№ 132
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000702 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по три въззивни жалби на ЗЛ. Р.
СТ. и Т. Г. Р., и двамата от гр.Шумен срещу решение № 260019 от
20.04.2021г. по търг. дело № 9/19г. по описа на Шуменски окръжен съд, с
което са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България” АД сумата
от 42 458.17 швейцарски франка, от които главница в размер на 36 321.35
швейцарски франка, възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016г. до
14.01.2019г. в размер на 4 679.63 швейцарски франка, наказателна лихва за
периода от 03.02.2016г. до 14.01.2019г. в размер на 1 067.40 швейцарски
франка, банкови такси в размер на 298.17 швейцарски франка и застраховки в
размер на 91.62 швейцарски франка, дължими по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 38119 от 30.05.2008г., ведно със законната
лихва върху дължимите главница, банкови такси и застраховки от датата на
подаване на исковата молба – 14.01.2019г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 4 280.90лв. – разноски по делото съразмерно с уважената
част от исковете; срещу решение № 260048 от 11.08.2021г. по чл.247 от ГПК
и срещу решение № 26050 от 13.08.2021г. по чл.250 от ГПК.
В жалбата срещу осъдителното решение се твърди, че обжалваното
1
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и
процесуални правила.
Оспорва приетата от първоинстанционния съд валута – швейцарски
франкове на паричното задължение, а не български лева. Твърди че
посочването на швейцарския франк като кредитен лимит в договора за кредит
представлява само опосредяващ измерител, който служи за извършване на
валутна сделка, предхождаща изпълнение на сделката по връщане на
паричното задължение. Счита се, че щом кредитът е предоставен в лева, то не
може да се претендира връщането му в друга валута. В условие на
евентуалност се претендира, че стойността на швейцарските франкове към
лева следва да се изчисляват според първоначално договорения по договора
за кредит курс и това трябва да намери отражение в диспозитива на съдебния
акт.
На следващо място оспорват изводите на съда за настъпила предсрочна
изискуемост. Твърдят че банката като е изменила съществено условия – чрез
значително увеличаване на размера на дълга, е направила невъзможно
кредотополучателите своевременно да внасят суми, необходими за
погасяване на съответните месечни вноски за издължаване на банковия
кредит. Инвокират се аргументи за липса на вина на въззивниците по
отношение спрените плащания на вноските по кредита след 16.02.2012г.
Твърди се, че банката не е оказала необходимото съдействие – да осигури
условия, каквито са съществували към датата на сключване на договора за
банков кредит. Навеждат се доводи за липса на валидно обявена предсрочна
изискуемост като се счита, че кредиторът не е имал право да я обяви.
Поддържа се, че договорите за цесия, въз основа на които „Юробанк
България” АД черпи правата си са нищожни. Сочи се, че сумите към датата
на цесията са несъществуващи за цедента в обема, в който са записани в
приложението към втория договор за цесия, тъй като предмет на цесионна
сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания. Поради
което и твърдят че цесията от 30.07.2014г. не е породила действие, а дори и че
е нищожна. Твърдят че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост
23.11.2018г. /26.11.2018г., нито към датата на входиране на исковата молба
банката притежава качеството цесионер, в което е предявила иска.
Твърдят недължимост на наказателна и възнаградителна лихва и
2
застраховки. Сочат че забавата им не е виновна с оглед неосигурена
съдействие от банката. Позовават се и на качеството на банката – цесионер,
посочено в исковата молба. Твърдят че за един и същи период банката
претендира както възнаградителна, така и втора възнаградителна лихва, като
част от наказателната лихва.
В депозирана в срок допълнение към въззивната жалба се твърди че
съдът не се е произнесъл по всички заявени възражение срещу иска, а именно
на възражение за нищожност на клауза от договора за банков кредит относно
наказателната лихва, поради противоречие с добрите нрави и на възражение
за нищожност на целия договор поради противоречие на добрите нрави.
Молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените
искове изцяло, евентуално да отхвърли исковете за размера на предсрочно
обявената за изискуема главница – за сумата след датата на уведомлението от
нотариуса или след датата на исковата молба, както и исковете за наказателна
и възнаградителна лихва. Претендират направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Юробанк България” АД в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Претендира разноски.
Втората въззивна жалба, подадена от ЗЛ. Р. СТ. и Т.Г. Р е срещу
решение № 260048 от 11.08.2021г. по търг. дело № 9/19г. по описа на
Шуменски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба с вх. №
262242 от 14.06.2021г., с правно основание чл.247 от ГПК, за допускане
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260019 от 20.04.2021г.
по търг. дело № 9/19г. по описа на Шуменски окръжен съд.
Въззивниците намират обжалваното решение за неправилно, поради
допуснати нарушения на процесуалните правила. Инвокират се аргументи, че
е налице несъответствие между диспозитива на съда и неговата действителна
воля (мотиви). Твърди се, че доколкото в мотивите си съдът правилно приема,
че курсът на български лев към швейцарски франк следва да е този,
определен в Приложение № 1 към Договора за банков кредит, то предходното
следва да намери отражение и в диспозитива на решението. Считат, че
липсата на горното уточнение в диспозитива, се явява предпоставка
отношенията между страните по повод определяне на размера на дълга в
3
швейцарски франкове да се уредят от курса на швейцарския франк към
българския лев към момента на евентуално образуване на изпълнително дело,
което е в пълно несъответствие с формирана воля на съда. Молят за отмяна на
обжалваното решение. Претендират разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Юробанк България”
АД, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли
за оставяне жалбата без уважение като неоснователна. Претендира разноски.
Третата въззивна жалба е подадена от ЗЛ. Р. СТ. и Т. Г. Р. срещу
решение № 260050 от 13.08.2021г. по търг. дело № 9/19г. по описа на
Шуменски окръжен съд, с което е оставена без уважение, молба с вх. №
262241 от 14.06.2021г., с правно основание чл.250 от ГПК, за допълване на
решение № 260019 от 20.04.2021г. по търг. дело № 9/19г. по описа на
Шуменски окръжен съд.
Въззивниците считат обжалваното решение за неправилно като
постановено в противоречие с процесуалните правила. Излагат твърдения, че
съдът не се е произнесъл по цялото искане, тъй като в мотивите на съдебния
акт липсва произнасяне и обсъждане на заявеното възражение за прихващане.
Молят за отмяна на обжалваното решение. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Юробанк България” АД, в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор намира въззивната жалба за неоснователна. Моли
съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание, въззивниците, чрез процесуален представител,
молят съда да уважи подадените от тях жалби. Въззиваемия, чрез
процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваните решения.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е осъдителното решение по иск,
предявен от „Юробанк България“ АД срещу Т. Г. Р. и ЗЛ. Р. СТ., солидарно,
до размера на сумите общо 42 458.17 швейцарски франка, от които главница
в размер на 36 321.35 швейцарски франка, сумата 4 679.63 швейцарски
франка - възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016г. до 14.01.2019г.,
сумата 1 067.40 швейцарски франка - наказателна лихва за периода от
4
03.02.2016г. до 14.01.2019г., сумата 298.17 швейцарски франка - такси, сумата
91.62 швейцарски франка - застраховки по кредита за периода, всички суми
дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38119 от
30.05.2008г. и допълнителни споразумения към него
На 30.05.2008г. между банката и въззиваемите – кредитополучатели е
сключен договор за кредит за покупка на жилище HL 38119, по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 60 000лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в
деня на усвояване на кредита със срок на погасяване 240 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита, на месечни вноски, включващи главница и
лихва съгласно погасителен план. Няма спор пред въззивна инстанция, че
сумата по кредита е усвоена на 03.06.2008г.
Не са спорни направените от длъжниците погасителни вноски в общ
размер на сумата 17 010.34лв. с последно плащане на 16.02.2012г., както и
спирането на плащанията.
