Определение по дело №209/2021 на Административен съд - Разград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №                                                           12.09.2022 год.                                            гр. Разград

 

Разградският административен съд,  в закрито  заседание на дванадесети септември  две хиляди двадесет и втора  година, в състав :              

 

                                                                                     Председател МАРИН МАРИНОВ

                                                     

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 209 по описа за 2021, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 95  от Гражданско процесуалния кодекс във вр. с чл. 144 от Административно процесуалния кодекс.

Постъпила е молба вх. № 1392 от 07.09.2022 год. от  Х.Г. *** – оспорващ по настоящото дело, с която моли съдът да му предостави правна помощ по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ за процесуално представителство пред Върховния административен съд, изразяващо се в оформяне и приподписване на жалба срещу решението по адм.д. № 209/2021 год. по описа на АС – Разград.

Съдът, след като разгледа молбата и приложените към нея доказателства, констатира следното:

Производството по адм.д. № 209/2021 год. е образувано по жалба на  Х.Г. ***, срещу  Ревизионен акт  № Р-03001720004673-091-001 от 02.03.2021 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, с който на жалбоподателя  са определени задължения  за внасяне за:  данък върху доходите на ЕТ  по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за ДОО, за ДЗПО и задължителни здравно осигурителни вноски по ЗЗО  за 2015 год., 2016, 2017 и 2018 год. общо в размер на 21 113.74 лв. и лихви за забава в размер на 6889.44 лв. за периода  до 02.03.2021 год.

С Решение  № 51 от 16.05.2022 год. съдът е уважил частично жалбата на Г. и е изменил частично обжалвания ревизионен акт. По изрично заявление с вх. № 1374 от 30.08.2021 год. решението на съда е връчено на Г., по електронен път  чрез  Единния портал за  електронно правосъдие по реда на чл. 138, ал. 3 във вр. с чл. 137 и чл. 18, ал. 4 от АПК на 17.05.2022 год. В срока за обжалване от Г. не е постъпила касационна жалба срещу решението.

В постъпилата молба за предоставяне на правна помощ Г. твърди, че решението по делото не му е връчено редовно, поради което същият иска правна помощ за представителство пред ВАС за изготвяне на жалба срещу решението. Към молбата са приложени декларация за материално и гражданско състояние, доказателство за доходите му през последните 6 месеца,  доказателства за разходи – фискални бонове и за задължения по изпълнително дело.

Съгласно чл. 21, т. 3 от ЗПП процесуалното представителство е един от видовете правна помощ.

Според чл. 24, т. 3 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ.

В случая Г. е страна в данъчно дело по ДОПК в качеството си на физическо лице и следва да се установи дали отговаря на условията за предоставяне на правна помощ.

В разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПП са посочени обстоятелствата, които следва да се съобразят от съда при преценка дали страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, което е условие за предоставяне на правна помощ по граждански и административни дела. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 212а, ал. 2  от АПК, според която жалбите на  освободените от държавна такса жалбоподатели не е задължително да се приподписват от адвокат.

В процесния случай преценката на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3, т. 1-7 от ЗПП сочи, че за Г. не са налице основанията за предоставяне на правна помощ.

Съдът констатира, че в декларацията на материално и гражданско състояние Г. е декларирал  данни, които не съответстват на обективната действителност. В раздела за имуществено състояние е посочил, че не притежава дялове и акции в търговски дружества. От материалите по делото и от служебно направената справка от съда в Търговския регистър е видно, че към настоящия момент  Г. е едноличен собственик и управител на  „Стелиса Прототайп” ЕООД с ЕИК ********* и на „МАГНИТИС” ЕООД с ЕИК  ********* и двете  със седалище гр. Разград, ул. „Жеравна” № 63А.

Съдът намира, че само декларирането на неверни данни е основание да се откаже предоставянето на исканата правна помощ. Наред с това следва да се посочи, че разходите за интернет и мобилни услуги, не могат да се третират като жизнено необходими. Ето защо съдът счита, че Г.  не отговаря на условията за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 3 от ЗПП

По тези съображения настоящият състав счита, че не са налице законовите изисквания  да бъде предоставена правна помощ на Х.Г.Г.  по чл. 21, т. 3 от ЗПП  във връзка с чл. 23, ал. 2  и чл. 24, т. 3  от ЗПП.

Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 1392 от 07.09.2022 год. на  Х.Г. *** за предоставянето на правна помощ за процесуално представителство пред Върховния административен съд.

            Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му.

            Препис от определението да се връчи на Х.Г.Г. на посочения в молбата адрес.

Съдия: