Р Е Ш Е Н И Е №260134
гр.Пловдив, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състава
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА М.А
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
При секретаря Христина Христова и
прокурора Димитър Махмудиев, като разгледа докладваното от съдия М.а ВНОХД №207/2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на подсъдимия А.А.М., чрез защитника му – адв. Г.К. срещу
Присъда № 260062/06.11.2020г. постановена по НОХД №5860/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ–ти
наказателен състав, с която е признат за виновен, че на 22.07.2019 год. в гр. Раковски, обл.
Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие със С. Б.Й., като
съизвършител, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол,
ненавършило 14-годишна възраст – малолетния М.С.Я., ЕГН ********** ***, като
употребил за това сила и заплашване, поради което и на осн. чл.157 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.2, във вр. с чл.58 ал.1, вр. с
чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на две години.
Със същата присъда подсъдимият А.А.М. е признат за виновен и в това, че на 28.03.2020 год. в гр. Раковски, обл. Пловдив, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, извършил полово сношение с лице от същия пол,
навършило 14-годишна възраст – И.И.М., ЕГН ********** ***, което не разбира
свойството и значението на извършеното, поради което и на основание чл. 157,
ал. 6 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил
на една година и четири месеца лишаване от свобода.
На осн.чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия А.М. е наложено
едно общо най- тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода,
което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в поправителен дом за
непълнолетни.
На осн. чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил
задържан за 24 часа,
на 23.07.2019г. както и
времето, през което по отношение на него е била взета мярка по реда на
НПК за 72 часа и мярка за неотклонение „Задържане под стража”, от 30.03.2020г.
до влизане на присъдата в законна
сила.
С обжалваната
присъда е признат за виновен и подсъдимият С. Б.Й., че на 22.07.2019г. в гр.
Раковски, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие
с А. А. М., като съизвършител, извършил действия на полово удовлетворение с
лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – малолетния М.С.Я., ЕГН **********
***, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на осн. чл.157, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.2, във вр. с чл.58 ал.1, вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване
от свобода в размер на две години
Подсъдимият С.Й. е
признат за виновен и в това, че на 23.01.2020 год. в гр. Раковски, обл.
Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, извършил полово сношение и действия
на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст –
малолетния Д.Б.Й., ЕГН ********** ***, като употребил за това сила, поради
което на основание чл. 157, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 вр. чл.
58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия Й. е определено едно общо
най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, което е
постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в поправителен дом за
непълнолетни.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т.1 и т.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на
ЗМВР на 23.07.2019г. за 24 часа, както и
времето, през което по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, от 29.01.2020г. до влизане на присъда в
законна сила.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия А.А.М., чрез
защитниците му – адв. Г.К. и адв. З.Г., с която се иска изменение на присъдата,
като се намали размера на наложеното му наказание.
Подсъдимият С.Б.Й., чрез защитника си – адв. Р.Н. се е присъединил към
жалбата на подс. А.М. на осн.чл.320 ал.6 от НПК. В същата се навеждат доводи за
неправилност на постановения съдебен акт и явна несправедливост на наложеното
наказание.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановеният
съдебен акт за правилен и законосъобразен. Предлага жалбите на подсъдимите да
бъдат оставени без уважение, а съдебният акт потвърден. Пледира, че наложените
на подсъдимите наказание са съобразени с отчетените смекчаващи и оттегчаващи
вината обстоятелства, високата степен на обществена опасност на деянията,
обстоятелството, че всеки един от подсъдимите е извършил по две престъпления
засягащи ***морал, поради което счита, че и не следва да се приложи
разпоредбата на чл.69 във вр. с чл.66 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
защитникът- адв.К. и подсъдимия М. поддържат
жалбата. Излагат съображения, че наложеното
наказание е явно несправедливо и не е съобразено с младата възраст и тежкото
материално положение на подсъдимия. Иска се да се измени присъдата като се освободи подсъдимия
от изтърпяване на наказанието на осн. чл.66 от
НК.
Родителят на
подсъдимия М. – В.П. се явява в съдебно заседание и моли да му бъде намалено
наказанието. Сочи, че има седем деца, безработна е, поради което и не може да
посещава подсъдимия в Поправителния дом за непълнолетни към Затвора в гр.Враца,
където е приведен за изтърпяване на наказанието си.
