№ 689
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Частно наказателно дело №
20215330206741 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК и е образувано по
подадена жалба от Р.Г.А. чрез адв. С.Я. от АК- Пловдив, против
постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.09.2021г.
по досъдебно производство № 302/2020 г. по описа на отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, образувано и водено за престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК. В жалбата се излагат съображения, за
незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Сочи се, че проведеното разследване не било пълно, в**нно и
обективно. Прокурорът бил стигнал до неправилни изводи, тъй като се бил
позовал на свидетелските показания на свид. М.Т.К. и нейният **, както и на
** на К., без да ги проверява и подлага на съмнение. По този начин бил приел,
че К. и А. били в интимни отношения, което не било проверено и не
отговаряло на действителността. Също така, безусловно било прието, че
дадените от А. на К. пари били върнати, за което нямало доказателства.
Неправилно били отхвърлени показанията на С.А.А. Показанията на К. имали
само за цел да защитят интересите на К. и нейният **. Прокурорът не бил
подходил правилно към показанията на **а на К.. В сигнала си до
прокуратурата А. бил заявил, че бил дал парите през ноември 2019г. с
уговорката да бъдат върнати след три месеца. След като не ги бил получил в
този срок си ги поискал на петия месеца, а това било април 2020г. Нямало
логика изтеглените и дадени на К. пари да не бъдат върнати веднага, а след
два месеца. Сочи, че изначално К. нямала намерение да връща парите и, че
1
бил направил запис на проведен разговор с телефона си, в който тя му била
заявила, че няма да му върне парите и, че го била „врътнала“. Било поискано
записът да бъде представен по досъдебното производство, както и да бъде
разпитан свидетел, който бил прослушал записа, но тези искания не били
уважени. Не бил разпитан свидетелят А.П.. Моли постановлението за
прекратяване на наказателното производство да бъде отменено, а делото да
бъде върнато на Районна прокуратура – Пловдив за продължаване на
действията по разследването с разпит на поискания свидетел и да бъде
прослушан описания запис.
Съдът, като се запозна с постъпилата жалба и материалите по
делото намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от активнолегитимирано да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство, лице.
Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Подадена е в
законоустановения за това 7-дневен срок, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Досъдебно производство № 302/2020 г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е образувано с
постановление на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив от
24.07.2020 г. за това, че през 2019 г. в с. Радиново, обл. Пловдив с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила у Р. Г. АНТ. заблуждение и с това
му причинила имотна вреда – престъпление по чл.209, ал. 1 от НК. В хода на
досъдебното производство не е привлечено лице, в качеството си на
обвиняем. С постановление от 30.11.2020г. Районна прокуратура- Пловдив е
прекратила наказателното производство. По повод постъпила жалба от Р.А., с
определение № 198/ 17.05.2021г. постановено по чнд № 1221/2021г. по описа
на Районен съд- Пловдив, е отменено постановлението за прекратяване на
наказателното производство и е върнато делото на Районна прокуратура-
Пловдив за изпълнение на дадените с определението указания. В изпълнение
на дадените указания са извършени действия по разследването на 11.06.2021г.
разпит на свид. Й.К. и свид. Т.К. приобщени са писмени доказателствени
средства- медицинска документация, извлечение от Банка „ДСК“, договор за
кредит за текущо потребление от 06.02.2020г. С постановление за
прекратяване от 27.09.2021г. на Районна прокуратура- Пловдив,
2
наказателното производство по досъдебно производство № 302/2020 г. по
описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, е било
прекратено отново, което е предмет на настоящата проверка.
В обжалваното постановление прокурорът е приел, че след събирането
на всички относими и необходими по делото доказателства, не е доказано да е
извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Приел е, че липсват
доказателства, които да установяват, че К. е възбудила по някакъв начин
заблуждение у А., че ще му върне заема и по този начин да е заела посочената
парична сума в размер на 10 000.00 лева. Приел е, че А. и К. са били в много
близки отношения, като А. е предоставил в заем на К. сумата в размер на
10 000.00 лева, която е получила парите. Приел е, че К. не е въвела А. в
заблуждение и, че не е имала такова намерение преди и по време на
предаването на парите от А. на нея, че ще му върне парите, а му е върнала
заетата от нея сума и поради това, не бил осъществен състава на
престъплението по чл.209 ал.1 от НК. От правна страна е направен извод, че
от събраните по делото доказателства не се установява, К. да е действала с
изначално намерение да въведе А. в заблуждение, нито да не е имала
намерение да му върне получения от нея заем.
