Р Е Ш Е Н И Е № 263
гр.Кюстендил, 26.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Йордан
Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 233 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК
***ЕООД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Д.И.Г., обжалва решение № 257 от 04.08.2020г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 1323/2019г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 465850-F507002/01.10.2019г. на
и.д. директор на ТД на НАП – София. Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с доводи за неверни обстоятелства в
АУАН, които съдът не е проверил като не е изследвал всички документи, относими
към случая, каквито са счетоводните записвания. Твърди се, че същите са
съобразени със ЗСч и в тази насока е
направено препращане към заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Оспорва
се доказателствената сила на
съставените удостоверителни
бележки, доколкото извършено плащане са доказва
с първични счетоводни документи, а такива не са съставени за договора за заем от 05.10.2018г., който е
прекратен. Налице са доводи за неспазване на 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като органите по приходите са имали информация
за деянията по време на данъчната ревизия на ***ЕООД. Незаконосъобразността на НП,
респ. на оспореното решение, касаторът
обосновава с възражения за липса на извършено плащане по см. на чл.3, ал.1
от ЗОПБ, като сочи, че парите при заема
за послужване не се използват като платежно средство, поради което предаването
им по договора не покрива изискването за извършване на „плащане“ и изключва
приложимостта на ЗОПБ. Визирана е практиката
на Съда на ЕС /цитирани са
решения на СЕС/, според която,
при определяне и налагане на санкциите следва да се спазва принципът за
пропорционалност в чл.5, §4 от ДЕС, като санкцията не трябва да надхвърля
необходимото за постигане на законовите цели. Прави се искане за отмяна на
решението и за произнасяне по същество с
отмяна на НП.
Ответникът
– ТД на НАП – София, чрез процесуалния си представител юк Галина М, в писмено
становище заявява, че оспорва жалбата
като неоснователна като счита оспореното решение за правилно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ОП - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата, като приема,
че не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд.
Административният съд, извършвайки преценка
на доказателствата по делото, на касационните основания
и на доводите на страните, както и след
служебна проверка на оспорения съдебен акт на
осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет
на въззивно обжалване е Наказателно постановление № 465850-F507002/01.10.2019г. на
и.д. директор на ТД на НАП – София, с което на „Диана Стил - ДГ“ ЕООД –
гр. Дупница, за пет нарушения на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ са
наложени пет имуществени санкции в
размер на 5 000лв. всяка.
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че при данъчна ревизия на търговско дружество ***ЕООД,
възложена със ЗВР № Р-22001018006183-020-001/10.10.2018г., във връзка с
искане от 15.08.2019г. на органите по приходите, от оспорващото дружество ***ЕООД като свързано
лице, са събрани документи
за предоставен от соченото дружество
заем на ***ЕООД в размер на 50 000лв. В отговор на искането са представени: договор за паричен заем, сключен на 05.10.2018г.
между двете дружества, съгласно който ***ЕООД предоставя в заем на ***ЕООД сума в размер на 50 000лв. , както и
декларация от 15.08.2019г. на Д.И.Г. - управител на ***ЕООД за това, че
дружеството е предоставило междуфирмен заем на ***ЕООД в размер на 50 000лв. в
брой с РКО № 322/05.10.2018г., по който договор заемателят е извършил плащане в размер на 12 000лв., постъпило на 05.04.2019г.
, документирано с удостоверителна
бележка от визираната дата.
В хода на ревизията са събрани
5 броя договори за заем, сключени през периода 05.10.2018г. – 10.10.2018г.
между двете дружества, съгласно които нарушителят предоставя в заем на ***ЕООД пет пъти суми от по 10 000лв.. Приложени
са удостоверителни бележки от управителя на дружеството – заемател, че е получил съответните суми в
брой като частични суми съгласно
договор за заем, които са осчетоводени текущо на датите, на които са предадени
по кредита на сметка 501 „Каса в левове“.
Предвид
събраните документи, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че на
съответните дати от 05.10.2018г. до
10.10.2018г. са извършени пет плащания в брой на суми от по 10 000лв. по договор
за заем от 05.10.2018г., за които плащания
са издадени удостоверителни бележки и сумите са отразени в Аналитичен регистър на
сметка 501 „Каса в лева“ от ***ЕООД.
