РЕШЕНИЕ
№ 1008
гр. Плевен, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430101463 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Иск за делба – 1-ва фаза по допускане на делбата.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от К. Г. И. с ЕГН **********, чрез адв. С. С. от *** против Й. И.
Д. с ЕГН ********** и А. Я. С. с ЕГН **********.
Твърди се, че страните са наследници на А.Д.Я. и И.Г.Я. и от същите
наследодатели придобили по наследство следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ, находящ се в ***, състоящ се от спалня, дневна, кухня-бокс
баня и клозет, застроен на 68,89 кв. м., при съседи: долу-избено помещение
№7; избено помещение №8; избено помещение №6; избено помещение №5,
горе ап.№3, изток ***, юг-стълбище и ап.2 заедно с избено помещение №1 с
изложение изток -юг с площ от 12,087 кв. м., при съседи изток -***, запад -
гараж №6, север-избено помещение №2 и таванско помещение №1 с площ от
23,58 кв. м с изложение изток –юг, при съседи: изток ***, запад -таванско
помещение №6, север-таванско помещение заедно с принадлежащите на
същия 1/8 ид.ч. от 11,596 % от правото на строеж върху държавна земя,
стълбище, от общата стая за детски колички, от външната водопроводна
1
инсталация, от външната канализация, външната ел. мрежа до таблото, от
клозета намиращ се в северната част на коридора при избените помещения,
от коридора при таванските помещения и от коридора при избените
помещения. Съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-71/06.06.2008
г. на *** жилището представлявало САМООСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 56722.662.358.7.1, ***, вид собств. Частна, тип Жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, бр. нива 1, площ по документ 68.89 кв. м, избено помещение
№1 с площ 12.087 кв. м; таванско помещение №1 с площ 23.58 кв. м; 11.596%
идеални части от общите части на сградата.
Твърди се, че никой от съсобствениците не владеел имота и не можели
да го поделят доброволно.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се допусне и
извърши съдебна делба на процесния имот.
Ответникът Й. И. Д. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, с който оспорва исковата претенция. Навежда доводи за недопустимост
на иска, т.к. процесния имот бил негова изключителна собственост. Твърди,
че наследодателят му И.н Я. Д. е бил единствен собственик на имота, тъй като
придобил ½ ид.ч. от него по възмезден начин, чрез покупко-продажба по
силата на Нотариален акт ***, а останалата ½ ид.ч. придобил чрез давностно
владение, владеейки го повече от 30 години самостоятелно и считайки го за
своя единствена собственост. Недвусмислено бил демонстрирал това спрямо
всички, които биха имали претенции към този имот и с Декларация по
чл.14,чл.27 и &2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ с
входящ № 128392 от 27.03.1998г., подадена до *** декларирал същия като
изцяло негова собственост. Излага се, че прекия наследодател на ответника -
И.н Я. Д., като единствен собственик на процесния имот, до смъртта си през
2020г. заплащал дължимите данък сгради и такса смет.
Твърди се, че след смъртта на баща си, ответника също сам и единствен
владеел и ползвал процесния имот и считал, че той е единствен и
самостоятелен собственик на същия, като го притежавал като единствен
собственик на основанията, на които и неговият баща е считал, че е единствен
собственик, като към своето владение ответника присъединявал и владението
на своя баща.
2
Твърди се, че ищцата К. Г. И., както и ответницата А. Я. С., до
завеждане на настоящото дело по никакъв начин нито са се интересували от
процесния имот, нито са го декларирали като свой, нито са заплащали данъци
и такси за него. Със своето поведение по никакъв начин не били
манифестирали да са съсобственици на процесния имот.
С оглед горното, ответника счита, че между страните не е налице
съсобственост върху имота, а той се явява негов изключителен собственик.
Отделно от горното, ответника твърди, че през 2022г. покойната му
баба Й.М.Д. му прехвърлила 1/12 част от процесния имот по силата на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот *** на нотариус С.Л.. Поради
това, дори да не се приемало за основателно възражението му за придобиване
по давност на имота, правата на страните не биха били в сочения от ищцата
обем.
