Р Е
Ш Е Н
И Е № 260421
гр.Пловдив, 23.
11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Силвия
Алексова
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 1626/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК във вр. с чл.258 и чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Образувано е по
подадена въззивна жалба от Е.Е.Т., ЕГН - **********, в качеството й на ЕТ с
фирма „*********” /регистрирана в Д./, чрез адв. Е.Л., против Решение №
1608/13.05.2020г., постановено от Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., по гр.д.№ 4394/2018г., в частта, с която са отхвърлени предявените
от нея против Р.Р.Х., ЕГН **********, искове за присъждане на сумата в размер
на 381
лв. – подлежащо на връщане капаро по развален договор за изработка от
28.03.2017 г. на количка за продажба на варена царевица; и на сумата в размер 3 619 лв. – частично от общо
14 724,48 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на договора за
изработка, в размер на платени наеми и депозити за търговски площи. Моли да
бъде отменено в тези обжалвани части и вместо това да се постанови друго, с
което да се уважат изцяло предявените искове, ведно със законните последици за
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Р.Р.Х., ЕГН **********,***, не депозира писмен
отговор и не взима становище по жалбата.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред
Районен съд – Пловдив от Е.Е.Т., в качеството й на ЕТ с фирма „*********”
/регистрирана в Д./ против Р.Р.Х. е заведена искова молба /уточнена по указания
на съда допълнително с писмени молби – на л.85 и на л.93, неразделна част към
нея/, с която посочва, че на 28.03.2017 г. е възникнало облигационно
правоотношение с ответника, съгласно което възложила в качеството си на ЕТ с
фирма „*********”, регистрирана в Д., изработка на количка за продажба на варена
царевица за цена от 1 270 лв. Чрез кореспонденция по Viber били
уговорени външният вид, надписите, като договореното капаро от 381 лв. било
преведено на 30.03.2017 г. Поддържа, да е налице неизпълнение на договора, тъй
като зададеният проект не бил изпълнен
според уговореното. Въпреки настъпване на падежа /10-11 април 2017 г./ и
многократните разговори, вещта не била предадена, а ответникът отрекъл да имат
договорни отношения.
Допълва, че във връзка с неизпълнението претърпяла
вреди. Тъй като планирала да реализира печалба чрез бизнес идеята си за
продажба на царевица в Д., където от 10 години живеела и работела, сключила Договори
за наем на търговски площи – на 18.04.2017 г. с „*******“ в гр. О. за периода
май- декември 2017 г., по който платила 5 973 лв. - депозит, както и наем за 8
месеца, но поради липса на количка, не могла да реализира приходи.
Сключила и наемен договор с гражданско обединение „*******“,
по който платила сумата 199,12 лв. - наем, но отново не могла да реализира
печалба, поради невъзможността да продава царевица на организирания там
фестивал през 2017 г. В тази връзка поддържа, че ответникът следва да
възстанови сумите, платени като наемни средства и депозити по двата договора,
възлизащи на общо 14 724,48 лв. –
сбор от 14 525,36 лв. по договора с
„********“ и 199,12 лв. с „********“.
Предвид изложеното ищцата е направила искане за осъждането му да плати
следните суми в размер на 381 лева –
платено и подлежащо на връщане капаро по разваления договор за изработка и в
размер на 3 619 лв. – частично от общо 14 724,48 лева – обезщетение за
вреди в размер на платения наем и депозити във връзка с двата договора за наем.
Към исковата молба прилага електронна кореспонденция с ответника във връзка
със сключения договор, мотивационно писмо до община Кертеменде, отговор от
община Кертеменде договор за наемане на търговска площ с „*******“, Писмо
от 04.05.2017г. „********“ относно
реклама и отговор от 15.05.2017г., Писмо от „********“ с квитанция за платен
наем, бизнес план, 8 бр. фактури – квитанции за платен наем и депозит, Писмо от „*******“ от 17.01.2018г., снимки на
поръчаната количка за царевица.
Допълнително в първото съдебно заседание на 24.09.2019г. от ищцата са приложени Удостоверение за
раждане, от което е видно, че лицето Л. Г. Й. е нейна майка, както и разпечатка
интернет – страница на фирма „******“ / общо 5 страници/.