В съдебно заседание
подсъдимият С.Й. и служебния му защитник- адв. Н. искат присъдата да бъде
изменена, като се намали наложеното му наказание и се освободи подсъдимия Й. от
изтърпяване на наказанието на осн. чл.66 от НК.
Родителят на
подсъдимия Й.- М.М. се явява в съдебното заседание и също моли присъдата
на сина му да бъде намалена.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на
страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си
по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по
посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено
следното:
Жалбите са
процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок, от процесуално легитимирани лица и са
насочени срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови
присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и
категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Б.Й. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***,
Б., български гражданин, с начално образование, неучащ и неработещ, неженен, неосъждан,
с ЕГН **********.
Подсъдимият А.А.М.
е роден на ***г***, Б., български гражданин, без образование, неграмотен,
неженен, неучащ, неосъждан, ЕГН *********.
Подсъдимите С.Й. и А.М.
живеели в гр.Р.. На 22.07.2019г. около 20:00 часа, те заедно с малолетния свидетел
М.Я. /роден на *** год./ се намирали до бетонената ограда, от източната страна,
на склад за строителни и горивни материали на търговското дружество „Рекин
Инвест“. Същата била разположена в гр.Раковски, обл.Пловдив, кв.„Секирово“, ул.„Шишманско
шосе“, на около 150 метра от последните къщи в квартала. Тримата вървели заедно
покрай оградата. Тогава подс. А.М., с прякор „Б.“ казал на свидетеля Я. да му
направи „***“ /***/. Последният отказал и подсъдимият го ударил с юмрук в
лицето. В този момент подсъдимия С.Й., с прякори „***“ и „***“ извадил нож с
дървена дръжка, с която нанесъл два удара
на свид. М.Я. в дясната част на тялото. В това време и подс.А.М. нанесъл
няколко удара на свидетеля в областта на корема и ребрата, от които той паднал
на земята. Докато свид.Я. бил на земята, подс. С.Й. му нанесъл три – четири
удара с крак в областта на главата. Подсъдимите казали на свидетеля, че искат
от него да им направи „***“ и „***“ /***/, а след това ще го „***“ /***/.
Същите съблекли дрехите му и ги изхвърлили през оградата. Последният уплашен от
нанесените му удари, както и това че подс. С.Й. държал ножа, с който бил
заплашен, че ще бъде наръган, се съгласил да изпълни исканото от него. Свид. Я.
застанал на колене на земята и пипал с ръка ***на двамата подсъдими Й. и М., когато
***им еректирали свид. Я. започнал да прави „***“ първо на подс.М., а след това
и на подс.Й.. В един момент подс. М. бутнал на земята свид. М.Я., минал зад
него и осъществил полово сношение, като си вкарал ******в ***на свидетеля. Това
причинило болка на последния и той извикал, но подс.М. го хванал за врата и му
затворил устата. Свид.М.Я. продължил да казва, че изпитва болка и заради това
подс. А.М. поискал отново да му бъде „направена ***“. Свидетелят го сторил,
като това продължило докато последният „***“ /получил ***/. След това свид. М.Я.
„направил ***“ и на подс. Й. като той също „***“, но количеството семенна
течност било малко. Удовлетворени подсъдимите си тръгнали. Свидетелят Я. също
си тръгнал, като до домът си бил транспортиран с автомобил от неустановено в
хода на разследването лице. Като се прибрал свид. М.Я. съобщил какво се е
случило на баба си - свид. И.Я., която сигнализирала органите на МВР по повод,
на което било образувано досъдебно производство.
Свид. Д.Й. е роден
на ***г. и към 23.01.2020г. същият бил малолетен т.е. ненавършил 14 годишна
възраст. Свидетелят живее в къща в гр.Р., със семейството си: баща му – свид. М.М.,
сестра му – свид. П.Й., както и жената, с която баща му живее на семейни начала
– свид. В.М..
