Р Е Ш Е Н И Е
№
/04.07. 2018 Година
гр. С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
11.06. 2018година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
Диана Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 305 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявен е
пряк иск за обезщетяване на имуществени
и неимуществени вреди с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
съотв.чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Производството е образувано
по искова молба предявена от Е.Т.Р., ЕГН **********,*** против ЗК „О.-К.Б.” КЧТ, гр.С.
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от И.В.П.,
като размера на претенциите е 45 000лв. /четиридесет и пет хиляди/ лева –
представляващ частичен иск от 60 000 /шестдесет хиляди /лева –
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди изразяващи се в
претърпените болки и страдания от нанесените травми и 1950 лв./хиляда
деветстотин и петдесет лева/ представляващи обезщетение за имуществени вреди –
извършени разходи по лечението следствие нанесените травми.В с.з. на 11.06.2018
г. е допуснато изменение на размера на
предявените искове съответно-от 45 000 лв.
до размера на 60 000 лв.-представляващи обезщетение за нанесените
неимуществени вреди,изразяващи се в претърпените болки и страдания от
нанесените травми вследствие настъпило на 15.03.2017 г. в гр.Ст.Загора ПТП ведно със законната лихва от 29.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата и от 1950 лв. на 1885,32 лв.,представляващи
обезщетение за имуществени вреди-извършени разходи по лечението следствие
нанесените травми от настъпилото на 15.03.2017 г. в гр.Ст.Загора ПТП ведно със
законната лихва от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 15.03.2017г.
около 20:00ч. в гр. С.З.на бул***е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„Мерцедес“ с ДКН *** собственост и управляван от И.З.Я. ЕГН:********** и
пресичащата пътното платно пешеходка Е.Т.Р. ЕГН:**********. В следствие
настъпилото ПТП, Е.Т.Р. е получила оток и фрактура и деформация в областта на
лява подбедрица. Хематом и костни крепитации, охлузвания и хематоми в областта
на лицето и главата. Варусна деформация в лява колянна става.Множество травми
по цялото тяло.
Причина за настъпилото ПТП, според
ищцата е виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ с ДКН ***
И.З.Я., който поради движение със несъобразена скорост с пътните условия в
посока изток-запад, в тъмната част на денонощието на прав участък от пътя не е
възприел своевременно пресичащата пешеходка в посока юг-север Е.Т.Р. на осветен
участък и я блъска.
За увреждащия л.а. марка „Мерцедес“ с
ДКН *** управляван от водача И.З.Я. имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ със З.К.„О.-К.Б.” КЧТ, обективирана в полица
№BG/28/116000881115 със срок на валидност от 11:37ч. на 18.03.2016г. до 23:59ч.
на 17.03.2017г., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 15.03.2017г. същият е
имал валидно сключена застраховка ГО. По силата на този договор застрахователя
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени
и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС, в размер на 2000000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при едно пострадало лице, която
сума представлява максималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2017г.
В ОД на МВР С.З.по повод настъпилото ПТП
било образувано ДП №зм70/2017г.
Безспорно установено било, че настъпилите телесни увреждания на Е.Т.Р.
са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на
водача И.З.Я..Твърди се,че пострадалата
е обездвижена вече седми месец. Изпитвала силни болки вследствие
счупената и подбедрица и луксация на колянната става.Наложили се няколко
оперативни намеси, както и поставяне на заключваща плака за проксимална-латерална
фрактура на тибия . Следствие на нанесените телесни увреждания пострадалата
извършила редица разходи за медикаменти , включително и заплащане на
заключващите плаки общо в размер на 1950лв. Наложило се е непрекъснато нейните близки да се грижат за
нея, предвид и факта, че същата не можела да се обслужва сама. Отделно от това,
Е. Р. е преживяла и силна емоционална травма,която продължава и до настоящия
момент.
Твърди се още,че съгласно разпоредбата на
чл.380 от КЗ със застрахователна претенция с вх.№ЗК 3777/29.06.2017г., Е.Т. Р.
е предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди пред З.К.„О. –КЛОН Б.”КЧТ. Ответникът не бил определил и
изплатил обезщетение.Твърди се,че срока
по чл.496 КЗ е изтекъл на 29.09.2017г. и
от тази дата застрахователя е изпаднал в забава.