Ответникът Р.Р.Х. депозира Писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Отрича да е
сключвана търговска сделка, тъй като поръчката и уточняващите разговори били
водени между физически лица. Също така обещал съдействие за намиране на
подходяща количка за ищцата, но не получил възнаграждение за това. Признал е
обстоятелството, че осъществил контакт с Т. във връзка с възможността да намери
и продаде количка за варена царевица, като положил усилия да я изпълни и да
бъде максимално полезен. Възразил е обаче да носи отговорност за вреди в размер на
платени наеми и депозити. Единствено можело да се търси връщане на капарото, но
от лицето, извършило плащането на сумата.
Районният съд, за да отхвърли предявените искове с
решението, излага основни съображения, че от представените доказателства
не се е установило възникването на твърдяното облигационно правоотношение по
договор за изработка от 28.03.2017 г. От приложената електронна кореспонденция
не можело да се направи категоричен извод за параметрите на договора, като тези
писмени доказателства не са установили, че страна при водени преговори е ищцата
в качеството й на ЕТ. Не се е констатирало и, че именно ответникът е насрещна
страна, тъй като надлежна индивидуализация на лицето липсва. Районният съд аргументира,
че и дори да се приеме, че комуникация е имало между физическите лица, след обследване
на материалите по делото, се е установило, че ответникът е действал не в лично
качество, а като представител на трето за спора ЮЛ. Съгласно електронната кореспонденцията между тях, отговорите на
ищцата са предоставяни от лице с наименование “********“.
От друга страна, ищцата е поддържала по делото, че от интернетсайта на *********е
видяла телефонен номер на ответника и се е свързала с него. От съдържанието на
приложените в тази насока писмени доказателства по делото /л.121-125/ на сайта
на посоченото лице действително се предлагат колички за царевица, с определени
размер и при съответни цени. В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищцата е заявила, че след разговор със страната, прави изрично уточнение, че
сделката била сключена не с ответника в лично качество, а като представител на
фирмата „*********“. Именно в тази насока са и данните по делото. Въпреки
изричните указания от съда обаче, замяна на ответник, не било поискано. Налага
правен извод, че облигационно отношение не е възникнало именно между страните в
производството, конкретното му съдържание – предмет, срок, права и
задължения, нито такива за отпадане интереса от изпълнението, поради което и да
се претендират последиците на развалянето му с получаване на исковата молба.
Районният съд обосновава
също, че и искът за обезщетение за вреди в размер на платения наем и депозити във връзка
с двата договора за наем не се е доказал. Мотивира, че не се доказало да е налице неизпълнение на конкретни задължения на
ответника. По делото липсват и всякакви доказателства за това – да е налице причинна
връзка с настъпили вреди в размер на платени наеми и депозити по сключени договори за наем с трети
лица. Относно размера на претенциите също не са ангажирани доказателства, като
представените от ищцата такива не могат да бъдат кредитирани, понеже
представляват лични изчисления и пресъздават изгодни за нея обстоятелства,
които не могат да обвържат ответника. Доказвало се единствено, че ищцата е имала
правоотношения с трети лица по договори за наем на търговски площи. Дори да се
приеме наличието на правоотношение именно с ответника обаче, платеният наем не съставлява
вреда, пряко свързана и следваща от неизпълнение на задължение за предаване на
количка за царевица, поради липсата на непосредствена причинна връзка.
С въззивната жалба
на Е.Е.Т., в качеството й на ЕТ с фирма „*********” /регистрирана в Д./, се възразява срещу направените
правни изводи с атакуваното решение и намира същото за неправилно и
необосновано.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото основното възражение на жалбоподателката се изразява в това, че
незаконосъобразно Районният съд е приел, че не налице облигационно отношение –
сключен договор за изработка. Изтъква, че изискванията на ЗЗД относно този вид
договори не съдържат клаузи за задължителна писмена форма. Този вид договори
могат да бъдат и устни. Застъпва, че представените разпечатки индикират именно
наличието на устен договор. На следващо място, въвежда оплакване, че
необосновано Районният съд е приел, че ответникът е преговарял в качеството си
на представител на трето по делото лице. Поддържа, че контрахент е Р.Р.Х.,
още повече че капарото е поискано от него и е преведено по негова сметка.
