РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Бургас , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20212000500299 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба, подадена от Й. Д. ДР.
чрез пълномощника – адв. Ат. Г., с която е обжалвано решение № 18 от
24.02.2021 г. постановено по гр. д. № 861/2020 г. по описа на Бургаски
окръжен съд (БОС) в частта, с която са отхвърлени предявените от нея в
условията субективно евентуално съединяване против първия предпочетен
ответник „Д.“ АД, искове за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди като пострадала в ПТП на 20.07.2019 г. като
пътник в лек автомобил марка С., с рег. № *** над размера от 10 250 лв.,
ведно със законната лихва върху отхвърлената част, считано от 17.09.2019 г.
до окончателното изплащане на сумите, както и за заплащане на обезщетение
имуществени вреди над размера от 1 859 лв., ведно със законната лихва,
считано от 12.03.2020 г., до окончателното изплащане. В полза на
въззивницата са присъдени разноски в размер на 756.50 лв., като
въззивницата е осъдена да заплати на „Д.“ АД разноски – 1170.08 лв.
При уважаване на главните искове спрямо Д. „О.“ АД частично,
предявените в условията на евентуалност искове против „Д.“ АД не са
разгледани.
1
Решението по предявените искове в отхвърлителната му част се обжалва
като неправилно.
В жалбата се твърди, че при правилен и обоснован извод относно
наличието на предпоставките по чл. 432, ал. 1 КЗ по прекия иск на
пострадалата спрямо застрахователя, съдът е определи размера на
обезщетението в нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливост.
Твърди се, че при правилно преценена тежест и продължителност на
претърпените страдания в следствие причинените травми на горен ляв
крайник и шията на пострадалата, съдът е определил в мотивите на
решението несъответстващо им по размер обезщетение от 7 000 лв. за
травмата в областта на шията и 5 000 лв.
Оспорва се възприетия от съда подход за отделно преценяване на
страданията като отделните травми, които в своето единство, засягайки
едновременно горния крайник и шийните прешлени – т. н. нервните
коренчета в областта на гръбначния стълб, съставляват общо, комплексно и
неделимо увреждане. Изложени са доводи и аргументи в подкрепа на
холистично преценяване на усещанията, болките и страданията, при което
определянето на обезщетението като математически сбор с оглед на
различните травми е се коментира като неправилно. Изтъкната е
продължителността на лечението – около 4 месеца, необходимостта от
оперативна интервенция под обща анестезия, болките и страданията свързани
с възстановителния период.
Поддържа се, че е допуснато нарушение по смисъла на ППВС № 4/1968 г.,
като не са посочени обективните факти, обосноваващи изводите на съда при
определяне размера на обезщетението и е следвало да бъдат съобразени
всички установени обстоятелства – посочени по-горе, които са свързани с
вида и тежестта на травмата.
Оспорват се и изводите на съда за съпричиняване от страна на
пострадалата, поради неизпълнение на лекарските указания за носене на
шийна яка и провеждане на контролни прегледи. Наличието на принос се
оспорва поради липса на посочена в заключението по назначената съдебно-
медицинска експертиза причинно-следствена връзка с настъпилите вреди.
Иска се отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и
2
уважаване на предявените от въззивницата искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, а като
последица – и акцесорните претенции: за присъждане на законната лихва от
17.09.2019 г. до окончателното изплащане и всички сторени от нея разноски,
като се отхвърлят претенциите за разноски на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Д.“ е подаден отговор, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Развити са доводи, че определеното в мотивите на обжалваното решение
обезщетение от 12 000 лв. се явява адекватен паричен еквивалент на
претърпените от нея неимуществени вред, съответстващ на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Поддържа се, че не е доказана причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и установената спондилолистеза на прешлени – С5 и С6,
които според застрахователя се дължат на страдание от предхождаща
произшествието увреда на лумбо- сакралния отдел на гръбначния стълб, като
резултат от възрастови и дегенеративни изменения и съпътстващи
заболявания в съответния гръбначен сегмент.
Поддържа се твърдение за увреждащо бездействие от страна на
пострадалата във връзка с назначеното лечение и необходимост от контролни
прегледи. Твърди се, че то има характер на съпричиняващо поведение от
нейна страна за настъпване на вредоносния резултат, като поради желанието
единствено за консервативно лечение, сама застрашила своето здраве.
Настоява се, че съдът е извърши правилна преценка поотделно и в
съвкупност на събраните доказателства и е съобразил всички релевантни
факти и обстоятелства при определяне размера на обезщетението.
