Мотиви към присъда
№ 36/ 19.06.2018 г., постановена по НЧХД№ 500/ 2017 г. по описа на РС-
Димитровград.
1. Против К.Е.М., род. на *** ***, основно
образование, омъжена, ЕГН **********, неосъждана, е депозирана тъжба, с която е обвинена в това, че на 08.09.2017
г., в гр. Димитровград е причинила Д. Т.Ц., ЕГН ***********,***, лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание,
без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
2. Обвинена е още с тъжбата, че на 08.09.2017 г., в
гр. Димитровград е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Д. Т.Ц. в нейно присъствие- престъпление по чл.
146, ал.1 от НК
3. Съдът е приел предявен в това производство за
съвместно разглеждане и гражданки иск от Д.
Т.Ц., да бъде осъдена К.Е.М. да `и заплати сумата в размер на 2,000.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
в следствие на нанесената `и телесна повреда неимуществени вреди, ведно
със законна лихва върху нея, считано от 08.09.2017 г. до окончателно изплащане
на сумата.
4. Приет е и втори иск- да се осъди К.Е.М. да заплати на Д. Т.Ц. сумата в размер на 1,500.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
в следствие на нанесената `и обида неимуществени вреди, ведно със
законна лихва върху нея, считано от 08.09.2017 г. до окончателно изплащане на
сумата, както и направени по делото разноски.
5. ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. А. П. при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване
на подсъдимият за виновен и уважаване на гражданският иск.
6. ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ, тя и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ- Д. Т.Ц. се придържа към защитникът си.
7. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Н. М. при ХАК пледира невиновност на подзащитната си
си и моли за неговото пълно оправдаване, съответно – отхвърляне на предявения
иск като неоснователен, моли и за разноски.
8. ПОДСЪДИМАТА - К.Е.М. не се признава за виновна.
Съдът намира:
Приложим
закон:
9. НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС.
Чл. 130. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от
1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005
г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или
страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до
шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.(3) Ако в случаите на
предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава
телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.
Чл. 146. (1) (Изм. -
ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който каже
или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева.
В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.(2) Ако
обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от
наказание.
Факти по
делото.
10. Тъжителят и съпруга `и-св. Ц. от 15- 20 г., а от 2-
3 години имали търговски обект на Неделен пазар- Димитровград, находящ се в
задна страна(източна) на бивше заведение „Круша“. Подходът до обекта се осъществявал източно, чрез път- отбивка от
централна улица ориентирана в посока изток- запад(от бивш консервен комбинат
към вътрешността на пазара), като следвало под ъгъл да се завие в ляво,
преминава се от подредени търговски маси вляво и в дясно, след което се навлиза
в паркинг. Този паркинг се използвал от
клиенти и търговци на пазара. Тъй като търговският обект на Ц.и бил нает от
частно лице, те предполагали, че и прилежащият терен в близост е нает от тях,
затова и го ограждали. Тази оградена земя използвали за паркинг, заедно с още
двама търговци. За да се достигне до това място, следвало да се премине по
посочената по- горе улица, през стеснение, след което да се навлезе в паркинга
и се премине целият по дължина от изток към запад, а въпросното оградено място
се намирало в югозападна част на този паркинг. В петъчен ден търговците идвали
рано сутрин( около 04:00 часа) и установявали колите си възможно най- близо до
обектите си.
11. На 08.09.17 г. между 04:30- 05:00 часа Ц.и завили
от централна улица на Неделен пазар, насочвайки се към търговския си обект. На
стесненото в подхода место имало задръстване, което станало причина Ц. да
слезне от автомобила и да се отправи към обекта. Ц. останал за да изчака
възможен момент, в който да придвижи колата на обичайното за това място за
паркиране.
12. Подсъдимата също стопанисвала търговски обект на
Неделен пазар- Димитровград от около осем години. Обекта се намирал в близост до паркинга и било удобно
оставянето на автомобил там. Често пъти колата била паркирана в близост до
ограденото от Ц.и място. На същата дата и време, подсъдимата заедно с дъщеря си
– св. М. малко преди Ц.и да дойдат, паркирала колата си в близост до спортна
зала, като автомобила попаднал в място, което обичайно паркирала колата на Ц.и.
