Р Е Ш Е Н И Е
№ 3019/3.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на седми
юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14695 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „К.Б."
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606 с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Д. Б. Г.,
с ЕГН ********** с адрес: ***, aп. *, да заплати суми
в общ размер 1.593,65 (хиляда петстотин
деветдесет и три лева и 65 стотинки), от които: сумата от 750,00 (седемстотин и петдесет лева) -
неплатена главница по Договор за кредит № **********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 27.09.2018 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 843,65 (осемстотин четиридесет и три лева и
65 стотинки) - наказателна лихва за период от 28.09.2015г. до 31.01.2018г.
Твърди се в исковата молба, че на 24.03.2015г.
между „4." ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус" и ответника е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР -
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В заявката си Д.Г. заявява
желание да ѝ бъде отпусната сума в размер BGN 350,00 (триста и петдесет
лева), като заявява и използването на допълнителната, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката. Съгласно последната и условията по договора,
кредитът е отпуснат чрез паричен превод посредством Изипей на 24.03.2015г., за
период от 30 дни, с падежна дата 23.04.2015г. Към уговорената дата на връщане
на сумата, кредитополучателят се задължава да заплати на „4." ЕООД сума в
общ размер BGN 416,50 (четиристотин и шестнадесет лева и 50 стотинки), от
които: BGN 350,00 (триста и петдесет лева) - главница; BGN 54,71 (петдесет и
четири лева и 71 стотинки) - такса за експресно разглеждане и BGN 11,79
(единадесет лева и 79 стотинки) - договорна лихва за периода на отпускане на
кредита.
На 02.04.2015г. и във връзка с т. 8.1. и 8.2. от Общите условия, Д.Г.
подава заявка да отпускане на допълнителен кредит в размер BGN 300,00 (триста
лева), ведно с услугата за експресно разглеждане. На 25.04.2015г. сумата е отпусната на г-жа Г. чрез паричен превод
посредством Изипей. Доколкото падежната дата остава непроменена, към
23.04.2015г., кредитополучателят се задължава да върне сума в общ размер BGN
723,56 (седемстотин двадесет и три лева и 56 стотинки), от които: BGN 650,00
(шестстотин и петдесет лева) - главница;
BGN 54,71 (петдесет и четири лева и 71 стотинки) - такси за експресно
разглеждане и BGN 18,85 (осемнадесет лева и 85 стотинки) - договорна лихва за
периода на отпускане на кредита.
На основание и съгласно т.11.1 от Общите условия кредитополучателят се
възползва от възможността за удължаване срока за връщане на сумата по договора.
След удължаването новата падежна дата става 22.06.2015г.
На 07.06.2015г. Д.Г. прави нова заявка да отпускане на допълнителен
кредит в размер BGN 100,00 (сто лева), като отново заявява експресно
разглеждане. Сумата е отпусната на следващия ден -08.06.2015г. чрез паричен
превод посредством Изипей. Така към 22.06.2015г., кредитополучателят следва да
върне сума в общ размер BGN 836,56 (осемстотин тридесет и шест лева и 56
стотинки), от които: BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева) - главница; BGN
66,04 (шестдесет и шест лева и 04 стотинки) - такси за експресно разглеждане и
BGN 19,52 (деветнадесет лева и 52 стотинки) - договорна лихва за периода на
отпускане на кредита.
Кредитополучателят - Д.Г. отново се възползва от възможността за
удължаване срока за връщане на сумата по договора. След удължаването новата
падежна дата става 27.09.2015г.
С настъпване на падежа по договора (27.09.2015г.) Д.Г. не погасява
дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи
неизпълнението, „4." ЕООД (Вивус) започва да
начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно
условията на т. 13.3. (а) същата се формира от сбора на лихвения процент,
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен
лихвен процент за просрочие.