Не е спорно че с договор за цесия от 15.07.2008г. банката е прехвърлила
на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземанията си по договора за кредит,
както и че между кредитополучателите и цесионера на 18.12.2009г. и на
30.09.2010г. са подписани допълнителни споразумения към договора за
кредит. Именно поради сключването на допълнителнине споразумение с
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД въззивният съд приема, че длъжниците са
уведомени за цесията от 15.07.2008г. Вземането по договора за кредит е
предмет на втори договор за цесия от 30.07.2014г., с който „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД е прехвърлило вземането обратно на банката.
Като доказателство по делото е представено нотариална покана,
съдържаща уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД от стария кредитор и изявления
на банката за предсрочна изискуемост, връчено на 23.11.2018г. на
въззивницата Р.. До въззивникът С. връчването е по реда на чл.47 от ГПК
чрез залепване на уведомление, но в приложената разписка не е удостоверено
изпълнението на задълженията по чл.47 ал.1 от ГПК с посочване на датите на
посещенията, както и по чл.47 ал.3 от ГПК за проверка на месторабота.
Независимо от това обаче, съобразно разрешението, дадено в решение № 123
от 24.06.2009г. по т.д.№ 12/09г. на ІІ т.о. на ВКС, уведомление, изходящо от
5
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл.99 ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК. Поради което и
въззивният съд приема, че договорът за цесия от 25.10.2017г. е породил
действие за длъжника и банката е легитимирана да предяви осъдителния иск
за събиране на вземането си по договора за банков кредит.
Въззивният съд намира възражението на въззивниците за нищожност на
договора за цесия от - 05.07.2008г. поради липса на съществени елементи от
договора за неоснователно. Предмет на договора за цесия са множество
вземания на банката по различни договори за кредит, подробно
индивидуализирани в приложения № 1 и № 2 към договора. Съответно
цената, която цесионерът следва да заплати е обща за всички, прехвърлени
вземания. Вземането, предмет на процесния договор за кредит е част от
вземания на банката, предмет на договора за цесия, включено е в приложение
1, неразделна част от договора за цесия, и е индивидуализирано, съобразно
счетоводните записвания за вземанията в банката, вземането е прехвърлимо.
По въпроса за валутата, в която е уговорен кредита:
Съобразно разрешението дадено в решение № 295 от 19.02.2019г. по
търг.дело № 3539/15г. на второ търг.отделение на ВКС и в решение № 60108
от 22.01.2022г. по търг.дело № 1159/20г. на второ търг.отделение на ВКС, в
хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена
на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната
/евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в
кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и
задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна
валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/
и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски
франкове/. Същото разрешение е приложимо и в настоящия случай, в който
цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в лева, а не в чуждестранната валута /швейцарски
франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в
6
чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в
същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в лева и
връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски
франкове/.
