№ 472
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И. Коев
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20251100601123 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда №702 от 29.11.24г. по НЧХД № 20241110209534 /24г. , СРС, НО , 111 с -
в, подсъдимите И. П. Р. и С. П. Р. са признати за невиновни за това, че :
На 20.03. 2024г. в 16:00ч., в град София, в Съдебната палата на СРС, находяща се на
ул. ,,Цар Борис III“, в съдебно заседание по гр.д.№ 7613/2024г. по описа на 89 - ти гр.с., в
съучастие, като извършители помежду си, изказали нещо унизително за достойнството на С.
К. В., с ЕГН: ********** в нейно присъствие, разгласявайки позорни обстоятелства за нея,
използвайки думите: ,,проста селянка“, „луда“, ,,*********“, ,,лъжкиня“ и ,,че е лежала в
лудница“ (на 4 - ти километър), поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал
по повдигнатото им обвинение в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 и ал.3 във вр. с чл.147, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. На
основание чл.190, ал.1 от НПК СРС е осъдил С. К. В. да заплати на И. П. Р. и С. П. Р. сумата
в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин лева) лева или по 1 250 (хиляда двеста и петдесет)
лева на всеки един от тях, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник, а по сметка на СРС и сумата от 05,00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Против присъдата е постъпила жалба от частната тъжителка С. К. В., която
заявява, че присъдата се явява неправилна, несправедлива, незаконосъобразна и
необоснована с оглед на събраните по делото доказателства. Сочи, че присъдените и
адвокатски възнаграждения са в прекомерен и несправедлив размер. Моли за отмяна на
оправдателната присъда, или алтернативно отмяната и в частта, касаеща адвокатския
1
хонорар изцяло.
Във връзка с постъпилата жалба е депозирано и възражение от адв. М. Д.-
защитник на подсъдимите С. и И. Р.и. Същата заявява, че жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, като съдът следва да потвърди присъдата на СРС, като
правилна и законосъобразна. Заявява, че фактическата обстановка е задълбочено изследвана
с различни процесуални действия ,с множество документация -жалби, протоколи от съдебни
заседания, медицински документи, уточнения и показанията на четирима свидетели.
Заявява, че първостепенният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни
изводи, които не противоречат на доказателствения материал , на съдебната практика, в това
число на практиката на ЕС и правната теория. Решаващият съд е извършил цялостен анализ
и изследване на относими към предмета на доказване факти и обстоятелства , процесът на
формирането на вътрешното убеждение е проследим и крайният извод за оправдаването на
подсъдимите е правилен и подчинен на процесуалните правила и материалния закон.
Относно възражението за размера на присъденото адвокатско възнаграждение се сочи
размера на предявения иск - по 5000 лева срещу всеки от подсъдимите или общо 10 000
лева, както и разпоредбата на чл. 13 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В разпоредително заседание на 24.02.2025г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи
на въззивен контрол по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на делото от фактическа страна и правилното
му решаване, не се налага допускане на доказателства, като такива искания не са постъпили
и от страните.
В открито съдебно заседание на 28.05.2025г. в хода на съдебните прения
повереникът на частната тъжителка –адв.В. поддържа въззивната жалба по изложените в нея
мотиви, като моли постановената оправдателна присъда да бъде изцяло отменена, като
вместо нея бъде постановена нова, с която да подсъдимите бъдат признати за виновни.
Моли за допускане на свидетел. Изразява становище за прекомерност на присъдените от
първата инстанция разноски.
Защитникът на подсъдимите И. П. Р. и С. П. Р. –адв. М. Д. моли да въззивната
жалба да бъде приета за неоснователна като се остави в сила пръвоинстанционния съдебен
акт. Претендира разноски във фазата на въззивното производство.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, след като извърши цялостна
служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
като отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
доводите в нея следва да бъдат обсъдени по същество. След преценка на релевираните в
2
жалбата оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и на събраните по делото
доказателства съдът счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
При самостоятелна проверка на събрания по делото доказателствен материал,
въззивният съд, като инстанция по фактите, не намира основание за изменение на приетата
от районния съд фактическа обстановка, като приема за установено следното:
Подсъдимият И. П. Р. е роден на *********г. в с.Волуяк, Област Софийска, живущ в
с.Волуяк, ул.,,*********, българин, български гражданин, неженен, безработен, с основно
образование, неосъждан, с ЕГН: **********. Подсъдимият С. П. Р. е роден на *********. в
с.Волуяк, Област Софийска, живущ в с.Волуяк, ул.,,*********, българин, български
гражданин, женен, пенсионер, със среедно техническо образование,неосъждан, с ЕГН:
