РЕШЕНИЕ
№ 1795
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110107833 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба, с която по реда на чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове от „* АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу „**“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. * за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1 955,32 лв. /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел.енергия, за която е издадена Фактура
№ **********/15.11.2022 г., за обект на потребление, находящ се в гр. *, с кл.№ *и аб.№ *,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/07.03.2023 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 110,41 лв. /сто и
десет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 26.11.2022 г. – 16.06.2023 г.
Ищецът „Е*“ АД твърди, че ответникът е клиент на дружеството, като същият има
незаплатени задължения за потребена електроенергия и мрежови услуги за обекта на
потребление, които не са заплатени на падежа, поради което и дължи и обезщетения за
забава върху вземанията. Пояснява още, че ответникът е небитов клиент, който купува
ел.енергия за стопански нужди, поради което и между страните съществува правоотношение
по доставка на електрическа енергия, при което ищецът е ДПИ. Посочва, че от 01.10.2020 г.
съгласно чл. 94а ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови
клиенти, поради което процесния стопански обект е било невъзможно да остане на
регулирания пазар, което е довело до прекратяване на договора за доставка на електрическа
енергия при общи условия от крайния снабдител. Подробно разяснява процедурата при
такива случаи, както и че ответникът от 01.07.2021 г. е преминал служебно на доставчик от
последна инстанция, доколкото не е избрал доставчик на свободен пазар. Посочва подробно
при тази хипотеза как се определя дължимата от клиента цена и какви компоненти включва.
В тази връзка е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но заповедният съд
го е отхвърлил, което обосновава интереса му да предяви настоящите осъдителни искове.
Моли за уважаването им и за присъждане на разноски.
1
Ответникът „*“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
като недопустими. Твърди, че страните не се намират в облигационна връзка по повод
доставка и продажба на електрическа енергия за посочения обект. Посочва, че представения
договор за доставка на електрическа енергия от 14.09.2021 г. не съдържа подписа на
управителя на дружеството, а е подписан от пълномощник –*. Излага, че към тази дата
ответникът и не притежава самостоятелни обекти в сградата на ул. „*, поради което и не
може да упълномощи друго лице да сключи такъв договор. Посочва, че самостоятелните
обекти и поземления имот принадлежат на отделни физически лица, различни от
дружеството, които се явяват потребители. Твърди, че от 21.11.2018 г. не притежава права
на собственост върху сградата и терена. Счита, че не е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по исковете. Моли за прекратяване на производството като
недопустимо.
Ищецът „*“ АД е изразил становище, че във връзка със сключването на договора от
14.09.2021 г. е представено пълномощно от ответното дружество към *, което е с нотариална
заверка на подписите. Посочва, че към датата на съставяне на процесните фактури титуляр
на партидата в системата на дружеството е ответникът, който не е посочил пред
дружеството да е налице смяна на собствеността, поради което счита, че между страните
съществува облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия.
Ответникът „*“ ЕООД е изразил становище, че не е собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца с адм.адрес гр. *.
Релевира възражение, че договорът за доставка на електрическа енергия от 14.09.2021 г. е
нищожен, поради противоречие със закона. Посочва, още, че договорът е сключен от лице
без представителна власт, доколкото пълномощникът не е упълномощаван да сключва
договор за доставка на електрическа енергия.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Констативен протокол № 4031450 от 22.05.2020 г. на ЕРП-Север /л. 13/ се
установява, че на тази дата на адрес гр. *е монтирано СТИ с фабричен№ *.
От пълномощно с нотариална заверка на подписите от 18.05.2021 г. /л. 144-145/ се
установява, че *, в качеството на управител на „*“ ЕООД е упълномощил *да го
представлява пред „*“ и „*“ във връзка с въвеждане в експлоатация на строеж: жилищна
сграда находяща се в гр. *, включително да съставя, подписва, подава и получава документи,
молби и искания, като пълномощното има действие до подписване на окончателни договори
с Енерго Про и прехвърляне на партиди на собствениците.
От Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
от 14.09.2021 г. и приложение към него /л. 14-20/ се установява, че „*“ АД и „*“ ЕООД са
сключили договор за доставка на енергия за обект с аб.№ *и е даден уникален
идентификационен номер *. Издадено и удостоверение в тази връзка /л. 21/. Подписите за
ответното дружество са положени от *.
От Фактура № ********** от 15.11.2022 г. /л. 22/ се установява, че дружеството „*“
ЕООД дължи междинно плащане за месец ноември 2022 г. в размер на 2 555,71 лв. със срок
за плащане 25.11.2022 г.
Представено е извлечение от фактури и плащания на „*“ ЕООД към 18.05.2023 г. /л.
23-27/, както и Справка за потреблението към 19.05.2023 г. /л. 28/.
Представени са Методика за определяне на цените на електрическата енергия на
доставчика от последна инстанция и доказателства за обнародването й в ДВ /л. 29 -31/.
2
Представена е справка от 18.07.2023 г. от АВп по партидата на „*“ ЕООД /л. 45-130/,
от която са видни разпореждания от дружеството във връзка с ул. „* /л. 49/.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове са с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за незаплатена електроенергия и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че ответникът е потребител на ел. енергия за обект на потребление находящ се в гр.
*, с кл.№ *и аб.№ *; че е доставил на ответника начисленото в процесната фактура
количество ел.енергия и е предоставил мрежови услуги, отчетена по предвидените в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „*” АД ред; изискуемостта
на задължението и размера на обезщетението за забава; че правилно е изчислил размера на
дължимата от потребителя сума. В тежест на ответника е било да докаже, че представеният
договор за доставка от 14.09.2021 г. е нищожен, поради противоречие на закона и че е
сключен без представителна власт.
Ищецът е доставчик на електрическа енергия съобразно предоставената му лицензия
на обособена територия, която включва и процесния обект в гр. Варна. На 22.05.2020 г. на
ул. „* е бил монтиран електромер при открита партида с титуляр „**“ ЕООД. В случая на
14.09.2021 г. между „*“ АД и „*“ ЕООД е сключен договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция.
От представените справки се установява, че в обекта е било налице потребление в
периода юли 2021 г. - ноември 2022 г. и са издавани на ответника фактури, по които са
налице плащания, включително по процесната фактура № ********** от 15.11.2022 г. е
налице частично плащане на 14.12.2022 г. в размер на 536,99 лв., след което са сторнирани
суми от 208,19 лв. и 2,61 лв. и е останала за плащане сумата от 1 955,32 лв. В целия този
период няма данни по делото ответникът да е оспорвал наличието на облигационно
правоотношение между страните, включително претендираните суми и издадените фактури
за електроенергия. Не само, че не е оспорвал облигационната връзка, а и са заплащани
претендираните суми за потребена електроенергия. В настоящото производство не се оспори
и от ответника, че е потребено претендираното количество електрическа енергия и същото е
точно остойностено.
В тази връзка и настоящият състав намира, че ответникът е бил клиент на ответното
дружество по отношение на процесния обект с адрес: гр. * с уникален идентификационен
номер *и СТИ с фабричен№ *. От събраните по делото доказателства може да се направи
категоричен извод, че са били налице облигационни отношения по доставка и продажба на
електроенергия във връзка с процесния обект на потребление. В тази връзка е издадена
процесната фактура и след извършени плащания и сторнирания по нея ответникът е останал
задължен за сумата от 1 955,32 лв. Доколкото същата не е заплатена на падежа на
задължението /25.11.2022 г./, то и се дължи обезщетение за забавено изпълнение в
претендирания период 26.11.2022 г. – 16.06.2023 г. в размер на 110,41 лв. Ответникът е
изпаднал в забава, поради което и дължи претендираното обезщетение, като последица от
неизпълнението на задължението да заплати продажната цена за изразходваната
електроенергия.
От тези доказателства се установяват фактите, за които ищецът носи доказателствена
тежест, поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да се уважат.