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение,
възникнало по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38119
от 30.05.2008г., съгласно който банката предоставила на кредитополучателите
кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 60 000лв. по курс „купува” на швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита /чл.1 от договора/. Съобразно чл.1
ал.3 е подписано приложение № 1 към договора, в което към датата на
усвояване на кредита е приложен курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на банката 1.1908 и съобразно този курс е определен размерът на кредита
в швейцарски франкове, а именно – 50 387 швейцарски франка. Разрешеният
кредит е усвоен по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл.2 ал.1/, чрез
превалутиране на сумата служебно от банката в евро, по търговски курс
„купува” на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването и
е преведена по открита в банката сметка на кредитополучателите в лева /чл.2
ал.4/. Съобразно чл.6 ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва
във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове,
като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата
и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл.2 ал.1, но има средства в евро или
в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези
средства след служебно превалутиране от банката на дължимите швейцарски
франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към евро/лева,
за което кредитополучателят с подписването на договора е дал своето
неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.20 ал.1 и ал.2
от договора е постигнато съгласие, че кредитополучателят има право да
поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски
франкове съответно в евро/лева, при което следва да се приложи съответния
лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на
лихвата по същата и за услугата кредитополучателят се съгласява да заплати
съответна комисионна. В чл.22 от договора кредитополучателят е декларирал,
че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от
7
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/български
лев, както и превалутирането, могат да имат за последица, включително в
случаите на чл.6 ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя
сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме
всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната
на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
С ал.2 на чл.23 от договора, кредитополучателят декларирал и че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
В случая е безспорно, че предоставеният на ответниците ипотечен
кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, поради което те имат качеството на потребители по смисъла на § 13
т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ищец съответно се явява търговец по смисъла на
§ 13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Според формираната от ВКС константна практика, неравноправна е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна
валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск
върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато
при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144 ал.3 от ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл.146 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а
тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално
уговорено, е на търговеца. В случая посочената презумпцията не е оборена –
подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава
8
банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи,
оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално
уговорени с него, а и липсват ангажирани от банката доказателства,
потребителите да са могли да изразят становище по съдържанието на
договора, вкл. по посочените клаузи, както и да са имали възможност да
повлияят върху тях. Процесният договор за кредит е сключен в швейцарски
франкове при очевидна необходимост за ответниците от паричен ресурс в
лева /с оглед целта на договора за кредит/, при клауза в договора,
възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в швейцарски
франкове /сметката в швейцарски франкове е блокирана/, респективно
договорът е сключен в посочената валута, само поради по-ниския лихвен
процент на кредита в швейцарски франкове. При сключване на договора, на
ответниците е била предоставена информация, че е възможна промяна на
обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще
рефлектира върху размера на дълга в лева. Не е предоставена обаче каквато и
да е информация относно: Какви ще са икономическите последици за
задълженията по договора при значителна обезценка на евро/лева спрямо
швейцарския франк, какви са очакваните прогнози относно промяната на
курса швейцарски франка/лева, с каквато информация банката, с оглед
професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и
какви действия могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране
на риска /например чрез застраховане/. Действително, експертната
компетентност на банката се изразява при осъществяване на сравнителен
анализ на факти, а не на база възможност за предвиждане на валутните
курсове години напред. Именно въз основа на високия професионализъм и
експертен потенциал на служителите на банката /с които последната очевидно
разполага/, анализът на обективно съществуващите и осъществили се в
световен икономически план към момента на сключване на договора факти,
ищецът е могъл и е бил длъжен да предвиди устойчивият темп на поскъпване
на швейцарския франк, за което и за икономическите последици, от което, е
следвало да уведоми кредитополучателите, но такова уведомяване липсва -
предоставената от банката информация е била недостатъчна, ответниците да
преценят дали да носят валутния риск /който с оглед изложеното дотук
несъмнено са поели изцяло/ при нисък лихвен процент по кредита или да
получат кредит при по-висок лихвен процент, но без да носят валутния риск.
9
Ответниците като средни потребители – относително осведомени и в разумни
граници наблюдателни и съобразителни, не биха могли въз основа само на
предоставената им информация да преценят потенциално значимите
последици от поетия от тях валутен риск, което ги е принудило да се съгласят
с предварително установените от банката условия, без да могат да повлияят
на съдържанието им, вкл. и по отношение на декларираните в договора
обстоятелства. Ето защо и при липсата на ясни и разбираеми критерии за
икономическите последици, не може да се приеме, че клаузите, свързани с
носенето на валутния риск, са уговорени по прозрачен начин, а при липса и на
предоставяне на достатъчна информация, банката е действала в нарушение на
принципа на добросъвестност. Изложеното води до извод за неравноправност
на клаузите, свързани с носенето на валутния риск – чл.22 и частта от
клаузите на чл.6 ал.2 и чл.20 ал.2 от договора, с които е прието
превалутирането да се извършва по курса „купува“, съответно „продава” на
банката за швейцарския франк към евро/лева към деня на
превалутирането/погасяването/, на основание чл.143 т.19 вр.чл.146 от ЗЗП
/преди изм. с ДВ бр.100/19г./ и невъзможност за приложение на разпоредбата
на чл.144 ал.3 т.1 от същия закон.
На следващо място както бе посочено, реален паричен поток от
кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, а
действителното усвояване от кредитополучателя на кредита е лева. Това
обаче не води до извод, че валутата, в която се договаря и предоставя
кредита, е лева. Клаузите на чл.1 ал.1 и ал.3 и чл.2 ал.1 и ал.3, чл.6 ал.2, чл.21,
ал.2 /последните две в останалата им част/, не пораждат каквото и да е
съмнение относно волята на страните за: предоставяне на кредита в
швейцарски франкове /равностойни на определено количество лева/;
превалутиране на така получения ресурс от швейцарски франкове в лева в
деня на усвояването му по приложим и при двете превалутирания един и същ
курс, определен в приложението към договора; дължима цена /лихва/ за
ползване на паричния ресурс в същата валута – швейцарски франкове;
възможност за погасяване на кредита в евро или в лева. Посочените уговорки
в договора са ясни и разбираеми, тъй като въз основа на тях на потребителя не
само е известен за еднаквия курс на двойното превалутиране към момента на
отпускане на кредита /от едната валута в другата и обратното/, но въз основа
на тези клаузи средният потребител може да прецени, че независимо, че
10
кредитът се предоставя в швейцарски франкове /в която валута кредитът е
договорен и се дължи и възнаградителната лихва/, той реално ще използва
паричен ресурс в лева, в която валута ще има и възможност да погасява
вноските. Предвид изложеното, въпросът относно неравноправност на тези
клаузи не може да бъде разглеждан.
Установяването на неравноправния характер на клаузите относно курса,
по който ще се превалутират платените в лева или евро суми в швейцарски
франкове и поемането на целия валутен риск от промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лев/евро само
от кредитополучателите - потребители позволява да се възстанови правното и
фактическото положение на последните каквото би било без наличието на
тези неравноправни клаузи. Договорът за кредит може да се прилага и да се
изпълнява и без чл.22 и частта от клаузите на чл.6 ал.2 и чл.20 ал.2 от
договора, тъй като се запазват съществените задължения на страните –
задължението на банката да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок и задължението на заемателя да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, а
преценявайки конкретните обстоятелства, настоящият съдебен състав счита,
че запазването на действието на договора без неравноправните клаузи не
противоречи на интересите на кредитополучателя – потребител.
Не са спорни пред въззивна инстанция приетите от първата инстанция
нищожни като неравноправни клаузи на договора - чл.3 ал.5 – досежно
едностранната промяна на уговорената възнаградителна лихва при промяна
на базовия лихвен процент и чл.12 ал.1 досежно правото на банката
едностранно да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага в операциите си, както и нищожността на
сключените допълнителни споразумения, които от една страна не могат да
санират изначално нищожни съгласно ЗЗП клаузи в договор за кредит, както
и в частта и за капитализиране на просрочени договорни лихви чрез
прибавянето им към главницата.
С оглед на така изложеното и установената нищожност на клаузите за
превалутиране на предоставения кредит, за едностранна промяна от страна на
банката на лихвения процент и на допълнителните споразумения към
договора, въззивният съд намира, че размерът на целия предсрочно изискуем
11
дълг следва да бъде изчислен при първоначалните уговорки за валутен курс
на швейцарския франк спрямо лева и визирания в чл.3 ал.1 от договора
размер на възнаградителната лихва. По този курс следва да бъдат
преизчислени и всички постъпили суми като погашения по договора.
Изчислението е направено в т.3 на допълнителното заключение на приета от
първоинстанционния съд на 09.07.2020г. съдебно-счетоводна експертиза,
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от
въззивния съд изцяло.