Препис от жалбата е бил връчен и на „Д. АД, от което дружество – като
ответник по евентуално предявените искове, не е изразено становище по
жалбата.
Бургаски апелативен съд, със свое определение от 15 юли 2021 г. прие, че
въззивната жалба е допустима, като по основателността й, на първо място и в
съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК извърши служебно проверка
за валидност на решението и за допустимост – в обжалваната част, като не
намира основание да постановяване на решение по чл. 27-, ал. 1 или ал. 3
ГПК.
3
По правилността на решението, във връзка с поставените с въззивната
жалба и отговора по нея въпроси, Бургаски апелативен съд, установи
следното:
Производството е образувано по молба на въззивницата Й. Д. ДР. против
„Д.“АД, и при условие на евентуалност против „Д.“АД, с която са предявени
обективно съединени претенции за заплащане на обезщетения за
неимуществена вреди в размер на 30 000лв. – частично от общо 80 000 лв. и
имуществени вреди в размер на 1 859 лв., причинени при ПТП на 20.07.2019
год. , в качеството й на пътник в лек автомобил „С.“ с ДК№ *** собственост
на ищцата и управляван съпруга й А.Д.С., като се претендира и законната
лихва върху размера на обезщетенията, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Във връзка с настъпилите неимуществени и имуществени вреди в
следствие ПТП, възникнало на 20.07.2019 г. в исковата молба е посочено, че
на ищцата са били причинени телесни увреждания, изразяващи се в закрито
счупване на горния край на лявата лакътна кост, счупване на ребра вляво,
амиелична спондилолистеза на Ц5-Ц6. Непосредствено след произшествието
е била хоспитализирана в УБМАЛ - Бургас АД до 25.07.2019 г., с оплаквания
от силни болки в корема, гърдите, шията, лявата ръка. Била поставена
гипсова имобилизация на счупената лява ръка и било проведено
консервативно лечение. Въззивницата - ищец изпитвала силни болки при
дишане и движение в гръдния кош заради счупените ребра, а поради
обездвижване на ръката й за период от около 40 дни битовото й обслужване
било силно затруднено от силните болки и невъзможността да използва
пълноценно ръката си, което наложило ползването на чужда помощ от
близки. Болките в шията и гърба й прогресирали, поради което ищцата била
хоспитализирана в периода от 04.11.2019г. до 12.11.2019г. в УМБАЛ „С. АД
– С. където е поставена диагноза „амиелична спондилолистеза на Ц5-Ц6“, за
лечение на което ищцата е претърпяла оперативна интервенция под обща
анесетезия. Изложени са твърдения за търпене и към настоящия момент на
болки при извиване и извъртане на лявата ръка под по-голям, както и за
изтръпване на пръстите на моменти; продължавала да изпитва болки в шията
и гърба и лесно се уморявала в изправен стоеж.
За проведеното оперативно лечение въззивницата сторила разходи в
4
размер на 1 859 лв., за заплащане на цената на шийна плака с кейдж плаки и
винтове, съгласно издадени фактури.
Ответникът „Д.- О.“ЕАД е оспорил твърденията във връзка с претърпените
болки и страдания и техния интензитет и продължителност, с възражение за
липса на причинно-следствената връзка между посочените телесни
увреждания и процесното ПТП, като претенцията за неимуществени вреди е
оспорена и като неоснователно завишена. Претенцията за лихви е оспорена с
оглед акцесорния й характер спрямо главните искове.
Във връзка с така повдигнатия и поддържан пред настоящата инстанция
спор, Бургаски апелативен съд намира, че на основание чл. 297 и чл. 298 ГПК
следва да зачете влязлото в сила, поради необжалването му решение по гр. д.
№ 861/2020 г. по описа на БОС в частта, с която предявените от Й. Д. ДР.
против „Д.“ АД искове са уважени. Съобразно силата на пресъдено нещо по
смисъла на чл. 298 ГПК относно правопораждащите факти по предявените
материални права, пред настоящата инстанция не е спорно и е установено, че
отговорността на „Д.“ АД следва да бъде ангарижарана с оглед сключения на
08.11.2018г. договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, с полица № BG*** валидна от 19.12.2018г. до
18.12.2019г. за лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ZX " с peг. № *** за
заплащане на обезщетение на Й. Д. ДР. като пострадала в ПТП, настъпило на
20.07.2019 г., по вина на съпруга й А.Д.С. като водач на застрахованото МПС,
поради допуснати от него нарушение на правилата за движение - чл.25, ал.2 и
чл.35, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите при извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, както и да
преценява при намаляване на скоростта, дали няма да представлява опасност
за другите превозни средства, движещи се по пътя.
