Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
21.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 8055 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 273172 от 20.11.2017г. по гр.д. № 38770/2017г. Софийски районен
съд, 41 състав признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
срещу И.М.И., ЕГН **********, и Б.М.И., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 124 вр. чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца по 1/2 от
сумата 3 901.52 лв. (или по 1 950.76 лв. всеки), представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до апартамент № 18,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с аб. № 119885, за периода 01.11.2013г.
- 30.04.2016г., включваща и сума за дялово разпределение на топлинна енергия за
същия период, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявление на 21.12.2016г. до окончателното плащане, както и по 1/2 от сумата
565.27 лв. (или по 282.64 лв. всеки), представляваща лихва върху главница, начислена
за времето от 31.12.2013г. до 13.12.2016г. и включваща и лихва върху главницата
за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.01.2017г. по ч.гр.д. № 74685/2016г. на
СРС, 41 състав, и отхвърлил исковете за главница за разликата над 3 901.52
лв. до пълния предявен размер от 4 304.72 лв. като неоснователни. На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
сумата 618.93 лв. (по 309.46 лв. всеки) – разноски за исковото производство, и сумата
456.63 лв. (по 228.32 лв. всеки) - разноски в заповедното производство. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 47.27
лв. (по 23.24 лв. на всеки) – разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
С определение № 382545 от 11.04.2018г. по същото дело решението е изменено
по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, като дължимите от ответниците
разноски за заповедното производство са намалени от 456.63 лв. на 135.20 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците И.М.И. и Б.М.И.,
които го обжалват в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд при
определяне стойността на доставената топлинна енергия се съобразил със
заключението на техническата част на комплексната съдебна експертиза, сочеща
размер на задължението от 3 901.52 лв. Неправилно обаче уважил претенцията
за лихви в пълния й предявен размер от 565.27 лв., след като съобразно т. 5 от
счетоводната част на експертизата мораторната лихва за процесния период била
изчислена на база претендираната главница от 4 304.72 лв. Освен това
неправилно СРС не уважил своевременно релевираното от ответниците възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност, считано от датата на подаване на
заявлението на 21.12.2016г. Поради това молят съда да отмени решението в
атакуваните части. Не претендират разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК. С молба от 20.03.2019г. неин процесуален представител оспорва
жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално
претендирано от въззивниците адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
положителни установителни искове:
С правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 4 304.72 лв., от които 4 248.98 лв. – цена на доставена топлинна
енергия в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 18, аб. №
119885, за периода 01.11.2013г. – 20.04.2016г., и 55.74 лв. – цена на услугата
дялово разпределение за същия период, и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 565.27 лв., от които 554.67 лв. – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 31.12.2013г. – 13.12.2016г., и 10.60 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за същия период. Сумите са
претендирани от ответниците разделно, по 1/2 от всеки. Претендирана е и
законната лихва върху главниците от подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
21.12.2016г., до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 74685/2016г. на СРС,
41 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответниците
са оспорили предявените искове по основание и размер с възражения, част от
които се поддържат и във въззивната жалба. Изрично са заявили, че оспорват
изцяло претенцията за мораторна лихва, която не е ясно как е формирана и защо е
начислена за този период. Искали са от съда да отхвърли исковете. Претендирали
са разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Възраженията
на длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за исковите суми са постъпили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК
и исковете са допустими. Въззивният съд намира обаче решението за частично неправилно
по следните съображения:
По делото не е било спорно, че
ответниците, като собственици на процесния топлоснабден имот, са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди. Пред настоящата инстанция не е спорно, че
цената на доставената им от ищеца топлинна енергия в процесния период е в
размера, установен от приетата по делото съдебна експертиза – част техническа –
3 901.52 лв., в която сума не са включени стари задължения, нито суми за
дялово разпределение /както неправилно е приел СРС/. Обяснението на вещото лице
– счетоводител в открито съдебно заседание е, че е начислило лихви за забава
върху определената от вещото лице - топлотехник главница от 3 901.52 лв.
плюс сумата за дялово разпределение от 55.74 лв. – а именно върху сумата от
3 957.26 лв. Съгласно отговора по задача 5 на заключението – счетоводна
част, начислената от ищеца лихва за забава за процесния период върху главница
от 4 304.72 лв. е в размер на 565.27 лв. По задача 6, поставена му от
съда, вещото лице е дало заключение, че мораторната лихва за процесния период
„от датите на падеж на съответните фактури“ до 13.12.2016г. върху главница от 3 957.26
лв. /включваща горепосочените пера/ възлиза на 743.44 лв. Видно от таблицата
към заключението, вещото лице е изчислявало лихви за забава върху месечните
главници за период от 31-во число на месеца, следващ месеца на доставката,
респ. от 1-во число на следващия месец. Начислените от ищеца лихви за забава
/видно от таблицата към задача 5/ върху главницата за периода м. 11.2013г. - м.
