№ 6550
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100509347 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3538/08.03.2023 г., постановено по гр.д. № 25429/2022 г. на
Софийски районен съд, 51 състав, съдът е признал за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД срещу В. Н. Г. искове, че В. Н. Г. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 422 вр. ПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 93,00 лева – цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, представляващ
гараж № 14, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 246672, сумата
от 5,35 лева – обезщетение за забава върху стойността на топлинна енергия за периода
15.11.2015 г. – 27.11.2017 г., сумата от 29,75 лева – цена за услугата „дялово
разпределение” на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 08.12.2017 г., до окончателното погасяване, които вземания са удостоверени в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2017 г.,
издадена по ч.гр.д. № 86008/2017 г. на СРС, 125 състав. Със същото решение съдът е
отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху стойността на
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2016 г. за разликата над уважения
размер от 5,35 лева до пълния предявен размер от 11,68 лева, както и сумата от 4,81
лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово
разпределение за периода 15.11.2015 г. – 27.11.2017 г. Със същото решение съдът е
осъдил ответницата В. Н. Г. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 68,99 лева – разноски в производството по
ч.гр.д. № 86008/2017 г. на СРС, 125 състав, сумата от 643,99 лева – разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 45,99 лева – разноски в
1
производството по в.гр.д. № 4918/2021 г. на СГС, II А въззивен състав. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД да заплати на В. Н. Г.
сумата от 10,23 лева – разноски в първоинстанционното производство, както и сумата
от 2,00 лева – разноски в производството по в.гр.д. № 4918/2021 г. на СГС, II А
въззивен състав. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗА СРС е осъдил
„Топлофикация София” ЕАД да заплати на адв. Р. К. Р. сумата от 24,00 лева –
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
С Определение № 22888/29.06.2023 г. СРС е изменил по реда на чл. 248 ГПК
решението в частта за разноските, като е намалил разноските, дължими от В. Н. Г. на
„Топлофикация София” ЕАД за първоинстанционното производство на 551,99 лева.
Срещу осъдителната част на решението е постъпила въззивна жалба от
ответницата В. Н. Г.. Релевирани са подробни оплаквания, че първоинстанционното
решение е недопустимо в частта, в която съдът е признал за установено вземане на
„Топлофикация София” ЕАД за услуга дялово разпределение, тъй като заповедта за
изпълнение била издадена само за доставената топлинна енергия, както и поради това,
че в исковата молба се сочело, че услугата дялово разпределение е извършвана от
трето лице. Поддържа се, че в останалата част решението е неправилно. Излагат се
твърдения, че В. Г. не е потребител на топлинна енергия, че партида е открита на
името на собственика на гараж № 14 – Д.П., като последната редовно заплаща
задълженията си за топлинна енергия. Твърди се, че по делото са представени
доказателства за извършените плащания за топлинна енергия за гараж № 14 в **** от
собственика на имота. Заявява се, че твърденията за извършени плащания не са били
преклудирани, тъй като са били свързани с представените по делото доказателства.
Поддържа се, че решението е неправилно и в частта, в която е признато вземане за
дялово разпределение, тъй като по делото няма доказателства, от които да е видно как
е определен размерът на таксата. Твърди се, че не се дължи и лихвата върху
главницата за топлинна енергия, тъй като няма доказателства процесните фактури да
са били публикувани на страницата на „Топлофикация София” ЕАД в присъствието на
нотариус. Предвид изложеното се иска обезсилване на решението в частта, в която е
признато за установено вземане за дялово разпределение, а в останалата осъдителна
част обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски по делото.
С молба с вх. № 19569/19.02.2024 г. въззивникът, предвид новопосочените във
въззивното производство факти и доказателства, е обосновал, че не дължи процесните
суми, тъй като касаят чужд топлоснабден имот, а именно гараж № 13.
Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал в
законоустановения срок отговор, с който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
2
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав счита, че първоинстанционното решение е валидно.