В така възникналото ПТП на 20.07.2019 г., след анализ на събраните по
делото доказателства – приложена по делото медицинска документация,
преценена в заключението и обясненията на вещото лице - д-р П., се
установява, че на Й. Д. ДР. като пътник на предна дясна седалка в лекия
автомобил, в следствие настъпилия челен сблъсък в дясно, е получила
счупване на лява лъчева кост в дисталната част и травма на нервните
коренчета шийната област на гръбначния стълб. Първоначално е била приета
5
за лечение в У. за период от пет дни – от 21.07.2019 г. до 25.07.2019 г. и е
лекувана консервативно за установената травма на нервни коренчета в
шийната област на гръбначния мозък и закрито счупване на долния край, на
лява лакътна кост. Пострадала продължила да търпи болки в шийната област
и едва след прием на 4 ноември 2019 година в МБАЛ „СС.“ – гр. София е
установено приплъзване – „амиелична листеза“ на прешлените - пет и шест,
намиращи се в шийната област на гръбначния стълб. Увреждането в шийната
област на гръбначния стълб е било причинено в следствие на рязкото
прегъване и разгъване на шията на пострадалата, при фиксирано към
седалката тяло от поставен предпазен колан. В У. за установената травма на
нервните коренчета в шийната област, е била назначена само шийна яка за
обездвижване, която пострадалата е отказала да носи и е проведено
консервативно лечение и имобилизация на лявата и ръка. Изрично в
обясненията си в съдебно заседание вещото лице д-р П. е изтъкнал, че се
касае за преплъзване между пети и шести шиен прешлен, което е било
възможно, но не е установено от извършващия изследванията при
първоначалния прем в У.. Приплъзването е установено едва четири месеца
по-късно в болница „СС.“ - град С. където е приложено оперативно лечение, в
следствие на което болките в шийната област отзвучали за 10 до 15 дни след
стабилизация на гръбначния стълб.
Липсва в заключението на вещото лице данни и изводи, от които да се
приеме, че по повод травмата в областта на шийните прешлени на гръбначния
стълб е причинено усложнение и/или възстановяването е забавено поради
непоставяне на шийна яка. Дори да било възможно намаляване интензитета
на болките в следствие предложеното лечение по този начин, няма данни
въззивницата да е била информирана надлежно за приплъзването на
прешлени и необходимостта поради това от предна стабилизация на
гръбначния стълб чрез оперативно лечение. Приплъзването на прешлените е
установено и назначено след проведения преглед през месец ноември 2019 г.
в болница „С.“ - град София.
Относно лечението на фактурата на лява лъчева кост в дисталната част на
лявата ръка вещото лице е установило че е проведено адекватно и
възстановяване на лъчевата кост е настъпило в обичайния срок от месец и
половина. Към момента на прегледа извършен на 11 януари 2021 година
вещото лице е установило че няма невъзстановени травми.
6
Освен травмите, причинени в пътнотранспортно произшествие, като
придружаващи хронични заболявания на пострадалата според епикризата
,издадена от болница „С.“ – в гр. София е посочена хронична венозна
недостатъчност и състояние след стрийминг на ляв крак през 68-ма година.
От показанията на св. Ал. Кошева – внучка на въззивницата, се
установява, че последната в периода до възстановяване, докато е носила
гипсова имобилизация и до премахването й, не е могла да се обслужва сама.
Търпяла болки, което наложило прием на болкоуспокояващи. Не е било
възможно да се изкъпе сама и са били затруднени движенията на снагата й.
Невъзможността да се обслужва сама й причинило негативно афективно
преживяване.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката относно
невъзможността на въззивниата да движи палците си, като от заключението
на вещото лице се налага извод, че е настъпило възстановяване от
причинените травми. Липсват доказателства и относно сочената от
свидетелката причинно-следствена връзка между причинените увреждания и
прекратяване на упражнявана от въззивницата търговска дейност – подобна
вреда не е и заявена в исковата молба.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага изводът,
че въззивната жалба е частично основателна, като предявените искове по чл.
432, ал. 1 вр. чл. 380 КЗ и чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 КЗ са доказани и
основателни до размера от 20 000 лв.
При липсата на спор и установяването със СПН на правопораждащите
факти, предвид влязлото в сила като необжалвано решение по гр. д. №
861/2020 г. по описа на БОС за частично уважаване на предявените от Й. Д.