От фактическа страна е установено, че свид. Р.А. и свид. М. К. били
приятели, като според свид. К. двамата имали интимни отношения. В
началото на месен ноември 2019г. свид. А. предоставил на свид. К. заем в
размер на 10 000.00 лева. За предаването на сумата не била съставена
разписка или какъвто и да било друг документ, удостоверяващ предаването
на сумата. Според показанията на свид. А. на предаването на сумата
присъствала неговата ** свид. С.Г.А., което последната потвърждава.
Свидетелката К. обаче отричала да е присъствал свидетел на предаването на
сумата. След като изминал уговореният срок за ползване на сумата, свид. А.
потърсил свид. К. и поискал да му върне сумата от 10 000.00 лева. Същата не
била върната. Свидетелят А. считал, че бил измамен и че К. нямала никакво
намерение да му върне сумата. В показанията си свид. К. заявила, че се
познавала със свид. А. от седем години и имали интимна връзка. През този
период А. й помагал финансово, като винаги й давал пари на ръка, без
разписка и тя винаги му връщала парите отново без разписка. През есента на
2019 г. свид. К. имала нужда от парични средства, за да помогне бизнеса си,
като споделила това със свид. А., който сам й предложил заем от 10 000.00
3
лева. Свидетелят А. предал на К. сумата от 10 000 лева на два пъти, като това
се случило в нейния офис. Нямало установен срок за връщане на парите. През
януари 2020г. **ът на свид. К. разбрал за интимната връзка на **ата си със
свид. А., поради което тя прекратила отношенията си с него. Тогава свид. А.
си поискал дадените 10 000.00 лева от К.. Първоначално тя не могла да върне
веднага сумата, тъй като се намирала в болница, но през месец март 2020 г.
отново се срещнала със свид. А. в офиса си, като тогава К. му върнала сумата
от 10 000.00 лева. Отново разписка не била съставена и нямало свидетели на
връщането на парите. Свидетелят Й.К., който бил ** на свид. К., заявил в
показанията си, че в началото на 2020 г. разбрал за интимната връзка на **ата
си и свид. А., както и че той дал сумата от 10 000.00 лева на **ата си, за да
върне тези пари на свид. А.. Твърди, че К. е върнала сумата от 10 000.00 лева
на свид. А., като заявява, че не е присъствал на предаването на сумата.
Заявява, че тъй като свид. А. притеснявал свид. К. в офиса й, тя подала жалба
в РУ Труд против А.. **ът на свид. К.- свид. Й.К. представил по делото
банково извлечение от Банка ДСК, от което е видно, че на 06.02.2020г.
същият е изтеглил от банката сумата от 10 000.00 лева. Представен е договор
за банков кредит за текущо потребление между Й.Т.К. и Банка ДСК АД,
сключен на 06.02.2020г. въз основа на който е изтеглена сумата от 10 000.00
лева, за да може **ата му свид. М. К. да я върне на свид. А., което тя и
направила. Свид. Т.И.К. заявява, че е разбрал от свид. М. К., че е имала
извънбрачна връзка със свид. Р.А., както и, че същата е дължала на А. сумата
от 10 000.00 лева. Със ** си Й. обсъдили случая и решили Й.К. да изтегли
кредит за сумата от 10 000.00 лева, за да може свид. М. К. да ги върне на
свид. А., което и направили. Както свид. Т.К. така и свид. Й.К. сочат, че свид.
М. К. е с онкологично заболяване, като според свид. Й.К. заболяването
прогресира и поради това същата не може да бъде разпитана. По делото е
приложена медицинска документация- епикриза от Гинекологично отделение
на УМБАЛ „Света Марина“- Плевен, епикриза от Клиника по лъчелечение
при УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив, решение на Обща Клинична онкологична
комисия, както и МРТ изследване по ядрено- магнитна резонансна
диагностика „Русев“ ЕООД- Пловдив от които се установява, че свид. К. е
имала онкологично заболяване (карцином) на посочен в епикризата орган,
като е претърпяла оперативна интервенция и лъчетерапия (химиотерапия).
Прието е, че предвид извършения разпит на ** на свид. К., наказателното
4
производство може да бъде решено без нейния повторен разпит. В случая
свид. К. не отрича, че е получила от свид. А. сумата от 10 000.00 лева, за
което обстоятелство не била съставена разписка или друг документ. Разписка
или друг документ не бил съставен предвид близките отношения между
двамата, които както сочат свид. К. и свид. Т. и Й. К. били интимни. Свид. К.
