ......., искове за признаване за установено по отношение на „......, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление .........., че дължи на ищеца сумата от 2794,20 лева -
главница, представляваща неплатена продажна цена на доставени стоки, за което е
издадена Фактура № ....../21.12.2020г. и подписан на 22.12.2020г. приемно-
предавателен протокол № ......-2......../21.12.2020г., сумата от 568,93 лева – лихва за
забава върху главницата за периода от 22.02.2021г. до 24.02.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.03.2023г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 955/2023г. по описа на
Старозагорския районен съд, като неоснователни.
ОСЪЖДА „........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. ........, ул.
......., да заплати на „......, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление .........., сумата
от 636,31 лева, направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването
му пред Старозагорския окръжен съд.

4
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5