Решение по дело №59269/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14689
Дата: 4 септември 2023 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20221110159269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 14689
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110159269 по
описа за 2022 година
„....“ КЧТ е предявило срещу ЗАД „...“ иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане
на сумата 9636,74 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „К.“, за вреди на МПС „Audi Q3“, с рег. № ..., застраховано при ищеца, от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 25.03.2022 г. в гр. София, на кръстовището
на бул. „И.“ и бул. „И.С.“, по вина на водач на товарен автомобил „М.”, с рег. № ... със
сключена при ответника застраховка „...“, ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ .... Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 9636,74 лева. Сочи, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо
когото възниква взеМе за платеното обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП и
вината на виновния водач. Излага, че вина за ПТП има водачът на увредения автомобил – М.
Л., който е нарушил ЗДвП. При условията на евентуалност навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от този водач. Намира, че не са налице признаците
на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Оспорва като прекомерно определеното
застрахователно обезщетение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от застрахователна полица е сключена застраховка „К. на МПС“ между ЗАД „...“
и „....“ КЧТ за л. а „Audi Q3“, с рег. № ..., със срок на валидност 12.01.2022 г. - 12.01.2023 г.
По делото е представен двустранен констативен протокол от 25.03.2022 г., в който са
отразени настъпилите щети по МПС „Audi Q3“ вследствие на настъпило ПТП с участие на
товарен автомобил „М.”, при което са причинени щети. В протокола са отразени увреждания
по МПС „Audi Q3“ – ударен калник, счупена броня, счупена кора, като е посочено, че
виновен за ПТП е водачът на товарен автомобил „М.”.
От представено платежно нареждане от 26.05.2022 г. се установява, че ищецът е
заплатил сума в размер на 9636,74 лева за извършен ремонт на процесния автомобил.
Не е спорно, че е налице сключена застраховка „...“ при ответника за товарен
автомобил „М.”, с рег. № ....
Приети са основано и допълнително заключения на САТЕ, неоспорени от страните,
съгласно които на 25.03.2022 г. в гр. София е настъпило ПТП между влекач „М ТГА 440”, с
рег. № ... с прикачено към него полуремарке с рег. № ... и лек автомобил „...”, с рег. № .... За
събитието е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 25.03.2022 г.
Обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието, отразени в протокола
за ПТП и описани в свидетелските показания, са следните: на 25.03.2022 г., около 15:40 часа,
влекач „М ТГА 440”, с рег. № ... с прикачено към него полуремарке с рег. № ..., се движи по
бул. „И.“ с посока от ул. „Първа българска армия“ към бул. „И.С.“ и на кръстовището с
последния водачът предприема Мевра за завой надясно, при която реализира ПТП с
движещият се от дясната му страна лек автомобил „...”. В т. 12. „Обстоятелства“ в
Двустранен констативен протокол за ПТП е отразено: за влекач „М ТГА 440”, с рег. № ...с
прикачено към него полуремарке с рег. № ...: движение в една посока, но в различни ленти,
при завиване надясно; за лек автомобил „...”, с рег. № ...: движение в една посока, но в
различни ленти при завиване надясно. Видимите щети по превозните средства, отразени в
протокола за ПТП са: за влекач „М ТГА 440”, с рег. № ... с прикачено към него полуремарке
с рег. № ...: няма увреждания; за лек автомобил „...”, с рег. № ...: преден ляв калник, предна
броня, счупена кора. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в
описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания се налага
извода, че щетите по лек автомобил „...”, с рег. № ..., се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 25.03.2022 г. произшествие в гр. София. От
представените по делото доказателства може да се направи извод, че процесното ПТП е
настъпило на кръстовището между бул. „И.“ и бул. „И.С.“ в посока към надлез „Н.“ в
дясната лента за движение. Лек автомобил „А.“ се е движил в дясната лента за движение, а
влекач „М ТГА 440”, с рег. № ... с прикачено към него полуремарке с рег. № ... при
извършване на Меврата за завой на дясно частично навлиза в дясната лента за движение. По