01.2014г. вкл. е в размер на 25.92 лв. След това лихви са начислявани след
издаване на обща фактура през м. юли на съответната година върху стойността на реално
консумираната топлинна енергия, установена след извършените отчети и изготвени
дялови разпределения от ФДР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от действалите за
част от процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 14.02.2008г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
датата на изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението е уредено като
срочно и от деня, следващ падежа на задължението, купувачите изпадат в забава и
съответно дължат законна лихва върху главницата за съответния месец.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от
12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 от тези
ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед така установеното от фактическа
страна, доводът в жалбата във връзка с релевираното от ответниците възражение
за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца е неоснователен.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 /сега ал. 4/ ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не
тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. В случая заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 21.12.2016г., с оглед на което
погасени по давност към този момент биха били вземания, станали изискуеми преди
21.12.2013г. Най-старото претендирано от ищеца вземане – за м. 11.2013г., е
станало изискуемо, съгласно чл. 33,
ал. 1 от ОУ от 2008г., на 30.12.2013г., и следователно не е било погасено по
давност към 21.12.2016г.
Основателни са обаче оплакванията на
въззивниците във връзка с дължимата лихва за забава. Съобразно предвиденото в
чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2008г., задълженията за плащане на топлинната енергия са
срочни и за да изпадне в забава потребителят не е необходима покана.
Следователно начислената от ищеца лихва за забава върху прогнозно начислените
главници за периода м. 11.2013г. – м. 01.2014г. вкл. в размер на 25.92 лв. се
дължи от ответниците. Не така стои въпросът обаче с лихвата за забава при
действието на ОУ от 2014г. Както беше посочено по-горе, по силата на чл. 33,
ал. 1 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача, както
и да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на продавача - чл. 33,
ал. 2. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2. След като ответниците
по исковата молба изрично са оспорили изцяло претенцията за лихви и фактът на
изпадане в забава не е отделен като безспорен между страните, в тежест на ищеца
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е било да докаже откога ответниците са
изпаднали в забава за плащане на дължимите от тях суми за потребена топлинна
енергия, съответно – откога същите дължат обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за публикуването на общите фактури /само върху сумите по които ищецът има
право да начислява лихви за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014г./ на интернет страницата на
„Т.С.“ ЕАД, поради което искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 25.92 лв. е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени за разликата над 25.92 лв. до претендирания размер от общо 565.27
лв. и вместо това въззивният съд постанови друго, с което исковете за тази
разлика се отхвърлят.
С оглед изхода на спора,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски за първоинстанционното
производство за разликата над 544.20 лв., и разноски за
заповедното производство за разликата над 118.87 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответниците разноски за първата инстанция съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на още 63.22 лв.
При този изход, но при липсата на изрична претенция, разноски за настоящата
инстанция на въззивниците не се присъждат. Освен подаването на молбата от
20.03.2019г., с която е претендирано присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и е релевирано възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение, каквото не се претендира от въззивнците, процесуалният
представител на въззиваемия не е извършвал никакви процесуални действия по
делото – не е подал отговор на жалбата, не се е явил в проведеното едно открито
съдебно заседание, не е изложил конкретни съображения по съществото на спора,
поради което съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение не следва да се
присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 273172 от 20.11.2017г., постановено по гр.д. № 38770/2017г. на
Софийски районен съд, 41 състав в частта,
с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците И.М.И., ЕГН **********, и Б.М.И.,
ЕГН **********, дължат на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, по 1/2 от разликата
над 25.92 лв. до 565.27 лв. –
лихви за забава за периода 31.12.2013г. - 13.12.2016г., както и в частта, с която ответниците са осъдени на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищеца разноски за първата инстанция над сумата от 544.20
лв., и разноски за заповедното производство над сумата от 118.87 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу И.М.И., ЕГН **********, и Б.М.И.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца по 1/2 от
разликата над 25.92 лв. до 565.27
лв. – лихви за забава за периода 31.12.2013г. - 13.12.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 273172 от 20.11.2017г., постановено по гр.д. № 38770/2017г. на
Софийски районен съд, 41 състав в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.М.И., ЕГН **********, и
Б.М.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 63.22 лв. /шестдесет и три лева и
22 ст./, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението
по гр.д. № 38770/2017г. на Софийски районен съд, 41 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.