№ 1864
гр. София, 13.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в закрито заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110101299 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Димитринка П. Ф. е заявила насрещна претенция
за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, обективно кумулативно съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето и
издръжката спрямо ненавършилите пълнолетие деца на страните, както и по чл. 53 СК
относно фамилното име, като в тази връзка с разпореждане на съда от 30.11.2023г. са дадени
указания за внА.не на държавна такса. С насрещната искова молба е направено и искане
след влизане в сила на развода да й бъдат присъдени закупените чрез неин личен принос
вещи, като с разпореждане от 23.01.2023 г. съдът е дал подробни указания за
конкретизиране на така заявената претенция. С молба от 1602.2023г. ответната страна е
уточнила, че претендира половината от равностойността на диван, кафемашина и Go&Pro
камера закупени от съпрузите по време на брака с общи средства, както и половината от
наема на семейното жилище в ФР Германия. Като правно основание за предявяване на иска
се сочи чл. 27,ал.1 и чл. 30 от СК. Съгласно чл. 30, ал. 1 СК при развод всеки от съпрузите
има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на
занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна
стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за
децата или с работата си в домакинството. Предпоставките за упражняване на иска по чл. 30
СК са: 1./ да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод /поначало искът
по чл. 30 СК за получаване на част от личното имущество може да се предяви в срок до една
година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност. По
изключение може да се предяви и преди развода, само ако поведението на съпруга, който е
придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.;
2./ по време на брака единият съпруг да е придобил имущество. Това имущество да служи
за упражняване на професията му, занаята му или да произтича от вземания на другия
съпруг, включително имуществото може да е дялове или акции в търговски дружества; 3./
1
придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4./
претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за
придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството.
Предвид изложеното искът по чл. 30 СК, когато се претендира дял от стойността на
придобити вещи не е вещен иск, а облигационен осъдителен иск, почиващ на принципа на
неоснователното обогатяване. Това иск е за дял от стойността на конкретно имущество
/вещи, вещни права, вземания, акции, дялове в търговско дружество/. Претенцията е за
парично вземане, съставляващо стойностния /паричен/ еквивалент на дела на
претендиращия съпруг- несобственик, от личното имущество на съпруга ответник по иска,
служещо за упражняване на професията му. В случая нито се твърди, че вещите са лична
собственост на съпруга – ищец, нито че същите са нужни за упражняване на професията на
ответницата, както и да са на значителна стойност, напротив сочи се че това са вещи
придобити от двамата съпрузи по време на брака за удовлетворяване на нуждите на
семейството. Предвид това заявената претенция не може да се квалифицира като такава по
чл. 30, ал. 1 от СК.
Предвид изложеното съдът намира, че с насрещната претенция за развод ищцата по НИМ
е поискала съда да извърши делба на придобитите по време на брака движими вещи.
Съгласно уредбата на особения исков брачен процес /чл. 318-329 ГПК и чл. 49, 53, 56-59 СК/
съдът може да се произнА. /служебно или по искане на страните/ само по определени
въпроси - сред тях единствените с имуществен характер са тези за издръжката, ползването на
семейното жилище и наемната цена за него. В производството за развод по исков ред съдът
не може да извършва делба на вещите в режим на СИО - това може да бъде извършено само
при споразумение между съпрузите в брачния процес - чл. 51, ал. 1 СК. Особеното делбено
производство не може да се разглежда в един процес заедно с друго особено исково
производство - за развод. Това искане на ищеца е и преждевременно предявено, доколкото
делбата на вещи в режим на СИО е недопустима преди прекратяването на последната.
Поради това в тази й част исковата молба следва да се върне като недопустима на основание
чл. 130 ГПК.
В останалата част исковете претенции са редовни и допустими поради което съдът с
оглед процесуална икономия следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА насрещната искова молба вх. № 5639/05.12.2022 г. по описа на РС гр. Царево,
подадена от Димитринка П. Ф. срещу от Алелксандър К. Ф., в частта й относно искането за
делба на описаните в движими вещи /диван, кафемашина и Go & Pro камера/ и заплащане на
равностойността им в размер на 1300 евро, в частта й относно искането за заплащана на
сумата от 1000 евро / представляващ платен наем за семейното жилище в ФР Германия.