В Определение № 370/27.06.2018 г. по гр.д. № 350/2018 г. на II Г.О. на ВКС е
посочено следното: „в постоянната си практика Върховния касационен съд приема,
че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е
постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване,
както и когато съдът е бил десезиран. Недопустимо е решението, постановено след
оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на производство,
спряно по взаимно съгласие на страните. Липсата на положителна или наличието на
отрицателно процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато
порокът се състои в нередовност на исковата молба, която не е била отстранена,
след дадения за това срок, решението също е недопустимо. Недопустимо е
решението, когато въззивната и касационната инстанция са постановили решение
по същество, макар че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане, като
недопустими, напр. при просрочие на въззина жалба, когато това не е констатирано
от съда. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск
или е постановил решение плюс петитум. Изобщо, когато съдът е нарушил принципа
на диспозитивното начало, решението се явява процесуално недопустимо”. Съгласно
Решение № 60104/26.11.2021 г. по гр.д. № 272/2021 г. на II Г.О. на ВКС
„процесуалната недопустимост на съдебното решение се свързва с липса на право на
иск или с неговото ненадлежно упражняване; а правото на иск е ненадлежно
упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице
отрицателни такива”.
След служебно извършена проверка настоящият състав не намира да липсват
положителни, респ. да са налице отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск на „Топлофикация София” ЕАД, което от своя страна да обуслови
недопустимост на първоинстанционното решение.
Необосновано е оплакването на въззивницата, че „Топлофикация София” ЕАД
упражнява чужди права. Видно от исковата молба /л. 4 от делото на СРС/ дружеството
ищец твърди, че то е осъществявало услугата за дялово разпределение. В хода на
първоинстанционното производство изобщо няма отправяно искане от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД за конституиране на трето лице помагач, по което искане
СРС да се е произнесъл.
В допълнение към горното трябва да се посочи и че е несъстоятелно
оплакването, че заповедта за изпълнение била издадена само за незаплатената цена за
топлинна енергия. Видно от заповедта за изпълнение, находяща се на л. 11 от ч.гр.д. №
86008/2017 г. на СРС, 125 състав, приложено към първоинстанционното производство,
заповед за изпълнение е издадена включително за сумата от 29,75 лева,
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014
г. – 30.04.2017 г. За същите сума и период е бил предявен и установителен иск по реда
на чл. 422 ГПК след подадено възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид горното въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е
допустимо и не подлежи на обезсилване.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче че първоинстанционното решение
е неправилно в обжалвана част и подлежи на отмяна. Аргументите за този извод са
3
следните:
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответника, по силата на което
ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия през
исковия период в посочения в исковата молба имот, а за ответника е възникнало
задължението да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.
В първоинстанционното производство е представен договор за доброволна
делба от 1995 г., по силата на който в дял на В. Н. Г. е предоставен гараж № 14 в
сграда на ЖСК ****, ул. „Троян”, м. „Разсадника – Коньовица”, гр. София.
Представен е и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 55, том LLXLII,
дело № 27848/1997 г. на нотариус Д.К., първи нотариус при Софийска нотариална
служба към СРС. Видно от цитирания нотариален акт В. Н. Г. е дарила на дъщеря си
Д.П. П. гараж № 14, находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадника”, м. „Коньовица”, ул.
„Троян” в сграда на ЖСК ****, като е запазила правото си на ползване върху
дарявания имот до края на живота си.
По делото е представено и удостоверение от „Географска информационна
система – София” ЕООД, от което е видно, че многофамилна жилищна сграда бл. 2 –
ЖСК „Техноекспортстрой 2”, с два входа, има следния настоящ адрес: ж.к. ****.
Между страните по делото не съществува спор, че гараж № 14 представлява
топлоснабден имот.