**********.
Частната тъжителка С. К. В., от една страна, и подсъдимите И. П. Р. и С. П. Р., от друга,
били във влошени отношения, обективирани в инициирано от пострадалата гражданско
дело № 7613/2024г. по описа на СРС, 89 - ти гр.състав. Тъжителката пуснала жалба и до
СРП, по която било образувано ДП № 6424/2024г., висящо към момента. Предмет на
гражданското дело било твърдение за домашно насилие, упражнено от страна на двамата
подсъдими по отношение на тъжителката във връзка с което била издадена Заповед за
незабавна защита № 67 от 29.02.2024г. Съдебното производство било насрочено за
20.03.2024г. Състав на СРС провел съдебно заседание /обективирано в Протокол № 8126 от
25.03.2024г./, на което бил даден ход на делото и бил обявен за окончателен изготвения
проект за доклад. В съдебното заседание страните и техните процесуални представители
поискали събиране на гласни и писмени доказателства. В резултат на това в качеството на
свидетел била разпитана адвокат Я.С.. Пред вратата на съдебната зала се намирал
свидетелят К.Я. В съдебното заседание не било протоколирано двамата подсъдими да са
отправяли каквито и да било обидни думи и изрази по адрес на тъжителката, като на
излизане от съдебното заседание, след като делото било отложено за друга дата, между
привлечените под наказателна отговорност лица възникнал словесен диалог, в който двамата
нарекли тъжителката „измамница” и „*********” без да осъзнават, че тя е била
непосредствено зад тях и ги е чула. В законоопределения срок страните не са поискали
поправка на съдебния протокол. Тъжителката се почувствала унизена от чутото и
депозирала тъжба, с която обвинила подсъдимите И. П. Р. и С. П. Р. в извършено
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. ал.2 и ал.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК. С. К. В. се снабдила с медицински документи, установяващи влошено
здравословно състояние.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС за фактите по случая, като
счита, че липсва основание за изменението им. До гореизложената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е достигнал след проведено пълно, всестранно и обективно
съдебно следствие. Първата инстанция е събрала доказателствен материал, достатъчен за
разкрИ.е на обективната истина, при анализа на който не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Доказателствата и доказателствените средства са обсъдени, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност. Доказателственият материал не е тълкуван
превратно, нито едностранчиво, а според действителното му съдържание. СРС е извършил
самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го
3
е според действителното му съдържание, достигайки до обосновани изводи за недоказаност
на повдигнатото с тъжбата обвинение. Споделяйки доказателствения анализ на
първостепенния съд, въззивният е задължен да отговори изчерпателно на наведените доводи
и възражения, изложени във въззивната жалба, както и на тези наведени в съдебното
заседание.
Подобно на контролираната инстанция, въззивният съд намира, че събраните по
делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъдат признати за виновни
подсъдимите И. П. Р. и С. П. Р. в извършване на вменените им с тъжбата
престъпления. Обосновано първата съдебна инстанция е приела, че в доказателствената
съвкупност няма противоречие относно факта, че през инкриминирания период е проведено
съдебно заседание 20.03.2024г. от състав на СРС , което е обективирано в Протокол № 8126
от 25.03.2024г. Първостепенният съд правилно е ценил и кредитирал с доверието си
свидетелските показания на адв. Я.С. , който кореспондира със съдържанието на Протокол
№ 8126 от 25.03.2024г . В протокола не е отразено подсъдимите И. П. Р. и С. П. Р. да са
отправяли обидни думи към тъжителката, нито съдът се е възползвал от правото си да
поддържа реда в съдебната зала като отправи забележки на страните. Правилно СРС е ценил
и обясненията на подсъдимите И. П. Р. и С. П. Р., като ги е кредитирал с доверието си като
кореспондиращи със събраната доказателствена съвкупност. В този смисъл и показанията на
св. К.Я.остават неподкрепени в частта, в която същият заявява, че е чул как подсъдимите
обиждат в съдебната зала тъжителката, доколкото никое от лицата в залата не твърди такъв
факт. Тъй като тъжбата и обвинението е за публично нанесена обида в хода на съдебно
заседание, то всички факти извън очертаната правна рамка не могат да са предмет на
настоящето производство и са ирелевантни за него. Правилно първостепенният съд е
контатирал, че свидетелите Р.С. и С.С. не са непосредствени очевидци на факти и
обстоятелства , относими към производството и с показанията им не могат да бъдат
установени достоверни факти за инкриминираното деяние.