За
деяниято е съставен АУАН № F507002/04.09.2019г.,
а в производството пред районния съд са
разпитани длъжностните лица при ответника, които с показанията си потвърждават
констатираните при проверката обстоятелства. Съдът е приел заключение на вещо
лице, което е установило, че липсва счетоводно записване и осчетоводяване на
РКО № 322/05.10.2018г., издаден във
връзка с договор за заем за сумата 50
000лв. и на удостоверителната бележка от
05.04.2019г. за сумата от 12 000лв., а са осчетоводени други документи за
предоставени заеми между двете дружества.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и на АНО, както и за доказаност на деянията. Според съда,
доказателствата установяват наличие на сключен между дружествата договор за
паричен заем от 50 000лв., като сумата по договора е получена от заемателя
на пет равни вноски по 10 000,00лв. всяка, поради което уговореният заем е
фактически предоставен и плащането е извършено в брой. С фактическото изплащане на пет суми от по
10 000лв. в брой дружеството е нарушило изискванията на чл.3, ал.1 от ЗОПБ,
което се санкционира по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Съдът е отхвърлил като неоснователно
възражението за липса на плащане по смисъла
на ЗЗД, като е приел, че понятието „плащане“ според ЗОПБ
има по-широк смисъл, а именно предаване на парични суми. Съдът е отрекъл
тезата за маловажност на деянията по
чл.28 от ЗАНН. Приел е законосъобразно приложение на принципа по чл.18 от ЗАНН
с налагане на отделни санкции за всяко нарушение и правилното им определяне по
размер. Според съда, санкциите не нарушават правото на ЕС. По посочените правни
доводи съдът е потвърдил НП.
Касационната инстанция, при служебната проверка на
съдебния акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира
основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с
материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата
пороци, сочещи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:
Въззивното решение е правилно. При постановяване на решението съдът е спазил нормата на
чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.6, ал.2 от ЗОПБ за разкриване на
обективната истина по делото. От събраните доказателства е формирал правилен
извод за редовно проведено производство по ЗАНН и доказано противоправно деяние
от санкционираното дружество.
Във
връзка със сочените от касатора за първи
път оплаквания за процесуални нарушения
по ЗАНН, касационната инстанция констатира спазване на 3-месечният давностен срок за съставяне на
АУАН, считано от откриване на нарушителя по см. на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Събраните в рамките на ревизионното производство от ревизираното лице писмени
документи за договорни отношения между двете дружества по повод сключен договор
за паричен заем не са достатъчни за формиране на извод относно деянията на
касатора. Свидетелство за това е
отправеното искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от
трети лица на 15.08.2019г. Документите при едната страна не могат еднозначно да
установят отношенията между двете дружества по предоставения заем. С подадената
декларация от управителя на оспорващото дружество и предоставените писмени документи на
15.08.2019г., органите са установили действителните отношения и са могли да
формират изводи за спазване на правилата на ЗОПБ. Възраженията на касатора за обратното са
неоснователни.
Правните изводи
на районния съд по съществото на спора са съобразени с доказателствата по
делото и приложимите материалноправни разпоредби на ЗОПБ. Налице са надлежно формирани
мотиви по всички релевирани във въззивната жалба
оплаквания, които касационната инстанция изцяло възприема. Приложената санкционна
норма на чл.5, ал.1 от ЗОПБ е препращаща, като с нея се санкционира
неизпълнение на задължението по чл.3, ал.1
от ЗОПБ. Субект на отговорността
е всяко задължено лице – извършител или допустител на нарушението. В случая по казуса, АУАН и НП съдържат
безпротиворечиви данни за ангажиране на отговорността на касатора в качеството на извършител на деянията, които
са свързани с предоставяне от дружеството на
***ЕООД на суми по договор за
паричен заем. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато
са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000лв. Приложимият ЗОПБ не съдържа легална дефиниция
на термина „плащания“. Неоснователно с
оглед забраната по чл.46, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗНА, касаторът се позовава на
дефиниции от други нормативни актове. По правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА
терминът „плащане“ следва да се разбира като предаване на имущество, в случая
пари. Използването на други дефиниции,
привнесени от тълкуване на неотносими за случая правни норми, противоречи на
основните правила на правоприлагането.