делото няма данни в момента на удара между двете превозни средства да е имало
автомобили или предмети, които да са ограничавали видимостта между двамата водачи. По
2
делото няма достатъчно данни, от които да може да се определи кой водач пръв е предприел
Мевра за завой надясно. Като се вземе предвид, че съгласно скицата в протокола за ПТП и
свидетелските показния влекач „М ТГА 440”, с рег. № ... с прикачено към него полуремарке
с рег. № ..., се е намирал по-напред от лек автомобил „...”, с рег. № ..., е възможно същият да
е предприел първи Меврата за завой надясно. Съгласно свидетелските показания водачът на
влекач „М“ се е движил с около 1 км/ч. (водачът е посочил пешеходна скорост, което е
около 5 км/ч.), а водачът на лек автомобил „А.“ с около 20 км/ч. От техническа гледан точка
водачът на влекач „М ТГА 440”, с рег. № ... с прикачено към него полуремарке с рег. № ..., е
имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако не е навлизал
частично в дясната лента за движение или е изчакал преминаването на лек автомобил „А.“ и
след това е извършил своята Мевра за завой на дясно. От техническа гледна точка водачът
на лек автомобил „...”, с рег. № ..., е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, ако е изчакал влекач „М ТГА 440”, с рег. № ... с прикачено към него
полуремарке с рег. № ..., да извърши своята Мевра за завой на дясно и след това е извършил
своята Мевра за завой на дясно. Ремонтът, който е отразен във фактурата, е извършен в
сервиза на „...“, който е официален сервиз на марката „А.“ за Република България. При
възстановяване на процесния лек автомобил са извършени технологични операции във
връзка с възстановяване на следните увреждания: облицовка предна броня лява - подмяна,
включително демонтаж, монтаж и боядисване, калник преден ляв - подмяна, включваща
демонтаж, монтаж и боядисване, решетка средна долна в предна броня - подмяна,
включваща демонтаж и монтаж, фар ляв подмяна, преден капак - демонтаж, монтаж и
боядисване, проверка климатик, източване и пълнене с фреон, проверка на преден мост,
настройка на радар, технологични операции, свързани с възстановяване на уврежданията.
Вложените в ремонта части, материали и консумативи са оригинални и са за процесния лек
автомобил. Сервизът, извършил ремонта, е оторизиран за марката „А.“ за територията на
Република България.
Събрани са гласни доказателства чрез приобщаване на протокола за разпит по
делегация на свид. Н. И. П., управлявал товарен автомобил „М.”, участвал в пътен инцидент
на 25.03.2022 г., който сочи, че движейки се с камиона в гр. София излизал от „Военна
рампа“ преди кръговото за „Н.“, за да се включи в булеварда, където са две ленти за
движение за на дясно. Бил се пристроил от лявата страна, защото правил десен завой, а тези,
които са от дясно, завивали на дясно и влизали в локалното към „И.“. Извършвал десен
завой, за да се включи в булеварда и колите, идващи от булеварда, спрели да го пропуснат,
защото в противен случай включването било невъзможно. Карал бавно и в този момент се
появил джип „А.“, който застанал от дясната му страна, като камионът го закачил с бронята
или джипът се ударил, при което се откачила бронята му. Водачът забелязал джипа в
последният момент до ремаркето и спрял. Другият участник му се падал от дясната страна
отзад и се движел в дясната лента. Сочи, че при извършване на дясна Мевра, би закачил
всички намиращи се отдясно коли, поради което и те се изтеглили. Джипът се появил,
докато камионът извършвал Меврата. Карал на първа, защото бил с товарен камион. Там
пътят се стеснявал и било необходимо другите да изчакат, за да се изтегли камиона. Нямало
3
увреда по товарното МПС. Контактът между двете МПС бил отзад в бронята, в задния край
на ремаркето. По булеварда имало три ленти за движение, светофар, след което оставали две
ленти за направо да се влезе в кръговото. Товарният автомобил продължил в най-дясната
лента на булеварда. Нямало препятствия и видимостта му не била ограничена. Забелязал
другата кола, когато се ударили, не и преди удара. Сочи, че бил подал десен мигач, защото
правил десен завой. Нямало други автомобили, тъй като били спрели да му дадат
предимство. При другата кола ударът бил в предна лява броня. При извършване на Меврата
се уверил, че няма опасност да я извърши, а другият автомобил се появил в последния
момент.
Разпитана е и свид. М. З. Л., управлявала лекия автомобил „...”, която разказва, че
когато се изнасяла от „Военна рампа“ в посока надлез „Н.“ към кръговото я ударил ТИР.
Пътят имал две платна, тя се движила в дясното, а той бил в лявото платно. В момента, в
който се престроявал да завие към бул. „И.С.“ ударил предницата на колата , тъй като
навлязъл от ляво в дясно платно. Скоростта, с която се движила, била около 20 км.ч., много
бавно. От удара паднала бронята, огледало също било ударено. Атмосферните условия били
добри. По камиона нямало някакви видими щети, единствено леко надраскване. Водачът на
другото МПС казал, че не е видял леката кола и че е виновен, след което подписал
протокола. И двамата извършвали Мевра десен завой, като ударът се случил, когато и
двамата трябвало да се престроят за бул. „И.С.“, на самия завой. Свидетелката не видяла, че
камионът е тръгнал да завива и че ще отсече завоя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „К.” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „...” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е
предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало
регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен
договор за застраховка “...” между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя ЗАД „...“
и собственика на увредения автомобил „Audi Q3“ има сключен договор за застраховка „К.
на МПС”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по
щета № ... във връзка с настъпило на 25.03.2022 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „И.“
и бул. „И.С.“, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 9636,74 лева.
4
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на взеМето
си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по
застраховка “...”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание
чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са
възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.03.2022 г. товарен
автомобил „М.” е причинил вреди на застрахованото при ищеца МПС „Audi Q3“. Съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на
противното. Съгласно чл. 25 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е Мевра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да започне Меврата трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него или минават покрай него и да извърши Меврата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. При извършване на Мевра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава Мевра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Както се установява от събраните по делото свидетелски показания водачът на товарния
автомобил е предприел Мевра за преминаване в дясна пътна лента, в която се е движим
лекият автомобил и следователно преди предприеМето е следвали да се убеди, че в тази
пътна лента не се намират автомобили, за чието движение би се създала опасност. Поради
това съдът намира, че не е опровергана установената презумпция за вина на водача на
увреждащото МПС.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „...” на прекия причинител за възстановяване на
застрахователното обезщетение по застраховка „К. на МПС”, изплатено от ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното взеМе на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „...” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ, който постановява, че
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано
лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключенията на САТЕ са компетентно изготвени и
обосновани като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
5
резултат от процесното ПТП. На следващо място вещото лице е посочило, че водачът на
товарния автомобил е имал възможност да предотврати настъпване на процесното ПТП, ако
не е навлизал частично в дясната лента за движение или е изчакал преминаването на лек
автомобил „А.“ и след това е извършил своята Мевра за завой на дясно.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „... на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя
по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл.
499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената
вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира
приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да
плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а
представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай,
размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за
отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования
собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент
за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на
обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача - участник в ПТП, съдът намира за неоснователно, тъй като по делото не се
събраха доказателства водачът на увреденото МПС да е управлявал същото без да е спазил
правилата за движение. Както се установи вина за настъпване на ПТП има водачът на
товарния автомобил, като обстоятелството, че лекият автомобил се е намирал в лентата за
движение, към която товарният автомобил е завивал, не може да се вмени във вина на
водача на лекия автомобил „А.“, доколкото същият не е имал задължение да изчака и да се
съобрази с навлизащия в неговата пътна лента товарен автомобил.
6
Съдът намира и наведеното възражение за прекомерност на изплатеното
застрахователно възнаграждение за неоснователно, доколкото увреденият автомобил е бил
отремонтиран в официалния сервиз на марката „А.“ за Република България, което е било
необходимо, доколкото видно от представения Договор за финансов лизинг, свидетелство за
регистрация, част I и Приемо-предавателен протокол, увреденият автомобил е бил нов,
предоставен на лизинг, с дата на първа регистрация 12.01.2022 г., с оглед на което е бил в
гаранция, което е наложило отстраняване на щетите в официалния сервиз на марката,
поради което и е неприложимо определяне на застрахователното обезщетението по пазарни
цени, а меродавна е стойността на вредите, определена от официалния сервиз.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в
пълен размер.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира следните
разноски: 250 лева – депозити за експертизи, 50 лева – депозит за свидетел, 1440 лева –
адвокатско възнаграждение, което следва да бъде намалено до 1270 лева с оглед
направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „...“, ЕИК ...., да заплати на „....“ КЧТ, ЕИК ... на основание чл. 411
КЗ сумата 9636,74 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „К.“, за вреди на МПС „Audi Q3“, с рег. № ..., застраховано при ищеца, от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 25.03.2022 г. в гр. София, на кръстовището
на бул. „И.“ и бул. „И.С.“, по вина на водач на товарен автомобил „М.”, с рег. № ... със
сключена при ответника застраховка „...“, ведно със законната лихва от 01.11.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАД „...“, ЕИК ...., да заплати на „....“ КЧТ, ЕИК ... на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1570 лева – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7