Решение по дело №11/2023 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№356

 

18.05.2023 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково

в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ПЕНКА КОСТОВА

Членове: ПЕТЪР ВУНОВ

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА  

 

при секретаря Мария Койнова

и в присъствието на прокурора Елеонора Иванова,

като разгледа докладваното от  съдия А. Митрушева

АНД (К) № 11 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Хасково, против Решение № 318/07.11.2022 г., постановено по АНД № 803/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че за да отмени като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № Х-19-12/27.07.2022 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Хасково, съдът приел, че административнонаказващият орган не бил посочил правилния административнонаказателен състав, с което допуснал съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП. Касационният жалбоподател счита, че с АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление били установени всички факти и обстоятелства, касаещи посоченото нарушение и същото било изяснено от фактическа и правна страна, а именно – нарушителят, в качеството си на главен архитект, одобрил на 16.05.2022 г. инвестиционен проект за строеж „Фотоволтаична централа до 200 kW с кабелна линия НН“, без да са спазени изискванията на ПУП-ПЗ за ПИ 77195.730.723 по КК на гр.Хасково, одобрен със Заповед № 2250/23.12.2021 г. на Кмет на Община Хасково. В одобрения ПУП-ПЗ начинът на застрояване бил свободно (на отстояние 3,00 м. от границата с ПИ 77195.730.724 по КК на гр. Хасково), а в одобрения инвестиционен проект строежът бил разположен до имотната граница с ПИ 77195.730.724 по КК на гр.Хасково, на разстояние по-малко от 3,00 м. (свързано застрояване). Свързаното застрояване в одобрения инвестиционен проект било в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ. Гореописаните обстоятелства не били обсъдени в обжалваното съдебно решение, поради което касационният жалбоподател счита, че същото е немотивирано и постановено, без съдът да изложи мотиви по отношение на предмета на делото. Доколкото с наказателното постановление било установено точно извършеното нарушение, неговият извършител, датата и мястото на извършване, както и нарушената правна норма, се моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да бъде потвърдено изцяло процесното наказателно постановление.

Ответникът – Т.Д.Г. не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд - Хасково като правилно и законосъобразно.

 

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление № Х-19-12/27.07.2022 г. на временно изпълняващ длъжността началник на РДНСК - Хасково. Приел е за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 30.05.2022 г. от служители в РДНСК - Хасково, било установено, че Т.Д.Г., във функциите си на главен архитект на Община Хасково, одобрил на 16.05.2022 г. инвестиционен проект за строеж „Фотоволтаична централа до 200 kW с кабелна линия НН“, находящ се в поземлен имот с идентификатор ПП 77195.730.723, ПИ 77195.730.413, ПИ 77195.730.414 и ПИ 77195.730.369 по кадастралната карта на ***, без да са спазени изискванията на ПУП-ПЗ за ПИ 77195.730.723 по КК на *, одобрен със Заповед № 2250/23.12.2021 г. на кмет на община Хасково. В одобрения ПУП-ПЗ начинът на застрояване бил свободно (на отстояние 3,00 м. от границата с ПИ 77195.730.724), а в одобрения инвестиционен проект строежът бил разположен до имотната граница с ПИ 77195.730.724, на разстояние по-малко от 3,00 м. (свързано застрояване). Констатирайки горното, контролните органи приели, че свързаното застрояване в одобрения инвестиционен проект е в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ и съответно, че жалбоподателят е нарушил чл. 137, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, като така е осъществен състава на нарушението, предвидено в чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

От правна страна съдът е намерил словесното описание на нарушението за неточно и непълно, като е посочил, че същото не кореспондира с дадената му правна квалификация в АУАН и в НП. В АУАН били посочени като нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 2 от ЗУТ. От текстовата част обаче не ставало ясно в какво точно се състои нарушението и неспазването на изискванията на ПУП-ПЗ и одобрения инвестиционен проект. Касаело се за различни изисквания към разположението и строителството на сградите. В първия случай се касаело за изисквания, въведени с чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, а във втория - за такива по чл. 35, ал. 2 от ЗУТ. В тези два текста обаче се регламентирало разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот - чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, а в чл. 21, ал. 2 от ЗУТ - че сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници. Съдът е приел, че двата текста са смесени при опита да се опише точно нарушението и че са били използвани неточни изрази и понятия. Не бил посочен видът на сградите, а именно дали се касае за нежилищни и такива на основното застрояване, като под едно общо понятие били подведени и имотните граници, без да се прави разлика със странични и вътрешни такива. По отношение на НП е посочено, че с преквалификацията на нарушението на практика това противоречие и несъответствие на текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация още повече се задълбочило. НП било издадено срещу Т.Г., в качеството му на главен архитект на община Хасково, а квалифицирането на нарушението по чл. 232, ал. 10 от ЗУТ предвиждало като субект на това нарушение проектант, неизпълнил задължение по чл. 162, ал. 4 от ЗУТ. Такова лице обаче не било посочено като нарушител, извършил описаното нарушение. Съдът е заявил, че главният архитект няма как да бъде субект на нарушение, което се подвежда и санкционира под нормата на чл. 232, ал. 10 от ЗУТ. С оглед на така изложеното, съдът е намерил, че са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, което налага отмяна на последното.

Настоящата касационна инстанция намира оспореното решение за правилно. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касационния ответник факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на НП и при съставяне на АУАН. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 10 от ЗУТ, се наказва с  глоба от 1000 до 15 000 лв. проектант, неизпълнил задължение по чл. 162, ал. 4. Този текст, от своя страна, предвижда, че проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗУТ, проектант е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност. Съответно и доколкото главният архитект не е субект на това задължение, същият не може да носи отговорност по чл. 232, ал. 10 от ЗУТ.

В случая приложимата санкционна норма би била тази на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ (която между другото е посочена в АУАН, макар и не като санкционна, а като нарушена законова норма), според която се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове, доколкото описаното изпълнително деяние се изразява в одобряване на строителни книжа в нарушение разпоредбите на приложимия ЗУТ. Задължението на компетентните лица, между които е и главният архитект на общината, да съгласуват и одобрят техническите или работните инвестиционни проекти, съответно да извършат проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, е разписано в чл. 145, ал. 2 от ЗУТ, който текст не е посочен нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление.

Допуснатото несъответствие в правната квалификация, изразяващо се в посочването на неприложима санкционна разпоредба, е съществено нарушение, опорочаващо административнонаказващия акт и представляващо основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен.

Касационната инстанция констатира и друго допуснато от АНО процесуално нарушение при провеждане на административнонаказателното производство, а именно нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото в наказателното постановление не е посочена нарушената законова норма, а единствено санкционната разпоредба. Едва когато нарушението е коректно и правилно описано, включително и е посочена нарушената правна норма, едва тогава нарушителят би могъл да организира адекватна защита и съответно да ангажира доказателства. В противен случай е налице нарушаване на правото му на защита, което от своя страна е от категорията на съществените такива, които не биха могли да бъдат санирани от която и да било съдебна инстанция и при наличието на които обжалваното НП подлежи на отмяна.

Ето защо и доколкото не се установяват сочените в касационната жалба основания за отмяната на обжалваното решение на РС – Хасково, касационната жалба се явява неоснователна. Решението на районния съд като правилно следва да се остави в сила.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 318/07.11.2022 г., постановено по АНД № 803/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:

 

 

Членове:    1.

 

 

                                                                                         

                                                                                                      2.