Следователно,
предмет на доказване по делото е наличието на извършени предавания на пари
от касатора на „***“ ЕООД на
пет пъти в периода 05.10 - 10.10.2018г. За осъществените действия по фактическо
предаване на заемните суми свидетелстват декларацията от управителя на касатора от 15.08.2019г., съдържаща
признание за неизгодни факти, РКО приложен към нея с № 322/05.10.2018г., съдържащ подписи на
счетоводителите на двете дружества и Удостоверителните бележки за получените
суми в брой по договора от 05.10.2018г. Удостоверителните бележки по правна
същност представляват разписки за предадени парични средства и в това им битие
заедно с РКО са първични счетоводни документи по см. на чл.4, ал.2 от ЗСч със
съдържанието по чл.6, ал.1 от ЗСч. Косвено доказателство за предаване на сумите
е тяхното надлежно осчетоводяване по сметка 501 „Каса в лева“ в счетоводството на касатора, което е видно от
представения Аналитичен регистър на сметка 501, в качеството му на счетоводен
документ по чл.4, ал.4 от ЗСч, съдържащ цялата обобщена информация по отделните
плащания. Представените към възражението отделни договори за парични заеми,
съдържащи информация за уговорени между страните плащания в брой на сумите при
подписване на договорите са допълнителни косвени доказателства за осъществено
плащане по договорите. Всички тези
представени от касатора писмени доказателства в рамките на образуваното
административнонаказателно производство и признанието за осъществените факти по
предоставения паричен заем установяват по безспорен начин извършеното плащане
по заема.
Обосновано
съдът не е кредитирал като достоверни,
документите за установяване на извършени плащания на парични суми в стойности
по-малки от предвидените в чл.3, ал.1 от ЗОПБ,
представени от нарушителя във въззивното производство, а именно 6 на
брой отделни договори за парични
заеми от
различни дати, с
РКО към тях,
анекса за прекратяване на договора за заем от 05.10.2018г. и Аналитичния регистър на сметка 501 със
записвания във връзка с представените договори за временна финансова помощ. Липсват доказателства за анулиране по реда на
чл.8 от ЗСч., на представените
пред АНО първични счетоводни
документи - РКО № 322/05.10.2018г.,
издаден във връзка с договора за заем и
удостоверителните бележки. По своята
правна същност представените във въззивното производство документи служат за
обосноваване на защитната теза на нарушителя, поради което съпоставянето им с
признанията на дружеството за неизгодните факти в декларацията по 15.08.2019г.
навеждат на извод за недостоверност. С
представените пред районния съд документи, без надлежно анулиране по реда на
чл.8 от ЗСч, е налице двойно счетоводно отчитане в нарушение на правилото по
чл.9, т.2 от ЗСч. Документалната обоснованост на стопанските операции е в пряка
връзка с отговорността на лицата по чл.10 от ЗСч. Не променят горните изводи за
доказаност на нарушенията, констатациите на вещото лице за надлежно
осчетоводяване на посочените по-горе документи, респ. за липса на счетоводно записване и на осчетоводяване на
РКО. Касае се за обстоятелства
относими към задълженията на дружеството, произтичащи от Закона за счетоводството,
които обаче са без значение за спора по делото.
Съвкупният анализ на
събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателствени средства
води до извод за осъществени от
дружеството нарушения на задължението по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. На посочените
в НП дати касаторът
е извършил пет плащания в брой на стойност 10 000лв. всяко и
определените за деянията имуществени санкции съответстват на въведения в чл.5,
ал.1 от ЗОПБ механизъм за изчисляване,
както и на правилото на чл.18 от ЗАНН. Следват изводи за законосъобразност на
оспореното НП, както обосновано е приел въззивният съд.
Правилни са и мотивите в оспореното решение за отсъствие на маловажност на нарушенията по см. на чл.28 от ЗАНН. Целта на ЗОПБ в чл.1 от същия го определя като специален. Съгласно мотивите на вносителите на проекта на ЗОПБ, въвеждането на ограничение на плащанията в брой е допустимо от гледна точка на ПЕС във връзка с разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризма. Европейското законодателство не възпрепятства и дори насърчава държавите-членки да приемат по-строги разпоредби, за да се справят успешно с риска, свързан с изплащането на големи суми в брой. Следователно, завишената санкция преследва законоустановената цел да се ограничи прехвърлянето на парични средства в брой без да съществува реална възможност да се проследи движението на средствата. Специалният характер на закона и специфичната преследвана цел не нарушават принципа за съразмерност по чл.5, §4 от ДЕС, противно на твърдението на касатора.
Крайният решаващ извод
на касационната инстанция е, че не е осъществено соченото от касатора и
служебно проверено касационно основание по
чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на първоинстанционния съдебен
акт и същият следва да се остави
в сила.
Поради изхода от спора и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
касаторът дължи заплащане на ТД на НАП – София на деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№ 257 от 04.08.2020г. на Районен съд –
Дупница, постановено по НАХД № 1323/2019г.
ОСЪЖДА ***ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на ТД на НАП – София
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1. 2.