В хода на въззивното производство на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК
въззивницата В. Н. Г. е представила с молба с вх. № 103204/08.11.2023 г. обща фактура
№ **********/31.07.2020 г. за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и обща
фактура № **********/31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.,
издадени на името на Д.Н.Г. за гараж № ****, м. „Разсадника”, абонатен № 246672. С
Определение от 13.12.2023 г. на въззивния съд е допуснато събирането на посочените
писмени доказателства. Със същото определение на основание чл. 190 ГПК
„Топлофикация София” ЕАД е задължено да уточни кой е титулярят на партидата за
имот с абонатен № 246738, респ. кой е титулярят на партидата за имот с абонатен №
246672.
С молба с вх. № 7629/23.01.2024 г. „Топлофикация София” ЕАД прави
признание на неизгоден за дружеството факт, като посочва, че абонатен № 246672 е
относим към гараж № 13, находящ се в ****, ж.к. „Разсадника”, а титуляр на
партидата е Д.Г.. Със същата молба е уточнено, че през м. 12.2017 г. служебно е
променен титулярят на партидата, като за такъв е вписана В. Г., а имотът е променен
на гараж № 14. Въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД признава също така, че
през м. 08.2018 г. след сигнал от Д.П. е извършена проверка и данните за титуляря на
абонатен № 246672 са актуализирани, като считано от м. 11.2018 г. партида с абонатен
№ 246672 е възстановена на името на Д.Н.Г., а топлоснабденият имот е коригиран на
гараж № 13.
В горецитираната молба от 23.01.2014 г. е посочено освен това, че абонатен №
246738 е относим към гараж № ****, ж.к. „Разсадника”. Признато е, че от м. март 2001
г. партидата се води на името на Д.П. П., но през м. 09.2017 г. топлоснабденият имот е
променен на гараж № 13. Признато е, че след сигнал от м. 08.2018 г. и извършена
проверка топлоснабденият имот по партида № 246738 е коригиран на гараж № 14.
Видно от събраните в първоинстанционното производство доказателства в
настоящото производство се претендират вземания по следните общи фактури: №
**********/30.09.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г.
4
Според счетоводна справка на „Топлофикация София” ЕАД, находяща се на л. 30 от
гр.д. № 53149/2019 г. на СРС, и трите цитирани фактури са издадени за абонатен №
246672.
Приетите в първоинстанционното производство съдебнотехническа и
съдебносчетоводна експертиза са изготвени въз основа на документите, издадени за
абонатен № 246672.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд приема, че
поначало ответницата (настояща въззивница) В. Н. Г. в качеството си на титуляр на
ограничено вещно право на ползване върху гараж № 14 би могла да бъде клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. От друга страна, въззиваемият
„Топлофикация София” ЕАД признава, че няма партида, която да се води на името на
ответницата (настояща въззивница). Напротив, партидата за гараж № 14, върху който
ответницата (настояща въззивница) има право на ползване, се води на името на
собственика на имота – Д.П., която е трето за настоящия спор лице. По отношение на
гараж № 13 не се установява в хода на производството ответницата (настояща
въззивница) да има каквито и да е вещни права, във връзка с които да отговаря за
непогасени задължения за доставена топлинна енергия. Нещо повече от признанията
на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД се установява, че и гараж № 13
принадлежи на трето за настоящия спор лице.
В допълнение към горното следва да се отбележи, че в хода на производството
не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи, че съществуват
непогасени задължения за доставка на топлинна енергия за гараж № 14, с абонатен №
246738, по отношение на който имот ответницата (въззивницата) има ограничени
вещни права. Всички събрани по делото доказателства касаят друг имот – гараж № 13
с абонатен № 246672.
Предвид изложеното въззивният съд не може да формира извод, че в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД са възникнали вземания срещу въззивницата В. Н. Г..
Неоснователни са претенциите за признаване за установено, че В. Н. Г. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД както сумата от 93,00 лева – цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., така и сумата от 29,75 лева – цена за
услугата „дялово разпределение” на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2017 г.
Доколкото по делото не се установява ответницата (настояща въззивница) В. Н.
Г. да дължи претендираната стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за исковия период, то не се дължи и претендираното акцесорно задължение за
обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД.
