Определение по дело №326/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 462
Дата: 9 септември 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20203000500326
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 46209.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Петя И. Петрова
Членове:Георги Йовчев

Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно гражданско дело №
20203000500326 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. К. С. , чрез процесуален представител адв. И.
против решение № 260027/03.07.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2069/2018г. и
с което са отхвърлени предявените от въззивника против С. К. С. и В. Д. С. иск за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен между И.И.С. и
К.С.Г., като продавачи и В. Д. С. , като купувач, обективиран в нот.акт № 187, том І, рег. №
2820, д.№ 166/2011г. на нотариус П. с рег. № 382, поради противоречието му с добрите
нрави, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността на същия договор като привиден, на основание чл.26 ал.2 ЗЗД и
обявяване на прикритото съглашение – договор за дарение, на основание чл.17 ал.1 ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното
решение, постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с
установеното от доказателствата и приложимия материален закон. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на друг, с който предявеният като главен иск за нищожност на процесния
договор за покупко-продажба като противоречащ на добрите нрави да бъде уважен,
евентуално да бъдат уважени предявените като евентуални искове за нищожност на същия
поради симулативност, обявяване на прикритото съглашение за дарение и намаляне на това
дарение до размера на запазената част на въззивника от наследството на наследодателя му
К.С.Г..
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни –
въззиваемите С. К. С. и В. Д. С. , с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
При извършената проверка по редовността на въззивното производство, настоящият
състав констатира, че в жалбата се съдържат оплаквания и доводи по предявената искова
претенция по чл.30 ЗН, която, видно от мотивите на първоинстанционното решение не е
разгледана от окръжния съд. Последният е приел, че този иск е предявен в съотношение на
евентуалност спрямо иска по чл.17 ал.1 ЗЗД, поради което и с оглед изхода от спора по него
не дължи произнасяне по иска по чл.30 ЗН.
1
Изложените във въззивната жалба оплаквания и формулирания петитум, съобразени с
твърденията на въззивника по искова молба и петитум на същата, сочат на извод, че искът
по чл.30 ЗН не е предявен в условията на евентуалност спрямо иска по чл.17 ал.1 ЗЗД, а в
условията на обективно комулативно съединяване. В това съотношение са докладвани и
тези искове в извършения от първоинстанционния съд доклад по чл.146 ГПК.
По правило, когато ищецът предявява евентуално съединени искове, то той обуславя
разглеждането на евентуалния от неуважаването на главния иск, а не от неговото уважаване.
Обстоятелството, че единия иск може да се яви обусловен от другия от материално-правна
гледна точка, не води до съединяването им в условията на евентуалност. Неуважаването на
обуславящия иск ще е евентуално основание за отхвърлянето като неоснователен и на
обусловения иск, но не и процесуална пречка за разглеждането на втория.
С оглед на това и доколкото във въззивната жалба е формулирано искане за
произнасяне и по иска с правно основание чл.30 ЗН, при условие, че бъдат разгледани
евентуалните искове по чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.17 ал.1 ЗЗД, то при липсата на произнасяне от
страна на първоинстанционния съд по иска чл.30 ЗН въззивната инстанция не би могла да се
произнесе по него за първи път. Ето защо, направеното в тази насока искане следва да се
приеме и като искане по см. на чл.250 ГПК, компетентен по което да се произнесе е
окръжния съд.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 326 по описа на АпС - Варна за 2020г. и
ВРЪЩА делото, ведно с първоинстанционното гр.д. № 2069/2018г. на ОС – Варна за
предприемане на следващите се процесуални действия съобразно мотивната част на
настоящото определение.
След изпълнение на горното делото да се върне на АпС за произнасяне по
постъпилата въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2