На 23.01.2020 год.,
привечер, свид. Д.Й. бил на улицата пред дома си, когато при него дошъл брат му
– подс. С.Й.. Последният предложил на свидетеля да отидат до намиращото се
наблизо училище, но той отказал. За да мотивира свидетеля, подсъдимият С.Й. му
ударил шамар по бузата и взел да го дърпа за ръката. По този начин двамата
отишли до храсти, които се намирали наблизо. Там подс. С.Й. ударил два шамара
по врата на брат си – Д.Й., след което му свалил панталоните и бельото. После навел
главата на свидетеля към земята и започнал да си отърква ******в задните му
части. В един момент подс. С.Й. проникнал в ***на свид. Д.Й. и осъществил
полово сношение. То било кратко, защото свидетелят се разплакал и казал, че го
боли. Тогава подсъдимият казал на свид. Д.Й. да му хване с ръка ******и да му
направи „***“. Това свид. Д.Й. направил, като в резултат на стореното подс. С.Й.
„***“. След случилото се подсъдимият напуснал мястото, а свидетелят се прибрал
в дома си. На следващия ден свид. Д.Й. споделил за станалото със свид. Ч.И.и
баща си – свид. М.М., който сигнализирал органите на МВР. По случая било образувано досъдебно производство.
С решение № 1399 от
16.11.2018г. по граж. дело № 1841/2018г. на Окръжен съд гр. Пловдив, свид. И.М.бил
поставен под пълно запрещение. С решение № 34/12.03.2019г. на Община Раковски
за негов настойник бил назначена майка му – свид. З.М.. На 28.03.2020г., около
19:00ч. свид. И.М.и подс. А.М. се разхождали в ромската махала в кв. „Секирово“
в гр. Раковски. Стигнали до стара кирпичена постройка, находяща се в южната й част,
където влезли. Там двамата си говорили, като по време на разговора подс. М.
предложил на свид. И.М.да го „***“, за което щял да му даде три туби
безалкохолно. Пострадалият се съгласил, свалил си дрехите и застанал с гръб към
обвиняемия, с лице към една от стените в постройката. Подс. М. осъществил полов
контакт, като вкарал ***си ***в ***на свид. И.М.. Половият контакт бил кратък,
тъй като подсъдимият нямал ерекция. След описаното двамата се прибрали в
домовете си. На следващия ден свид. И.М.споделил с майка си – свид. З.М. за
случилото се. Тя уведомила органите на
МВР, като по случая било образувано досъдебно производство.
Първостепенният съд
е кредитирал с доверие заключенията на назначените и изготвени в хода на
досъдебното производство комплексни съдебно
психиатрични и психологични експертизи на подсъдимите, от които се установява,
че са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си. Ценени са с доверие и
заключенията на изготвените СМЕ.
Назначена и
изготвена в хода на досъдебното производство е и комплексна психолого
психиатрична експертиза на свид.М., кредитирана с доверие от съда, според чието
заключение същия страда от умерена умствена изостаналост, значително нарушение
на поведението, изискващо грижи и лечение. Посочено е и че има интелектуално –
мнестичен дефицит, паметови нарушения и нарушения в емоционално волевата сфера.
Описаната по-горе
фактическа обстановка съдът е приел за безспорно установена, след внимателен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Правилно е преценено,
че самопризнанията на подсъдимите кореспондират с доказателствата, събрани в
хода на досъдебната фаза на процеса- писмени, гласни и веществени. В тази
насока са показанията на свидетелите: М.Я., С.Я., И.Я., Л.Г., М.М., Д.Й., А.М.,
Ч.И., П.Й., В.П., З.П., И.М., А. М., И.Г.и Н.Д.. Показанията
на разпитаните по делото свидетели са дадени добросъвестно, кореспондират едно
с друго, а така също съответстват на останалите доказателства по делото. Те
съответстват и на заключенията на вещите лица, които са изготвени
професионално, задълбочено, с необходимите познания и опит в съответната
област.
С оглед на
изложеното, Пловдивският окръжен съд намира, че законосъобразно е преценено, че
самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Изпълнена е процедурата, регламентирана в чл. 372
ал.1 и ал.4 НПК, като съдът с определение е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При
правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и
съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. С.Б.Й. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 157, ал.3, вр. с ал.1, вр. с
чл.20 ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.2 от НК, като на 22.07.2019 год. в
гр. Раковски, обл. Пловдив, като непълнолетен, но след
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, в съучастие с А.А.М., ЕГН: **********, като
съизвършител, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол,
ненавършило 14-годишна възраст – малолетния М.С.Я., ЕГН: ********** ***, като
употребил за това сила и заплашване.
Правилно първостепенния съд е приел, че подс.С.Й.