По предсрочната изискуемост:
Установено е по делото че последното плащане на задължения по
кредита е от 16.02.2012г. Съобразно чл.18 ал.2 от договора при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло
или частично банката има право да обяви цялото задължение по кредита за
предсрочно изискуемо.
От ответниците е оспорена получаването на изявление от банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем.
Като доказателства по делото е представена нотариална покана,
съдържаща уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД от стария кредитор и изявления
на банката за предсрочна изискуемост. Поканата е редовно връчена на
23.11.2018г. на въззивницата Р. лично. До въззивникът С. връчването е по
реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление, но в приложената
разписка не е удостоверено изпълнението на задълженията по чл.47 ал.1 от
ГПК с посочване на датите на посещенията, както и по чл.47 ал.3 от ГПК за
проверка на месторабота.
Дори и да се приеме, че поканата до С. не е редовно връчена, от банката
са предявени по общия ред осъдителни искове по чл.430 от ТЗ, поради което
и въззивният съд намира, че няма пречка обявяването на кредита за
предсрочно изискуем да стане от кредитора с връчването на препис от
исковата молба на длъжника, ако обективните предпоставки за това са били
налице към този момент и исковата молба съдържа ясно и недвусмислено
волеизявление за обявяване на цялото вземане по кредита за предсрочно
изискуемо.
Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
12
достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице
обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. С оглед
установеното последно плащане на задължение към 16.02.2012г. както към
момента на получаване на поканата на банката, така и към датата на
предявяване на иска са налице предпоставките на чл.18 ал.2 от договора
между страните, а именно неплащане на три последователни месечни
погасителни вноски.
По възражението за давност:
Приложима по отношение на главницата, включена в анюитетната
погасителна вноска, е общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като
вземането не е за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължение на части. Поради което и претенциите за връщане
на главница, част от погасителни вноски с падеж до 03.02.2014г. са погасени
по давност. Но такива не се претендират с исковата молба, където изрично е
уточнено, че претенцията е за незаплатени главница с начална дата
03.02.2014г.
По отношение на претенциите за лихви и такси управление, същите са
периодични, и за тях е приложима кратката тригодишна давност съобразно
чл.111 б.В от ЗЗД. Поради което и задълженията за плащане на лихви и такси
за периода до 03.02.2016г. са погасени по давност. Но такива не се
претендират, тъй като изрично с исковата молба е посочена начална дата от
03.02.2016г.
По възражението за недължимост на наказателна лихва:
Наказателната лихва е изрично уговорена в чл.3 ал.5 от договора при
просрочие на дължимите погасителни вноски в размер на лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Твърдението на
въззивниците е че поради неравноправните клаузи, те не са неизправна
страна, такава е банката, поради което и кредитополучателите не дължат
наказателни лихви.
Действително по изложени по-горе в настоящето решение мотиви
клаузи от договора свързани с едностранно променени лихвени проценти от
страна на банката и клаузи за превалутиране на задълженията са нищожни
като неправноправни. Тези клаузи водят до увеличаване на размера на
задълженията на кредитополучателя. В производството пред съда е
13
извършено преизчисление на задълженията на кредитополучателите при
съобразяване само с действителните уговорки в договора между страните –
първоначално уговорен лихвен процент и при курс лев/швейцарски франк
към деня на усвояване на кредита. Но независимо от преизчисленията на
задълженията безспорно е установено по делото заплащане само на 14 284.80
швейцарски франка при получени 50 387 швейцарски франка. Поради което и
възражението, че кредитополучателите не са неизправна страна и не дължат
заплащане на наказателна лихва е неоснователно. За исковия период е налице
03.02.2016г. – 14.01.2019г. е налице неплащане на погасителни вноски и
наказателната лихва е дължима.