13. Тъжителят възприела паркираната от подсъдимата
кола, това се случвало и друг път, поради което се отправила към колата, за да
потърси обяснение от подсъдимата за поведението `и. В това време в търговският
обект без пряка видимост към случващото се била служител на Ц.и- св. С.. Тя
нямала пряка видимост към мястото ,където колата на подсъдимата била спряла.
Обекта имали видеонаблюдение, камера от
което имала обхват към мястото. Тя не била от най- чувствителните и имало
проблем при заснемване на кадри в тъмната част на денонощието.
14. Когато тъжителя се приближила към подсъдимата, св. М.
била в колата, Ц.- отдалечен от мястото, до спрения си автомобил в
задръстването , а в близост преминавал св. Ф.- без връзка със страните по
делото.
15. Ц. се обърнала към подсъдимата с претенция, че е
паркирала мястото на Ц.и. Предвид изнервената обстановка, подсъдимата отговорила
по- рязко, което заредило с напрежение обстановката между тях. При развихрилата
се словесна свада, страните взаимно започнали да се псуват и обиждат- така
подсъдимата нарекла тъжителката „курва, долен боклук“, а подсъдимата – „курви
мръсни, долни мастии“. Репликите били изричани непосредствено една след друга в
интервал няколко минути, като на практика представлявали една последователна
верига от „обиди- отговор на обидите с обиди“. Допълнително двете жени влезнали
в непосредствен физически контакт. При него били разменяни удари, блъскали се и
се бутали, а поне един от ударите бил нанесен от подсъдимата по главата на
тъжителя с твърд тъп предмет. В двубоя се намесила и св. М., а в това време
дошъл и св. Ц., който успял да хване отзад тази жена и да я отдръпне от биещите
се тъжител и подсъдима. На този сблъсък в различни негови фази станали св. Ц., М.,
Ф. и С., а в последствие и св. Л., който като служител на охранителната фирма е
прегледал записа от събитието.
16. При физическият сблъсък, подсъдимата получила
травматичен отток в теменната област- в
дясна предно- теменна област , с диаметър от около 3 см., който може да бъде
причинен от действие на твърди тъпи предмети. Разстройство на здравето
липсвало, имало страдание, със срок за възстановяване от 7- 10 дни.
17. При същият сблъсък подсъдимата била също наранена.
При следващ на същата дата преглед около 12:13 часа от съдебен лекар се
констатирало, че по носната `и пирамида имало налице тотално кръвонасядане , по
вътрешната страна на лявата предмишница- три охлузвания с равни червени
повърхности, подредени в редица през 1 см., най- голямото от които- 1 см. Тези
наранявания е могло да бъдат причинени от побой с ръце, нямало разстройство на
здравето, а страданието и възстановяването приключвали за срок до 15 дни.
18. Подсъдимата не е била осъждана и към момента на
постановяване на присъдата, по смисъла на НК.
19. Горните факти се установиха от гласните
доказателствени средства, събрани по делото, преценени по отделно и в съвкупността
си, ведно със заключение на съдебен лекар, справка за съдимост.
Правни
изводи за съставомерност.
20. При така очерталата се фактическа обстановка, съдът
несъмнено установи, че подсъдимата и тъжителя са извършили следното: на
08.09.2017 г., в гр. Димитровград подсъдимата е причинила на Д. Т.Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание, без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, а Д. Т.Ц. е отвърнала веднага на К.Е.М. със също
такава телесна повреда. По същото време и на същото място подсъдимата е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Д. Т.Ц. в нейно присъствие- престъпление по чл.
146, ал.1 от НК, а Д. Т.Ц. е отвърнала
веднага на К.Е.М. с обида.