е наказателното отговорно лице, тъй като е извършил престъплението след като е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Законосъобразно е прието, че пострадалото
лице към датата на деянието е малолетно, ненавършило 14- годишна възраст. Обосновани
са и изводите, че подс. С.Й. е извършил деянието съвместно с подс. А.М., като
съизвършител, като обстойно са анализирани използваната от него сила и заплаха,
чрез нанасяне на удари и използване на
нож спрямо пострадалото лице. Аргументирани са и изводите за осъществено полово сношение и извършените
действия на полово удовлетворение от страна на подс.С.Й..
Правилно е посочено и че
деянието е извършено с пряк умисъл, като форма на вина.
Законосъобразно
предвид изложената фактическа обстановка първостепенния съд е приел, че подс. С.Б.Й.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.157 ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.2 от НК, като
на 23.01.2020 год. в гр. Раковски, обл. Пловдив, като непълнолетен, но след
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и след като е
могъл да ръководи постъпките си, извършил полово сношение и действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – малолетния
Д.Б.Й., ЕГН: ********** ***, като употребил за това сила.
Правилно
първостепенния съд е приел, че подс.С.Й. е наказателното отговорно лице, тъй
като е извършил престъплението след като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Законосъобразно е
прието и че пострадалото лице към датата на деянието е малолетно, както и че
спрямо него за осъществяване на деянието е използвана сила, чрез нанасяне на
удари, чрез която е сломена съпротивата на пострадалия и са извършени действия
на полово удовлетворение.
Правилно е посочено и че деянието е извършено с пряк
умисъл, като форма на вина.
При правилно
установената фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на
нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс.А.А.М. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 157, ал.3 вр. ал.1
вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.2 от НК, като на 22.07.2019г. в
гр. Раковски, обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и след като е могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие със С.Б.Й., ЕГН **********, като съизвършител,
извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия
пол, ненавършило 14-годишна възраст – малолетния М.С.Я., ЕГН: ********** ***,
като употребил за това сила и заплашване.
Правилно
първостепенния съд е приел, че подс. А.М. е наказателното отговорно лице, тъй
като е извършил престъплението след като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Законосъобразно е
прието, че пострадалото лице към датата на деянието е малолетно, както и че
спрямо него за осъществяване на деянието е използвана сила и заплаха, чрез
нанасяне на удари и използване на нож. Аргументирани
са изводите за осъществено полово
сношение и извършените действия на полово удовлетворение от страна на подс.А.М.,
както и че е извършил деянието в съучастие, като съизвършител с подс. С.Й..
Правилно е посочено и че деянието е извършено с пряк
умисъл, като форма на вина.
При правилно
установената фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на
нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс.А.М. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 157 ал.6 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, като на 28.03.2020
год. в гр. Раковски, обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и след като е могъл да ръководи
постъпките си, извършил полово сношение с лице от същия пол, навършило
14-годишна възраст – И.И.М., ЕГН ********** ***, което не разбира
свойството и значението на извършеното.
Правилно
първостепенния съд е приел, че подс. А.М. е наказателното отговорно лице, тъй
като е извършил престъплението след като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Законосъобразно е
прието, че свид. И.И.М. е пострадало
лице от престъплението, което към датата
на деянието не е могло да разбира
свойството и значението на извършеното. Същият е страдал от умствена
изостаналост, значително нарушение на поведението, поради което и е бил поставен под пълно запрещение с Решение
на ОС-Пловдив. Аргументирани са изводите, че действията извършени от подс. М. представляват
такива на полово сношение.
Правилно е посочено и, че деянието е извършено с пряк
умисъл, като форма на вина.
Настоящият съдебен
състав счита, че първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанията
на подсъдимите.
По отношение на
престъплението осъществено от тях на 22.07.2019г. в съучастие като
съизвършители, обосновано като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е
отчел чистото им съдебно минало и младата възраст, а като оттегчаващи: ниската
възраст на пострадалото лице - свид.Я., засягането на половата неприкосновеност
на пострадалия, който е в незряла възраст, изграждащ се като личност, както и
участието на две лица в извършване на престъпното деяние. Неправилно обаче като
смекчаващо вината обстоятелство е посочен занижения родителски контрол в
семействата им, което според РС-Пловдив е довело до липсата на изградени
ценности и установяване на правила. Същият не се явява единственият фактор при развитието на
личността, който изгражда ценности у подрастващия и налага правила за поведение
в обществото, които той следва да спазва и съблюдава.