заявявала, че била върнала сумата от 10 000.00 лева на свид. А., което се
потвърждавало от показанията на свид. Й.К. и свид. Т. К.. Били предприети и
действия в тази насока, като свид. Й.К. изтеглил сумата от 10 000.00 лева от
Банка „ДСК“ АД и ги предал на свид. К., за да ги върне на свид. А.. На
срещата между свид. К. и свид. А., на която среща му върнала парите, не
присъствали други хора. Показанията на свид. С.А.А. ** на свид. А. не
следвало да бъдат кредитирани, тъй като същата е в родствена връзка със
свид. А. и не биха могли да бъдат приети като безпристрастни, а и били
лишени от житейска логика.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Предмет на проверка в настоящото производство е обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Обосноваността се изразява в това, дали установените по
делото фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват
на събрания, проверен, верен и пълен анализ на събраните по делото
доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно
тълкуване. Законосъобразността се изразява в това, дали постановлението на
прокурора съответства с процесуалния и материалния закон. Следва да бъде
проверено дали проведеното разследване е обективно, в**нно и пълно, което
би изяснило дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз
основа на всички възможни доказателства. Следва да се прецени и, дали в
доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови
доказателства, предвид задължението на прокурора по чл.14 ал.1 от НПК, за
извършване на всички допустими и необходими действия за разкриване на
обективната истина.
За да е налице измама при формата на изпълнителното деяние -
възбуждане на заблуждение, от обективна страна следва да е установено, че
деецът създава невярна, неправилна представа за конкретни факти от
5
действителността у заблуденото лице и по този начин то бива мотивирано да
извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему
или на друго лице имотна вреда. При измамата деецът въздейства пряко и
непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се
намира определено имущество, което представлява имущественият предмет
на престъплението. С други думи, въвеждането в заблуждение, включващо
формирането на неправилна представа у измаменото лице е пряката и
непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с
имуществения предмет. Измамливите действия пък следва да бъдат
извършени с цел имотна облага за дееца или друго лице, физическо или
юридическо, т.е. целта е посочена като доминиращ психологичен елемент
извън умисъла. За осъществяването на състава на престъплението по чл. 209,
ал. 1 от НК е достатъчно деянието да е извършено с посочената цел и
имуществото да е напуснало патримониума на неговия собственик -
фактическата власт над него да е преминала в дееца или друго лице. Така
Решение № 124/29.07.2019 по н.д. № 560/2019 г. на ВКС, III н.о. По същия
начин следва да бъде възприет и мотивът за извършване на разпореждане при
формата на изпълнително деяние – поддържане на заблуждение. При нея се
изисква на базата на вече създадено заблуждение, то да се поддържа като
едно трайно състояние на взаимоотношение между измамника и жертвата, и
това поддържано заблуждение да е пряката и непосредствена причина да бъде
взето решение за извършвана на разпореждане и такова да бъде осъществено.
Релевираното в жалбата възражение, за допусната грешка при проверка
и оценка на показанията на свид. М. К., нейният ** свид.- Й.К. и ** й- свид.
Т.К. е неоснователно. На първо място следва да бъде посочено, че проверката
на събраните по делото доказателства, е дейност на органа ръководещ етапа
на производството, свързана с преодоляване на празноти и противоречия в
доказателствения материал, чрез събиране на нови доказателства, с които се
допълват, потвърждават или опровергават изводите, предизвикани от
проверяваните доказателства, а оценката им е аналитична дейност по
възприемане и установяване на фактическа обстановка въз основа на
събраните доказателства. Действително, при оценка за достоверност,
прокурорът е изградил своите фактически изводи въз основа на показанията
на свид. М. К., нейният ** свид.- Й.К. и ** й- свид. Т. К.. Преценката за
достоверност на показанията им е дейност свързана с изграждането на
6
субективното вътрешно убеждение на ръководно-решаващият орган при
съпоставката им с другите събрани по делото доказателства и с логическите
правила. Показанията им са приети за достоверни и са получили доверие,
предвид което прокурорът е изградил своите фактически изводи.
Наличието и същестуването на интимна връзка между свид. М. К. и
свид. Р.А., се установява на първо място от показанията на свид. М. К., които
в хода на цялото наказателно производство остават непроменени, особено в
тази си част. Това обстоятелство се подкрепя от показанията на **а й- свид.
Й.К., и от показанията на свид. Т. К.- нейн свекър, последните депозирани
след указанията на съда, който възпроизвежда лично проведен разговор
между него, свид. М. К. и свид. Й.К., в който тя признава за извънбрачната си
интимна връзка със свид. Р.А.. Всъщност, противоречие в показанията на
горепосочените свидетели относно това обстоятелство не се наблюдава.
Напротив, те взаимно се допълват и кореспондират помежду си. Следва да
бъде отбелязано, че единствено свид. Р.А. поддържа, че е имал само
приятелски отношения със свид. М. К.. Дори ** му свид. С.А.А.изразява
предположение за съществуването или липсата на интимна връзка помежду
им като сочи, че не й е известно да са имали такава. Предвид това,
настоящият съдебен състав намира, че показанията на свид. М. К., нейният **
свид.- Й.К. и ** й- свид. Т.К. в частта им относно наличието на интимна
връзка, са достоверни и не се опровергават от показанията на свид. Р.А. и **
му свид. С.А.А.