Ответницата А. С. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но в съдебно заседание се явява лично и ангажира становище за
неоснователност на иска. Заявява, че счита ответника Й. Д. за собственик на
имота.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Не се спори между страните и се установява от приложения препис на
нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавно дворно
място *** на нотариус при ПлРС, че А.Д.Я.т *** е бил признат за собственик
на следния недвижим имот: Апартамент №1, на първия етаж, с изложение
изток – запад, етажна собственост в сградата на ***, състоящ се от спалня,
дневна, кухня – бокс, баня и клозет, находящ се в ***, застроен на 68-69 кв.м.,
заедно с избено помещение №1 от 12.037 кв.м. и таванско помещение №1 от
23.58 кв.м., ведно с принадлежащите към жилището 1/8 ид.част от 11.596% от
правото на строеж върху държавна земя и от общите части на сградата.
Не се спори също така и се установява от представения препис на
нот.акт за покупко-продажба *** на нотариус при ***, че на 09.04.1984г.
А.Д.Я. е продал на внука си И.н Я. Д. 1 / 2 ид.част от гореописания имот.
Безспорно е и се установява от отбелязването в представената Схема
№15-1157390-05.10.2022г. на ***, че описания по-горе апартамент
представлява по кадастралната карта и кадастралните регистри ***, одобрени
3
със Заповед РД-18-71/06.06.2008г. на *** самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56722.662.358.7.1, с адрес ***, ет.1, ап.1, на първи етаж в
сграда с идентификатор 56722.662.358.7, предназначение: Жилищна сграда –
многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.662.358; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
– в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение;
брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 68.89 кв.м.; прилежащи
части: избено помещение №1 с площ 12.087кв.м.; таванско помещение №1 с
площ 23.58 кв.м.; 11.596% ид.части от общите части на сградата.
Безспорно е също така и се установява от представените преписи на
удостоверения за наследници с изх.№14-4408 и изх.№14-4409 от 16.09.2022г.,
изд. от ***, че А.Д.Я. е починал на ***и е оставил за свои наследници по
закон двама сина - Г.А.Д.. и Я.А. Д.. Видно е, че първият от тях е починал на
*** и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга, която също е
починала на *** и дъщеря – ищцата К. Г. И.. Видно е също, че Я.А. Д. е
починал на *** и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга,
която е починала на *** и две деца – ответницата А. Я. С. и син И.н Я. Д..
Установява се, че последния е починал на *** и е оставил за свой единствен
наследник ответника Й. И. Д..
От приложения препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот
*** на нотариус с рег.№***на НК се установява, че на 01.06.2022г. Й.М.Д. е
дарила на ответника Й. И. Д. 1/12 ид.част от процесния имот.
Видно е от представения препис на Декларация по чл.14, чл.27 и §2 от
ПЗР на ЗМДТ, Приложение №1, входяща в ***, *** с №128392 от
27.03.1998г., че на сочената дата И.н Я. Д. е декларирал процесния имот с
отбелязване, че е единствен негов собственик.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства по
искане на ответника Й. Д..
Свидетелят В.М.П. излага в показанията си, че познавал И.н Я. – баща
на ответника Й. Д. от около 2012г. – 2013г., когато работели заедно в
строителството. Знаел, че той живеел в апартамент на първия етаж, намиращ
се в блок на *** и бил ходил там на гости. Знаел също така, че това жилище
било на И.н и той не бил казвал да е имало претенции на други лица за имота.
Твърди още, че около 2021г. започнал да извършва ремонтни работи в
4
апартамента в помощ на ответника Й. Д., който живеел там. Сочи, че през
2022г. спрели ремонтните дейности, т.к. ответника бил казал, че имало
наследници и щели да изчакат да видят какво ще стане. Твърди, че никога не
бил виждал ищцата.
Свидетелят М.Д.Д. излага в показанията си, че познавал ответника Й.
Д. от около 2002г., когато били съученици и създали през годините много
добри приятелски отношения. Твърди, че сочения ответник живеел с баща си
в апартамент, намиращ се на първия етаж в блок на *** и св.Д. бил ходил
многократно там; помагал и в извършвани ремонтни работи в това жилище.
