МОТИВИ към
РЕШЕНИЕ № 1051/06.08.2019г. по НАХД № 2970/2019г. по описа на БРС
Съдебното производство по НАХД № 2970/2019г. по описа на БРС е
образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр.Бургас, с което
на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия С.И.Ш. с ЕГН: **********, за извършеното
от него престъпление по чл. 140 НК, а именно за това, че на 09.08.2017г. в
гр.Бургас, ж.к. „***“, бул. „***“ до № 20А, при управление на превозно средство
- лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Лупо“ с рег.№ А****МХ, след превозна
злополука, при която блъснал пешеходката K.T.T., на която причинил наранявания
изразяващи се в контузия на десен глезен и контузия на главата, не оказал
необходимата помощ на пострадалото лице - K.T.T., която е могъл да окаже без
опасност за себе си или за другиго.
Пред районния съд
делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият редовно призован се
явява лично и заявява, че не желае да се провежда разпит на свидетелите и
вещите лица, а на основание чл. 378, ал.2 НПК да се ползват протоколите от
досъдебното производство. Депозира обяснения, в които застъпва, че вина за
ПТП-то има пешеходката, както и че след инцидента е слязъл от автомобила си,
огледал е пострадалата и едва след като е преценил, че няма видими наранявания
се е качил обратно в автомобила си и е потеглил.
В хода на съдебните прения прокурорът от БРП поддържа предложението,
така както е внесено. Счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на престъпния състав, което се доказва от
приобщените в съдебното производство доказателства и доказателствени средства.
Счита, че са налице предпоставките за приложението на чл.78а НК, като с оглед
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с оглед напредналата
възраст на обвиняемия, предлага на същия да бъде наложено наказание – „Глоба” в
размер на 1000 лева.
Служебният защитник на обвиняемия – адв. Г.П. – БАК заявява,
че обвинението е несъставомерно от субективна страна. В тази връзка развива
подробни доводи, насочени към това, че след инцидента обвиняемият е направил
всичко възможно, за да се увери, че пострадалата няма наранявания и едва след
това е напуснал местопроизшествието. Акцентира върху влошеното му здравословно
състояние и инвалидността му, като под условията на евентуалност пледира за
приложение на чл. 9, ал.2 НК.
Обвиняемият Ш. заявява, че се присъединява към казаното
от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума,
прави искане за оправдаването си.
Доколкото по силата
на чл. 376, ал. 3 и ал. 4 НПК в това производство не се допуска граждански иск
или участие на частен обвинител, съдът не конституира такива.
Съдът следва да
направи и още едно уточнение. Съгласно Особената разпоредба, уредена в чл. 161,
ал.2 НПК – за престъплението по чл. 140 НК наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати по
негово искане – т.е. това престъпление е от т.нар. „частно-публичен характер”,
като предпоставка за образуване на процеса е наличието на тъжба до прокурора. В
конкретния случай това изискване на закона е спазено, доколкото на л. 132 от ДП
е приложена такава тъжба, изрично адресирана до БРП, с която се иска
възбуждането на наказателно производство срещу обвиняемия.
Бургаският районен
съд, като съобрази становището на страните и прецени събраните в наказателното
производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият С.И.Ш.
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** е българин, български
гражданин, пенсионер, вдовец. Същият е неосъждан, без данни за криминални
прояви. Притежава СУМПС № *********, валидно до 24.03.2021г. Ш. не вижда с
едното си око, а наред с това страда и от множество други заболявания, като с
Решение на ТЕЛК № 1648/10.07.2015г. са му определени 93,2 % инвалидност.