Относно възражението за допусната грешка при оценка на
доказателствата относно връщането на заемната сума съдът намира, че това
обстоятелство се установява от показанията на свид.М. К., свид. Й.К. и свид.
Т. К.. В първичния доказателствен източник- показанията на свид. Й.К.,
депозирани след указанията на съда, се установява как същият е изтеглил
банков кредит за да даде, което е и сторил, необходимата сума пари на **ата
си, за да може тя да я върне на свид. Р.А., размерът му, кога и как е отпуснат
банковият кредит. Показанията на свид. Т.К. като член от семейната среда са
в същата насока и кореспондират с показанията на ** му и на свид. М. К. и
представлявят възпроизведени лично придобити впечатления от самия него,
след проведен разговор помежду им. Показанията на свид. М. К. обхващат
обем от факти и обстоятелства, свързани с отношенията й със свид. Р.А., за
заетата и върната от нея сума и за знанието на **а й свид. Й.К. за
7
извънбрачната й връзка. От показанията й се установява, че последната сочи,
че е върнала заетата сума на свид. Р.А.. В подкрепа на този извод са и
приложените по досъдебното производство, след указанията на съда,
извлечение от Банка „ДСК“ АД и договор за кредит за текущо потребление от
06.02.2020г. Впрочем, няма противоречие в събрания доказателствен
материал относно факта на връщането на заетата сума от свид. М. К. на свид.
Р.А., освен показанията на самия свид. Р.А.. Следва да бъде отбелязано, че
показанията на свид. Р.А. в тази част са изолирани от другите събрани по
делото доказателства, а показанията на ** му- свид. С.А.А.възпроизвеждат
твърдения на свид. Р.А. и представляват производен източник на
доказателства. Всъщност, нелогично е и обстоятелството, защо след като със
свид. М. К., по думите на свид. Р.А., са били само и единствено приятели
(протокол за разпит от 06.08.2020г.), или познати (очна ставка от
13.08.2020г.) предаването на заемната сума на свид. М. К. е станало без
съставен писмен документ за това и при пълно доверие, че сумата ще му бъде
върната.
Относно възражението за допусната грешка при оценката на
показанията на свид. С.А.А.и неравнопостановеност при оценката им с
показанията на свид. Й.К. и свид. Т.К. прокурорът е приел, че показанията й (
на свид. С.А.А. са нелогични на фона на наличието на близка родствена
връзка с жалбоподателя- негова ** и не ги е кредитирал. Настоящият съдебен
състав намира за правилен изводът, че показанията на свид. С.А.А.не
опровергават и оборват показанията на свид. М. К., свид. Й.К. и свид. Т. К.,
взети заедно със събраните по делото писмени доказателства, след дадените
изрични указания на съда в тази насока. Както и по-горе бе посочено,
оценката на доказателствените материали представлява аналитична дейност
по възприемане и установяване на фактическа обстановка въз основа на
събраните доказателства. Показанията на свид. С.А.А.на първо място на са
получили доверие, тъй като са изолирани, опровергават се и се оборват от
другите събрани по делото доказателства, в това число показанията на свид.
М. К., свид. Й.К. и свид. Т. К. и приложените след указанията на съда
писмени доказателства- договор за банков кредит и извлечение от Банка
„ДСК“ АД. После. Показанията на свид. С.А.А.са относими към малък и
ограничен кръг от факти и обстоятелства, които непосредствено и лично е
възприела като очевидец. Това са фактите на предаването на заемната сума от
8
свид. Р.А. на свид. М. К., който факт не се оспорва по делото. Свид.
С.А.А.обаче, не посочва конкретни факти за основанието, по което е
предадена сумата пари, не посочва дали самата лично тя е броила предаваната
сума, не сочи и, че на двете срещи, на които е присъствала да е излизала от
автомобила и да е говорила с другите двата свидетели, не сочи, че свид. М. К.
е възприела присъствието й на срещите им. Всъщност, възможно е при
достатъчно голямо разстояние, свид. М. К. да не е забелязала присъствието на
свид. С.А.А.в автомобила на ** й. Това налага изводът, че показанията й са
оскъдни и изпълнени с неясности. В останалата си част показанията на свид.
С.А.А. представляват възпроизведени производни твърдения на ** й- свид.
Р.А., относно предаването на сумата пари на свид. М. К., и нейното връщане.
На следващо място, действително отчетено е, че показанията на свид. С.А.А.
