№ 5886
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506803 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6803/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. А. Н., с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* срещу решение №2028 от 05.02.2024 г по
гр.дело №29618/2023 г на СРС, 50 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се
осъди М. Е. Р., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* да му заплати на
основание чл.31 ал.2 ЗС сумата 2229,28 лева – обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен недвижим имот в гр. София, р-н „Красно село“, ул. „******* за периода от
01.03.2022 г. до 30.05.2023 г., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г до окончателното
заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излагат доводи за неправилност на решението на СРС. Ответникът ползва
12,35 кв.м. , които се полагат на въззивника дори и след изрична покана . Неправилно
първоинстанционният съд приема , че е в сила споразумението по нотар.акт №40 от
23.08.2010 г между въззивника и праводателя на ответника „О.-БП“ ЕООД .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . В сила е
разпределението на ползването по нотар.акт №40 от 23.08.2010 г между въззивника и
праводателя на ответника „О.-БП“ ЕООД . Р. е предлагал спогодба , но въззивникът не се
съгласява . Процесният апартамент е незаконен строеж , който не е узаконен . На място
съществуват два отделни апартамента със самостоятелни входове и санитарни помещения .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.03.2024 г ,
1
а е обжалвано в срок на 01.04.2024 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел следното . Според влязло в сила решение
№20016143/19.01.2021 г. по гр. дело №69275/2019 г. по описа на СРС , страните са
съсобственици на апартамент № А-15, находящ се в гр. София, р-н „Красно село“, ул.
******* площ 92,89 кв.м., с идентификатор 68134.207.78.1.15 по КК на гр. София, при
квоти: В. А. Н. 80,11/92,89 ид.ч. и М. Е. Р.- 12,78/92,89 ид.ч.
С молба от 30.11.2021 г., представена в открито съдебно заседание на 30.11.2021 г. по гр.
дело №69275/2019 г. по описа на СРС и връчена на ответника видно от протокол за о.с.з на
30.11.2021 г. по това дело , ищецът В. А. Н. е поискал ответникът да му заплаща месечно
обезщетение от 100 лв. за ползваната част от делбения имот надхвърляща правата му .
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №40, т.I, рег. №2234, нотар.дело №37 от
23.08.2010 г. на Нотариус с рег. №617 на НК ищецът е придобил от „О.-БП“ ЕООД
80,11/92,89 ид.ч. от ап.А15, със застроена площ 92,89 кв. м. Според т. 2 от нотариалния акт с
подписването му съсобствениците се съгласяват да разпределят ползването на
апартамента, като ищеца В. Н. ще ползва югозападна реална част, която се състои от
кухненски бокс, една спалня, входно антре, баня-тоалетна, дрешник и две тераси; а „О.-БП“
ЕООД ще ползва североизточната стая.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2018 г. по т.д. №5689/2014 г.
ответникът е придобил 12,78/92,89 ид.ч. от правото на собственост върху имота т.е. частта
на „О.-БП“ ЕООД .
Според приетите пред СРС основана и допълнителна съдебно-технически експертизи ап.
А15 първоначално е със застроена площ от 92,89 кв. м, състоящ се от дневна с кухненски
бокс, две спални, входно антре, баня-тоалентна, дрешник, две тераси. При оглед се
установява, че в апартамента са обособени фактически две жилища, от които ищецът
ползва 67,74 кв. м, в които са включени помещенията кухня с трапезария и открита тераса,
входно антре, баня с тоалетна и дневна стая с открита тераса. Ответникът ползва 47,36 кв.м,
от които коридор, баня с тоалетна, дневна стая с кухненски кът и отделна спалня с излаз на
открита тераса. Този извод се потвърждава и от удостовереното в представения от ищеца
протокол от о.с.з от 30.11.2021 г. по гр. дело №69275/2019 г., СРС, а именно, че вещото лице
в делбеното производство е дало заключение, че може да се обособят дялове от имота,
2
съответни на начина на ползване от страните в рамките на площта на процесния имот.
Според СРС съсобственият апартамент се ползва по начин, определен по общо съгласие на
страните – според уговореното в т.2 на нотариален акт за продажба на недвижим имот №40,
т. I, рег. №2234, дело №37/2010 г. на Нотариус с рег. №617 на НК.
Според СРС съсобствениците могат по взаимно съгласие да разпределят ползването на
общия имот, като разпоредбата на чл.32 от ЗС не изключва тази възможност и не предписва
някаква специална форма за вземане на такова решение. В конкретния случай всеки от
съсобствениците упражнява право на реално ползване върху вещта, респ. имотът задоволява
жилищните нужди на съсобствениците, всеки от които ползва определени самостоятелни
помещения и сервизи, съгласно постигнатото разпределение на ползване на вещта. Няма
основание за съсобственика да заявява лишаване от ползване на съсобствения имот.
Ползването на съсобствен недвижим имот може да бъде разпределено между
съсобствениците с договор, като този договор ги обвързва докато трае съсобствеността,
но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласите. Когато такова не
може да бъде постигнато, съсобствениците не могат да искат от съда да преуреди
уговореното разпределение по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, освен ако не са се променили
съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато съгласието. Съществени са
тези обстоятелства, които са свързани с предназначението и състоянието на съсобствената
вещ – ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или
увеличаване площта на съсобствения имот вследствие регулационни изменения; или с обема
на правата на всички съсобственици; придобиване по давност на право на собственост върху
идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част по чл.30 ал.1 ЗН на трето лице;
разпоредителни сделки между съсобствениците, в резултат на които се намалява квотата на
един съсобственик за сметка на друг и пр.; които правят извършеното реално разпределение
несъответно на новото фактическо положение.
Според СРС прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един
съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е
извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се
иска преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като разпределението
не се извършва с оглед на личността на съсобственика. В конкретния случай съдът не
констатира нови и съществени обстоятелства при ползването на съсобствената вещ. При
разпределение на ползването правото на всеки от съсобствениците да си служи с целия
имот, съобразно притежаваната от него идеална част се трансформира в право да си служи с
реална част от този имот. Разпределението сочи кой от съсобствениците коя реална част от
имота ще ползва, като същевременно препятства възможността другите съсобственици да
ползват същата реална част, включително и да преминават през нея. Когато съсобствениците
са разпределили реалното ползване на общия имот с договор помежду си, този договор ги
обвързва докато трае съсобствеността и може да бъде изменен от тях във всеки момент по
взаимно съгласие, каквото се констатира, че няма. По делото липсват данни за настъпили
изменения на обстоятелствата, при които е бил сключен договора за разпределяне
3
ползването на съсобствения недвижим имот, обективиран в нот. акт, по силата на който
ищецът е придобил ид.ч. от правото на собственост. Следва да се приеме, че за ищецът не е
възникнало правото на парично вземане за лишаване от ползване на съсобствената вещ.
Според СРС ответникът не е нарушил уговорката за разпределение на ползването на имота,
а аритметичното неравенство в обема на притежаваните идеални части от правото на
собственост спрямо реалната площ на жилището не обуславя автоматично правото на
компенсиращо единия собственик обезщетение за лишаване от ползване на вещта.
Съсобствената вещ се ползва и управлява по общо съгласие на съсобствениците, по решение
на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта или по решение на съда
при иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Само ако не е възможен вариант за разпределение на
реалното ползване на имота от страните, предвид правата в съсобствеността, площта на
жилището, както и функционалното предназначение на помещенията в него, съсобственикът
има право на заместващо правото на ползване обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС, който е
съразмерен на обема на притежаваните ид.ч. от правото на собственост; респ. невъзможно е
да бъде ползван едновременно по предназначение от всички съсобственици. В случая
ползването е разпределено между съсобствениците и няма основание да се заплаща
обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС .
Решението на СРС е правилно , като водещите му мотивите се споделят и от настоящия
съд . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че между страните и в сила
споразумението за разпределяне на разпределяне ползването на апартамента – т.2 от
нотариален акт за продажба на недвижим имот №40, т.I, рег. №2234, нотар.дело №37 от
23.08.2010 г. на Нотариус с рег. №617 на НК . Съгласно трайната практика на ВКС - решение
№97 от 09.07.2013 г по гр.д. № 866/2012 г, ГК , І ГО на ВКС , решение №25 от 22.04.2014 г
по гр.д.№3985/13 г на ВКС , II ГО и др. - прехвърлянето от съсобственик на идеалната част
от общата вещ не е основание за изменение на уговореното разпределение на ползването ,
освен ако не са настъпили съществени промени в обстоятелствата . В случая ищецът е
обвързан от установеното разпределение на ползването на апартамента и по отношение на
правоприемника на своя продавач „О.-БП“ ЕООД – ответника . При разпределение на
ползването не е уговорено заплащане на обезщетение за ползване на реална част , която
математически надхвърля идеалните части в съсобствеността . Трябва да се приеме , че
страните са постигнали съглашение такова обезщетение да не се заплаща , като според
приетите пред СРС СТЕ имотът е разпределен фактически в две отделни и напълно
самостоятелни жилища , което е в явен интерес на всеки от съсобствениците . Дали
съглашението е еднакво изгодно и за двете страни не е предмет на настоящото
производство , като трябва да се отбележи , че ищецът , а не ответникът , е подписал
споразумението за разпределяне на ползването . Правото на делба е неотменимо и вече е
упражнено от ищеца , като при прекратяване на собствеността ще отпадне и установеното
разпределение на ползването .
Налага се изводът , че като е отхвърлил иска СРС е постановил правилно решение , което
трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на
4
въззиваемата страна – адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2028 от 05.02.2024 г по гр.дело №29618/2023 г на СРС, 50
състав .
ОСЪЖДА В. А. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати на М. Е.
Р. ЕГН **********, с адрес: гр.София ж.к.„******* сумата от 500 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване като постановено по иск с материален интерес под
5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5