На 09.08.2017г. св. K.T.T., заедно с внучката си Д.Т./6г./, отивали пеш
от дома им в ж.к. „***“, към автобусната спирка намираща се на бул. „***“, в
близост до складовете на търговска база „Деметра“. По пътя си пострадалата и
нейната внучка трябвало да преминат по пешеходната пътека, разположена срещу № 20А
на бул. „***“. Преди да предприемат пресичане пострадалата се уверила, че
нямало автомобили движещи се в двете пътни ленти, след което ги пресекли. Преди
да пресекат лентите за движене от КАТ- Бургас към МОЛ „Галерия“, пострадалата и
детето, спрели на разделителния остров и изчакали движещия се в лявата пътна
лента лек автомобил да спре след което преминали пред него.
При опит да пресекат дясната пътна лента предимството на пешеходците
бил отнето от обвиняемия Ш.. Той управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Лупо“ с peг. № А****МХ не спрял преди пешеходната пътека и не пропуснал
движещите се по нея пешеходци, поради което допуснал пътно транспортно
произшествие, като реализирания сблъсък бил между предната част на лекия
автомобил и дясната страна на пострадалата Т.. Детето, което пострадалата
водила за ръка, успяло да избяга напред. В този момент на място пристигнали
свидетелите М. К., М.С.и С.Б.. Те
видели, че след реализираното произшествие, краката на пострадалата са намирали
под предната част на автомобила управляван от обвиняемия. Докато свидетелите
помагали на пострадалата да се изправи видели, че на крака й, в областта на
глезена, имало открита рана.
През това време обвиняемият Ш., слязъл от автомобила, огледал щетите по
него и възприел, че пострадалата била сложена да седне на стол и й било
предложено да пие вода, за да се успокои. Обвиняемият не се поинтересувал какви
са нанесените наранявания на пострадалата и нейната внучка и дали имат нужда от
помощ. Не говорил с никой от присъстващите и не сигнализирал нито органите на
КАТ, нито на „Спешна помощ“, а потеглил.
След оттеглянето на обвиняемия Ш., свидетелите М. К., М.С.и С.Б.,
успокоили детето, което било силно разстроено и помогнали на пострадалата да се
обади за помощ на спешен телефон 112, като изчакали идването на медицинския и
полицейски екип.
Още същия ден пострадалата била откарана в УМБАЛ-Бургас, където била
настанена за лечение. Било констатирано, че в следствие на ПТП св. Т. е
получила контузия на десен глезен, контузия на главата, които са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека телесна повреда).
За случая било образувано досъдебно производство в хода, на което обв. Ш.
бил привлечен в това качество.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен
от настоящия състав на основание на чл.
378, ал.2 НПК, а именно:
Гласни
доказателствени средства: показанията на
свидетелите: Й. И. (л. 13-14 от ДП); св. М.К.(л.
20-21 от ДП); св. С.Б. (л. 22-23 от
ДП); К. Т. (л. 24-26 от ДП и л. 120-121 от ДП); св. Т. Т. (л. 29-30 от ДП); М.С.(л.31-32 от ДП), както и частично от обясненията на обвиняемия С.Ш. (л. 15 гръб – 16 от съдебното
производство).
Писмените
доказателства: копие от полица „Гражданска отговорност“ (л. 17 от ДП); копие от СРМПС
(л. 18 от ДП); копие от протокол за ПТП (л. 19 от ДП); Епикриза (л. 28 от ДП);
медицински документи (л.64-84 от ДП); констативен протокол за ПТП (л. 87- 88 от
ДП); Справка за нарушител/водач (л. 93 от
ДП); справка съдимост (л. 14 от съдебното производство); справка от Сектор „ПП“
- Бургас (л. 112-113 от ДП); Експертно решение от ТЕЛК (л.173 от ДП); протокол
за доброволно предаване (л. 172 от ДП).
Писмените
доказателствени средства: протокол за оглед
на МП, ведно с фотоалбум и скица (л. 33-36 от ДП); протокол за оглед на МП,
ведно с фотоалбум (л. 38-40).
Веществените
доказателствени средства: диск със записи
от охранителни камери (л. 90-92 от ДП).
Експертизите: СМЕ (л. 41-43 от ДП),
допълнителна СМЕ (л. 169-171 от ДП); СТЕ
(л. 45-47 от ДП);САвТЕ (л. 49-62 от ДП).