21. Без съмнение се установи, че е налице физически
сблъсък между подсъдимата и тъжителката. При него са разменени удари взаимно
една на друга, като от една страна тъжителят
е получила обективно нараняване - травматичен отток в теменната
област- в дясна предно- теменна област ,
с диаметър от около 3 см. В този конфликт подсъдимата също получава
наранявания- по носната `и пирамида имало налице тотално кръвонасядане, по
вътрешната страна на лявата предмишница- три охлузвания с равни червени
повърхности, подредени в редица през 1 см., най- голямото от които- 1 см.
22. По отношение на нараняването на тъжителя- същото
съответства на нараняване причинено с удар с твърд тъп предмет, което
кореспондира с изнесеното от Ц., че е
използван камък от подсъдимата, за да удари съпругата му по главата. По
отношение на нараняванията на тъжителя- същите видимо са причинени от ръка,
като част от тях имат характер на одрасквания, нанесени с отворена ръка(може би нокти). Същото пък се
покрива от показанията на св. М. и св. Ф.. В качеството си на не непосредствен
свидетел, но на лице, което под страх от наказателна отговорност дава
показания- св. Л., съдът също следва да ги цени, отчитайки факта, че Л. е гледал
събитието на запис, а и самата камера не притежава необходимите характеристики,
за да има особена яснота в заснетото. Този свидетел също твърди размяна на
удари.
23. Пак така, съдът счита за несъмнено установено, че и
двете страни по това дело си разменят думи, които по същество представляват
обиди- подсъдимата нарекла тъжителката „курва, долен боклук“, а подсъдимата –
„курви мръсни, долни мастии“. Тези реплики са предназначени умишлено да
накърнят честта и достойнството на адресатите им. В тази връзка са и
показанията на свидетелите, взети в логична свързаност, отчитайки и
пристрастията на всеки от тези свидетели.
24. Така проблем по това дело е на практика в има ли
значение и ако да- в каква поредност са осъществени телесните повреди и обиди,
по какви причини и подбуди. Отговорът на
този въпрос води до извода- налице ли е престъпление по чл. 130, съответно- чл.
146 от НК, има ли неизбежна отбрана(или нейно превишаване), дали не е налице
телесна повреда, провокирана от противомерно поведение на пострадалата, дали
пък не е налице реторсия. Съдът намери за установена последната хипотеза и за
двете деяния.
25. Особено внимание следва да се обърне на гласният
доказателствен материал – на практика има двама свидетели, които априори не са
обвързани със страните по делото- това е св. Ф. и св. Л.. Техните показания са
особено ценни, защото дават еталон, по който следва да се доверят или не
показанията на другите свидетели. В крайна сметка съдът трябва да оцени всички
те, подкрепени от съдебно- медицинските експертизи, в едно логическо и житейско
оправдано единство.
26. Св. Л. твърди „имаше спречкване между три жени,
едната държеше другата за косата, другата ръкомахаше и една жена се наведе до
земята, взе нещо и удари държаната жена, след което от някъде се появи мъж и ги
разтърва……Разпознах Д., нея я държаха за косата…….Виждаше се как просто някакви
хора спорят“. Св. Ф.: „ Чух как се карат тези госпожи. Видях
госпожата(тъжителката) как удря другите две жени. Нея(тъжителката) не видях кой
я удря….Не съм видял подсъдимата да удря по някакъв начин тъжителката …“. От
показанията им пък става ясно, че двамата са в различни интервали от време на
сблъсъка, защото и двамата чакат задръстването.
27. Гласният доказателствен материал е разнопосочен , но все пак дава възможност
да се приеме, че е налице размяна на
удари, която размяна е провокирана от насрещни удари на всяка от участниците.
Така обосновано и логически е да се приеме, че всеки удар, в частност този,
който подсъдимата нанася на тъжителя е последван от нараняване по ръката- което
има характер на одраскване; възможно е също така пък да е последвала и атака в
носната област. Така или иначе, за този съд е безспорно, че на всеки от
ударите, съответния пострадал е отвръщал, до момента, в който конфликта е бил
прекратен от страна на св. Ц..
28. Несъмнено е, че са налице телесни повреди и при
всяка от страните. Всеки от свидетелите твърди различна поредност, като за
обвързаните такива- Ц. и М. (С. не е очевидец на сбиването) това е обяснимо.
Разликата в показанията на Л. и Ф. може да се обясни с тъмното време, стресова
ситуация(ненормална- става въпрос за сбиване на жени), качество на записа и
други подобни. Така или иначе е несъмнено, че страните разменят ударите, а
последният е направен от тъжителя- в тази посока няма как да не се довери
изнесеното от Ф..
29. Всъщност след като пострадалата е увредена от удар
на тъжителя, тя веднага причинява болка и страдание на подсъдимата. И двата
вида наранявания са съвместими с правната квалификация на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. И за
подсъдимата, и за тъжителя е налице пряк умисъл – съзнавали са вършеното от тях
и какво ще следва от него, искали са постигане на този резултат.
30. Всичко това налага приложение на института на
реторсията в светлината на чл. 130, ал.3 от НК, затова и съдът, след като прие,
че подсъдимата е виновна в престъпление по чл. 130, ал.2 от НК- така, както е
възведено в тъжбата, не наложи наказание и на двете страни.
31. Подобни са изводите и за осъщественото престъпление
– обида по смисъла на чл. 146, ал.1 от НК. Тук обидите са множество, всяка в
непосредствена връзка. Може да се обобщи, че и двете дами едновременно са се
обиждали, всяка от тях провокирана от обида на другата. Всеки от свидетелите,
абстрахирайки се отново от причастността им към случая, говори за викове,
скандал между двете страни. Логически и житейски обоснованото е, всъщност
именно той да е съпроводен от установените по делото обидни фрази.
32. Всяка от тях е също казана от страните при
условията на пряк умисъл- съзнавайки обществено опасен характер на деянието и
неговите последици, те са искали настъпването им. От друга страна всяка от
страните обижда другата по повод на предходна обида, спрямо нея. Без значение в
случая е кой е започнал да обижда-
съставомерността на престъплението може да се отнесе към всяка следваща част от
поредицата обиди между тях.
33. Съдът установи условията на реторсия по чл. 146,
ал.2 от НК, след като призна подсъдимата за виновна по това обвинение, освободи
и двете страни от наказание.
За
гражданки иск и разноски.
34. И двата
граждански иска са допустими. Налице са деликти, виновно причинени от страна на
подсъдимата – отговаряща за вредите, които нанася, в контекста на чл. 45, ал.1
от ЗЗД.
35. Освобождаването от наказателна отговорност не е
равно на освобождаване от гражданска, такава се следва.
36. Преценката за докзаност на всеки от исковете е
съобразена с вредите, които са нанесени. По отношение на телесната повреда,
съдът намери, че интензитета на нараняването, не толкова дълги болки и
страдания сочат към един сравнително нисък размер а необходима обезвреда за
претърпените Болки и страдания. Така по справедливост този размер бе оценен на
500.00 лева и тази сума съдът осъди подсъдимата да плати на гражданския ищец.
Искът до пълно предявения размер на 2,000.00 лева е недоказан, затова и съдът
го отхвърли.
37. По отношение на обидата, тук съдът счете, че
моралните вреди , изразени в унижение на личното достойнство на една дама с
положение в обществото следва до съизмеримо с претенцията по- високо обезщетение, от пропорцията,
приета по отношение на телесната повреда. Така искът бе уважен като доказан в
една трета от размера му- 500.00 лева, а в останалата част- до пълен размер от
1,500.00 лв. съдът го отхвърли.
38. И върху двете суми се присъди лихва, която тече от
дата на причиняване на вредите- 08.09.17 г. до окончателното им изплащане.
39. Признаването на подсъдимата за виновна води и до
негативната последица да репарира разноските на тъжителя, така съдът я осъди да
заплати сума на такова основание в размер на 1,112.00(хиляда сто и дванадесет
лева)лв.
40. С оглед уважените два граждански иска, подсъдимата
бе осъдена да заплати общо ДТ в размер на 80.00 лв. по сметка на РС-
Димитровград- минималната за всеки иск.
Мотивиран така, съдът постанови своята присъда.
Съдия:/п/ не се чете.
