Р Е Ш Е Н И Е № 118
11.11.2019 год., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение
на 16 октомври 2019 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛБЕНА ЗЪБОВА
2. РОСИЦА СТОЕВА
секретар П. Ш.
като разгледа докладваното от съдия Р. С.
в.търг.дело № 251/2019 г. по описа на Апелативен съд - Б. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд - Б. е образувано по въззивна жалба, депозирана от З. компания „Л“ АД против Решение №245/24.06.2019 г. постановено по т.д. №326/2018 г. на Окръжен съд Б. , с което е отхвърлен изцяло иска на ЗК „Л” АД с ЕИК * против С. М. Т. с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и з. представител А. К. М. за осъждане на ответника да заплати сумата 50000 лв., представляваща изплатено на увреденото от виновното поведение на М. И. Т. , б.ж. гр. Б. наследодател на ответника, лице - М. А. М. , обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и ищеца е осъден да заплати на ответника сумата 700 лв. - разноски.
В жалбата се излагат се съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и несъответствие на изводите на съда със събраните доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е приел в решението си, че след като малолетния ответник не е приел наследството по опис, а липсват данни за приемането му с конклудентни действия, не са налице предпоставки да бъде ангажирана регресната му отговорност. Сочи се, че законът не позволява на малолетното дете да извършва конклудентни действия, освен с разрешение на районния съдия и то след приемане на наследството по опис. Тези изводи на съда се твърди, че са в противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС. Заявено е още, че в хода на делото по безспорен начин била доказана основателността на предявения от ЗК „Л“ АД регресен иск, както и факта, че като застраховател по полица ГО е изплатил обезщетение на увредения в размер на претендираната с иска сума. С изплащане на обезщетението, застрахователя се суброгира в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Лицето, което отговаря за вреди, причинени от другиго, има право на иск против него за това, което е платил. Предвид изложеното, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи изцяло исковите претенции. Претендира се и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е връчена редовно на ответната страна, която в законоустановения срок е депозирала писмен отговор по нея. В същия, от името на малолетния С. Т. се твърди, че изложените в жалбата аргументи за допуснати пороци в обжалваното решение са неоснователни. Сочи се, че първоинстанционния съд правилно е приложил закона, като е приел, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починалото лице за задължения на последния, задължително условие е те да са приели наследството по начините, визирани в чл.49 и чл.51 ЗН. От друга страна разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗН предвижда, че недееспособните приемат наследството само по опис, като разпоредбата цели да ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия наследодател само до размера на полученото наследство. Заявено е, че в хода на делото пред първоинстанционния съд не било установено, малолетния ответник да е приел наследството нито по опис, нито с конклудентни действия. В хода на процеса било открито производство по реда на чл.51, ал.1 ЗН, в което бил определен едномесечен срок за приемане на наследството по опис. Тъй като ответникът не заявил воля в указания от съда срок, то същият в съответствие с разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗН безвъзвратно е загубил правото да приеме наследството, респ. не може да бъде държан отговорен за задълженията на своя наследодател. При изложените съображения, от въззивния съд се иска да остави въззивната жалба без уважение, съответно - да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника ЗК „Л” АД не се представлява. В представено писмено становище се иска уважаване на въззивната жалба, като се преповтарят съображенията, изложени в последната.
В о.с.з. въззиваемия С. М. Т. с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и з. представител А. К. М. , се представлява от адв. Зл. М. , която поддържа заявеното становище за неоснователност на въззивната жалба по съображенията в писмения отговор.
След преценка на доводите по жалбата и отговора, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на БОС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.
В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.227, ал.1, вр. чл.274, ал.1, т.1, предл. 1-во от КЗ (отм.), вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.60, ал.1 от ЗН.
