Р Е Ш Е Н И Е
№97
гр.Шумен, 08 Май 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесети и четвърти април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: К. Моллов
Членове:1.Р. Хаджииванова
2.М. Маринов
при секретаря Ж. Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №114 по описа за 2018 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №148 от 22.02.2018г. постановено
по гр.д.№2979/2017г. по описа на ШРС, съдът е отхвърлил предявените от Х.А.Х. срещу
Ш.У.„Е.К.П.“ гр.Ш.искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. С решението ищецът
е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 480 лева.
Недоволен от така постановеното решение
останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за
неправилност на решението, и моли съда да го отмени, и да уважи предявените
искове.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Въпреки непрецизния диспозитив, районния съд е разгледал по същество и се е
произнесъл по предявените с исковата молба искови претенции.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно
съединени искови претенции по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ от Х.А.Х. срещу Ш.У.„Е.К.П.“
гр.Ш.. Ищецът излага, че с решение №233/22.11.2016 г. на ШОС е признато
уволнението му, извършено от ответника Ш.У.„Е.К.П.“, за незаконно и е отменено.
Със същото решение ищецът бил възстановен на работа при ответника. Ищецът
твърди, че получил съобщението от съда за горепосоченото решение, като същият
ден се явил пред работодателя, пред който подал заявление, с което изразявал
готовността си да започне работа. Там му отказали да го допуснат до работа,
поради което на следващия ден - 08.09.2017 г., ищецът отново отишъл при
ответника, за да започне да изпълнява трудовите си задължения, като се снабдил
и със съобщението от съда. На същия ден му била връчена заповед за
възстановяване на трудовото му правоотношение с ответника, след което му била
връчена и втора заповед, с която ответникът прекратявал възстановеното му
правоотношение. Ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради
обстоятелството, че имало решен съдебен спор, при който уволнението е признато
за незаконосъобразно, като заявява, че ответникът не може за втори път да се
позовава на същите основания за уволнение, за които има постановено съдебно
решение. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което
да бъде признато за незаконно, извършеното от ответника със Заповед
№РД-12-300/08.09.2017 г. уволнение, както и да бъде отменено; да бъде
възстановен на работата, заемана при ответника преди уволнението - “доцент,
висше училище”, с място на работа - Факултет по технически науки, катедра
„Комуникационна и компютърна техника“, да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, изчислено върху брутното трудово
възнаграждение на ищеца за периода, през който е останал без работа, като за шест
месеца претендира сума от 8254,50 лева, считано от 12.09.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ
изплащане.
Ответната страна оспорва предявените искове и моли да
бъдат отхвърлени. Безспорно установени по делото са следните обстоятелства: С
Решение №583/11.08.2015, постановено по гр.д.№46/2016 г. по описа на ШРС,
частично отменено с Решение№233/22.11.2016 г., постановено по в.гр.д. №467/2016
г. по описа на ШОС, последното недопуснато до касационно обжалване с
Определение №803/12.07.2017 г. по гр.д.№1492/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
извършеното от ответника със Заповед №РД-12-311/15.12.2015 г. уволнение на
ищеца е било признато за незаконосъобразно и е отменено. Със същото съдебно
решение ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението
длъжност- „доцент“ във Факултет по технически науки, катедра „Комуникационна и
компютърна техника“ при Ш.У.„Е.К.П.“. Ищецът е получил съобщението за
възстановяването му на работа на 07.09.2017 г. В деня на получаване на
съобщението от съда ищецът се е явил пред работодателя, като е заявил желанието
си да започне да изпълнява трудовите си задължения. Ищецът не е бил допуснат до
работното си място на 07.09.2017 г., а на следващия ден - 08.09.2017г., при
повторното му явяване в университета, му били връчени Заповед №РД-10-1540/08.09.2017
г., с която съобразно съдебното решение е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, считано от 08.09.2017 г., както и Заповед
№РД-12-300/08.09.2017 г., с която, на основание чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО и
чл.18, ал.4 от Правилника за атестиране на академичния състав в Ш.У.„Е.К.П.“, е
прекратено трудовото правоотношение между страните. В последната заповед, като
причини за прекратяване на трудовия договор са посочени две последователни
отрицателни атестации, съгласно решения на АС /по протокол №РД-05-10/28.06.2013
г. и протокол №РД-05-4/11.12.2015 г. В заповедта е отразено, че втората
отрицателна атестация е обжалвана и отхвърлена, като същата е окончателно
стабилизирана с Определение на ВАС от 06.07.2016 г., влязло в законна сила на
същата дата. Предходното прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед
№РД-12-311/15.12.2015 г. също е било на основание чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО и
чл.18, ал.4 от Правилника за атестиране на академичния състав в Ш.У.„Е.К.П.“,
поради две последователни отрицателни атестации, съгласно решения на АС /по
протокол №РД-05-10/28.06.2013 г. и протокол №РД-05-4/11.12.2015 г. Решаващите
мотиви на съда за да отмени уволнението и възстанови ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност, са били липса на основанието за уволнение към момента на
връчване на заповедта за прекратяване на правоотношението, доколкото втората
отрицателна атестация е била атакувана от ищеца по административен ред, и е
станала окончателна на 06.07.2016 г., когато е влязло в сила Определение
№8398/06.07.2017 г. на ВАС, а заповедта за уволнение е била издадена на
15.12.2015 г. и връчена на ищеца на 17.12.2015 г., т.е. преди изтичане срока за
обжалване на решението на АС по атестирането.