са нелогични, поради близката родствена връзка с жалбоподателя, но това
обстоятелство взето заедно с другите събрани по делото доказателства
опровергава показанията й, в частност фактът на връщането на заемната сума
от свид. М. К. на свид. Р.А.. Всъщност, самата свид. С.А.А.знае от ** си, че
парите не били върнати. В допълнение, следва да бъде отбелязано, че логични
са показанията, които обобщават това, което обикновено и най-често се
случва при сбъдването на определени обстоятелства, а не изясняват
фактически обстоятелства. В конкретния случай, прокурорът е следвало да
приеме показанията на свид. С.А.А.за недостоверни, тъй като се опровергават
от другите събрани по делото доказателства, а не са свързани с логическите
правила. И не на последно място, разясняването на възможността за
ангажиране на наказателна отговорност при лъжесвидетелстване, като
процедура при провеждане на действие по разследването разпит на свидетел,
не е основание да се приеме, че показанията на свидетеля са достоверни. Това
обстоятелство се преценя при проверката и съпоставката на показанията на
свидетеля с други събрани по делото доказателства и в зависимост от
твърденията на свидетеля с действително и обективно случилото се.
В отговор на възражението на жалбоподателя, че нямало логика
изтеглената и дадена от свид. Й.К. на свид. М. К. сума от банка, да не бъде
върната веднага, а след два месеца, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че прокурорът в мотивите си е приел, че сумата е
върната след изтеглянето им от банката, която дата на връщане сама по себе
си е ирелевантна за нуждите на процеса. Следва да бъде отбелязано, че в
9
предмета на доказване в настоящото производство е намерението на свид. М.
К., а именно наличието или отсъствието й да върне получената от свид. Р.А.
сума, който е конкретен факт от обективната външна действителност и, който
заема централно място в наказателния процес. Релевантното за
съставомерността на престъплението обстоятелство е, дали изначално деецът
е действал с намерение да получи имотна облага, т.е. без да върне получените
пари. Наличието или не на присвоително намерение е обстоятелство,
включено в предмета на доказване по делото и то представлява конкретен
факт от обективната външна действителност.
Възражението, че не е проведено обективно, в**нно и пълно
разследване, е неоснователно. Възражението е мотивирано с неизвършването
на две действия по разследването- разпит на свидетел А.Д.П. и приобщаване
на звукозапис, с който разполагал жалбоподателят. Извършването на
посочените действия по разследване е поискано при предявяване на
разследването с протокол от 09.10.2020г. С мотивирано постановление от
16.10.2020г. на Районна прокуратура- Пловдив, исканията са оставени без
уважение. Настоящият съдебен състав намира извода на прокурора за
правилен, а и на съда в предходна проверка по прекратеното наказателно
производство, че е недопустимо ползването в процеса на изгответния от свид.
Р.А., звукозапис. Последният не представлява нито доказателствено средство,
тъй като не е събран и изготвен при условията и по реда на НПК съгласно
чл.105, ал.2 от НПК, нито веществено доказателство. В тази връзка в
съдебната практика е изведен общ, отправен критерий кога изготвени извън
наказателния процес записи, подобно на сочения от жалбоподателя А.,
представляват веществено доказателство и кога следва да бъдат оценени като
недопустимо доказателствено средство. Този критерий е спонтанността и
нарочността на възникването. Приложено към процесната хипотеза се налага
извод, че записът, който жалбоподателят желае да бъде приобщен по делото,
е таен, нарочно изготвен, частен запис. Тези обстоятелства определят липсата
на доказателствена стойност на поискания звукозапис. Невъзможността той
да бъдат ползван в процеса на доказване следва пряко от забраната по чл.32,
ал.2 от Конституцията на Република България за следене, фотографиране,
филмиране или записване без знанието или въпреки изричното несъгласие на
обекта на тези действия освен в предвидените от закона случаи. В процесната
хипотеза не се установява записването да е станало със знанието или
10
съгласието на свид. К.. Звукозаписът изцяло принадлежи към личното
пространство на разговарящите. За нуждите на наказателния процес
изготвянето на подобни записи е изрично регламентирано в глава
четиринадесета, раздел VIII от НПК и в Закона за специалните
разузнавателни средства. Изготвените по този ред записи представляват
допустима намеса в личното пространство на лицето, която се осъществява
при спазването на изрично регламентирани в закона правила. Това определя
допустимостта в процеса на резултатите от записите, изготвени по
предвидения в закона ред. Звукозаписът, направен от жалбоподателя А., не е
изготвен при условията и по реда на НПК и това го квалифицира като
недопустимо доказателствено средство, а същевременно липсва спонтанност
на възникването, като записът е нарочно и тайно съставен, поради което той
не представлява и веществено доказателство. В този смисъл Решение № 234/
15.10.2015г. по ВНЧХД № 1234/ 2015г. на ОС Пловдив, Решение № 390 от
02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, Решение №
602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 269/2013 г. на ВКС ІІ н.о.,
Решение № 456/14.11.2012 г. на ВКС І н.о.