Моли да се постанови решение,с което да
се осъди З.К.„О. -КЛОН Б.”КЧТ, със
седалище и адрес на управление гр.С., р-н“Триадица“, бул.“Гоце
Делчев“№142-142а, ЕИК ***, представлявано от И.В.П. да заплати сумите в размер
на :
-60 000 лв.-представляващи обезщетение за
нанесените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания
от нанесените травми следствие настъпило на 15.03.2017г в гр. С.З.ПТП.
- 1885,32 лв.-представляващи обезщетение за
имуществени вреди -извършени разходи по лечението следствие нанесените травми
от настъпило на 15.03.2017г в гр. С.З.ПТП.
Претендира се и законна лихва върху сумите
,считано от 29.09.2017г., датата на
която е изтекъл срока за произнасяне на З.К.„О. -КЛОН Б.”КЧТ по заведената на
29.06.2017г. застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, до окончателно
изплащане на сумата.
Ответникът З.К.„О. -КЛОН Б.”КЧТ прави
възражение по допустимостта на исковете.Настоящите искове били предявени при
действието на Кодекс за застраховането (Обн. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г.).
,поради което абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на съдебен иск
е предявяването от страна на пострадалото лице на извънсъдебна претенция с
приложена банкова сметка ***ноустановените срокове за произнасяне по
претенцията. В конкретния случай това изискване не било спазено. На
29.06.2017г. била предявена извънсъдебна претенция, подписана от пълномощника
на ищцата, адв. П.К.. В претенцията било отправено искане за изплащане на
определеното застрахователно обезщетение по изписана банкова сметка, ***. Не е
представено и удостоверение за банкова сметка. ***, че ищцата чрез адвокат П.К.
била изрично поканена от застрахователното дружество да представи своя банкова
сметка ***.07.2017г., същата не изпълнила това си задължение, поради което
искането й за изплащане на обезщетение не отговаряло на изискванията на чл. 380
от КЗ. Подчертава, че съгласно императивната разпоредба на чл. 338 от КЗ,
застрахователното дружество нямало право да изплаща обезщетението на различно
лице от пострадалото, освен в изрично посочената хипотеза: Плащане от
застраховател към ползвател на застрахователни услуги чрез застрахователен
посредник или друго лице се допускало само въз основа на изрично писмено
пълномощно с нотариална заверка на подписите за съответната застрахователна
претенция или плащане, в което се съдържа изявление, че ползвателят на
застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично. В
конкретния случай тази предпоставка не е била налице.
По смисъла на чл. 496, ал. 1 от КЗ
сроковете за произнасяне по претенция започвали да текат от момента на предявяване на валидна
претенция, отговаряща на изискванията на чл. 380 от КЗ. След като не била
представена банкова сметка ***, не можело да се приеме, че е изтекъл визирания
в чл. 498 от КЗ срок, съответно не било налице закрепената в същата норма
предпоставка за предявяване на съдебен иск.Липсата на доказателства за
изтичането на срока по чл. 498, ал. 3 КЗ водела до недопустимост на прекия иск
по чл. 432 КЗ.
С оглед на горното, ответникът моли да бъде прекратено настоящото производство, поради
липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на
иска, предвид разпоредбата на чл. 498 от КЗ.
По основателността на исковете,
застрахователят взема следното становище:Към настоящия момент не било доказано
наличието на деликтно поведение от страна на водача на лек автомобил марка
“Мерцедес”, модел „Е 270”, ДК № СТ4429ВК
в процесното пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната му
отговорност, а от тук и отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите.Счита, че пострадалото лице е
нарушило разпоредбата на чл. 113, ал. 1 и чл. 113, ал. 1„ т. 1 и т. 3 и чл. 32,
ал. 2 от ЗДвП, като е предприело пресичане на пътното платно през тъмната част
на денонощието, не на означена пешеходна пътека. Ищцата не е съобразила
поведението си и с разстоянията до приближаващия се автомобил и с неговата
скорост на движение и не е изчакала преминаването му. Това нейно поведение се
намирало в пряка причинно-следствена връзка с вредата, тъй като ако се е била
въздържала от него, като бе пропуснала превозното средство, произшествието е
нямало да настъпи. При определяне съотношението на вината на двамата участници
в произшествието следвало да се отчете и това,че водачът на моторното превозно
средство се е движил в рамките на позволената в този пътен участък скорост,
съответно за ищцата не е имало никаква пречка да възприеме лекия автомобил и да
съобрази неговата скорост и посока на движение.
