№ 105
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора Х. П. Л.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600354 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 09.05.2022 г., постановена по НОХД № 468/2021 г. по
описа на РС С., състав на този съд е признал подсъдимия В. Л. П. за невинен в
това на 26.08.2019 г. пред надлежен орган на властта – прокурор от РП С.,
чрез подадена писмена жалба с вх. № 1099/26.08.2019 г. по описа на РП С., да
е набедил В. С. Б. от гр. С. в извършването на престъпление по чл. 309, ал. 1
от НК, като знаел, че е невинен, и го оправдал по повдигнатото му обвинение
в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
Недоволен от присъдата е останал прокурорът от РП С., който в срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК е протестирал същата. Според прокурора, съдът е
направил неправилни по съществото си изводи за липса на осъществен
престъпен състав. Сочи се, че за обективната съставомерност на деянието по
чл. 286, ал. 1 от НК не е необходимо деецът да е квалифицирал
престъплението, в което набеждава някого, както и че законът не поставя и
особени изисквания пред формата и съдържанието на изявлението пред
надлежния орган на властта и е достатъчно деецът, съзнавайки неистинността
1
на определени обстоятелства, да ги е заявил устно или писмено пред
надлежен орган на властта, с намерението срещу набедения да се започне
наказателно преследване за престъпление. Подчертава се, че в конкретния
случай на подсъдимия му е било добре известно, че е налице редовна
гражданско-правна сделка и въпреки това е сезирал прокуратурата за наличие
на неистински частен документ и конкретно е назовал лицето в жалбата си.
Твърди се, че поведението на П. покрива обективните признаци на
престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК и същевременно носи и субективния
елемент на престъплението, тъй като намерението му, макар и непосочено
конкретно в жалбата до РП С., има характера на набедяване и за него може да
се съди по конклудентните действия на извършителя.
Предлага се отмяна на постановената оправдателна присъда и
постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по обвинението.
В съдебно заседание пред въззивния съд протестът се поддържа от
представителя на СОП с изложените в него доводи.
Пред С. окръжен съд защитникът на подсъдимия П. - адв. К., заема
становище за неоснователност на протеста. Иска се да бъде прието, че не е
осъществен съставът на престъплението набедяване, поради липса както на
обективната, така и на субективната страна на престъплението. Сочи се, че в
жалбата поначало липсва твърдение за извършено престъпление, а искането
за понасяне на наказание е направено под условие – в случай, че се установи,
че подписът под договора за наем и имената под него не са изпълнени от
подсъдимия. Така формулирано, според защитника искането изключва
напълно субективния елемент на престъплението набедяване. Твърди се, че
подавайки жалбата, подсъдимият е осъществил конституционно признатото
му право на жалба, за разследване на изложените в нея обстоятелства.
Подсъдимият В. П. се присъединява към становището на защитника
си, а в последната си дума пред съда моли присъдата да бъде потвърдена.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
2
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
С внесения за разглеждане в РС С. обвинителен акт е повдигнато
обвинение срещу подс. В. Л. П. за това, че на 26.08.2019 г. пред надлежен
орган на властта – прокурор от РП С., чрез подадена писмена жалба вх. №
1099/2019 г. по описа на същата прокуратура, е набедил В. С. Б. от гр. С. в
извършването на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, като е знаел, че същият
е невинен.
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред
първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата
съдебна инстанция намери за установена следната фактическа обстановка:
На 26.08.2019 г. подсъдимият П. подал до РП С. жалба с вх. №
1099/2019 г. против В. С. В. и З. М. Б.. В жалбата подсъдимият посочил, че е
собственик по наследство на нива, находяща се в местността „Дълга могила“,
в землището на с. Р., община С., представляваща имот номер 167093, с площ
от 1.5 дка, и че този имот се обработва от Б. без негово съгласие. В жалбата
подсъдимият записал, че е подал жалба до ОС „Земеделие“ – С. и оттам се
снабдил с договор от 05.11.2015 г. за отдаване на земеделска земя под наем в
землището на с. Р.. Подсъдимият изложил твърдения, че не е сключвал такъв
договор, който бил и нотариално заверен; възразил срещу посочената в
договора наемна цена и заявил, че подписът за „наемодател“ на договора и
почеркът, с който са изписани трите му имена, не са негови. С жалбата до РП
С. подсъдимият В. направил искане да бъде изискан от З. Б. договора за наем
в оригинал, да бъде извършена графическа експертиза на същия и тя да
понесе нужното наказание в случай, че се окаже, че подписът и почеркът не
са негови.
Не е спорно по делото, а и се установява от писмените доказателства, че
В. С. В. и В. С. Б. са имена на едно и също лице с ЕГН **********.
Вещото лице С. по назначената и изготвена в досъдебното производство
графическа експертиза е дало заключение, че електро-фотографските копия
на подписите за „наемодател“ и ръкописните текстове под „наемодател“ в
двете електро-фотографски копия на договори за отдаване на земеделска земя
под наем от 05.11.2015 г. (съответно със страни В. П. и В. В. и със страни В.