Неоснователно е възражението, че е допуснато нарушение на
задължението за разкриване на обективната истина, като е отказано да бъде
разпитан в качеството си на свидетел лицето А.Д.П.. Правилно е оставено без
уважение. Исканото за установяване обстоятелство, а именно възприятията на
свидетеля за съдържанието на звукозаписа, представлява опит за въвеждане
на звукозаписа в наказателния процес и подмяна на доказателствената му
стойност, чрез останалите способи на доказване, което от своя страна
представлява заобикаляне на процесуалния закон и правилата на раздел VIII
от глава четиринадесета от НПК. В този смисъл Решение № 456 от
14.11.2012г. по нак. д. № 1388/2012 г. на ВКС ; Решение № 83 от 19.06.2012 г.
по нак. д. № 3135/2011 г. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че при изготвянето на обжалваното
постановление за прекратяване на наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нередовност
на постановлението от външна страна и е основание за неговата отмяна.
Постановлението на прокурора представлява официален диспозитивен
документ и съгласно чл.199 ал.2 от НПК, следва да съдържа данни за времето
11
и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се
издава, мотиви, диспозитив и подпис на органа, който го издава. В
конкретния случай, в постановлението не се съдържат ясно, точно и
конкретно фактическите констатации, приети за установени от прокурора. В
постановлението не се съдържат пълни и изчерпателни мотиви. Изложените в
постановлението мотиви са лаконични, на части противоречащи, алогични,
неразбираеми и на моменти се основават на взаимно изключващи се
твърдения. В този смисъл Решение № 60/2003г. на ΙΙ н.о. на ВКС. В съдебната
практика последователно и трайно са изяснени критериите, относими към
съдържанието както на съдебните актове, така и на актовете на органите на
досъдебното производство, за да е спазено изискването за мотивиране на
съответния акт. В постановлението, с което прекратява наказателното
производство, прокурорът следва по ясно обособен и конкретен начин да
опише фактическата обстановка, която приема за установена. В
постановлението няма ясна и конкретна приета от прокурора фактическа
обстановка, случила се в обективната външна действителност, изложена като
последователен и синхронизиран със събраните по делото доказателства,
разказ. Вместо това, се съдържат части от противоречиви твърдения на
различни разпитани по делото свидетели, с посочване кои обстоятелства от
кого се твърдят. Посочено е, че свид. К. сочи, че двамата имали интимни
отношения. Сочи се, че според показанията на свид. А. на предаване на
сумата присъствала неговата ** свид. С.А.А. в същото време обаче свид. К.
отричала да е присъствал свидетел на предаването на сумата. Сочи, кой
свидетел какво твърди и какво счита. На втори абзац от втора страница е
посочено, какво посочвал свид. Й.К.. Сочи се отново кой свидетел какво
твърди и какво заявява. После, сочи се, че свид. Т. К. заявявал, че разбрал от
свид. М. К., че имала извънбрачна връзка. На стр.3 от постановлението първи
абзац е посочено, че свид. К. не отричала, че била получила от свид. А.
сумата, и отново както сочели свид. Т. и Й. К., че били интимни. Съдържат се
множество противоречия изразяващи се в описание кой какво твърди, сочи,
смята, заявява, отрича, не отрича, признава или не. На предпоследната
страница на постановлението отново е посочено, че свид. А. твърдял, че бил
измамен, че обстоятелството дали К. била върнала заема на А. бил
ирелевантно към съставомерността на деянието по чл.209 от НК, което само
по себе си представлява пълно противоречие на приетото в постановлението
12
за връщането на сумата от свид. К. на свид. А.. Съдържат се множество
неясноти, посочени като обстоятелства „според“ показанията на един или
друг свидетел. В крайна сметка, напълно неясно остава, според прокурора
каква е действителната фактическа обстановка- имали ли са интимна връзка
свид. К. и свид. А., присъствал ли е някой, в частност **та на жалбоподателя-
свид. С.А.А.на предаването на сумата пари от свид. А. на свид. К.,
предоставил ли е сума пари свид. Й.К. на свид. К. и в какъв размер, от къде
точно свид. Т. К. знае за връзката на свид. К. със свид. А., върната ли е сумата
пари от свид. К. на свид. А., ако да, къде кога, как, в какви купюри, има ли
действително други лица, които са запознати с отношенията им. Използваната
конструкция след дадено твърдение да се посочва, че то е „според“,
„заявява“, „сочи“, „не отрича“ за някого от свидетелите, създава неяснота
дали по този начин се показва, че това твърдение единствено се твърди, но
прокурорът не го приема за доказано по делото или изразът обозначава кой е
автор на това твърдение, или се приема от прокурора като действително
случила се фактическа обстановка. При описването на фактическата
обстановка, която се приема за установена в прекратяващото производството
постановление, прокурорът следва да опише именно тези факти, които той е
приел за доказани в резултат от цялата сложила се дейност на досъдебното
производство. Възможно, а и най-често не всички събрани доказателства са
еднопосочни и сочат на една и съща фактическа обстановка. Затова в тази
