Решение по дело №62/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 19, ал. 1 от Закона за регистрация по БУЛСТАТ/ЗРБ/.Образувано е по жалба вх. № 379/14.02.2024 г. на Х. И. А. от [населено място], срещу Решение № РД-01-100/1.02.2024 г. на И. на Агенция по вписванията и Придружително писмо № 65/01.11.2021 г. на главен специалист Н. З. от Служба по вписванията – [област]. С решението е оставена без уважение жалба вх.№11-00-2180/20.10.2022 г. на Х. А. срещу отказ № 65/01.11.2021 г. на служител по регистрация, постановен по заявление, образец РБ-2 за отписване на физическо лице, упражняващо свободна професия – адвокат, от регистър БУЛСТАТ.

В жалбата се твърди, че придружителното писмо на служителя по регистрация от Служба по регистрация, [населено място] към Агенцията по вписвания /АВ/ е нищожно, от лице, за което не е установена компетентност по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, както и не е овластено по реда на чл.18, ал.1 от ЗРБ да има право да издава властнически актове, респективно индивидуални административни актове.

На следващо място, сочи незаконосъобразност на актовете, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и несъответствие с целта на закона. Счита, че ако служителите целят да проверят самоличността на заявителя, следва да предприемат съответните процесуални действия, а не да постановяват отказ, като в случая главен специалист Н. З. не е предприела, каквито и да е действия. Сочи, че се игнорира възможността за подаване на искане по чл.29, ал.1 от АПК в писмена форма и по пощата, което е недопустимо, като в случая, изискването за полагане на подпис пред самия служител е приравнено на нотариално действие по чл. 590 от ГПК, каквато компетентност да удостоверяват верността на подпис, тези служители не притежават, при което не може да се приеме, че е задължително полагането на подпис пред същите от заявителя.

В аргумент на доводите си, се сочи и за възможността по чл.15 от ЗРБ за подаване на електронни документи.

Сочи се и че в издаденото решение, не са обсъдени доводите в жалбата срещу отказа. Иска се да се обявят за нищожни оспорените актове или да се отменят, като преписката бъде изпратена на административния орган с указания за отписване от регистъра.

В открито заседание, жалбоподателят, лично поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, чрез депозиран отговор на жалбата, поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли в полза на Агенция по вписванията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – [област], в настоящия състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и анализира събраните писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.10.2021 г. жалбоподателят Х. А. е изпратил чрез куриер пощенска пратка до Агенцията по вписванията – [област], съдържаща заявление по чл. 9 от ЗРБ, с което моли да бъде отписан от регистър БУЛСТАТ, като физическо лице, което упражнява свободна професия - адвокат, което е получено на 01.11.2021 г. в Служба по регистрация – [област], при Агенция по вписванията. С придружително писмо, изх. peг. № 65 от същата дата /01.11.2021 г./, служителят по регистрация е върнал на подателя изпратените документи и е уведомил, че документи и заявления се подават лично от заявителя след представяне на документ за самоличност пред служител на Службата по регистрация, като е изрично уточнено, че документи по поща не се получават.

При служебна справка в деловодната система на Административен съд - [област] се установи, че Х. А. е подал жалба срещу отказа по писмо №65/01.11.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията от Служба по регистрация - [област] при Агенцията по вписвания, да разгледа подаденото от него заявление за вписване, като по жалбата е образувано адм. дело № 278/2021 г. по описа на Административен съд - [област]. Съдът е приел, че производството е по реда на чл. 197 и следващите от АПК, разгледал е жалбата и е постановил Определение № 513/06.12.2021 г. по адм. дело № 278/2021 г., с което е отхвърлил жалбата на Х. А. срещу изричния отказ по писмо № 65/1.11.2021 г. на длъжностното лице при АВ.

С Определение № 7889/15.09.2022 г. по адм. дело № 481/2022 г. Върховият административен съд, ІІІ-то отделение е обезсилил определението на Административен съд - [област] и е изпратил жалбата на Х. А. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, за разглеждането й. Произнасяне по същата е извършено от Директора на Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ при Агенция по вписванията с Решение № РД-01-754/27.10.2022 г., с което е оставил жалбата на Х. А. срещу без уважение (л.34 от делото).