Предвид посоченото дотук крайните изводи на първата и въззивната инстанция
не съвпадат. Поради това обжалваната част от решението на СРС, в което е признато
за установено съществуването на задължения на В. Н. Г. към „Топлофикация София“
ЕАД, следва да бъде отменена.
По разноските:
Предвид изложеното по-горе решението на първоинстанционния съд, изменено
с Определение № 22888/29.06.2023 г., следва да бъде отменено и в частта, с която на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата В. Н. Г. е осъдена да заплати на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 68,99 лева – разноски в производството по
ч.гр.д. № 86008/2017 г. на СРС, 125 състав, сумата от 551,99 лева – разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 45,99 лева – разноски в
производството по в.гр.д. № 4918/2021 г. на СГС, II А въззивен състав.
„Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на ответницата
5
В. Н. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в допълнение към присъдените от СРС
разноски, сумата от 114,77 лева – внесен депозит за съдебносчетоводна експертиза,
изготвена в първоинстанционното дело, както и сумата от 23,00 лева – разноски в
производството по в.гр.д. № 4918/2021 г. по описа на СГС, II А състав.
За въззивното производство и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. ГПК
„Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на
въззивницата В. Н. Г. сумата от 50,00 лева – заплатена държавна такса за въззивно
обжалване.
„Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв.
Р. Р., в допълнение към присъденото от СРС възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА и
чл. 7, ал. 2 НМРАВ в редакцията към момента на сключения договор за правна помощ,
представен в първата инстанция, сумата от 276,00 лева – адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска защита в производството пред СРС.
На основание чл. 38 ЗА и чл. 7, ал. 2 НМРАВ „Топлофикация София” ЕАД
следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. Р. сумата от 400,00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в производството пред
СГС.
Възнаграждението по чл. 38 ЗА е определено, като съдът е съобразил
положените от адвоката усилия и извършените действия, правната и фактическата
сложност на делото, материалния интерес на спора.
Предвид цената на исковете на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3538/08.03.2023 г., постановено по гр.д. № 25429/2022 г.
на Софийски районен съд, 51 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за установено по
предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Н. Г. искове, че В. Н. Г. дължи
на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 93,00 лева – цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот,
представляващ гараж № 14, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, с абонатен №
246672, сумата от 5,35 лева – обезщетение за забава върху стойността на топлинна
енергия за периода 15.11.2015 г. – 27.11.2017 г., сумата от 29,75 лева – цена за услугата
„дялово разпределение” на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 08.12.2017 г., до окончателното погасяване, които вземания са
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
18.12.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 86008/2017 г. на СРС, 125 състав, В ЧАСТТА, в
която В. Н. Г. е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 68,99 лева – разноски в производството по
ч.гр.д. № 86008/2017 г. на СРС, 125 състав, сумата от 551,99 лева – разноски в
първоинстанционното производство съгласно изменения, допуснати с Определение №
22888/29.06.2023 г., както и сумата от 45,99 лева – разноски в производството по
в.гр.д. № 4918/2021 г. на СГС, II А въззивен състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Н. Г.
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Н. Г. дължи на
6
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 93,00 лева – цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, представляващ
гараж № 14, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 246672, сумата
от 5,35 лева – обезщетение за забава върху стойността на топлинна енергия за периода
15.11.2015 г. – 27.11.2017 г., сумата от 29,75 лева – цена за услугата „дялово
разпределение” на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 08.12.2017 г., до окончателното погасяване, които вземания са удостоверени в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2017 г.,
издадена по ч.гр.д. № 86008/2017 г. на СРС, 125 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на В. Н. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, сумата от 114,77 лева
– внесен депозит за съдебносчетоводна експертиза, изготвена в първоинстанционното
дело, както и сумата от 23,00 лева – разноски в производството по в.гр.д. № 4918/2021
г. по описа на СГС, II А състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 273 вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК на В. Н. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, сумата от
50,00 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38 ЗА
на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, съдебен адрес в гр. София, ж.к. ****, офис – партер,
сумата от 276,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита в производството пред СРС, както и сумата от 400,00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в производството пред
СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7