Твърди още, че знаел, че този апартамент бил на бащата на ответника, който
казвал, че е негов и някой ден щял да остане за сина му Д.. Така казвал и пред
други хора. Свидетелят сочи, че не бил чувал да се говори други лица да са
съсобственици на жилището. Също сочи, че не познавал ищцата и не я е
виждал.
Свидетелката Б.Г.П. излага в показанията си, че познавала ответника Й.
Д. и баща му от около 10 – 15 години, т.к. синът й живеел в същата сграда.
Сочи, че те живеели в апартамент на първия етаж. Сочи също, че създала
близки отношения с бащата на ответника и била ходила в жилището му.
Твърди, че в разговори го била питала чий е апартамента, в който живеел и
той казвал, че е негов, питал я за мнение по планирани от него промени в
имота. Никога не бил казвал да има друг собственик или някой да има
претенции към това жилище. Св.П. твърди още, че в разговори питала и Й.Д.
– баба на ответника - кой е собственик на процесното жилище и тя казвала, че
е само на сина . За други собственици никога не била споменавала.
Свидетелката твърди също, че никога не била виждала ищцата и ответницата
А. С..
Съдът намира, че свидетелските показания са кореспондиращи помежду
си и не противоречат на други събрани в производството доказателство, като
в същото време не са налице никакви основания за съмнение в тяхната
достоверност. Поради това съдът ги кредитира изцяло и съобразява при
решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените доказателства, че процесното жилище е
5
било собственост на общия наследодател А.Д.Я., който го е придобил през
1983г.
Установи се също така, че след придобиването му А.Я. е прехвърлил с
договор за дарение от 09.04.1984г. 1 / 2 ид.част от имота в полза на своя внук
и баща на ответника Й. Д. – И.н Я. Д..
След тази разпоредителна сделка, И.н Д. е станал съсобственик на
процесния имот заедно със своя дядо при права по 1 / 2 ид.ч. и тази
съсобственост е съществувала до смъртта на дарителя на 10.12.1987г.
След този момент правата на съсобственика А.Я. в обем на 1 / 2 ид.ч. са
преминали в патримониума на неговите наследници по закон – синовете му
Г.А.Д.. – баща на ищцата К. И. и Я.А. Д. – баща на съсобственика И.н Д..
Настоящият състав съобразява съдебната практика, приемаща, че когато
един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в
наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство
идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и
върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е
достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен
имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите
наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее
целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни
действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които
действия да са станали достояние на тези сънаследници.
Съдът счита, че в случая първото действие на наследника И.н Д.,
манифестиращо намерението му да владее целия имот само за себе си е
декларирането през 1998г. пред данъчната служба, че е негов единствен
собственик. Това действие е било предприето след смъртта на неговия баща
Я. Д. през 1996г., към който момент е бил починал и другия син на общия
наследодател А.Я. – Г. Д., баща на ищцата К. И..
Безспорно е, че това действие на сънаследника И.н Д. не е достатъчно
само по себе си да се приеме, че е отблъснато владението на останалите
сънаследници.
В случая обаче се установи от гласните доказателства, че още към
6
2002г., както се сочи в показанията на свидетеля М. Д., сънаследника И.н Д. е
живеел в процесния имот заедно със своя син. Установи се от всички гласни
доказателства, че това е продължило до смъртта на този сънаследник през
2020г., а след това там е останал неговия син Й. Д.. Установи се също така от
гласните доказателства, кореспондиращо и с твърденията на ответницата А.
С., че сънаследника И.н Д. и семейството му, в това число майка му и също
сънаследник Й.Д., са казвали, че този апартамент е негов и след това ще
остане за сина му - ответника Й. Д.. Поради това и ответницата и сънаследник
А. С. е приела, че имота е на нейния брат И.н Д..
Съдът счита, че в отношенията с ищцата К. И., сънаследника И.н Д. не е
могъл с други действия да демонстрира намерението си да владее целия имот
само за себе си. Това е така, т.к. както стана ясно и от нейните изявления, тя е
живяла в друго населено място през целия си живот и не е идвала в
процесния имот от детските си години, както и не е общувала с роднините си
в гр.Плевен, поради влошени отношения. Между двамата съсобственици не е
имало никаква комуникация и ситуация, даваща възможност на владеещия
имота И.н Д. да демонстрира спрямо невладеещия съсобственик К. И.
намерението за своене и на нейните идеални части.
Тя действително е имала наследствени права върху имота след смъртта
на своя баща Г. Д. през 1994г., но не е предприела никакви действия, за да ги
реализира до 2023г., когато е предявила иска за съдебна делба.
Бездействието на ищцата К. И. да установи действителното правно
положение и да защити правата си в рамките на десетгодишния срок по чл.79,
ал.1 от ЗС е довело до придобиване на нейните идеални части по давност от
съсобственика И.н Д.. При това, съдът приема за начало на този давностен
срок 1998г., когато единия съсобственик е декларирал имота като
индивидуална собственост или най-късно от около 2002г., когато се установи
от показанията на св.Д., че семейството на този съсобственик е живеело в
имота и същия е демонстрирал, че е единствен негов собственик. При такова
разбиране следва да се приеме, че десетгодишния давностен срок е изтекъл
още през 2012-2013г. най-късно.
Тези изводи не могат да се разколебаят по никакъв начин от факта, че
през 2022г. бабата на ответника Й. Д. – Й.Д. е сключила с него договор за
дарение с предмет нейните наследствени права върху имота. Стана ясно от
7
гласните доказателства и изявленията на ответницата А. С., че дарителката е
казвала приживе, че имота е на нейния син И.н Д., като след това ще остане за
неговия син Й. Д. и такова е било разбирането на всички наследници от
коляното на наследодателя Я. Д..
Както е посочено в Решение №11 от 29.02.2016г. по гр.д.№3942/2015г.
на ВКС, I г.о. - в правната теория и съдебната практика се приема, че
владението като фактическо отношение е част от наследството и по силата на
общото правоприемство преминава към наследниците на владелеца. В този
смисъл са и ТР № 1/ 2012 г. и ТР № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС, където е
посочено, че владението е част от имуществото на наследодателя и с
приемане на наследството то продължава от наследниците по право. Ако едно
лице е владяло имота и е починало преди да се позове на придобивна давност,
това право се наследява и на изтеклата давност могат да се позоват и
наследниците му, ако те са продължили владението.
Установи се в настоящото производство, че прекия наследодател на
ответника Й. Д. е осъществил давностно владение на процесния имот в срока
по чл.79, ал.1 от ЗС, като е починал преди да се позове на придобивна
давност. При възприемане на горната практика, съдът намира, че ответника Й.
Д. може да се позове на изтеклата приживе на наследодателя му давност, т.к.
е продължил владението и след смъртта му, в това число към момента на
завеждане на делото.
Ето защо, съдът намира, че между страните не е налице съсобственост,
която да подлежи на делба, поради което исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
Следва да се присъди и държавна такса при отхвърляне на иска за делба
в размер на 80 лв., определена на основание чл.9 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да заплати на ответника Й. Д. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. И. с ЕГН ********** против Й. И.
Д. с ЕГН ********** и А. Я. С. с ЕГН **********, ИСК с правно основание
чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с 69 от ЗН, за съдебна делба на следния
недвижим имот, находящ се в ***: САМООСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 56722.662.358.7.1 по кадастралната карта и кадастрални
регистри ***, одобрени със Заповед № РД-18- 71/06.06.2008г. на ***, с адрес
на имота ***, вид собств. Частна, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, бр. нива на обекта: 1, площ по документ: 68.89 кв. м, ведно с
прилежащите му избено помещение №1 с площ 12.087 кв. м; таванско
помещение №1 с площ 23.58 кв. м. и 11.596% идеални части от общите части
на сградата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, К. Г. И. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с ЕГН **********, сумата от 1 500лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9