Съдът направи оценка на горепосочените
доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така
и съвкупно, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
всички гореизброени свидетели, доколкото ги намира за логични, последователни и
взаимнодопълващи се. Съдът не намира никакви причини да се съмнява в
добросъвестността им, поради което и кредитира изложеното от тях. Въпросните
показания намират своята опора и в приложените по делото и описани по-горе
писмени доказателства и доказателствени средства, поради което и съдът ги
използва при изграждане на вътрешното си убеждение. Противно на становището на
защитата, съдът не намира пречка да цени показанията на св. И.. Същият е
полицейски служител, посетил местопроизшествието и непосредствено възприел
факти и обстоятелства от значение за делото. Същият не попада сред лицата по
чл. 118 НПК, нито преразказва обясненията на обвиняемия при проведена с него
беседа (в който случай действително съдебната практика се е ориентирала около
схващането, че показанията не следва да се ползват с доказателствена стойност),
а излага свои собствени възприятия от заварената фактическа обстановка на
мястото, поради което и няма никаква пречка същите да се ценят от настоящия
състав.
Съдът кредитира в основните им части и обясненията
на обвиняемия Ш.. Същият признава, че на процесната дата и час е настъпило ПТП
с негово участие, както и че след инцидента за кратко е слязъл от автомобила
си, погледнал е обстановката, след което без да разговаря с когото и да е, или
да сигнализира компетентните органи, се е качил в автомобила си и е напуснал местопроизшествието.
В тези им части обясненията на Ш. напълно кореспондират с всички свидетелски
показания и писмени доказателства и доказателствени средства, поради което и
съдът им се доверява изцяло. Единствените противоречия в обясненията на обвиняемия
са съсредоточени около това къде точно е настъпило ПТП (дали на пешеходната
пътека или не), както и относно това дали вина за същото има той или
пешеходката. Въпросните факти излизат извън предмета на доказване по настоящето
дело, поради което и е напълно ирелевантно къде точно е настъпило
произшествието и кой има вина за него, но с оглед прецизност съдът следва да
посочи, че не споделя твърденията на обвиняемия. По делото е приложена САвТЕ,
която убедително е отговорила на тези въпроси и на база целия събран доказателствен
материал правилно е заключила, че вина за инцидента има водача на МПС, както и
че точното място попада в обхвата на пешеходната пътека. Тези уточнения се
правят от съда с оглед изчерпателност и както ще стане дума по-долу нямат пряко
отношение към съставомерността на извършеното.
Съдът цени и всички приобщени и описани по-горе
писмени доказателства и доказателствени средства. Против приемането им не са
депозирани никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като достоверни и
ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
На последно място съдът следва да посочи и че
кредитира изцяло и основаната и допълнителна СМЕ, СТЕ и САвТЕ. Същите са
изготвени от специалисти в съответните области и се отличават с експертност,
задълбоченост и всеобхватност. Въпросните експерти заключения напълно корелират
с кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поради което и следва да се кредитиран от настоящия състав.
От правна страна:
На база на така установените факти, настоящият
състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл. 140 НК.
В конкретния случай, от обективна страна безспорно на инкриминираната
дата и място е настъпила превозна злополука (ПТП) по смисъла на § 1, т.30 от
ЗДвП (събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети) между управлявани от обвиняемия автомобил и
пешеходката K.T.T.. Безспорно се
установява от приложените по делото медицински документи, СМЕ и свидетелски
показания, че в следствие на въпросната злополука Т. е получила травма на
глезена и травма на главата, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека телесна
повреда). Няма спор и че след инцидента, в който е имал участие - обвиняемият
само е слязъл от автомобила, постоял е около 1-2 минути след което си е тръгнал
без по какъвто и да е начин да се е опитал да окаже помощ на блъснатата и без
да е имало каквато и да е опасност за самия него да окаже такава. При това
положение по мнение на настоящия състав са налице всички обективни признаци на
състава на чл. 140 НК. Тук е мястото да се посочи, че съгласно съдебната
практика - Решение № 1471 от 1.XI.1972
г. по н. д. № 1244/72 г., III н. о. е без значение дали обвиняемият е бил
виновен за настъпването на ПТП-то или не, както и дали същото се е случило на
пешеходна пътека или не. Задължение за оказване на помощ има не само виновният
водач за дадено произшествие, но и онзи, който причинява последното, без да е
имал вина. Единствената необходима предпоставка за отговорността му по чл. 140 НК е неговото обективно участие в
превозната злополука, каквато в случая безспорно е налице.