На 01.02.2018г. „4." ЕООД, в качеството си на цедент,
сключва с „К.Б." ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г.. по силата на който цедентът прехвърля
на цесионера вземанията по Договор № **********, в общ размер BGN 1.634,81
(хиляда шестстотин тридесет и четири лева и 81 стотинки) от които: главница -
BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева); договорна лихва за периода на
отпускане на кредита - BGN 20,52 (двадесет лева и 52 стотинки); наказателна
лихва - BGN 843,65 (осемстотин четиридесет и три лева и 65 стотинки) за периода
от 28.09.2015г. (денят, следващ падежа) до 31.01.2018г. (денят преди цесията);
такси за експресно разглеждане - BGN 20,64 (двадесет лева и 64 стотинки).
Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна
част от Договора за прехвърляне на вземания. Цесионерът, предвид изричното си
упълномощаване да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. От получаване на уведомлението за цесия до настоящия момент
забавата на ответника продължава.
Моли за положително решение по иска.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, произтичаща от сключен
договор за заем. Твърди, че приложените към исковата молба документи не носят неин
подпис. Оспорва да е приемала общите условия по договора. Оспорва получаването
на заетите суми. Оспорва извършената цесия, с която се извършва прехвърляне на нейно
задължение към 4. ЕООД. Твърди, че не е уведомявана от 4. ЕООД за наличие на задължения,
както и за извършената цесия. Твърди, че приложеното към исковата молба
уведомление не ѝ е връчвано.
Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на ищеца -„4." ЕООД (Вивус), с ЕИК ********* не изразява становище по спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
По искане от 24.03.2015г., с договор за
кредит № ********** „4.“ ЕООД е предоставило на ответника потребителски кредит
в размер на 350 лева, за срок от 30 дни с падежна дата 23.04.2015г., като
сумата е предадена на ответника на 24.03.2015г. чрез „Изипей“. Договорът е сключен
по реда на предоставянето на финансови услуги от разстояние, а като писмени
доказателства по делото са представени договорът с общите условия към него – л.
5 и л. 7-13 от делото и
разписката за извършения превод на сумата – л. 74 от делото. Към уговорената дата на връщане на сумата,
кредитополучателят се задължава да заплати на „4." ЕООД сума в общ размер
BGN 416,50 (четиристотин и шестнадесет лева и 50 стотинки), от които: BGN
350,00 (триста и петдесет лева) - главница; BGN 54,71 (петдесет и четири лева и
71 стотинки) - такса за експресно разглеждане и BGN 11,79 (единадесет лева и 79
стотинки) - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
В последствие - на 02.04.2015 г. ответникът
е поискал и нов допълнителен кредит в размер на още 300,00 лева – л. 6 от делото, които също са му били предадени
на 25.04.2015г.чрез „Изипей“ срещу разписка – л. 75 от делото. Падежната дата не е била променена
и остава 23.04.2015г. Кредитополучателят
се задължава да върне сума в общ размер BGN 723,56 (седемстотин двадесет и три
лева и 56 стотинки), от които: BGN 650,00 (шестстотин и петдесет лева) - главница; BGN 54,71 (петдесет и четири
лева и 71 стотинки) - такси за експресно разглеждане и BGN 18,85 (осемнадесет
лева и 85 стотинки) - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
Кредитополучателят се е възползвал от
възможността за удължаване срока за връщане на сумата по договора. След
удължаването новата падежна дата станала 22.06.2015г. На 07.06.2015г. Д.Г.
прави нова заявка да отпускане на допълнителен кредит в размер BGN 100,00 (сто
лева), като отново заявява експресно разглеждане. Сумата е предадена на
ответника на 08.06.2015г. посредством Изипей, за което издала разписка – л.76
от делото.
Към 22.06.2015г., кредитополучателят е следвало
да върне сума в общ размер BGN 836,56 (осемстотин тридесет и шест лева и 56
стотинки), от които: BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева) - главница; BGN
66,04 (шестдесет и шест лева и 04 стотинки) - такси за експресно разглеждане и
BGN 19,52 (деветнадесет лева и 52 стотинки) - договорна лихва за периода на
отпускане на кредита – л. 7 от делото.
