№ 759
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330202953 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно постановление №276 от
19.03.2021г. издадено от Кмета на община Пловдив, с което на Д. В. Б. с ЕГН
********** от с.П., обл.Пазарджик с което му е наложено административно
наказание на основание чл.39, ал.1, съгласно таблицата (Приложение 1) от
Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив
/съкр. Наредбата/ глоба в размер на 300/триста/лева за нарушение на чл.4,
ал.1, т.1 от Наредбата.
Жалбоподателя, чрез процесуалния си представител адв.Б. изтъква
подробни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и
моли за разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител юрк.К.,
който пледира за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, а разгледана по същество,
жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 27.01.2021г. в гр.Пловдив при проверка на служители от община
Пловдив с начален час 17.00часа на бул.Васил Априлов 157-159 на общински
терен жалбоподателя Б. – водач на товарен автомобил Фолксваген Крафтер с
рег. номер *** се бил приготвял да изхвърля изкупна пръст около 2
кубика.Намерението му обаче било преустановено от служителя на близка
1
фирма св.П.М..На място бил и служителя в община Пловдив св.Т.Т., който
преценил, че Б. извършва нарушение на Наредба за опазване на околната
среда на територията на Община Пловдив и по конкретно на чл.4, ал.1, т.1 от
същата.За това на същата дата съставил на г-н Б. АУАН с бл. номер 5295 за
нарушение на чл.4, ал.1, т.1 от Наредбата.Актът бил подписан от г-н Б. с
възражение. Впоследствие е издадено и процесното наказателно
постановление с което обаче е вменено във вина на г-н Б., че около 17.00 часа
на 27.01.2021г. изхвърлял изкопна пръст на горепосоченото място.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани
актосъставителя Т.Т. и св.П.М.. В показания пред съда свидетеля Т. не
потвърди констатациите в АУАН, а заяви, че не е видял г-н Б. да изхвърля
пръст когато е отишъл около 17 часа, но се бил приготвил да го
направи.Същото заяви и св.М., който каза, че е предотвратил изхвърлянето
пръста, но лично не е видял пръста да се изхвърля.Допълни, че видял прясна
пръст и че вероятно преди това през деня е изхвърляно от същите хора, но не
го и възприел лично.Съдът кредитира показанията на св.М. и св.Т. дадени
пред съда, тъй като изцяло кореспондират по между си.Различават се коренно
от констатациите в АУАН, поради което съдът и не кредитира писмените
доказателства по делото.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи:
Липсват категорични доказателства, че жалбоподателя Б. е извършвал
вмененото му нарушение. От показанията на свидетелите съдът приема, че се
е стигнало до опит за извършване на административно нарушение.Дори и да
се приеме тезата, че пръста била прясна и този ден е изхвърлена още пръст и
да се счете, че тази пръст е изхвърлена именно от г-н Б., което ще бъде само
предположение, то отново няма извършено нарушение.Това е така тъй като
такова не е вменено на Б., защото в НП изрично е вписано, че нарушението е
извършено в 17.00 часа при започнала проверка.Именно това е вменено на г-н
Б. като административно нарушение и извършрно по друго време и ден няма
как да бъде предмет на разглеждане каквото и да е нарушение.Все пак съдът
подчертава, че не кредитира предположението на св.М., че същия ден е
2
изхвърляна още пръст и това е сторил г-н Б. тъй като липсват каквито и да е
други доказателства за този факт.
Тъй като съдът прие тезата, че нарушението е останало в стадия на
опита се дължи и следното уточнение.Съгласно чл.9, ал.2 от ЗАНН не се
наказва опитът за административно нарушение освен в случаите на
митнически и валутни нарушения и то ако това е предвидено в съответния
закон или указ, в случаите на чл.218б, ал.1 от Наказателния кодекс, както и в
случаите на чл.41, ал.1 от Закона за опазване на селскостопанското
имущество.Не е налице нито една от тези хипотези и опитът, който в случая е
недовършен не се явява административно нарушение.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото по реда на АПК.При така сключения договор за правна помощ
направените разноски са в размер на 200лв и са изцяло заплатени в брой.В
случая то е дори под минимума от 300лева в наредбата и ще следва с оглед
изхода на делото община Пловдив да бъде осъдена да заплати адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя в размер на 200лв.
Поради гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №276 от 19.03.2021г. издадено
от Кмета на община Пловдив, с което на Д. В. Б. с ЕГН ********** от с.П.,
обл.Пазарджик с което му е наложено административно наказание на
основание чл.39, ал.1, съгласно таблицата (Приложение 1) от Наредба за
опазване на околната среда на територията на Община Пловдив /съкр.
Наредбата/ глоба в размер на 300/триста/лева за нарушение на чл.4, ал.1, т.1
от Наредбата.
ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК:********* да заплати на Д. В. Б. с
ЕГН ********** от с.П., обл.Пазарджик направените по делото разноски в
размер на 200/двеста/лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
3
до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4