Решение по дело №31/2021 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 109

17.05.2021г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                              Председател: Василка Желева

                                                                                     Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                     Павлина Господинова

 

при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Петър Мидов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №31 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н.М.А. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 260021/12.11.2020г., постановено по АНД № 575/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Касационният жалбоподател счита атакуваното решение за неправилно и необосновано. От съда не била оценена адекватно установената фактическа обстановка, като не бил направен и правилен анализ на събраните доказателства. Не отговаряли на действителността изводите на съда за вина на жалбоподателя за извършване на визираното в НП нарушение. От анализа на гласните доказателства, и в частност от обясненията на жалбоподателя, както и от останалия доказателствен материал се установявало, че на посочената в АУАН и НП дата наказаното лице пътувало от Турция за България по линията гр.Истанбул – гр. Кърджали и пристигайки на линията за митническа проверка на МП „Капитан Андреево“ отворил сам всички багажници на автобуса, включително и този, в който били открити процесните вещи. Докато той и пътниците били в близост до тоалетната на митническия пункт, от другата страна на автобуса била извършена проверка на багажните отделения. В едно от тях били открити 72 броя детски спортни екипи с логото на футболния отбор „Арда“ – К., които били марка „А.“, без етикети. Сочи се, че видът на екипите, с надписи на отбора и спонсорите му, ясно и без съмнение означавали, че те не били предназначени за търговски цели по смисъла на чл.233 от Закона за митниците. Това било обяснено на митническите служители в деня на проверката, въпреки това бил съставен АУАН. С оглед на изложените данни обаче следвало да се стигне до извода, че нарушението за което бил санкциониран касаторът не било извършено. Липсвали обективни и субективни признаци за това нарушение, тъй като А. не пренасял стоки за търговски цели, те представлявали багаж на футболния отбор „Арда“ – К.. Жалбата се поддържа от пълномощника на касационния жалбоподател, като със същата се претендира и присъждане на разноски по делото.

Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът, Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата, респ. законосъобразност на потвърденото от районния съд наказателно постановление.  Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково изтъква доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №770/2020 от 17.09.2020г., издадено от и.д. Заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници, с което за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.233, ал.6, във връзка с ал.1 от ЗМ от Н.М.А. в полза на държавата били отнети детски спортни екипи – 72 броя, с митническа стойност 1304.64 лева, и на основание чл.233, ал.1 от ЗМ било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1304.64 лева, като за обезпечаване на част от глобата били задържани 1000 лева.

За да постанови решението си, районният съд приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът бил издаден при спазване на чл.40 и чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление било издадено от компетентен орган, при спазване на формата и реда за това, като съдържало и реквизитите по чл.57 от ЗАНН. Правилна била дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението. Доказано било, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят извършил нарушение, като пренесъл стоки - 72 броя детски спортни екипи с логото на „A.“, през държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи. Поради това правилно и законосъобразно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Изложеното се доказало от писмените доказателства,  както и от събраните гласни такива - разпит на свидетелите митнически служители и отчасти от обясненията на жалбоподателя, които потвърждавали съществени елементи на фактическата обстановка по случая. Съдът описал, че при проверка на превозното средство – автобус, в най-крайния десен долап, който по принцип не бил багажно отделение, а се използвал от шофьорите предимно за инструменти, се констатирало наличието на голям чувал, за който А. заявил пред митническите органи, че съдържал детски екипи на футболния отбор „Арда“ – К.. Съдът посочил, че лицето било предварително запитано дали има нещо да деклариране, като същият, предвид на това, че бил редовно пътуващ, бил добре запознат с режимите на проверка на митнически пункт. Приел за ирелевантен въпроса за кого били пренасяни стоките, по чие поръчение и за какви нужди, като счел за релевантен единствено фактът на самото пренасяне и то без знанието и разрешението на митническите органи. Според съда, багажът можело да съставлява и стока, както било в случая, още повече, че този багаж не бил поставен на място, където обичайно се слагал даден багаж, което място не представлявало багажник. В случая ставало въпрос за стоки  с надпис на защитена марка, а не за стандартен багаж, представляващ вещи необходими при пътуване. Преценката на доказателствения материал налагала извода, че жалбоподателят нямал намерение да декларира пренасяните  стоки, а митническите служители изпълнили перфектно вменените им задължения. Налице бил и субективният елемент от състава на административното нарушение. По безспорен и несъмнен начин се доказвала съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение и неговата вина. Съдът изложил и подробни мотиви относно липсата на правно значение на това, дали стоката била за търговски цели или не. В конкретния случай въпросът с характера на стоките бил от значение, доколкото следвало при пренасяне на такова количество, без никаква покана, същите да бъдат декларирани. Предвид всичко изложено, наказателното постановление се явявало и съобразено с материалния закон. На следващо място, съдът приел, че случаят не може да се определи за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в тази насока подробно мотивирал извода си. Обосновал и извода си за законосъобразност на отнемането по силата на НП на стоките, предмет на нарушението в полза на държавата, както и този за правилно определен размер на наложеното наказание - 100% от митническата стойност на предмета на нарушението.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

При касационната проверка настоящата съдебна инстанция намира, че проверяваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Съставомерността на извършеното деяние, липсата на допуснати нарушения в хода на административно-наказателното производство  и вината на нарушителя са били правилно установени от съда.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обосноват отмяна на наказателното постановление.   В АУАН и НП  се съдържа ясно и точно описание на нарушението, не се констатира противоречие между словесното му описание и правната му квалификация. Нарушението е конкретизирано с посочено време, място и начин на извършване и е правилно квалифицирано. Описанието на извършеното от наказаното лице дава достатъчна яснота относно състава на нарушението, поради което по никакъв начин не е ограничено правото на лицето да разбере какво противоправно деяние му е вменено.

  При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства от обективна страна се установява по несъмнен начин  извършването  на визираното в АУАН и НП деяние.

Административно наказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл. 233, ал.3, вр. с ал.1 от ЗМ.

Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките. За да е осъществен съставът на вмененото на касатора административно (митническо) нарушение, е необходимо да се пренася или превозва стока през държавната граница  и да няма разрешение на митническите органи - т.е.   да няма знание на митническите органи - стоката да не е представена, декларирана или обявена пред  същите. 

Безспорно е,  че касационният жалбоподател на 04.07.2020г.е бил водач на  посоченият  в АУАН и НП  автобус, което п.п.с. е пристигнало на МП“Капитан Андреево“. От събраните гласни и писмени доказателства се установява  също и че при извършената митническа проверка на автобуса, в помещение използвано за  инструменти,  е открит чувал, в който са били поставени 72 бр. детски екипи с лого „А.”.  От разпита на св. Н., Г. и  И. по  делото  се установява, че   жалбоподателят не е декларирал  тези  стоки пред компетентните митнически служители.    

 Следователно,  на установената дата и място на извършване на нарушението наказаното лице е осъществило от обективна страна фактическия състав на нарушението, като е пренесло  през държавната граница  описаните в АУАН и НП стоки - без да ги декларира пред митническите служители. От доказателствената съвкупност е видно, че касатора е имал ясно съзнание за вида на стоките, които  е превозвал. Съответно, от момента на натоварването им в  автобуса жалбоподателят е установил  фактическа власт върху процесните стоки, знаел е че ги превозва през границата на страната, а доколкото е длъжностно лице носещо отговорност за превозваната от него стока  е знаел, че при  навлизане в  територията на Република България  трябва да ги декларира пред  компетентните митнически органи, но не е сторил това.   Единственият възможен извод, при тези обективно установени действия на наказаното лице е, че същото виновно и при условията на пряк умисъл е  осъществило деянието за което му е наложено административно наказание .

Твърденията, на касатора, че се касае за багаж на детската школа на футболен отбор „Арда К.”, а не за стока подлежаща на деклариране не се споделят от настоящия състав. Стоките са в търговско количество, всички са били с логото на търговска марка и са били поставени в помещение различно от багажното в управлявания от наказаното лице автобус. Отделно от това, по преписката не съществува нито едно писмено доказателство, че процесните детски спортни екипи са били с логото на  детски футболен отбор”Арда К.”.  Това обстоятелство не се установява по несъмнен начин и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство пред въззивният съд свидетели Н., Г. и И.. В тази насока са единствено обясненията на санкционираното лице, но същите не се ползват с доказателствена сила, а и в случая не се подкрепят в необходимата степен от останалият събран по делото доказателствен материал.

В случая размерът на наложеното наказание е правилно определен и индивидуализиран. Правилно е приложен и чл.233, ал.6 от ЗМ с отнемане на процесните стоки в полза на Държавата, предвид осъщественото нарушение.

Предвид гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Разноски за  юрисконсулт за производството пред въззивният съд за присъдени на ответника с проверяваното решение, поради което  и такова следва да бъде присъдено в  размер от 80.00 лева съобразно чл. 37 от ЗпрП, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ само за настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260021/12.11.2020г., постановено по АНД № 575/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Н.М.А., с ЕГН ********** *** да заплати  на Агенция Митници разноски по делото в размер на 80.00(осемдесет) лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                         Членове: 1.

 

                

 

                                                                                 2.