Ответникът не споделя ищцовата теза, че в
конкретния случай е приложима хипотезата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно
тази разпоредба в населените места пешеходците могат да пресичат пътното платно
извън определените за това места при кумулативното наличие на две предпоставки
- пътното платно да е двулентово и в близост да няма пешеходна пътека. Видно от
протокола за оглед на произшествие пътното платно, пресичано от пострадалата се
състои от три ленти - две за движение в едната посока и една за движение в
другата. Освен това било невярно твърдението, че в близост до
местопроизшествието няма пешеходни пътеки. Съгласно § 5, т. 54 от ЗДвП
"Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с
пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата, пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение. “. Твърди, че в близост до
местопроизшествието съществуват кръстовища, като продълженията на тротоарите и
банкетите на тези кръстовища съставляват пешеходни пътеки. Пострадалата е била
длъжна да пресече пътното платно именно по продължението на тротоарите и
банкетите на най-близкото кръстовище При преценката на това, дали ищцата е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат следвало да се отчете дали е
налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Налице било принос за настъпване на вредоносния резултат винаги,
когато с поведението си пострадалия е спомогнал за собственото си увреждане,
респ. за увеличаване размера на вредата.
С оглед на изложеното, моли в случай, че
бъдат уважени предявените от ищцата искове по основание, да се отчете, че са налице предпоставки за приложение
на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД .
Ответникът
оспорва всички твърдения по отношение вида, медико - биологичния характер и
степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и
продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че
оздравителният период не е приключил. От представената медицинска документация
можело да се направи извод, че оздравителния период е преминал без усложнения.
Поставеният имплант не е оперативно отстранен, съответно ищцата не е търпяла
болки от повторна оперативна интервенция.Невярно било твърдението, че
пострадалата е претърпяла луксация на лява колянна става. От приложената
документация било видно, че в действителност се касае за „варусна деформация на
лява колянна става“ - състояние, имащо дегенеративен (а не травматичен)
генезис.
Относно размера на претендираното обезщетение
за претърпени неимуществени вреди,
ответникът счита същото за прекомерно завишено с оглед твърдените
телесни увреждания на Е.Т.Р., принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищцата.
Оспорва искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди. Смята, че същият е недоказан по основание и по размер.
Евентуално счита, че спрямо обезщетението за имуществени вреди следва да се
приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и размерът му следва да бъде
намален съответно на размера на принос на ищцата за настъпване на вредите.
Застрахователят оспорва и предявения иск по
чл. 86 от ЗЗД, като твърди, че
застрахователното дружество не дължи лихва от датата на настъпване на
инцидента. Правопораждащият юридически факт, съответно претендираните права за
изплащане на застрахователно обезщетение и лихва върху него били възникнали при
действието на Кодекс за застраховането (Обн. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г.).
Приложение намирали чл. 380 и 497 от КЗ.
Поради гореизложеното, ответникът
счита, че исковете за изплащане обезщетение следва да се отхвърлят изцяло, а
разноските да се възложат върху ищцата.При отхвърляне на иска, моли да се присъдят
на „З.К.О. - клон Б.” КЧТ
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.В
случай, че претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение надвишава
минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.06 2004 г., моли същото да бъде
счетено за прекомерно и да бъде намалено.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.
В хода на
производството се установява следната фактическа обстановка: На 15.03.2017г.
около 20:00ч. в гр. С.З.на бул***настъпва ПТП между лек автомобил марка
„Мерцедес“ с ДКН *** собственост и управляван от И.З.Я. ЕГН:********** и
пресичащата пътното платно пешеходка Е.Т.Р. ЕГН:**********. В следствие
настъпилото ПТП, Е.Т.Р. получава оток и фрактура и деформция в областта на лява
подбедрица. Хематом и костни крепитации, охлузвания и хематоми в областта на
лицето и главата. Варусна деформация в лява колянна става.Множество травми по
цялото тяло.
С Решение от
22.11.2017г. постановено по АНД №2918/2017г. по описа на PC С.З.деликвентът И.З.Я.
е признат за виновен за това. че па 15.03.2017 година в гр. Стара Загора, при
управляване на МПС - лек автомобил марка “Мерцедес Е 270 ЦДИ " с per. № СТ
4429 ПК, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
-чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - „Водачът на
пътно превозно средство длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците ...”, но не сторил това,
-чл. 20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.’' - наличие па пресичаща пътното платно
пешеходка, но не сторил това. и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Е. Тодорови Р. . изразяваща се в счупване на лявата подбедрипа,
което й причинило трайно затрудняване па движенията па левия долен крайник за
срок от около 8 месеца, като след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата - престъпление по чл. 34а. ал. 1, б.