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1299/2023 г. на СРС, 181-ви състав, в
посочената част.
На основание чл. 140 ГПК съдът
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.03.2024 г., от
10:30 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните ДСП (по местоживеене
на децата и страните), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на
функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви са условията за
живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на детето, родителски
капацитет, привързаността на детето към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, подкрепяща среда и др.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските права
по отношение на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, като в случай че същите не се явят
без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в
размер от 50,00 до 300,00 лева.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от
Алелксандър К. Ф., немски гражданин, роден па ********** г. в гр. Щутгарт, Германия
срещу Димитринка П. Ф. с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод, обективно
кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на
ненавършилите пълнолетие родени от брака деца, както и иск по чл. 56 СК относно
ползването на семейното жилище.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е подала отговор по исковата молба, в който
не оспорва иска за развод, навежда свои твърдения като основание за настъпилото дълбоко
и непоправимо брачно разстройство. По отношение на небрачните искове оспорва
претенцията относно режима на лични отношения, като изразява становище, че е подходящ
друг режим. Предявява насрещен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК,
обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно
упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката спрямо
ненавършилите пълнолетие деца на страните, както и по чл. 53 СК относно фамилното име.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна по насрещните претенции е подала отговор по
насрещната искова молба, в който оспорва насрещната искова молба.
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че носи доказателствената тежест да
установи по делото съществуването на брак, всички положителни факти, които счита, че са
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Указва на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носи
доказателствената тежест да установи своята пригодност като родител, както и интереса на
3
децата от конкретните претендирани мерки, свързани с родителската отговорност спрямо
детето; нуждите на децата от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия
родител да я предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени
грижи за децата.
Указва на ищеца по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи доказателствената
тежест да установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име.
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че следва да предяви всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака като го предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали му известни до приключване на устните състезания, не
могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по
делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на
доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
По доказателствата:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НОИ и НАП за всеки един от родителите на
ищеца, от която да са видни осигурителните им доходи за последните 24 месеца, ведно със
справка за действащите трудови договори на последните, от която да е видно и основното
трудово възнаграждение на всеки от тях, както и данни за наличие на отпуснати пенсии,
респ. в какъв размер и на какво основание.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която –
клиничен психолог, след запознаване с материалите по делото, както и след провеждане на
интервюта с детето и родителите заедно и поотделно, включващи среща с детето и двамата
родители заедно, среща с детето и всеки от родителите /без присъствие на другия родител/,
среща с двамата родители /без присъствие на детето/ и среща с детето /без присъствие на
двамата родители/, да дадат заключение на следните задачи: Какъв е родителският
капацитет на всеки от родителите?; Как всеки от родителите зачита и утвърждава авторитета
на другия родител?; Наблюдава ли се влияние от някой от родителите върху отношението на
детето към другия родител и ако да - в какво се изразява то?; Каква е изградената
емоционална и доверителна връзка на детето с всеки от родителите му? Налице ли са данни
за наличие на родителско отчуждение по отношение на децата спрямо тяхната майка и ако
да – какви са причините са това?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 600,00 лв., вносим от
двете страни поравно /по 300,00 лв. от всяка от двете страни/ в едноседмичен срок от
уведомяването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Анета Петрова Атанасова, специалност: психология -
специализация по клинична и консултативна психология, тел. **********.
Вещото лице да се призоват след представяне на доказателства за внесен депозит.
4
ПО ОСТАНАЛИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ СЪДЪТ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ
В ПЪРВО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ СЛЕД ИЗСЛУШВАНЕТО НА СТРАНИТЕ.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че при
останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да получат помощ за
постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при
сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
5
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координатора на Програма ”Спогодби” страните могат да
се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Определението е окончателно. Препис от същото да се връчи на страните и ДСП, а на
ответника – и препис от отговора на насрещната искова молба.
Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ответната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6