РЕШЕНИЕ
№ 18609
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110111102 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ за осъждането на ответника Д. С. П. да заплати на ищеца сумата от
250.25 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски от 25.00 лева, за репариране на вредите от
ПТП, случило се на 24.11.2022г. в гр. Ямбол на паркинга на магазин „С.3“ ЕООД на ул. „И.
в.“ № ., причинени виновно от ответника като водач на л.а. „Мазда Премаци“ с рег. №....,
който напуснал произшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 25.02.2025г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 24.11.2022г. в гр. Ямбол на паркинга на магазин „Свелидон 93“
ЕООД на ул. „Инджа войвода“ № 37, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. л.а. „Мазда
Премаци“ с рег. №... - ответникът Д. С. П., който при при движение на заден ход ударил
паркирания зад него л.а. „Опел Астра“ с рег. № ... Посочва, че л.а. „Опел Астра“ с рег. № ...
бил застрахован при ищеца по сключен със собственика на автомобила договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ..., валидна към датата на
произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП са били причинени вреди на л.а. „Опел
Астра“ с рег. № .... Излага, че застраховката покрива гражданската отговорност на водача Д.
С. П. за причинените от него вреди на трети лица. Релевира, че за обезщетяване на вредите
ищцовото дружество платило застрахователно обезщетение на правоимащото лице за
репариране на вредите от ПТП в размер на 225.25 лева в изпълнение на задълженията си по
1
договора за застраховка „Гражданска отговорност“, с оглед заведена при него щета под № ..
и след направен оглед и оценка на щетите. Посочва, че ответникът като водач на
увреждащото МПС е причинил вредите и след настъпване на инцидента е напуснал
местопроизшествието, поради което дължи платеното от ищеца обезщетение от 250.25 лева с
включени ликвидационни разноски по щетата в търсената сума. Релевира, че е поканил
ответника да плати вземането, но към датата на подаване на исковата молба плащане не
било постъпило. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира
разноски.
Ответникът Д. С. П. е редовно уведомен за подадената срещу него искова молба, като
преписът е получен от член на неговото семейство със задължение да предаде, видно от
съобщението на л. 21 от делото, в законово установения срок не е подал писмен отговор.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
сключен договор ГО да получи платеното на увредения застрахователно обезщетение от
деликвента, който при управление на застрахованото МПС е причинил ПТП и го е напуснал
без извинителна причина преди идването на контролните органи на пътната полиция, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. За доказване на
претенцията си ищецът е следвало да установи, че е налице договор за застраховка ГО
между него и собственика на увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие;
плащане на застрахователно обезщетение; вредите; пряката причинна връзка между
посоченото ПТП и настъпилите вреди; размерът на вредите, както и наличие на
предпоставка за възникване на регресното право по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ – че ответникът е
напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата.
Доказва се по делото от представения протокол за ПТП, съставен на 24.11.2022г. в
13:00ч. от мл.автоконтрольор от сектор „Пътна полиция“ в РУ-Ямбол при ОД на МВР, че на
тази дата в гр. Ямбол, на паркинга на магазин ‚Свелидон 93“ ЕООД, находящ се на ул.
„Инджа воевода“ № 37, е настъпило пътно-транспортно произшествие между водача на л.а.
„Опел Астра“ с рег. № ... и л.а. „Мазда Премаци“ с рег. № ..., управляван от ответника Д. С.
П., който при движение на заден ход ударил паркирания зад него л.а. „Опел Астра“ с рег. №
.....
Съобразно текста на чл. 25, ал. 1 ЗДвП поведението на водача на л.а. „Мазда Премаци“ с
рег. № ..... е противоправно. С извършваната маневра движение на заден ход за излизане от
паркомясто водачът не се е съобразил с положението на останалите участници, както и не се
е уверил преди да започне маневрата, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
При наличието на противоправно поведение, вината на водача се предполага до
2
доказване на противното, каквото доказване не е проведено в настоящия процес, поради
което и съдът прилага презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Извежда се от представеното уведомление и преписка по щета с № ...., че собственика на
увреденото МПС е поискал възстановяване на вредите по л.а. „Опел Астра“ с рег. № ....,
изразяващи се в увреда на предна лява врата и огледало до ищеца в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
Установява се, че вредите са остойностени и на собственика на увредения автомобил е
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 225.25 лева на 19.01.2023г. /л.13/.
От служебно извършената справка в Гаранционен фонд, че към 24.11.2022г. превозно
средство с регистрационен номер ... има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ищеца - ЗД Бул Инс АД.
Остана недоказано по делото обаче, че посещението на инцидента е задължително от
контролните органи и че ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата.
Съгласно чл. 125 ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при
произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на
платното за движение; в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва
опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението; има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не
притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната
или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този
случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Ищецът не навежда твърдения в исковата си молба на коя от тези хипотези се позовава,
за да обоснове наличие на регресното си право. Само по себе си описаното пътно-
транспортно произшествие не попада в нито един от изброените случаи на задължително
посещение от службите за контрол на Министерството на вътрешните работи. При липса на
законово задължение за посещение на пътно-транспортното произшествие от службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи то за виновния водач не е съществувало и
задължението да остане на място до пристигането им.
Освен това и дори да се приеме, че посещението на процесния инцидент е било
задължително от службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, то по
делото не са представени доказателства виновния водач – ответникът Д. С. П., да е напуснал
3
мястото на произшествието преди идването на службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи. Приетия по делото протокол за ПТП е подписан от двамата водачи,
което обстоятелство, при липса на оспорване от ищеца, следва да се приеме като доказващо
обратното поведение – присъствие на местопроизшествието при идване на контролните
органи. Действително, протокола може да е съставен в по-късен час от този, в който се е
случило произшествието, но такива твърдения от ищеца не са изложени, нито са
представени и поискани доказателства за това. Единственото поискано доказателство е
разпит на един свидетел – другия водач, но същият е поискан за установяване на механизма
на инцидента, който механизъм по делото е установим с други доказателства по делото,
поради което и искането не е било необходимо и като такова е оставено без уважение. Ето
защо още с доклада по делото съдебният състав на основание чл. 147, ал. 2 ГПК е отправил
указания към ищеца, че не сочи доказателства за твърдяното обстоятелство ответникът да е
напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата и че посещаването на местопроизшествието от тях е задължително. Ищецът е бил
уведомен за определението по чл. 140 ГПК и в законоустановения срок – първото открито
съдебно заседание, не е релевирал доказателствени искания. Необходимо е да се отбележи,
че липсата на подаден от ответника отговор не освобождава ищеца от пълното и главно
доказване на претенцията му. Напротив, ищецът следва да докаже всички обстоятелства, от
които произтичат претендираните от него права и да представи доказателства за тях още с
подаването на исковата молба, които са му били известни и се намират у него. Именно по
тази причина съдът е разпределил доказателствената тежест на ищеца, без да изключва което
и да е обстоятелство, както и му е указал за кои обстоятелства не сочи доказателства.
Допуснатото от ищеца процесулно бездействие обуславя понасянето на негативните
последици от него.
Изложените мотиви дават основание на този съдебен състав да заключи, че предявеният
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането е недоказан. Ищецът
не е провел пълно и главно доказване на всички необходими предпоставки за уважаване на
претенцията му, поради което и същата следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
По разноските
При този изход на спора разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Разноски се дължат на ответника, но не следва да се присъждат, тъй като нито са
претендирани, нито има доказателства да са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, срещу Д. С. П., ЕГН ..., с адрес гр.
4
Ямбол, ул. „Д.“ № ..., осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането за осъждането на ответника Д. С. П. да заплати на ищеца сумата от 250.25
лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски от 25.00 лева, за репариране на вредите от
ПТП, случило се на 24.11.2022г. в гр. Ямбол на паркинга на магазин „Свелидон 93“ ЕООД
на ул. „Инджа войвода“ № 37, причинени виновно от ответника като водач на л.а. „Мазда
Премаци“ с рег. № ..., който напуснал произшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
25.02.2025г., до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5