..а" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. ”б”. във вр. е чл. 342, ал. 1 от НК.
На основание чл. 78а от НК деликветът е
освободен от наказателна отговорност като му с наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева в полза на бюджета па съдебната власт по
сметка на PC г рад Стара Загора.Решението е влязло в сила па 08.12.2017г.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда па наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С влязлото в сила решение е признато със сила на присъдено
нещо виновността па деликвента.
В хода на производството е
назначена автотехническа експертиза,чието заключение съдът приема като
компетентно и мотивирано.Установен е механизма на ПТП,който е следният:Лекият
автомобил ” Мерцедес“ е е движел по бул.“Славянски“ в посока запад.В същото
време пешеходката Е.Р. на 78 години е
пресичала булеварда в посока от юг на север,носела е в дясна ръка туристическа
газова бутилка.Водачът е забелязал пешеходката,когато тя е била в ляво в близост до лекия
автомобил,предприел е спасителна маневра-завой на дясно,но е настъпил
удар.Пешеходката е ударена с левия край на предната броня на
автомобила.Газовата бутилка се е ударила в левия калник ,непосредствено до
левия фар.Тялото на пешеходката се е протрило на левия калник,удря се в
страничното огледало и едновременно с това се е завъртяло обратно на часовата
стрелка спрямо вертикална ос /в следствие на това газовата бутилка е захвърлена
в банкета от север/,след което е паднала в ляво от автомобила,докато той се
движел напред.Водачът след удара е задействал спирачната система и колата спира
на определено разстояние.Според ВЛ може да се направи извода,че от момента,в
който пешеходката е попаднала във видимата зона на водача на лекия
автомобил,същият е имал техническа видимост да я възприеме,тя е била извън
опасната зона за спиране т.е. водачът е имал техническата възможност да
предотврати удара.Късно е забелязал и
възприел пешеходката,за което няма техническа причина.Трябвало е да наблюдава
по-вимателно пътната обстановка пред автомобила си.В случая,ако е забелязал
своевременно пешеходката е трябвало да задейства спирачната система и да
предотврати настъпването на ПТП.От същото заключение се установява,че от
техническа страна пешеходката Р. е можела да избегне ПТП при следните
обстоятелства:ако е предприела пресичане на платното на безопасни за това места
и след като е навлязла на пътното платно от юг и е преминала южната
лента,навлязла е в средната,преди да навлезе в северната лента е трябвало да се
огледа за идващи коли от изток и тогава да пресече лентата.
Видно от назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза
след ПТП на 15.03.2017 г. Е.Т.Р. е получила счупване на костите на
лявата подбедрица.Описаните увреждания са причинени от действието на твърди ,тъпи
предмети и е възможно да са били получени по механизма на блъскане на пешеходец
от лек автомобил,както е описано в исковата молба.Причинените увреждания са
пряк резултат от ПТП.При нормално протичане на оздравителния процес възстановяването
трае около 7-8 месеца.В конкретния случай зарастването не приключило.Според
ВЛ-медицински експерт причините за това са комплексни и повечето неясни.
В хода на производството са събрани гласни
доказателства- показанията на свидетелите К. Г. и И. В. .Според разпитаните
свидетелки след настъпването на пътно-транспортното произшествие се е променил
коренно живота на Е.Р., освен физически същата е рухнала и психически. Преди
инцидента тя с била жизнен, енергичен човек, е бодър дух. Грижила се е сама за
себе си. Нямала е нужда от помощ в ежедневието си - готвила, чистила, дори е
помагала и в отглеждането на внучето си. След инцидента е настъпила промяна в
психическото й състояние. Ищцата не иска да живее, казва на близките си, че
иска да умре, че е осакатяла и вече се чувства ненужна. Освен това има нужда от
помощ за най-елементарпите си битови нужди.
Съдът, като прецени
съвкупно всички данни по делото, намира, че предявеният иск е основателен. Налице е валидно сключена
застраховка ”Гражданска отговорност”, с ответното дружество . При преценката на
обстоятелствата, от значение за размера на претендираните вреди следва да се
вземе предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат предвид
констатациите на ВЛ от състава на назначената съдебно-автотехническа експертиза
и неговите разяснения в с.з. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в ППВС №4/1968 г., справедливостта, като критерий
за определяне размера на справедливо обезщетение при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически
последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност. В конкретния случай
безспорно се касае за интензивни болки и страдания за пострадалата.Същата е
възрастна жена и случилото се има отражение и върху нейното емоционално
състояние.ВЛ Б. уточнява,че прогнозите за пълно възстановяване са писимистични.Съдът
счита, че в случая справедливо обезщетяване на търпимите от ищцата
неимуществени вреди, съобразно въведения с чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост се
явява сума в размер на 30000 лева и като
се отчете обстоятелството,че ищцата има 20 % съпричиняване за настъпване на
вредоносния резултат сумата,която застрахователят следва да заплати за
обезщетение на причинените неимуществени вреди
е 24 000 лв.