С оглед гореизложеното и въззивният съд намира, че по отношение авторството на
инкриминираното деяние в лицето на подсъдимите И. П. Р. и С. П. Р. не са събрани
достатъчно обективни и безспорни доказателства. Напротив налице са достатъчно гласни и
писмени доказателства, оборващи обвинителната теза. Съобщеното от свидетелите и
подсъдимите, както и обективираното в Протокол от с.з от се явяват преки и първични
доказателства, което не се оборва от останалия събран и проверен по делото доказателствен
материал. А в съдебната практика и теория константно е разбирането, че косвени и
производни доказателства не могат да заместят първичните, респективно преките, когато
такива са събрани по делото. Ето защо, въззивният съд намира за напълно обоснован и
законосъобразен, съответстващо на доказателствените правила, изводът на районният съд за
неоснователност на твърденията на частната тъжителка. Съгласно чл. 304 от НПК съдът
признава подсъдимият за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено от
подсъдимия. В този смисъл напълно обосновано и законосъобразно районният съд е
оправдал подсъдимите. Не на последно място, въззивният нсъд споделя анализа на първата
4
инстанция досежно обясненията на подсъдимите, при които тя е съобразила тяхната
двойствена природа като средство за защита и доказателствено средство. Съгласно
правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за
достоверни обясненията поначало не се изисква те да намират подкрепа, а да не се
опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на
собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат
обективно невъзможна версия. В процесния случай споделеното от подсъдимите И. П. Р. и
С. П. Р. е вътрешно последователно, логично и не се опровергава от събрания и проверен по
делото доказателствен материал. В заключение въззивната инстанция намира възраженията
на частната тъжителка срещу доказателствения анализ на първоинстанциония съд за изцяло
неоснователни и неподкрепени от доказателствената съвкупност по делото.
Въззивният съд счита, че при правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, СРС е достигнал до обосновани и
законосъобразни изводи относно недоказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение за
извършено от подсъдимите И. П. Р. и С. П. Р. за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. ал.2 и
ал.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Предвид обстоятелството, че не
се доказа по категоричен начин авторството на инкриминираното деяние, настоящият
въззивен състав, не намира за нужно да извършва детайлна преценка на съдържанието му и
обсъждането от обективна и субективна страна на деянието, тъй като същото е
несъставомерно.
Във връзка с възраженията на частната тъжителка и нейната защитничка за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на обвиняемите, въззивният съд се
солидаризира с произнасянето на първостепенния съд. С обжалваната присъда районният
съд се е произнесъл по въпросите за разноските, в която част въззивният съд намира
присъдата за законосъобразна и правилна. Въззивната инстанция не намери за неправилно
приложението на материалния закон от СРС досежно присъждането на разноските за
адвокатско възнаграждение , като при оправдателна присъда същите са възложени в тежест
на частния тъжител (чл.190, ал.1, предл.1 от НПК). От материалите по делото е видно, че по
делото е приложени : Договор за правна защита от 18.10.2024г./л.72/ по НЧХД № 9534/2024
по описа на СРС за сумата от 2500лв./ две хиляди и петстотин/лева, от който се установява,
че подсъдимите са заплатили посоченото възнаграждение за адвокат. По делото е приложен
и Договор за правна защита /л.38/ по ВНЧХД №1123/25 по описа на СГС за заплатено от
подсъдимите адвокатско възнаграждение в настоящето въззивно производство. В
наказателното производство не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на
разноските, т. е., неприложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, в който смисъл е
задължителната практика на ВКС, поради което и направеното в тази насока възражение на
защитата на частната тъжителка следва да бъде оставено без уважение. Установените
в ГПК правила за произнасяне по въпросите във връзка с разноските не намират
субсидиарно приложение в наказателното производство, поради което в случая не може да
бъде извършвана преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед
5
направеното в съдебно заседание искане и с оглед наличието на представени доказателства
за действително направени от обвиняемите разходи, частният тъжител следва да бъде
осъден да заплати на подсъдимите И. П. Р. и С. П. Р. сумата от 2500 ./ две хиляди и
петстотин/лева, представляваща разходи за адвокатско възнаграждение по делото пред
първоинстанционния съд. Тъй като разноски са направени и пред настоящата инстанция и
съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК същите следва да се възложат в тежест на
частния тъжител. Предвид горното, с оглед представения по делото договор за правна
защита и съдействие (л. 38 от въззивното производство) и направеното искане от защитника
на подсъдимите в съдебно заседание за присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски, в тежест на частния тъжител, следва да бъдат възложени и направените
от подсъдимите разноски в размер на 2500 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за защитник по делото пред въззивния съд.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от
НПК служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, V-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА от 29.11.24г. по НЧХД. № 20241110209534 /24Г. ,
СРС, НО , 111 с – в.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител С. К. В. с ЕГН
********** да заплати на И. П. Р., ЕГН: ********** и С. П. Р. , ЕГН: ********** сумата от
2500лв./ две хиляди и петстотин/лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство за защитник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6