Ответникът е релевирал възражения за липсата на облигационно правоотношение
между страните, предвид сключване на договора за продажба на електрическа енергия от
лице, действащо от името и за сметка на дружеството без представителна власт, както и
поради липсата на обект на дружеството на процесния адрес. Твърди се и нищожност на
договора, поради сключването му в противоречие със ЗЕ.
3
По първото възражение следва да се посочи, че след запознаване с текста на
процесното пълномощно настоящият състав не счита, че представителят е действал без
представителна власт, като е сключил процесния договор за продажба на електрическа
енергия с ищеца. Видно от пълномощното на представителя Даниела Станчева е учредена
представителна власт да представлява „*“ ЕООД пред „*“ и *“ във връзка с въвеждане в
експлоатация на строеж: жилищна сграда находяща се в гр. *, ул. „Л* включително да
съставя, подписва, подава и получава документи, молби и искания, като пълномощното има
действие до подписване на окончателни договори с * и прехвърляне на партиди на
собствениците. Съгласно чл. 177 ЗУТ за въвеждане на строеж в експлоатация е необходимо
да се представят договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към
мрежите на техническата инфраструктура. В тази връзка и в представителната власт е
включено сключването на такива договори, като в случая пълномощното е ограничено до
подписване на всички договори с Енерго-Про и прехвърляне на партидите на
собствениците. В случая, за да бъдат открити и прехвърлени партиди, то следва да е налице
сключен договор за продажба на електрическа енергия и да бъде открита партида, която да
се прехвърли или съответно да бъде разделена на отделни партиди. Пълномощното не е
ограничено само до сключване на договори за присъединяване към електрическата мрежа,
което се подразбира от използвания в него израз „всички договори“ В тази връзка и
настоящият състав приема, че представителят има учредена представителна власт да сключи
процесния договор, доколкото очевидно е бил във връзка с дейността на ответното
дружество, въвеждането в експлоатация на сградата и снабдяването й с електрическа
енергия.
Дори и такава представителна власт да не е била учредена, то съгласно чл. 301 ТЗ
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В
тази връзка договорът е сключен през септември 2021 г. и от тогава до настоящия момент
няма данни ответникът да се е противопоставил на същия. Нещо повече, в обекта е ползвана
и заплащана електроенергия за целия този период, с които конклудентни действия следва да
се приеме, че ответникът е узнал за действията на представителя и не се е противопоставил.
Дори ответникът да се е разпоредил с правото си на собственост и на последния
притежаван от него обект на адреса, то е следвало да уведоми своевременно ищцовото
дружество и да иска прекратяване на договора за продажба на електрическа енергия,
съобразно клаузите в него, което не е сторено. Самият договор не страда от пороци, които да
влекат неговата нищожност, доколкото е изготвен в съответствие с разпоредбите на ЗЕ.
В тази връзка и релевираните възражения са неоснователни и предявените искове
следва да се уважат.
Съобразно изхода от спора разноските следва да се присъдят в полза на ищеца, който
е представил списък /л. 159/ и доказателства за плащане, като е претендирал разноски в
размер на 90,28 лв. в заповедното производство и 700,14 лв. в исковото производство, които
разноски съдът приема. Претендираните от ищеца разноски следва да се присъдят изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 1 955,32
лв. /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
главница за незаплатена електрическа енергия, за която е издадена Фактура №
**********/15.11.2022 г., за обект на потребление, находящ се в гр. **, с кл.№ *и аб.№ *,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/07.03.2023 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 110,41 лв. /сто и
десет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
4
главницата за периода 26.11.2022 г. – 16.06.2023 г.
ОСЪЖДА *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 90,28 лв.
/деветдесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сторени от ищеца съдебно-
деловодни разноски в заповедното производството и сумата от 700,14 лв. /седемстотин лева
и четиринадесет стотинки/, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски
в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената със заявлението
за издаване на заповед за изпълнение банкова сметка на ищеца в * АД с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5