Предвид на
изложените по- горе съображения, Пловдивският окръжен съд счита, че са напълно
правилни и справедливи санкциите, които са наложени на подс.М. и подс. Й., а
именно „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години. Предвид на
обстоятелството, че производството е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК
законосъобразно е приложена и нормата на чл.58а от НК и наказанията на
подсъдимите са редуцирани с 1/3-та, на 2 / две/ години „лишаване от свобода“.
Правилно при
индивидуализация на наказанието по отношение на престъплението по чл.157 ал.3,
вр. с ал.1 от НК, извършено от подс.С.Й. на 23.01.2020г., първостепенния съд е
отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и
възрастта, а като отегчаващи: ниската възраст на пострадалото лице, както и
обстоятелството, че то е негов брат. Неправилно обаче първостепенният съд и тук
е приел като смекчаващи вината обстоятелства заниженият родителски контрол над
подсъдимия, по изложените по- горе доводи.
Предвид на
изложените съображения, Пловдивският окръжен съд счита, че е правилно и
справедливо наказанието, което е наложено на подс. Й., а именно „лишаване от
свобода“ в размер на три години. Предвид на обстоятелството, че производството е
протекло по реда на чл. 371 т.2 от НПК законосъобразно е приложена и нормата на
чл. 58а от НК и наказанието на подсъдимия
е редуцирано с 1/3-та, на 2 години „лишаване от
свобода“. Наложеното наказание е съобразено с високата степен на обществена опасност на
деянието и на изложените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, поради
което не се явява явно несправедливо по
смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Налагане на по- леко наказание би било
неоправдана привилегия на подсъдимия.
Законосъобразно е
приложена разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК, като на подс.Й. е наложено едно общо най- тежко наказание за двете престъпления
в размер на 2/две/ години лишаване
от свобода.
Правилно първостепенния съд е преценил, че определеното
общо най- тежко наказание лишаване от свобода
следва да бъде изтърпяно в поправителен дом,
съобразно чл.59 ал.2 от ЗИНЗС при първоначален общ режим на осн чл.191 ал.2 от ЗИНЗС.
Според настоящият съдебен състав не следва да
се приложи разпоредбата на чл.69 ал.1, във вр. с чл.66 от НК, макар и да са налице законовите
предпоставки за това, тъй като престъпленията извършени от подс. Й. са с висока
степен на обществена опасност, извършени са от лице, което е в близки отношения
с пострадалите лица- едното е негов брат, а другото живее в съседство, както и
че се касае за две отделни престъпления против половата неприкосновеност на
личност, която е в незряла възраст с лабилна психика и неизграден мироглед.
Тези обстоятелства правилно са обосновали извод у съда, че деецът е с висока
степен на обществена опасност и за да се постигнат целите на чл.60 от НК следва
същия да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода, като бъде
изолиран от обществото и настанен в поправителен дом за непълнолетните с цел въздържане от
престъпни посегателства засягащи половата неприкосновеност на гражданите и превъзпитанието му- подготовката му за
живот на свобода, в който да спазва установените правила и норми на поведение. Ето защо и искането на подсъдимия
Й. и защитника му адв. Р.Н. за прилагане
разпоредбата на чл.69 във вр. с чл.66 от НК се явява неоснователно.
Правилно на осн.чл.59 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК първостепенният съд
е приспаднал времето,
през което подс. С.Б.Й. е бил задържан по ЗМВР и по НПК, считано на
23.07.2019г. и от 29.01.2020г. до влизане в сила на присъдата, като един ден
задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.
По отношение на
престъплението по чл. 157 ал.6, вр. с ал.1 от НК, извършено от подс.А.М. на
28.03.2020г.
Правилно при
индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и възрастта. Неправилно
обаче първостепенният съд е приел като смекчаващи вината обстоятелства
заниженият родителски контрол над подсъдимия, по- изложените по горе
съображения, а като оттегчаващи вината обстоятелства е отчел, че деянието
засяга половата неприкосновеност на лице, което не разбира свойството и
значението на деянието си. Това е елемент от състава на престъплението, за
което подсъдимият е признат за виновен, поради което и не следва да се взема
под внимание при индвидуализацията на наказанието. Неправилно не са отчетени
като отегчаващи вината обстоятелства: проявената упоритост от подсъдимия за
извършване на престъплението и механизма на извършване на деянието.