В настоящия казус е установено, че към датата на
процесното уволнение /08.09.2017 г./, са били налице две последователни
отрицателни атестации, съгласно решения на АС /по протокол №РД-05-10/28.06.2013
г. и протокол №РД-05-4/11.12.2015 г. Производство по обжалването на втората
отрицателна атестация по административен ред /което не е било приключило при
предходното, отменено уволнение/, към датата на настоящото, е било приключило,
като подадената от ищеца жалба е оставена без разглеждане, поради просрочие. Соченото
от ищеца основание за незаконосъобразност на уволнението - сила на пресъдено
нещо по постановеното решение по гр.д.№46/16г. на ШРС е несъстоятелно. От една
страна изтъкваното от ищеца възражение не представлява по съществото си такова
за наличие на отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото
на иск, съществуването на която би обусловило единствено недопустимост на настоящия
процес, а не и незаконосъобразност на последващото уволнение /без значение на
какво основание е извършено то, доколкото се касае за ново прекратяване на
правоотношението/, а от друга отвода за пресъдено нещо предполага обективно
тъждество на предмета на разрешения с пресъдено нещо спор и предмета на второто
дело, по което се поставя този въпрос, каквото очевидно не е налице. Във
въззивната си жалба, жалбоподателя е посочил и нови основания за
незаконосъобразността на уволнението, свързани с пороци на атестационния процес
при обуславящите уволнението атестации, които освен, че несвоевременно въведени
на този етап от производството, като преклудирани, са и неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО, членовете на академичния състав се
освобождават от длъжност със заповед на ректора при две последователни
отрицателни атестации. С решения на Факултетския съвет на Факултета по
технически науки по протокол № ФД-02-8 от 23.04.2013г., протокол №ФД-02-10 от
21.06.2013г. и протокол ФД-02.2 от 10.11.2015г., ищецът е бил атестиран с
комплексна отрицателна оценка. Същият е обжалвал резултатите по реда на чл. 16
и чл.18 ал.3 от Правилника за атестирането, като възраженията му били
разгледани от Централната атестационна комисия и били отхвърлени, като
неоснователни. С решение на Академичния съвет по протокол №РД-05-4 от
11.12.2015г., било потвърдено решението на ФС на ФТН за атестирането му с
комплексна отрицателна оценка. Ищецът обжалвал акта на Академичния съвет по
предвидения за целта административен ред по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.38 от ЗВО, като жалбата е оставена без разглеждане като просрочена с
определение № 302 от 27.04.2016г. на ШАС, потвърдено с определение №8398 от
06.07.2016г. на ВАС. Предвид изложеното, съдът намира, че и двете Решения, с
които са приети отрицателните атестации на ищеца са влезли в сила и същите не подлежат
на преразглеждане по гражданско правен ред в настоящото дело. Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК, съдът се произнася инцидентно
по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат
на съдебен контрол, като със сочената разпоредба е отречена възможността
граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по
законосъобразност на административен акт, с изключение на случаите, когато
такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по
издаването на акта и по неговото обжалване. В случая доколкото актът се
противопоставя на страна, участник в производството по издаването му, то
настоящият граждански съд може да осъществи косвен съдебен контрол само по
отношение валидността на административния акт, не и касателно неговата
законосъобразност. За да е нищожен /невалиден/ един административен акт, той
трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и
недопустимо оставането му в правната действителност. В разглежданата хипотеза настоящата
инстанция не констатира такива тежки пороци
– същият е издаден в предвидената форма, от компетентен орган. Сочените
твърдения за допуснати грешки при точкуването и по утвърждаване на атестацията,
съставляват нарушение от процесуално или материалноправно естество /които не
могат да рефлектират върху валидността на акта/, и биха могли да доведат
единствено до незаконосъобразност, която е можела да бъде установена, и
съответно отменена по реда на обжалването ѝ, а не и по реда на косвения
съдебен контрол.
Ето защо, съдът намира предявените искове за
неоснователни, поради което и същите следва да се отхвърлят.
Досежно направеното с въззивната жалба искане след
отмяна на първоинстанционното решение, и решаване на спора по същество, да бъде
уважен предявения иск в исковата молба, като в петитума, т.3 бъде изменена по
следния начин: т.3 Ответникът да бъде осъден да ми заплати обезщетение съгласно
чл.225, ал.3 във вр. с чл.228, ал.1, то същото не може да бъде уважено,
доколкото е несвоевременно заявено и представлява искане за произнасяне по
напълно нов иск /с ново основание и петитум/. Няма пречка ищеца да го предяви в
отделно производство, ако счете че са налице предпоставките за уважаването му.
Доколкото изводът на
настоящата инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. На въззиваемата страна следва да се присъдят и
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, определени на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.23, т.1 от НЗПП в
размер на 200 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №148 от 22.02.2018г. постановено по гр.д.№2979/2017г.
по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Х.А.Х. с ЕГН **********, да заплати на Ш.У.„Е.К.П.“
гр.Ш., сумата от 200 лв. /двеста
лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок считано от 08.05.2018г., при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.