3
П. и З. Б., чрез пълномощника си В. В.), са изображения на положени подписи
и ръкописно написани текстове от подсъдимия В. П.. Експертът е посочил, че
за категорично заключение и пълноценно изследване инкриминираните
документи следва да се представят в оригинал.
Първоинстанционният съд е назначил допълнителна съдебно-
графическа експертиза и е поставил към нея същите въпроси, които са били
поставени на експертизата от досъдебното производство, като поставил за
задача да бъдат изследвани намиращите се в Служба по вписванията – С.
оригинали на двата договора за отдаване на земеделска земя под наем. От
заключението на допълнителната съдебно-графическа експертиза е видно, че
подписите срещу „наемодател“ и ръкописните текстове „В. Л. П.“ срещу
„наемодател“ във всеки от двата договора са изпълнени от подс. В. Л. П.. В
разпита пред районния съд вещото лице С. е пояснила, че е изследвала
оригиналните документи, в които подлежащите на изследване текстове и
подписите са положени с химикална паста, и не се касае за пренасяне на текст
или подпис.
При така установеното от въззивния съд, съставът на РС С. е приел, че
деянието на подсъдимия П., за което му е повдигнато обвинение, е
несъставомерно от обективна и субективна страна.
Правната теория и съдебната практика са категорични, че съставът на
чл. 286, ал. 1 от НК предвижда две форми на изпълнително деяние, като
първата от тях – набедяването, представлява волеизявление на дееца, с което
той приписва престъпление на лице, за което знае, че е невинно. С това
деецът уличава набедения в извършването на конкретно посочено или
достатъчно определено престъпление, носещо присъщите му свойства на
общественоопасно, наказуемо и противоправно деяние, извършено виновно.
Сведенията на дееца трябва да съдържат факти за обективните и
субективните признаци от състав на престъпление в особената част на НК. По
своето естество съдържащата се в съобщението информация за
престъплението трябва да бъде невярна – т. е. да не съответства на
действителното положение и да представлява категорично твърдение за
осъществено престъпно деяние. Невярната информация трябва да обхваща
достатъчен обем от твърдения за факти и обстоятелства, които да могат да
бъдат подведени под признаците на конкретно престъпление, а не да
4
представлява съждение или извод на дееца за укоримо поведение.
В конкретния случай подсъдимият П. е подал до РП С. жалба, чието
съдържание, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд в
мотивите към постановената оправдателна присъда, обосновава извод за
несъставомерност на деянието му като престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК -
тъй като в жалбата не се откриват твърдения В. В. (Б.) да е извършил каквото
и да е престъпление, в частност и такова по чл. 309, ал. 1 от НК (сам или чрез
другиго да е съставил неистински частен документ и да го е употребил, за да
докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено
някое право или задължение, или някое правно отношение).
В жалбата подсъдимият П. е изложил твърдения, че имотът му в
землището на с. Р. се обработва от З. Б. без правно основание и че подписът и
почеркът на нотариално заверения договор за отдаване под наем на
земеделска земя от 05.11.2015 г. не са негови. С тези твърдения, подсъдимият
П. поискал от РП С. да бъде изискан от З. Б. оригинала на договора за наем,
да бъде извършена графическа експертиза на същия договор и ако се
установи, че подписът и почеркът не са негови, тя да понесе нужното
наказание.
Макар в титулната страница й да е записано, че тя е насочена против
него и против З. Б., текстът на жалбата до РП С. не може да бъде отнесен към
В. В. (Б.), тъй като липсва твърдение за извършено от него престъпление.
Както законосъобразно е преценил първоинстанционният съд, искането З. Б.
„да си понесе нужното наказание“ е адресирано недвусмислено към нея, а
обвинението не е изменено от прокурора по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК.
Следва да се отбележи и, че това искане е направено под условието, визирано
по-горе, което изключва специфичната, съставомерна за престъплението по
чл. 286, ал. 1 от НК, характеристика на умисъла на подсъдимия П. – да знае,
че набеденият в престъпление е невинен.
Следователно, верен и съответен на данните по делото е изводът на
районния съд, че установената по експертен път обективна невярност на
твърденията на подсъдимия в жалбата до РП С. с вх. № 1099/2019 г., че не е
автор на подписите за „наемодател“ и на ръкописните текстова „В. Л. П.“ на
договорите за наем на земеделска земя, не може да обоснове извод за
извършено от него деяние по чл. 286, ал. 1 от НК. С подадената жалба
5
подсъдимият е упражнил законово закрепеното си право да сезира прокурора
за необходимостта от разследване на документно престъпление. Поради това,
поведението на подсъдимия не може да се квалифицира като умишлено с цел
набеждаване на В. В. (Б.), тъй като в противен случай всяко обръщане на
гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те
считат, че може да са престъпни, би съставлявало престъпление, ако при
проверка тези обстоятелства се окажат неистински.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от
НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.05.2022 г., постановена по НОХД №
468/2021 г. по описа на РС С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6