Счита, че е ирелевантно дали сключената сделка е „търговска сделка“ или е
сделка между физически лица, понеже и в двата случая поетите задължения биха
били еднакви, а така също и предметът на сделката е еднакъв. Жалбоподателката
възразява, че неправилно Районният съд е приел, че не е налице причинна връзка
между неизпълнението от страна на ответника и че липсвали доказателства за
размера на претенциите и заплатените наеми и депозити, при положение, че по
делото са били приложени подписаните договори за наем от 18.04.2017г. и от
15.05.2017г. на търговски площи и са налице документи /8 бр. разписки към всяка
фактура/ за заплатени съответни суми – сбор от наеми за периода от 01.05.2017г.
до 31.12.2017г., като в ежемесечните фактури е включен и депозит по договора с
„**********“.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се оставят без
уважение. За да отхвърли иска Районния съд не е излагал мотиви, че липсва
писмена форма на твърдяния да е сключен договор за изработка на 28.03.2017г., а
че няма доказателства да е възникнало изобщо такова облигационно правоотношение
между старните. Окръжният съд счита, че твърденията на ищцата за наличието на
устен договор не се явяват доказани от
наличните документи – електронна кореспонденция
между страните и др. На следващо място, от представените гореописани
документи се налага извод, че ищцата е
водила кореспонденция с физическо лице, представляващо фирма „*********“. Това
означава, че материално - правно
легитимация да отговаря по иска е фирмата „***********“, а не нейният
представляващ. Въпреки указанията, дадени на осн. чл.101 от ГПК в
открито съдебно заседание на 30.10.2019г. /протокол на л.134/ дали се заявява
искане за замяна на страна с оглед разпоредбата на чл.228 от ГПК,
пълномощникът на ищцата е заявила, че
няма искане за замяна и че страните по иска са такива, каквито са посочени с
исковата молба. Неоснователно е и възражението, че нямало значение дали
сключената сделка е търговска или такава между физически лица. Това е така,
защото обстоятелството дали ответника е физическо лице или юридическо лице е
релевантно с оглед елементите от фактическия състав, които следва да са налице
за целите на доказване на предявения
иск. Отделно от това, по делото има писмено доказателство- платежно нареждане
от 30.03.2017г. /на л.18/, затова че сумата за капаро в размер на 381 лв. е
заплатена от друго лице Л. Г. Й., а не от ищцата, било в лично качество, било в
изрично в качеството на ЕТ. В случая няма значение, че тези лица са майка и
дъщеря, защото ищцата е предявила иска в качеството на лице с фирма ЕТ с фирма
„**********” /регистрирана в Д./, а не като лице, действащо по пълномощие на Й. Без уважение следва да се оставят и
възраженията, свързани с отхвърления иск
за имуществени вреди в размера на сбора от платени наеми и депозити за
търговски площи, тъй като по делото не е доказано първо - сключването на договор
за изработка между страните на 28.03.2017г. и второ – не е установена пряка
причинна връзка между неизпълнението на този договор и твърденията за настъпили
имуществени вреди.
Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Разноски не се претендират от въззиваемата страна Р.Р.Х., а
и няма данни да са направени такива по делото.
Обжалваемост.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 пр.1
от ГПК.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение №
1608/13.05.2020г., постановено от Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., по гр.д.№ 4394/2018г., в частта, с която са отхвърлени предявените
от Е.Е.Т., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ с фирма „*********”
/регистрирана в Д./ с фирмен номер 36836830, против Р.Р.Х., ЕГН - **********,***,
искове за присъждане на сумата в размер на 381
лв. – подлежащо на връщане капаро по развален договор за изработка от
28.03.2017 г. на количка за продажба на варена царевица; и на сумата в размер 3 619 лв. – частично от общо
14 724,48 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на договора за
изработка, в размер на платени наеми и депозити за търговски площи.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е
окончателно.
Председател :
Членове :