Определеното
наказание в размер на две години лишаване от свобода при така изложените
смекчаващи и оттегчаващи вината обстоятелства се явява правилно и справедливо определено.
Предвид на обстоятелството, че производството е протекло по реда на чл. 371 т.2
от НПК законосъобразно е приложена и нормата на чл. 58а от НК и наказанието на
подсъдимия е редуцирано с 1/3 и е наложено наказание в размер на една година и четири
месеца лишаване от свобода.
Правилно на осн. чл.23 ал.1 от НК на подс.А.М. е
определено едно общо най- тежко наказание за двете престъпления в размер на
2/две/ години лишаване от свобода.
Правилно и тук първостепенния съд е преценил, че не следва да се приложи разпоредбата на чл.69 ал.1, във вр. с чл.66 от НК, макар и да са налице законовите предпоставки за това, тъй като престъпленията са с висока степен на обществена опасност, извършени са от лице, което е в близки отношения с пострадалите лица - с едното е живее в съседство, а другото е лице, което не разбира свойството и значението на извършеното, както и че се касае за две отделни престъпления против половата неприкосновеност на различни лица. Тези обстоятелства правилно са обосновали извод у съда, че деецът е с висока степен на обществена опасност и за да се постигнат целите на чл.60 от НК следва същия да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода, като бъде изолиран от обществото и настанен в поправителен дом за непълнолетните с цел въздържане от престъпни посегателства засягащи половата неприкосновеност на гражданите и превъзпитанието му- подготовката му за живот на свобода, в който да спазва установените правила и норми на поведение. Ето защо и искането на подсъдимия М. и защитника му адв. К. за прилагане разпоредбата на чл.69 във вр. с чл.66 от НК се явява неоснователно.
Правилно на осн. чл.59
ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК първостепенният съд е приспаднал времето, през
което подс. А.А.М. е бил задържан по ЗМВР и по НПК, считано на 23.07.2019г. и
от 30.03.2020г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане е
зачетен за един ден лишаване от свобода.
Основният довод,
който се развива пред настоящата инстанция е свързан с искането на подсъдимите
за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свбода. Според
въззивния съдебен състав така наложените наказания на подсъдимите са съобразени
с високата степен на обществена опасност на деянията и на изложените смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, поради което не се явяват явно несправедливи
по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Налагане на по- леки наказаниа би било
неоправдана привилегия на подсъдимите. Младата им възраст е взета предвид от
РС-Пловдив при определяне на наказанията им, поради което и искането на
защитата да се приеме отново като смекчаващо вината обстоятелство е
неоснователно.
Настоящият въззивен
съдебен състав не възприема като основателно възражението на адв. Н., че следва
да се намали размера на наказанието на подс.Й. предвид заключението на
комплексната психолого психиатрична експертиза, че той няма достатъчно воля да
отграничи своите престъпни действия, доколкото особеностите на психиката
обусловени от възрастта на подсъдимия, податливостта на непълнолетните лица на
въздействие, неоформения им мироглед и критериите за избор на поведение са
взети под внимание от законодателя, в нормата на чл.63 от НК.
Предвид изложеното съдът счита, че така
наложените на подсъдимите наказания биха постигнали целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК, поради което и жалбите на подсъдимите, с които се иска
намаляване размера на наложените им наказания се явяват неоснователни.
Решението на РС
Пловдив за веществените доказателства е съобразено със закона и не подлежи на
корекция от въззивния съд, като правилно и законосъобразно. Предвид липсата на
произнасяне от РС-Пловдив по отношение на направените разноски в хода на
досъдебното производство, ще следва същия да се произнесе по реда на чл.306 ал.1
т.4 от НПК.
С оглед на изложеното
Пловдивският окръжен съд намира атакуваната присъда за обоснована и съответна
на събраните по делото доказателства, а наказанията справедливи и съответни на извършените
деяния. Не са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбите
срещу нея като неоснователни следва да се оставят без уважение.
Водим от горното и
на осн. чл. 334 т.6 и чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260062/06.11.2020г. постановена по
НОХД № 5860/2020г. по описа на РС-Пловдив, ХVІІ-ти н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се
уведомят страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.