Съгласно уговорката на т. 13.3. (а) от ОУ
по договора, касаещи неизпълнението, „4." ЕООД (Вивус)
има право на неустойка за забава (формулирана в ОУ като наказателна лихва)
върху непогасената главница, формираща се от сбора на лихвения процент,
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен
лихвен процент за просрочие.
С договор за цесия от 01.02.2018 г. „4.“
ЕООД е прехвърлило на ищеца вземането по кредита, като видно от приложението,
процесният кредит е включен като част от цедираните договори.
Представени са потвърждение за извършената
цесия, пълномощно за нея, както и уведомление до длъжника, върнато в цялост
като „непотърсена“ пратка.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Видно е от приложения по делото Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. (л. 17), потвърждение за цесията (л. 21) и
Приложение № 1 към рамковия договор (л. 18-20), задължението на ответника по силата
на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********, в
общ размер BGN 1.634,81 (хиляда шестстотин тридесет и четири лева и 81
стотинки) от които: главница - BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева);
договорна лихва за периода на отпускане на кредита - BGN 20,52 (двадесет лева и
52 стотинки); наказателна лихва - BGN 843,65 (осемстотин четиридесет и три лева
и 65 стотинки) за периода от 28.09.2015г. (денят, следващ падежа) до
31.01.2018г. (денят преди цесията); такси за експресно разглеждане - BGN 20,64
(двадесет лева и 64 стотинки). В Приложение № 1 (л. 19), позиция 2551, е
посочен номерът на договора за кредит, името на кредитополучателя - ответник,
както и размерите на отпуснатата главница и
уговорената възнаградителна лихва по заема, както и дължимите в пълен
размер остатъци от задълженията.
Въз основа на така представените доказателства съдът намира
за доказана по делото материалноправната легитимация на ищеца като
носител по силата на договор за цесия на вземането към ответника по Договор за
заем № **********.
На второ място
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, свързани с липсата на
надлежно уведомяване на страната за извършената цесия. Действително няма данни
ответникът лично да е получил преди образуване на настоящото производство
приложеното към исковата молба (на л. 23) уведомление изходящо от цесионера „4." ЕООД, доколкото в известието за
доставяне на л. 24 е отразено, че пратката не е потърсена от получателя.
Същевременно получаването на уведомлението в рамките на настоящото съдебно
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано, в който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016
г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.
№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.
на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I
т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. Ето
защо, с оглед надлежното връчване на ответника на уведомлението за цесията,
като част от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е
надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.
Съгласно чл.240 ЗЗД с договора за заем, каквито в случая са
разглежданите договори за кредит, заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
неформален, реален договор, който се счита за сключен с постигане на съгласие
между страните относно заемната сума и нейното предаване в държане на заемодателя.
От този момент за него възниква и задължението да върне сумата в определения
срок, а когато такъв не е уговорен – в течение на един месец от поканата
(чл.240, ал.4 ЗЗД).
Договорът за заем
за потребление (паричният заeм) е неформален, реален, едностранен, възмезден
или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в
собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като
за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената
сума – в същата валута и размер.
Фактическият състав
на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се
състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума, респективно по установителния
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1/ съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума
със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател, защото
той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които
цели да извлече благоприятни правни последици.
Предвид реалния
характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД издаденият от
заемателя или трето лице документ, в който се удостоверява получаване на определена
сума, служи като доказателство за
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя
определена парична сума. Този документ може да служи като доказателство за
сключване на договор за заем само, ако в документа се съдържа изявление, че
предаването на сумата е свързано със заем, или се дава в заем или препраща към
друг документ отразяващ заема.