С исковата молба ищеца ЗК „Л” АД е заявил претенция за осъждане на малолетния ответник С. М. Т. , действащ чрез неговата майка и з. представител А. К. М. , в качеството му на наследник на М. И. Т. , б.ж. гр. Б.да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща изплатено на увреденото от виновното поведение на наследодателя на ответника лице М. А. М. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Ищеца е основал претенцията си на следното: На 09.11.2012 г. Мишо И. Т. - наследодател на ответника, при управление на лек автомобил марка „П“, с рег. № * с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма - 6.68 промила, предизвикал ПТП, блъскайки се челно в насрещно движещ се автомобил, в резултат на което настъпила неговата смърт и смъртта на возещия се в автомобила му пътник Д. П. М. , а на лицата в насрещно движещия се автомобил били причинени телесни повреди. По повод на възникналото ПТП било образувано ДП №477/2012 г. по описа на сектор „ПП“ ОДМВР - град Б., в хода на което било установено, че в кръвта на М. И. Т. , б.ж. на гр. Б. имало наличие на алкохол в количество 6.69 промила, а в тази на Д. П. М. , б.ж. на гр. Б. алкохол в количество 2.27 промила. В кръвта на М. И. П. (водач на другия инцидентен автомобил) наличието на алкохол било в количество 0.00 промила. Описаното ДП, образувано за престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“, вр. ал.1, б.„в”, вр. чл.342, ал.1 НК, било прекратено с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Б. , поради смърт на дееца М. И. Т. , б.ж. на гр. Б.. Към момента на реализиране на ПТП, собственикът на автомобила марка „П“, с рег. № А* Т. Г. У. имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Л“ АД, по застрахователна полица №22112000433867, със срок на покрит застрахователен риск валиден към датата на събитието, а именно 17.01.2012 г. - 16.01.2013 г.
Тъй като в резултат от виновното поведение на М. И. Т. , б.ж. на гр. Б. и при осъществяване на механизма на процесното ПТП била причинена по непредпазливост смъртта на Д. П. М. , б.ж. на гр. Б., неговият з. наследник - майка му М. А. М. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, за репариране на които тя предявила претенция пред ЗК „Л“ АД. По този повод била образувана щета №0000-1000-61-13-7196, по която на М. М. било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 50000 лв. на 03.09.2013 г. Поради настъпилата смърт на дееца Т. , управлявал с алкохол в кръвта над допустимото /6.68 промила/ лекия автомобил, с който причинил по непредпазливост произшествието, в резултат на което настъпила смъртта на Д. П. М. и съгласно разпоредбите на чл.60, ал.1 ЗН, отговорността за погасяване на задълженията, според ищеца, била на неговите наследници.
Във връзка с изложеното и на основание разпоредбите на чл.227, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.274, ал.1, т.1, предл. 1-во от КЗ /отм./ , във връзка с чл.45 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.60, ал.1 от ЗН, ищецът предявил регресна претенция срещу наследниците на виновното лице М. И. Т. , до размера на изплатеното обезщетение - за сумата от 50000 лв.
Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил следните възражения: Тъй като иска е предявен срещу недееспособен ответник, малолетният С. М. Т. , роден на 12.07.2009 г., в качеството му на единствен з. наследник на починалия М. И. Т. , за задължения на неговия наследодател, за да се ангажира отговорността на наследника е необходимо той да е приел наследството. От една страна, според чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане са посочени в закона - чл.49 и чл.51 от ЗН. От друга страна, чл.61, ал.2 ЗН предвижда, че недееспособните приемат наследството само по опис. Сочи се, че тази норма има защитна функция - да се ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия наследодател само до размера на полученото наследство. Тъй като до момента малолетният С. М. Т. не бил приел по опис наследството на своя баща М. , а съгласно чл.61, ал.1 ЗН приемането на наследството по опис било винаги изрично и не може да се презюмира е заявено, че предявения от ЗК „Л“ АД регресен иск против малолетния С. М. Т. , представляван от своята майка и з. представител А. К. М. , бил неоснователен и недоказан, поради което следвало да бъде отхвърлен. При условие на евентуалност и в случай на ангажиране отговорността на малолетния С. М. Т. за задължения на неговия наследодател М. в случай, че ищцовото дружество ЗК „Л“ АД успее да проведе главно и пълно доказване на предявения иск, се претендира отговорността на ответника да бъде ангажирана само до размера на полученото от него наследствено имущество.
При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение БОС е приел предявения в производството иск за неоснователен и го отхвърлил изцяло. В мотивите е изложено, че по делото между страните не е налице спор по фактите. Не е налице спор, а и от доказателствата по делото се установява наличие на следните кумулативните предпоставки за уважаване на предявения иск: договор за застраховка “Гражданска отговорност“, осъществен деликт от застрахованото лице при управление на моторно-превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над допустимата норма и плащане на обезщетение от застрахователя на увреденото лице, които от своя страна обосновават извода, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство М. И. Т. , чието поведение именно е довело до настъпване на произшествието, в резултат на което той и неговият спътник Д. М. са починали. Решаващия съд е приел, че за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на наследник на починалото лице - деликвент, е необходимо, съгласно чл.60 ЗН, той да е приел наследството по указания в закона ред (чл.49 ЗН) - изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, или мълчаливо - чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според разясненията, дадени в ППВС №4/64 година на ВС, т.14, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. В случая, тъй като ответникът е малолетен и действа поради това чрез своята майка и з. представител БОС, на основание чл.51, ал.2, вр. чл.61, ал.2 ЗН, съдът е дал срок на ответника за приемане на наследството по опис, в рамките на който последният не е предприел каквито и да било действия в тази насока, като съобразно изявлението на процесуалния му пълномощник той чрез своята майка и з. представител е възприел пасивно поведение. При това решаващия съд е приел, че с изтичането на дадения срок е погасено правото да се приеме наследството, обосноваващо извод, че след като малолетният ответник не е приел наследството по опис, а липсват данни това да е било сторено от него с конклудентни действия, т. е. мълчаливо, то не са налице предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност, в качеството му на наследник на делинквента М. И. Т. При изложеното БОС извел извод за неоснователност на предявените искови претенции и отхвърлил същите.
Така изложените от БОС мотиви се споделят изцяло от въззивния съд в настоящия състав, поради което и атакуваното решение се прецени за правилно.
По делото между страните не е налице спор по фактите. В тази връзка не е спорно, че на 09.11.2012 г. Мишо И. Т. - наследодател на ответника, при управление на лек автомобил марка „П“, с рег. № А* с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма - 6.68 промила, предизвикал ПТП, блъскайки се челно в насрещно движещ се автомобил, в резултат на което настъпила неговата смърт и смъртта на возещия се в автомобила му пътник Д. П. М. , а на лицата в насрещно движещия се автомобил били причинени телесни повреди.становено е, че по повод на възникналото ПТП било образувано ДП №477/2012 г. по описа на сектор „ПП“ ОДМВР - гр. Б., в хода на което било установено, че в кръвта на М. И. Т. , б.ж. на гр. Б. имало наличие на алкохол в количество 6.68 промила, а в тази на Д. П. М. , б.ж. на гр. Б. алкохол в количество 2.27 промила. В кръвта на М. И. П. (водач на другия инцидентен автомобил) не се установило наличието на алкохол. Описаното ДП, образувано за престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“, вр. ал.1, б.„в”, вр. чл.342, ал.1 НК, било прекратено с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Б. , поради смъртта на дееца М. И. Т. Не е спорно и че към момента на реализиране на ПТП, собственикът на автомобила марка „П“, с рег. № А* Т. Г. У. имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Л“ АД, по застрахователна полица №22112000433867, със срок на покрит застрахователен риск, валиден към датата на събитието, а именно 17.01.2012 г. - 16.01.2013 г. Не е спорно и че в резултат от виновното поведение на М. И. Т. била причинена по непредпазливост смъртта на Д. П. М. , от която неговия з. наследник - майка му М. А. М. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, за репариране на които тя предявила претенция пред ЗК „Л“ АД. По този повод била образувана щета №0000-1000-61-13-7196, по която на М. М. било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 50000 лв. на 03.09.2013 г.
