Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.12.2016г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ДЕСИСЛАВА ТОШЕВА
при участието на секретар Ц.Д. като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9621 по описа за 2016г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.06.2016г., гр.д.31260/15г., СРС, 25 с-в
осъжда П. на Р.Б. да заплати на М.А.Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата 12 000 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди за платено
адвокатско възнаграждение по договор № 1745/02.04.2012г. и фактура № 2478/07.06.2012г.,
ведно със законна лихва, считано от 15.10.2013г., на основание чл.10, ал.3,
изр.2 ЗОДОВ сумата 1068 лв. – разноски и на основание чл.10, ал.2, изр.1 ЗОДОВ
сумата 10 лв. - д.т.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по иска П. на Р.Б.. Счита, че не се доказва причинно-следствена
връзка между повдигнатото обвинение и направени по повод на него разноски за
адвокатско възнаграждение. Последното е прекомерно и уговорено в противоречие с
добрите нрави. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се
отхвърли иска.
Въззиваемата – ищцата М.А.Д. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
Неоснователни са
оплакванията по жалбата, поддържани още в първа инстанция и обсъдени с
решението.
За установяване на нанесените
имуществени вреди съразмерно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение
от настоящата ищца Д., като подсъдима в наказателното производство, следва да
се кредитира именно двустранно подписаният договор за правна защита и
съдействие и фактура, представени по
наказателното дело. Поддържаното от настоящия ответник П. на Р.Б. възражение
за намаляване на адвокатско възнаграждение като прекомерно по смисъла на чл.75,
ал.5 ГПК не следва да се обсъжда от гражданския съд. Наказателно процесуалният
кодекс не предвижда аналогична процесуална възможност за предявяване на
възражение за прекомерност на хонорара. Отговорността за разноски се
осъществява само по висящ процес, а не с отделен иск в друго производство.
Предмет на поставения за разглеждане иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ не е реализиране на
материалното право за репариране на разноски по приключеното наказателно дело, а присъждането на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съответни на разходите за адвокатска защита срещу
неоснователно образуваното и водено наказателно производство. Отговорността
по ЗОДОВ е специфично изражение на общия принцип за недопустимост на
непозволено увреждане, прокламиран в чл.45, ал.1 ЗЗД. Искът
следва да се уважи изцяло като основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не установява
реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.06.2016г., гр.д.31260/15г., СРС, 25 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.