начална част на прокурорския акт, предхождаща доказателствения анализ и
правните изводи, следва ясно да бъде посочено какво се приема за установено
да се е случило от фактическа страна. Тук прокурорът не следва да описва
противоречията чрез изрази като според някои от свидетелите се е случило
едно събитие, а че според други се е случило обратното. Значимият тук
въпрос не е да бъдат преписани противоречивите твърдения, а да стане ясно
какво приема за тях прокурорът. Самите противоречия е удачно да бъдат
разгледани след фактическите изводи и при доказателствения анализ. Дори и
противоречията да бъдат коментирани в тази част на постановлението, то
следва по ясен и несъмнен начин да е отбелязано кое е прието за установено и
кое - не. Въпреки, постановеното определение на друг състав на Районен съд-
Пловдив, с което постановлението на прокурора е отменено точно на това
основание, констатираните нередовности от външна страна на
постановлението не са отстранени, напротив преписани са отново заедно с
13
нови обстоятелства, с които е подходено по същия начин. Релевантните
обстоятелства, следва да се извличат не чрез тълкуване на волята на
прокурора и чрез многократен прочит на постановлението за прекратяване, а
следва ясно и точно да бъдат описани в постановлението. Въпреки това,
именно едва от анализа на доказателствата съдът извлича волята на
прокурора, че не се дава вяра на твърденията на свид. А.а, които независимо
от това също са описани във фактическата обстановка. За показанията на
свид. А. обаче, отново липсва коментар и неясно остава за съда какво е
отношението на прокурора към достоверността на неговите твърдения. Не се
коментира достоверността на показанията на свид. Т. К. и свид. Й.К.. Не е
направен пълен, обстоен и прецизен анализ на всички събрани по делото
доказателства, чрез извършването на отделна преценка на всяко едно по
отделно и на всяко едно взето заедно с другите събрани по делото
доказателства. Пресъздаването на това, какво твърди една страна по спора,
както и твърденията на насрещната страна, остава неясно какво обаче е приел
прокурорът за действително случило се, което е релевантният въпрос при
описването на фактическата обстановка, приета за установена. Отсъствието
на конкретно, ясно и несъмнено изложение на приета за установена
фактическа обстановка не може да бъде санирано и преодоляно от
приложеното правно основание за прекратяване на производството, нито от
правните изводи или доказателствения анализ. В обжалваното постановление
на Районна прокуратура – Пловдив се наблюдава своеобразно обединяване на
фактически изводи и доказателствен анализ, в резултат на което волята на
прокурора е останала неясна, а надлежно и ясно описана фактическа
обстановка на практика липсва. Така посоченото обединяване на факти и
анализ на доказателствата, представляващи отделни логически дейности, е
отречено от съдебната практика като надлежен начин за мотивиране на
актовете - съдебни или на органите на досъдебното производство – в този
смисъл Решение от 25.05.2017г. по ВНЧХД № 423/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив; Определение от 03.07.2018 г. по ВЧНД № 1259/2019
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
В постановлението прокурорът следва ясно да опише всички факти,
които приема за установени, и са относими към конкретния правен спор.
След като изложи фактите, следва да посочи доказателствените материали, от
които се установяват посочените обстоятелства, като когато част от тях са
14
противоречиви, се налага освен изброяването им и допълнителна обосновка
защо е дадено доверие на едни, а е отказано да се кредитират други. Този
стандарт не е спазен в пълнота при издаването на процесното постановление
за прекратяване на наказателното производство, което го прави нередовно от
външна страна. Неправилно е приложен процесуалният закон, тъй като е
допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на
постановлението поради липса на посочване на фактическата обстановка,
приета за установена, и на вътрешни противоречия и непоследователност при
съвместното описване на факти и доказателства, при което волята на
прокурора е останала предполагаема и неясна. Тази нередовност на
атакуваното постановление може да бъде отстранена, което налага
обжалваният акт да бъде отменен, а делото върнато на Районна прокуратура –
Пловдив. С постановлението не са отстранени фактическите колизии
изразяващи се в приемане на релевантна фактическа обстановка. Това не
позволява нито на съда, нито на прокуратурата да абдикира от основаното си
задължение в процеса- прилагайки всички способи, предвидени в НПК да
установява релевантната фактическа обстановка или най-малкото всички
съставомерни факти. Дали установеното съответства на действителността е
предмет на инстанционен контрол, но във всички случаи от
правораздавателния акт следва да е ясно, какво приема съответния орган за
установено. Прокурорът не е приел еднозначна фактическа обстановка, която
кредитира посредством използване на целия предвиден в НПК
инструментариум. Това представлява липса на мотиви и минира съдебният
контрол върху правилността на оформеното вътрешно убеждение. Съдът не
може да подменя или замества липсващата воля на прокурора.