По образуваното дело пред СмАС е постановено влезнало в сила Решение № 32 от 13.01.2023 г., с което това решение /№РД-01-754/27.10.2022 г./ е обявено за нищожно и преписката отново върната на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, който се е произнесъл с оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отново жалбата на настоящия жалбоподател е оставена без уважение.

При така установеното, съдът направи следните правни изводи: Жалбоподателят е адресат на Решение № РД-01-100/1.02.2024 г. на И. на Агенция по вписванията, поради което за него е налице правен интерес от оспорването му. Решението е постановено на 01.02.2024 г., а жалбата е изпратена до Агенция по вписванията на 07.02.2024 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, като с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗРБ в настоящото производство следва да бъде разгледана жалбата срещу това Решение. В частта с което се оспорва Придружително писмо № 65/01.11.2021 г. на главен специалист Н. З. от Служба по вписванията – [област], жалбата е недопустима и производството по делото в тази част, следва да се прекрати.

Заявителят е поискал заличаване на първоначално вписване по чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗРБ. Разпоредбата предвижда в регистъра да се вписват физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, тоест допустимо е вписването в регистър БУЛСТАТ по този ред само на физически лица, които упражняват свободна професия или дейност.

Според чл. 19, ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ, отказът да бъде извършено вписването подлежи на оспорване по административен ред пред изпълнителния директор на Агенцията по вписванията по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като актът на изпълнителния директор, с който се потвърждава отказът, подлежи на оспорване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид изложеното се налага извод, че на оспорване пред съда подлежи единствено акта, с който изпълнителния директор на Агенцията по вписванията се е произнесъл, а не самия отказ. Възлагането на проверката на отказите на служителите по регистрация по чл. 18, ал. 1 от ЗРБ на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията изключва прякото съдебно обжалване на тази категория актове. Обжалването по административен ред пред Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, като на оспорване по реда на АПК подлежат единствено решенията на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с които той е потвърдил обжалваните откази. Оспореното придружително писмо, материализиращо отказа не съставлява властническо изявление и не подлежи на съдебен контрол. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, административният орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. Такъв орган по отношение на жалбите срещу отказите на служителите по регистрация към Агенция по вписванията е изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, а не самите служители.

При разглеждане на жалбата срещу Решение № РД-01-100/1.02.2024 г. на И. на Агенция по вписванията по същество, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 168 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка, издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – И. на Агенцията по вписванията, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 19, ал. 1 от ЗРБ, в писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. В случая, за да постанови отказът по подаденото от жалбоподателя заявление, служителят на АВ е върнал изпратените по куриер документи на жалбоподателя, като е констатирал, че същите се подават лично след представяне на документ за самоличност, пред служител на Регистър на БУЛТАТ.

Редът и условията за вписване и заличаване на обстоятелства в регистър БУЛСТАТ са установени в глава трета от ЗРБ. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗРБ, заявленията и исканията за вписване и заличаване се разглеждат от служител по регистрацията по реда на постъпването им. При разглеждане на заявленията, служителят проверява дали е подадено заявление за исканото вписване или заличаване при спазване на предвидените за това форма и ред/т. 1/; заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано/т. 2/; заявлението е подадено от оправомощено лице/т. 3/; към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона/т. 4/; е представена декларация по чл. 9, ал. 4; 6. е платена дължимата държавна такса /т. 5/, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 3 от ЗРБ. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗРБ служителят по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 16, ал. 3 изисквания. За да е налице основание за постановяване на отказ от служителя по регистрацията следва да се установи по подаденото заявления, че не е налице някое от изискванията, визирани в нормата на чл. 16, ал. 3 от ЗРБ.

Законодателят е предоставил на служителя по регистрацията и правната възможност да постанови мотивиран отказ и в хипотезата на чл. 17, ал. 3 от ЗРБ, при неотстраняване на нередовност по заявлението. В съответствие с чл. 17, ал. 3 от ЗРБ, когато към заявлението за вписване и заличаване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, служителят по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец. Служителят по регистрацията постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени в срок 5 работни дни от даването им.

В настоящия случай не е спорно, че заявителят, като лице регистрирано в регистър БУЛСТАТ, е поискал да бъде вписана промяна във вече регистрирани данни, а именно заличаване на вписването му, като адвокат, като не е спорно, че заявлението е подписно от заявителя, но подписа не е положен пред служител на АВ и на място не е извършена проверка за самоличност. В тази връзка, на основание чл. 17, ал. 3 от ЗРБ, служителят по регистрацията е следвало да даде указания на заявителя да представи документ за самоличност или да потвърди подписа си, но не и да връща подаденото заявление, при което и решението, с което се отхвърля оспорването от жалбоподателя е незаконосъобразно.

Освен това, същото е постановено и при допуснати съществени процесуални нарушения, като при потвърждаване на отказа, изпълнителният директор на АВ, не е изяснил спорните по делото факти и не е установил начина, по който следва да се извърши проверка на самоличността на заявителя, като на първо място не са обсъдени по никакъв начин изложените доводи от жалбоподателя и съответно с оглед целта на извършената проверка следва ли личното явяване на заявителя.

Същия е потвърдил отказа с мотиви, че извършените действия на служителя са в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗРБ, след като при приемане на заявлението служителят следва да извърши проверка на самоличността на заявителя, като не са обсъдени в мотивите на постановеното решение възможностите за това, при условие и на електронно подаване на такива. Не е изяснено, какви действия следва да извърши служителя при проверка на самоличността, като в цитираната разпоредба не се сочи задължително личното явяване.

Предвид цитираната разпоредба на чл. 9 от ЗРБ. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., бр. 8 от 2016 г., в сила от 1.05.2016 г.) вписване и заличаване се извършват въз основа на заявление по образец. Образците на заявления се утвърждават от Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.

В ал.2 са посочени реквизитите, които са задължителни, а именно:данни за заявителя; данни за лицето, за което се иска вписване или заличаване; обстоятелствата по чл. 7, подлежащи на вписване за съответното лице; подпис на заявителя.

Съгласно ал. 4, към заявлението се прилага декларация за истинността на заявените обстоятелства, подписана от заявителя, а предвид ал. 5 Заявленията на хартиен носител се подават в териториалните звена на Агенцията по вписванията, които са по седалищата на окръжните съдилища, като не е уточнено, че същите се представят лично от заявителя на гише.

С оглед, сочената от ответника, ал. 6 на чл. 9 от ЗРБ, като основание за отказа, също не се сочи задължително личното явяване на заявителя, независимо от задължението, при приемане на заявлението да се проверява самоличността на заявителя.

Предвид тези изводи, проверката на самоличността на заявителя би следвало да бъде осъществена в рамките на административното производство, за което е следвало да се направи съответната организация, като личното явяване в случая не е предпоставка за разглеждане на заявлението и постановяване на отказ. В случая служителят, вместо да даде конкретни указания и извърши следващи процесуални действия по проверка е постановил отказ, в противоречие с чл. 16, ал. 3 от ЗРБ и чл. 17, ал.3 от същия, при което и отхвърляйки жалбата Изпълнителния директор на АВ е постановил незаконосъобразен акт.

Освен това на основание чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗРБ, в регистъра се вписват документи, удостоверяващи извършването на заявената дейност, а не – удостоверяващи дейността.

Основателни са и доводите, че Актът е постановен и в нарушение на общия принцип на чл. 29 и чл. 30 АПК.

По тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като оспореното Решение № РД-01-100/1.02.2024 г. на И. на Агенция по вписванията се отмени. След отмяна на акта, преписката следва да се върне на административния орган за продължаване на процесуалните действия по заявлението с даване на указания по реда на чл. 17, ал. 3 от ЗРБ.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Х. И. А. от [населено място] срещу Придружително писмо № 65/01.11.2021 г. на главен специалист Н. З. от Служба по вписванията – [област] и прекратява производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ по жалба на Х. И. А. от [населено място], срещу Решение № РД-01-100/1.02.2024 г. на И. на Агенция по вписванията.

ВРЪЩА преписката на административния орган за продължаване на процесуалните действия по заявление обр.РБ-2 за отписване на физическо лице, упражняващо свободна професия-адвокат от регистър БУЛСТАТ с даване на указания по реда на чл. 17, ал. 3 ЗРБ, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщението на страните, а в прекратителната част, с характер на определение, в 7 - дневен срок.