По размера на вземанията:
По изложени по-горе съображения размерът на целия предсрочно
изискуем дълг следва да бъде изчислен при първоначалните уговорки за
валутен курс на швейцарския франк спрямо лева и визирания в чл.3 ал.1 от
договора размер на възнаградителната лихва. По този курс са преизчислени и
всички постъпили суми като погашения по договора. Изчислението е
направено в т.3 на допълнителното заключение на приета от
първоинстанционния съд на 09.07.2020г. съдебно-счетоводна експертиза,
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от
въззивния съд изцяло. До тези размери, присъдени с обжалваното
първоинстанционно решение, предявените осъдителни искове са доказани и
основателни и следва да бъдат уважени. С оглед на така изложеното,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По жалбата срещу решение № 260048 от 11.08.2021г. по търг. дело №
9/19г. по описа на Шуменски окръжен съд:
С това решение, съдът е оставил без уважение молба с вх. № 262242 от
14.06.2021г. с правно основание чл.247 от ГПК, за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка в решението чрез изрично посочване в
диспозитива на курса лев/швейцарски франк, съобразно приложение 1 към
договора за кредит, а именно 1.2908 лева за швейцарски франк.
Въззивният съд намира молбата за неоснователна, тъй като от
първоинстанционния съд не е допусната и очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението. Явна фактическа грешка е всяко несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в
14
писмения текст на решението. Не представлява ЯФГ не могат да бъдат
поправени по реда на чл.247 от ГПК грешките, които съдът е допуснал при
формирането на своята воля, както и не е допустимо чрез искане за поправка
на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда.
В настоящия случай е предявен иск за присъждане на дължими суми по
договор за кредит в швейцарски франкове. От съда са изложени са мотиви за
дължимост на сумата в швейцарски франкове и за определяне на нейния
размер в тази валута. При определяне на размера на вземанията след
установяване на нищожността на клаузи на договора за едностранно
изменение на лихвата и за прехвърляне на валутния риск изцяло върху
потребителя, съдът е определил размера на задължението в договорената
валута. В тази валута е и постановеният осъдителен диспозитив. След като
плащането трябва да се извърши в уговорената между страните чуждестранна
валута, съдът не може да присъди левовата и равностойност, нито да посочи
при какъв курс на лева към чуждестранната валута следва да бъде извършено
плащането.
Поради което и молбата за поправка на очевидна фактическа грешка
следва да се отхвърли, а обжалваното решение по чл.247 от ГПК следва да
бъде потвърдено.
По жалбата срещу решение № 260050 от 13.08.2021г. по търг. дело №
9/19г. по описа на Шуменски окръжен съд:
С това решение е оставена без уважение, молба с вх. № 262241 от
14.06.2021г. с правно основание чл.250 от ГПК за постановяване на
допълнително решение, с което да бъде разгледано направено от ответниците
възражение за прихващане със сумата 2 061.86лв.
От ответниците с отговора на исковата молба е направено възражение за
прихващане със сумата 2 061.86лв., претендирана като недължимо
надплатени.
Установено е и не е спорно по делото плащането на част от
погасителните вноски в размер общо на 17 010.34лв. Съобразно
допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза с тези суми
са погасени задължения към банката за главница, лихви и такси в размер на
сумата 14 284.80 швейцарски франка. Установената разлика при
изчисленията между използваните от банката курсове и курсът към датата на
15
усвояване на кредита в размер на 2 061.86лв. Тази сума е отнесена от експерта
за погасяване следващи задължения по договора. Поради което и
кредитополучателят няма вземания към банката, с които може да бъде
извършено прихващане.
Поради което и молбата за постановяване на допълнително решение е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода на спора пред въззивен
съд в полза на банката се следва присъждане на направените по делото
разноски. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 480лв. Но по делото са представени фактура и извлечение по сметка,
сочещи като получател на услугата и платец „СГ Груп“ ЕАД, лице, различно
от страната по делото. При така представените доказателства няма данни за
договорено между банката и нейния процесуален представител адвокатско
възнаграждение и неговия размер. Поради което и разноски в полза на
банката не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260019 от 20.04.2021г., решение №
260048 от 11.08.2021г. и решение № 260050 от 13.08.2021г. по търг.дело №
9/19г. по описа на Шуменски окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16