В случая
документите удостоверяващи предаване на сумите в общ размер от 750 лева (листи
от 74 до 76 от делото) съдържат данни, сочещи основанието на плащането ЕГН на
ответника и цифрите **********. Изписването на тези цифри в разписките за
получаването на сумите съответно 350,00 лева, 300,00 лева и 100,00 лева дава
достатъчно основание съдът да приеме, че тези плащания са относими към договора
за кредит с № ********** от 24.03.2015г. и последвалите го със същия номер, но
с дати 25.04.2015г. и 08.06.2015г., както и относно наличие на постигнати
уговорки по договор за заем. Съдържащите се в представените в двете групи
документи изявления, са достатъчни за съда, да приеме че страните са постигнали
съгласие относно основанието на договора и уговорките свързани с размера на
заетата сума и срокът в който същата е трябвало да бъде върната. Яснота е
налице и относно страните по договора.
Предвид изложеното
съдът намира че по делото са налице достатъчно данни от които да се установява,
че ответникът е получил посочените в издадените от него разписки суми, като
заем. Ето защо извършеното, чрез третото неучастващо лице „И.“ АД получаване на
сумите в общ размер от 750,00 лева може да се приеме като достатъчно, че ищецът
е провел пълно и главно доказване на факта на реалното им предаване по договор
за заем.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е релевирал правоизключващо възражение, че получаването на сумите
е на друго основание, различно от удостовереното в разписките. Същият не е
представил и доказателства за връщане на заетата сума.
По изложените
съображения съдът приема, че исковата претенция с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД за връщане на заетата сума се явява основателна и следва да бъде уважена
в пълен размер.
Съдът намира за неоснователна
претенцията на ищеца за заплащане на неустойка за забава в претендирания размер.
Същата се претендира от ищеца съобразно уговорката на т. 13.3. (а) от ОУ
по договорите за кредит на „4." ЕООД (Вивус).
Съгласно същата, при забава в плащанията на кредитополучателя „4." ЕООД (Вивус) има право на неустойка за забава (формулирана в ОУ
като наказателна лихва) върху непогасената главница, формираща се от сбора на
лихвения процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към
него на наказателен лихвен процент за просрочие.
По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се
установява, че ответницата Д.Б.Г. е била запозната с тези общи условия и че ги
е приела. В този смисъл неустановена по делото е обвързващата за ответника сила
на уговорките в тези условия и в частност на т. 13.3. (а) от същите. Поради
това искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като
недоказан.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед
направеното изрично искане, на ищеца следва да се присъдят разноски, които
съобразно представените доказателства и уважената част на иска възлизат общо на
117,70 лева, в това число държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Същите са дължими изцяло от ответника.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д. Б. Г.,
с ЕГН ********** с адрес: ***, aп. 1А ДА ЗАПЛАТИ
на „К.Б." ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606 сумата 750,00 лева /седемстотин и
петдесет лева/, дължима на основание сключен Договор за кредит № **********
от 24.03.2015 година за сумата от 350,00 лева; на основание сключен Договор за
кредит № ********** от 02.04.2015 г. за сумата от 300,00 лева и на основание
сключен Договор за кредит № ********** от 07.06.2015 г. за сумата от 100,00
лева, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б." ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление:***, п.к. 1606 иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Д. Б. Г., с ЕГН ********** с адрес: ***, aп. 1А да му заплати сумата в размер на 843,65 (осемстотин
четиридесет и три лева и 65 стотинки), представляваща наказателна
лихва (неустойка за забава) за период от 28.09.2015г. до 31.01.2018г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Б. Г.,
с ЕГН ********** с адрес: ***, aп. 1А ДА ЗАПЛАТИ
на „К.Б." ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, сумата 117,70 лв. (сто и седемнадесет лева и 70 ст.), представляваща
реализирани пред настоящата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на „4." ЕООД (Вивус), с ЕИК *********,
със седалище:***, п.к. 1700, *, представлявано от З.С.Р.и Е.Б.М.- управители, в
качеството му на трето лице помагач на ищеца К.Б." ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………