Основния въпрос, по който се концентрира спора между страните по делото е правен и касае наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на малолетния ответник, в качеството му на наследник на починалия делинквент, по предявения срещу него регресен иск.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. Чл.48, изр.първо от ЗН изрично постановява, че наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане са посочени в закона – чл.49, чл.51 ЗН. Съгласно чл.60, ал.2 ЗН приемането на наследството по опис има защитна функция – да се ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия наследодател само до размера на полученото наследство. Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. От момента на приемането на наследството наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, било ограничено – до размера на полученото наследство, ако го е приел по опис – чл.60, ал.2 ЗН. Според чл.61, ал.1 ЗН приемането на наследството по опис е винаги изрично (трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито), то не може да се презюмира от други действия на наследника. Недееспособните са защитени от закона, който въвежда изискването те да приемат наследството само по опис – чл.61, ал.2 ЗН. В Решение №187/20.04.2011 г. по гр.д. №1780/2009 г. на ВКС, I ГО е прието, че по отношение на недееспособните лица установеният в чл.61, ал.1 ЗН срок не намира приложение. Съображенията за това са, че с оглед защитния характер на нормата на ал.2 на чл.61 ЗН по отношение на посочената категория лица, пропускането на тримесечния срок по ал.1 не води до отнемане наследствените права на защитените лица и не може да ги лиши от възможността по-късно да приемат наследството и да претендират за дял от наследственото имущество. Това тяхно право не се погасява, като след отпадане на недееспособността приемането може да се извърши, както по реда на чл.49, ал.1 и ал.2, така и по реда на чл.51, ал.1 ЗН. Докато са недееспособни, обаче, те приемат наследството само по опис, като могат да извършат това и след изтичане на предвидения тримесечен срок. Обратното би означавало недееспособните да бъдат лишени от защита, която законът им предоставя и по отношение на кредиторите на наследството, което е недопустимо. (в същия см. Решение №165/16.09.2013 год. по т.д. №1057/2011 г. на ВКС, II ТО; Решение №149/12.10.2017 г. по гр.д. №5526/2016 г. на ВКС, I ГО; Решение №62/26.07.2018 г. по т.д. №1632/2016 г. на ВКС, II ТО).
Когато има заведено дело срещу наследник, съдът който разглежда делото определя срок, в който наследството следва да се приеме по опис (чл.51, ал.1 ЗН), като ако този срок не е спазен, с изтичането му е погасено правото да се приеме наследството (чл.51, ал.2 ЗН). (в т.см. Решение №868/04.07.2008 г. на ВКС по гр.д. №3865/2007 г., II ГО).
В настоящия случай първоинстанционният съд е указал и определил едномесечен срок на ответната страна за приемане на наследството по опис (вж. протокола от о.с.з. от 10.04.2019 г. - л.242 на гърба). Действително законния представител на малолетния ответник не е присъствал в съдебната зала, но е бил представляван от упълномощен адвокат, с права вкл. за "представителство в производство по приемане на наследство по опис" (вж. пълномощно на л.66 от делото), а и надлежното уведомяване за указанията на съда не се оспорва. В рамките на определения от съда срок, от името на малолетния ответник не са предприети каквито и да било действия по приемане на наследството на починалия М. Т. , като съобразно изявлението на процесуалния му пълномощник, той чрез своята майка и з. представител е възприел пасивно поведение.
Бездействието на законния представител да заяви приемане на наследството по опис, с оглед на цитираната съдебна практика, няма за последица лишаването на малолетното дете от качеството му на наследник или от правото да приеме наследството на общия наследодател. Както вече се посочи обаче, когато има заведено дело срещу наследник, съдът който разглежда делото определя срок, в който наследството следва да се приеме по опис (чл.51, ал.1 ЗН), като ако този срок не е спазен, с изтичането му е погасено правото да се приеме наследството (чл.51, ал.2 ЗН).
По съществения в настоящия казус въпрос относно доказване на факта, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от посочените в ЗН начини, доказателствената тежест е върху кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговоря за задълженията на наследодателя си. Такова доказване по делото не е извършено - липсват каквито и да било доказателства малолетния ответник, чрез законния си представител да е приел наследството на баща си М. . Щом това е така, правилен е и се споделя и от настоящия съд извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност, в качеството му на наследник на делинквента М. И. Т. , което от своя страна прави предявения иск неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен.
Въз основа на изложеното до тук и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на въззивното производство, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция. Предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски, съдът присъжда такива в размер на 300 лв. - за платено адв.възнаграждение.
Така мотивиран, Апелативен съд - Б.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №245/24.06.2019 г., постановено по т.д. №326/2018 г. по описа на Окръжен съд - Б.
ОСЪЖДА З. компания „Л” АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„. “ №* да заплати на С. М. Т. , ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и з. представител А. К. М. , двамата от гр. Б., ж.к.„М“, бл.*, вх. *, ет.*, ап.* сумата 300 /триста лева/ лв. - съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.