№ 845
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110203023 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Специализирано поделение „Опитна станция по
лозарство и винарство-Варна“ към Държавно предприятие „Научно-
производствен център“ - гр.Варна срещу Наказателно постановление № 03-
012722/25.06.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с
което на поделението било наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с
чл.414, ал.1 от КТ.
Санкционираното лице счита наказателното постановление за
незаконосъобразно като противоречащо на закона и на съдопроизводствените
правила. Счита, че не е спазен срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Намира, че са
допуснати следните съществени процесуални нарушения: актът е съставен в
присъствието само на един свидетел; в АУАН и НП липсва пълно, точно и
ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено;
неясно остава по какъв начин е определена датата на извършване на
нарушението; налице е несъответствие между описаната фактическа
обстановка и сочените за нарушени законови разпоредби. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Алтернативно моли НП да бъде изменено, като се приложи
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ или като се намали размерът на
наложената санкция.
1
В съдебно заседание СП „ОСЛВ-Варна“ се представлява от директора,
който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Изтъква, че
впоследствие всички трудови възнаграждения са били изплатени.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното поделение към
държавно предприятие, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН (видно от представените разпечатки от електронни изявления, от които
се установява, че жалбата е предадена на куриер на 04.08.2020г.), срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Специализирано поделение „Опитна
станция по лозарство и винарство-Варна“ към Държавно предприятие
„Научно-производствен център“ - гр.Варна е с основна дейност „Отглеждане
на грозде“, реализирана в обект: „Винарска изба“, намиращ се в гр.Варна. За
осъществяването на дейността си същото ангажирало работници по трудово
правоотношение. През м.октомври 2019г. поделението не изплатило
уговореното трудово възнаграждение на четирима работници и служители за
извършената работа за м.септември 2019г. в установения за това срок. На
лицето А. Г. било начислено трудово възнаграждение в размер на 504.39 лв.,
но били изплатени 350 лв., с остатък – 154.39 лв; на И. И. –съответно
начислени 439.33 лв., които били изцяло неизплатени; на М. Д. били
начислени 458.44, също изцяло неизплатени; на Н. Р. били начислени 473.66
лв., от които били платени 300,00лв., с остатък – 173.66лв.
Поради неизплащането на дължимите трудови възнаграждения бил
подаден сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“-Варна. В тази връзка на
05.05.2020г. от свидетелите Р. Н. П. и ПЛ. Б. Б.-инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна била извършена проверка за спазване на
трудовото законодателство от страна на поделението, в хода на която
изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на
29.05.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на санкционираното лице за това, че като работодател, на 28.10.2019г., не е
изплатило дължимите уговорени трудови възнаграждения за м. септември
2019г. на 4 работници и служители в размер на 1225,82 лева. Актът бил
2
съставен в присъствието на директора на специализираното поделение, бил
предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 25.06.2020г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на СП
„ОСЛВ-Варна“ било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл.128, т.2, вр. с
чл.270, ал.3 от КТ. Впоследствие, на 03.08.2020г. на работниците били
изплатени всички дължими суми.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва с
жалбата, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- от разпита на свидетелите Р. Н. П. и ПЛ. Б. Б., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. По делото не е установено наличието на данни за
предубеденост или заинтересованост на свидетелите, поради което
твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
Показанията на проверяващите се подкрепят и от приложените
писмени доказателства и конкретно- от приложените по АНП Справка за
начислени, изплатени и неизплатени трудови възнаграждения, платежни
нареждания и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка
по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ задължава работодателите да
плащат в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. По силата на чл.270, ал.2 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти, доколкото не е уговорено друго. В случая няма не само данни, но и
фактически твърдения в НП или в жалбата да е било уговорено друго, поради
което трудовите възнаграждения е следвало да бъдат изплащани в
съответствие с чл.270, ал.2 от КТ.
3
Задължението по чл.128, т.2 от КТ е възложено на работодателите.
Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това
качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. Няма спор по делото, а и се установява от приложената
справка за начислени, изплатени и неизплатени трудови възнаграждения, че
четиримата работници и служители са били ангажирани по трудово
правоотношение от санкционираното поделение за изпълнение на определени
трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това
положение правилно е счетено, че СП „ОСЛВ-Варна“ има качеството
работодател по отношение посочените лица. В това си качество същото е
било задължено да заплаща дължимите трудови възнаграждения най-късно до
края на съответния месец. Безспорно е установено по делото, а и не се
оспорва от страна на санкционираното лице, че дължимите суми за трудови
възнаграждения за м. септември 2019г. са изплатени много по-късно- едва
след проверката. По този начин поделението действително е допуснало
неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.128, т.2 от КТ.
В практиката си Административен съд-Варна приема, че относно
благоприятните юридически факти за санкционираното лице,
доказателствената тежест е възложена на последното. След като
жалбоподателят нито е твърдял, нито е доказвал, че възнагражденията на
работниците за м.септември 2019г. са били изплатени в съответния за това
срок, фактическите твърдения на наказващия орган в тази насока следва да се
счетат за доказани.
Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че
при провеждането на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
отмяната на атакуваното наказателно постановление. В обстоятелствената
част на НП липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата около
извършеното нарушение, изисквано от чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Наказващият
орган е посочил, че работодателят не е изплатил трудовите възнаграждения на
четирима работници и служители в размер на 1225,82лв. Тези работници и
служители обаче не са били индивидуализирани нито в акта, нито в
издаденото НП, като не е конкретизирано и на кое лице какво трудово
4
възнаграждение се е дължало. Този пропуск е особено съществен, тъй като
препятства възможността на санкционираното лице да обори твърденията на
наказващия орган относно размера на трудовите възнаграждения или да
представи доказателства, че дължимите такива са били изплатени.
Непосочването на размера на трудовите възнаграждения, които се твърди, че
не са били изплатени, създава пречка и за съда да установи дали нарушението
е било отстранено веднага след установяването му и съответно- налице ли са
основания за приложение на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ.
На следващо място, от приложените писмени доказателства е видно,
че на лицата А. Г. и Н. Р. е била изплатена част от дължимото трудово
възнаграждение, но в размер, по-нисък от установената за страната
минимална работна заплата. Според разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60
на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната. Следователно, предвид
извършените частични плащания, по отношение възнагражденията на
посочените лица е извършено нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, а не на чл.128,
т.2 от КТ. В наказателното постановление обаче е описано, че не са изплатени
дължимите възнаграждения на четири лица, като е посочен общият размер на
дължимите суми. При това положение наказателното постановление се явява
и необосновано, тъй като при двама от работниците не се касае за цялостно
неизплащане на дължимите суми, а за плащане в нарушение на изискванията
на чл.245, ал.1 от КТ. Липсата на конкретизация в НП на кои работници
какви суми не са били изплатени, дали се касае за пълно или частично
неизпълнение, дали изплатената част от трудовите възнаграждения е в
рамките на 60 % от брутното месечно възнаграждение, но не по- малко от
минималната работна заплата за страната, не само накърнява правото на
защита на санкционираното поделение, но и препятства съда при
определянето на надлежната правна квалификация на нарушението.
С оглед разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е видно, че са извършени
четири отделни административни нарушения по отношение четирима
работници и служители. От обстоятелствената част на наказателното
постановление не става ясно за проявеното поведение към кое от лицата е
5
наложена процесната санкция. Тази неяснота е особено съществена, тъй като,
както беше посочено, по отношение двама от работниците е осъществено
друг вид административно нарушение-такова по чл.245, ал.1 от КТ. Липсата
на надлежна конкретизация на претендираното нарушение в НП осуетява
възможността на съда да прецени правилно ли са определени законните
разпоредби, които са били нарушени и съответно- да приложи надлежната
правна квалификация в съответствие със задължителните указания, дадени в
ТР№/20г. на ВАС, в случай, че са налице основания за това.
Непосочването на всички относими към съставомерността на деянието
факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, трайно се
третира от съдилищата като съществено процесуално нарушение, тъй като
безспорно накърнява процесуалните права на санкционираното лице и най-
вече-правото му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.
Отделно от изложеното, съдът констатира и че датата на извършване на
нарушението е определена по неясен начин. В НП е посочено, че
нарушението е извършено на 28.10.2019г., но липсват фактически твърдения
между страните по трудовото правоотношение да е уговорена конкретна дата
за изплащане на трудовите възнаграждения. Това прави невъзможно да се
установи дали действително противоправното поведение е проявено на
посочената в НП дата. Датата на извършване на нарушението е един от
съществените обективни признаци за индивидуализацията му и е от
решаващо значение за съставомерността му, както и за надлежното и в пълен
обем упражняване правото на защита на наказаното лице. (В този смисъл е
Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 983/2020 г.).
Правилното посочване на датата на извършване на нарушението е от особено
съществено значение не само с оглед необходимостта санкционираното лице
да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, но и най-вече с оглед
преценката дали не са изтекли съответните давностни срокове. Според
установената съдебна практика погрешното определяне на датата на
извършване на нарушението представлява съществено процесуално
нарушение, а поради непълнотата на изложената в НП фактическа обстановка
е невъзможно да се установи дали в случая тази дата е определена правилно.
Съдът констатира и че наказващият орган не е изпълнил надлежно
задължението си по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби,
които са били нарушени. Посочено е, че е нарушен чл.128, т.2, вр. с чл.270,
ал.3 от КТ. Втората от цитираните норми обаче урежда начините на
изплащане на трудовите възнаграждения и е неотносима към разглежданото
нарушение. Посочването на тази разпоредба, вместо на приложимата в случая
норма на чл.270, ал.2 от КТ, задълбочава цялостната неяснота на
наказателното постановление и нарушава правото на санкционираното лице
да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.
6
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно поради липса на пълно и ясно
описание на нарушението, водеща до неяснота на
административнонаказателното обвинение, съчетана с противоречиво и
несъответно на описаните факти определяне на правната квалификация на
извършеното.
Независимо от изхода на делото на специализираното поделение не
следва да се присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на
данни такива да са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 03-
012722/25.06.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с
което на Специализирано поделение „Опитна станция по лозарство и
винарство-Варна“ към Държавно предприятие „Научно-производствен
център“ - гр.Варна, ЕИК:2054076780016, на основание чл.416, ал.5, вр. с
чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000,00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7