На следващо място, няма никакво значение какво точно телесно увреждане
е било причинено на пострадалата, доколкото по смисъла на чл. 140 НК пострадал е всяко лице, което е
претърпяло телесни увреждания от автопроизшествието и обективно се нуждае от
помощ. И при лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК качеството на
пострадал на увреденото лице не отпада, ако то е изпитвало нужда от помощ,
както това е в разглеждания случай. Характерът на получените увреждания от
пострадали при автопроизшествие е от значение само за квалификацията на
транспортното престъпление, докато отказът да бъде оказана необходимата помощ
на такива лица е винаги основание за възникване на отговорност по чл. 140 НК, независимо от характера и
степента на същите телесни увреждания (Решение
№ 46 от 29.III.1993 г. по н. д. № 45/1993 г., ВК). В процесния случай,
видно от показанията на разпитаните свидетели – обективно на глезена на
пострадалата е имало открита кървяща рана, като същата се е оплакала от болки в
главата (в следствие на падането на терена), била е замаяна, стресирана и
дезориентирана, което е наложило присъстващите да я поставят на стол и да й
дадат вода. При това положение няма никакво съмнение, че пострадалата се е
нуждаела от помощ – обстоятелство, което не е останало скрито за нито един от
присъстващите. Нещо повече очевидно състоянието на Т. е налагало и
хоспитализирането й, именно поради което тя е била откарана с линейка в
МБАЛ-Бургас и е била настанена за лечение там. Тук е мястото да се посочи, че обстоятелството,
че на пострадалото лице е оказана помощ от случайно намиращите се на
местопроизшествието лица, не освобождава от наказателна отговорност по чл. 140 НК обвиняемия Ш., в който смисъл
практиката на съдилищата също е константна (Решение № 268 от 2.III.1972 г. по н. д. № 100/72 г., III н. о.).
От субективна страна деянието е извършено умишлено,
доколкото Ш. много добре е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал това. В
частност интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на
обвиняемият, че е участвал в превозна злополука, както и че в следствие на нея
е пострадало лице, което има нужда от помощ и която помощ той може да окаже без
каквато и да е опасност за себе си. Предвиждал е, че в с напускането си на
местопроизшествието няма да окаже помощ на пострадалата, но въпреки това същият
е искал именно това.
Във връзка с възраженията на защитата съдът следва
да посочи следното. Твърденията, че обвиняемият е действал без вина, защото е
погледнал пострадалата, преценил е че няма нужда от помощ и за това си е
тръгнал, съдът намира за защитна версия, която не кореспондира с обстоятелствата
по делото. Всички свидетели, присъствали по време на инцидента, включително и
св. И., който е дошъл малко след събитието, са категорични, че пострадалата е
имало видимо нараняване на глезена на единия си крак, както и че се е оплаквала
от болки в главата и е била дезориентирана и замаяна. Това води до извода, че
няма как да се споделят твърденията на обвиняемия, че Т. видимо е била
невредима. Тъкмо напротив – очевидно на същата са били причинени наранявания,
които са изисквали своевременна помощ, именно поради което тя е била
транспортирана в болнично заведение и е останала за лечение там. Трябва да се отбележи и че много често
травмите от ПТП не се проявяват веднага, а след време (вътрешни кръвоизливи,
наранявания на мозъка и т.н.) – факт, с който обвиняемият би трябвало да е
наясно, доколкото в миналото е работил като шофьор на линейка. В случая
обвиняемият не е проявил най-елементарна човешка грижа и дори не е попитал
пострадалата как е, дали се оплаква от нещо, има ли болки и т.н., нито е информирал
компетентните органи, а е потеглил с колата си. На този фон твърдението му, че
понеже не вижда с едно си око и най-вероятно за това не е забелязал
нараняванията на пострадалата, звучат повече от недостоверно. Именно понеже Ш.