Доколкото делото се връща на друго основание съдът намира, че след
неговото връщане на досъдебната фаза е възможно да бъдат извършени
действия по разследването, насочени към проверка на показанията на
разпитаните свидетели. Първо може да бъде изследван въпросът дали други
лица, извън вече разпитаните по делото, са знаели и са имали формирани
възприятия относно вида и характера на отношенията между свид. К. и свид.
А., в това число, предвид твърденията за посещение на работното място на К.
от А. и на работното място на А. от К., то това могат да бъдат **, ** или **,
които работят или са работили тогава в офиси на Изи Пей в с. Бенковски и с.
Царацово, както и в автосервиза на свид. А.. Дадена ли е действително
15
парична сума от свид. Й.К. на свид. К. и в какъв размер. Върната ли е парична
сума на свид. К. на свид. А., ако да кога, как, в какви купюри, ако е върната от
банковия кредит, със същите купюри изтеглени от банката или с други. В
какви купюри е изтеглен банковия кредит от **а на К.- свид. Й.К., чрез
писмени доказателтва от банка ДСК, и дали това са купюрите, които са
върнати на свид. А. или други. Ако част от изтеглените купюри от банката са
били дадени на свид. К., каква част от тях и в какви други купюри е върната
сумата пари на свид. А.. Каква е конкретната причина, свид. А. да предлага
сума пари на свид. К., след като твърди, че са били само познати или
приятели. Предвид данните, че свид. А. е изтеглил сумата от 5000.00 лв от
банка, да се установи дали действително е изтеглена такава сума, кога, в
какъв размер, чрез представяне на писмени доказателства за това от
съответната банка. Предвид данните, че свид. А. е предоставил в заем на
свид. К. още 5000.00 лева, които били от служебния оборот, да се установи
точно каква дейност и къде упражнява свид. А., каква позиция заема, има ли
надлежни счетоводни документи, дневници, обороти, годишни финансови
отчени, за това. Предвид данните, че свид. С.А.А.на 07.11.2019г. е
ремонтирала автомобила си в автосервиза на ** й- свид. Р.А., има ли писмени
документи установяващи денят, видът, характера на извършения ремонт,
както и неговата собственост, в това число- договор, фактура за извършен
ремонт, подмяна на консумативи, касов бон или др. Тези обстоятелства не
засягат признак от състава на престъплението, но могат да служат като важен
ориентир и показател, за това кои са достоверните свидетелски показания.
Следва да се направи и опит за извършване на повторен разпит на свид. К. за
горепосочените обстоятелства, съобразявайки се с нейното здравословно
състояние и вземайки предвид, че разпитът може да бъде проведен и извън
сградата на съответното районно управление, а на място удачно и удобно за
свидетеля. А това дали, съгласно чл.121 ал.1 от НПК, същата ще откаже да
свидетелства няма как да е ясно преди извършването на съответното действие
по разследване. Горепосочените действия по разследване не представляват
самостоятелно основание за отмяна на постановлението на Районна
прокуратура- Пловдив, както и не поставят безусловна необходимост да
бъдат извършени, за разкриване на обективната истина по делото, тъй като не
са насочени към изследване на признак от състава на разследваното
престъпление. Обаче, тъй като постановлението се отменя на друго
16
основание, извършването на горепосочените действия е относимо към
проверката и оценката на свидетелските показанията, а и към целия събран
доказателствен материал.
Горепосочените допуснати пороци при изготвяне на обжалваното
постановление за прекратяване на наказателното производство в частта по
неговото мотивиране, изразяващ се в липса на ясна, конкретна и несъмнено
изложена фактическа обстановка, представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените и обуславя отмяна на прокурорския акт. В
случай на ново прекратяване на наказателното производство следва да бъдат
съобразени дадените указания за изготвянето на прекратителното
постановление.
Предвид гореизложеното, и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК,
Районен съд- Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление за прекратяване на наказателно производство
от 27.09.2021г., постановено по досъдебно производство № 302/2020 г. по
описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, пр.пр. №
3805/ 2020г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, образувано и водено
за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив, за изпълнение на
дадените указания.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен
срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
17