В хода на производството е
назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза относно размера на
причинените на Е.Р. имуществени вреди.Тези вреди са пряка и непосредствена
последица от настъпилото ПТП.Видно от експертното заключение техният размер е
1885,32 лв. Предявеният иск следва да бъде уважен до размера 1508,26 лв.- като
се отчете 20% съпричиняване на пострадалата.
Правната
норма, регламентирана в чл.432 ал.1 КЗ урежда и гарантира правната възможност
на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да
е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които
от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и
точни данни за банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение /арг. от чл. 496 КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ/.
Нормата
на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта
на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок
от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител
- чл. 496, ал. 1 КЗ. Страните не спорят, а и от
доказателствата по делото се установява, че ищцата е отправила към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като доводите на ответника за
недопустимост на предявения иск съдът счита за неоснователни.
Съдът намира,че допуснатото
изменение на предявените искове е недопустимо,тъй като е направено извън
преклузивния срок по чл.372 ал.2 ГПК-за подаване на допълнителна искова
молба.Начинът,по който е уредено разглеждането на търговските спорове в
ГПК-предвидената двойна размяна на книжата и разпоредбата на чл.372 ал.2 ГПК,даваща
възможност на ищеца да измени предявения иск с допълнителна искова
молба,преклудират възможността да се измени иска след срока по чл.372 ал.1 ГПК.Тази разпоредба е специална за търговските спорове и дерогира общото
правило на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК.В този смисъл е и практиката на
ВКС-определение №362/30.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д. №156/2010 г. на І
т.о.,определение №752/29.12.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№3475/2015 г. на ІІ т.о.,определение№630/12.11.2015
г. по т.д. №284/2015 г. на ІІ т.о. Това обстоятелство налага прекратяване на
производството по делото като недопустимо относно допуснатото изменение на
исковите претенции.Съдът следва да се произнесе по първоначално заявените.
Предвид изхода на спора, на
страните следва да се присъдят направени разноските по делото съобразно
уважената част на иска / за ищеца/ и съобразно отхвърлената част на иска / за
ответника/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата е основателно.Минималното възнаграждение предвид
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1938,50
лв.,но предвид конкретиката на правния спор съдът намира ,че договореното
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата следва да бъде намалено до
размера на 2300 лв.
Водим от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „О.-К.Б.” КЧТ, гр.С. с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на Е.Т.Р., ЕГН **********
***, сумата 25 508,26 лв./двадесет и пет хиляди петстотин и осем лева и двадесет
и шест стотинки/,от които сумата 24 000
лв. (двадесет и четири хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане на 15.03.2017 г., представляващо ПТП, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 29.09.2017г.,
до окончателното изплащане, сумата 1508,26 лв. /хиляда петстотин и осем лева
и двадесет и шест стотинки/ , представляваща причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от
29.09.2017
г.до
окончателното изплащане на сумата и сумата 1738,58лв./хиляда седемстотин тридесет
и осем лева и петдесет и осем стотинки/-
разноски по делото съобразно уважената част на предявените искове.
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените искове от Е.Т.Р., ЕГН ********** *** против ЗК „О.-К.Б.” КЧТ, гр.С. с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., *** за сумата над 24
000 лв. до
предявения размер от 45 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и за сумата над 1508,26 лв. до предявения размер от 1950
лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
ОСЪЖДА Е.Т.Р., ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „О.-К.Б.”
КЧТ, гр.С. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** сумата 296,85 лв./двеста деветдесет и шест лева и осемдесет
и пет стотинки/-разноски по делото
съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗК „О.-К.Б.” КЧТ, гр.С. с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.
да заплати по сметка
на Окръжен съд –гр.С.З. сумата 1020,33лв./хиляда и двадесет лева и тридесет и три
стотинки/-ДТ съобразно уважената част от иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото ,в частта относно допуснато в с.з. 11.06.2018
г. изменение на исковите претенции на Е.Т.Р., ЕГН ********** *** против ЗК „О.-К.Б.”
КЧТ, гр.С. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** като недопустимо.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: