№ 43881
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110130403 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 6
ЗПФУР, във вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД от "А" ЕООД срещу И. П. И. за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата 600,00 лева - главница по
Договор за потребителски кредит № 428369/19.06.2020 г., ведно със законна
лихва от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 142,80 лева - договорна
лихва за период от 19.06.2020 г. до 19.04.2021 г., сумата 27,66 лева - мораторна
лихва за период от 19.04.2021 г. до 19.09.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
52199/2023г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че вземането произтича от
договор за кредит, сключен между отв. И. и "С" ООД, по който вземанията са му
прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
05.04.2023 г., за което длъжникът е уведомен, в т.ч. моли да се счита сторено с
искова молба, към която прилага уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 10.09.2024
г. чрез работодател, не представя отговор на исковата молба.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Съдът указва, че
ищецът трябва да докаже наличието на валидно основание за възникване на
задълженията на ответника и техния размер, с посоченото в исковата молба
съдържание, в т.ч. настъпила изискуемост на задълженията по договора, наличие
на валиден договор за цесия между ищеца и заемодателят, който е породил
правни последици спрямо длъжника, вкл. последният е уведомен за сключването
му. При установяването на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е
погасил паричните вземания, за което се указва, че не сочи доказателства.
Представените с исковата молба документи са допустими и относими.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като
писмени доказателства и ПРИЛАГА ч. гр. дело № 52199/2023 г. по описа на СРС.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.12.2024 година от 09,30 часа, за когато да се призоват страните, като
ответникът на адрес и по начин по съобщение на л.52; както и на адрес по
съобщение на л.49, с уведомление по чл. 47 от ГПК и указание до връчителя да
посети адреса веднъж в неработен ден и установи обитава ли се имота, вкл. от
съседи.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2