е бил наясно с влошеното си зрение, същият е следвало да се погрижи и да
разбере какво е състоянието на пострадалата по друг начин, а не само осланяйки
се на него. Следвало е най-малкото да попита пострадалата дали има нужда от
помощ, да сигнализира на съответните органи и т.н., а не да приема, че всичко е
наред, просто защото от мястото където е стоял му е изглеждало, че пострадалата
е добре. Нищо от това не е било сторено от обвиняемия. Същият се е задоволил да
стои до автомобила си и по никакъв начин да не се поинтересува за състоянието
на пострадалата, след което - и без по какъвто и да е начин да й е оказал помощ
– да напусне местопроизшествието и то без дори да информира контролните органи
за това. При тези факти – настоящият състав е на мнение, че обвиняемият е действал
виновно и умишлено, като съвсем целенасочено не е оказал никаква помощ на
пострадалата, поради което и субективната страна на престъплението е налице.
На последно място, пак във
връзка с възраженията на защитата следва да се посочи, че по мнение на
настоящия състав не е налице малозначителност на деянието. Малозначителността на деянието
представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен
анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно
въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова
минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може
да става въпрос за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство. Вярно
е че обвиняемият е в напреднала възраст, с чисто съдебно минало и влошено
здравословно състояние, но това са все обстоятелства, които следва да се
отчетат като смекчаващи отговорността му, а не като такива, които да изключат
обществената опасност на деянието. Не следва да се подминава, че пострадалата
също е възрастна жена, която на всичко отгоре е била с малолетното си внуче, но
въпреки това обвиняемият не й е оказал помощ и не се е поинтересувал дори за
детето. Не може да се отмине и че в случая Ш. не само не е оказал помощ на пострадалата,
а въобще не е сигнализирал за инцидента, което допълнително завишава
обществената опасност на извършеното.
Предвид всичко гореизброено
настоящият състав счита, че в конкретния случай приложението на институтът на
чл. 9, ал.2 НК би било незаконосъобразно, поради което и искането на защитата в
тази посока не може да бъде споделено.
По наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 140 НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация. В
същото време по отношение на обвиняемия Ш. са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а
именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено;
2.
с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3.
към процесната дата
обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние, нито са
налице множество престъпления;
Съгласно константната практика на ВКС, когато са
налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет
хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства
относно материалното положение на обвиняемия.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че същият е в напреднала възраст, както и че до
настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви
(същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо
обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия, доколкото същото е отчетено
веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обв.
Ш. е с влошено здравословно състояние – инвалид, както и не упражнява трудова
функция, доколкото е пенсионер от дълги години. Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира.
Горното кара съдът да приеме, че
обвиняемият е лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето
престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият осъзнал
стореното. Поради тези съображение и като съобрази имущественото и семейно
положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи
наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства в
минималния размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Същевременно, въпреки наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът няма как да приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Това е
така, доколкото още с т.6 на ППВС № 7/1985г.
е дадено задължително тълкуване, съгласно което в производството по приложение
на чл.78а НК не се прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в
най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за
поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите
нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай
по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в размер на
575,74 лв., представляваща заплатени в хода на досъдебното производство възнаграждения
на вещи лица, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати в
полза на ОДМВР-гр.Бургас. Същият на основание чл. 190, ал.2 НПК следва да
заплати по сметка на РС-Бургас и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване
на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от
горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи
на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: M. БАЕВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА : К.С.