ДР. искове за ангажиране отговорността на застрахователя – „Д.“ АД за
причинените неимуществени вреди до размера от 10 250 лв. и до размера от 1
859 лв., спорът между страните пред настоящата инстанция е съсредоточен
около въпросите за правилния подход при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняващо
поведение от страна на пострадалата – поради отказ за поставяне на шийна
яка, съобразно препоръките в издадената й епикриза за проведеното лечение в
„У.“ АД в периода 21.07.2019 – 25.06.2019 г., с което да е допринесла за
настъпването на претърпените болки в шийната част на гръбначния стълб и
7
страдания с оглед затруднените и ограничени движения в тази област.
Съгласно указанията в т. ІІ от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС, обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се
определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, като понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е обусловено от
множество конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва
да се съобразят при определяне на размера на обезщетението. В случаите на
причинени телесни увреждания от значение за размера на обезщетението са
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, характера и тежестта на
получените телесни увреждания, продължителността и интензитета на
понесените болки и страдания, както и цялостното негативно отражение на
увреждането върху живота и здравето на пострадалия. Удовлетворяването
критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД предполага, че обезщетението
осигурява на пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в
резултат на деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки,
страдания, неудобства, неприятни изживявания и т. н.
Във връзка с гореизложеното БАС в настоящия му състав намира за
основателно възражението, че размерът на обезщетението не може да
представлява математически сбор от размера на обезщетенията за отделните
травми. Болки и страдания за всяка от травмите в случая – фрактура на лява
ръка и обездвижването й за месец и половина чрез гипсова имобилизация и в
следствие травмата на коренчетата на шийните прешлени – Ц5 и Ц6, са
причинили цялостно негативно отражение върху живота и здравето на
пострадалата, като са я лишавали от възможност да се обслужва сама.
Разгледани и търпени по отделно установените травми, не биха ограничили
движенията на пострадалата. Необходимостта от чужда помощ в битовото и
ежедневно обслужване на въззивницата, обаче, е било причинено тъкмо
поради съчетаването на травмите и едновременното въздействие на
усещането за болка от тях.
Фрактурата на лявата ръка е била закрита, не е било необходимо
оперативно лечение и възстановяване съгласно заключението на вещото лице
е настъпило в рамките на обичайния период от около месец и половина, като
година и половина по-късно – към момента на извършване на прегледа на
въззивницата Й. Д. ДР. е настъпило пълно възстановяване. Възстановяването
8
към този момент е било пълно и е настъпило за период от около две седмици
след извършеното оперативно – предно стабилизиране на шийните сегменти
на гръбначния стълб под обща анестезия през м. ноември 2019 г.
Във връзка с увреждането на гръбначния стълб в шийната област
възстановяването на въззивницата е продължило над 4 месеца, като изрично
от неоспореното заключение на експерта – д-р П., е констатирано липса на
диагностициране на приплъзването на прешлените, като е било възможно
установяването му при извършената рентгенография още при приемането на
пострадалата за лечение в „У.“ АД непосредствено след инцидента.
Надлежното диагностициране и провеждането на адекватно – оперативно
лечение в по-късен момент в УМБАЛ „С.“ – гр. С. където е постъпила за
лечение ан 4-ти ноември 2019 г. - над три месеца след изписването на
въззивницата от „У.“ АД обективно и реално е удължило периодът на
страдание и възстановяване. Така установената тежест на страданията, е
наложило да бъде подпомагана в ежедневното си обслужване от своите
близки, като следва да се съобразят и негативните емоции свързани с това.
При така установената продължителност на понесените болки и страдания,
търпени едновременно от въззивницата в следствие едновременното
причиняване на травмите на лявата ръка и гръбначния стълб в шийната
област в ПТП на 20.07.2021 г. БАС намира, че е справедливо и съответстващо
на понесените болки и страдания обезщетение в размер на 20 000 лв.
Обезщетение над този размер би довело до несъответно обогатяване, предвид
липсата на твърдения и доказателства за значително засягане социалната
сфера и правото на труд на въззивницата.
Възражението за липса на причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и установената спондилолистеза на прешлени – С5 и С6 е
неоснователно, като от неоспореното заключение на вещото лице, такава
несъмнено е налице. Няма данни за предхождаща произшествието увреда на
лумбо- сакралния отдел на гръбначния стълб, като резултат от възрастови и
дегенеративни изменения, като в епикризата от „УМБАЛ С.“ – гр. С. с която
това уврежадне е установено, като съпътстващи заболявания са посочени
единствено хронична венозна недостатъчност и състояние след стрийминг на
ляв крак през 68-ма година.
С оглед фактическите обстоятелства, свързани с по-късното
9
диагностициране на въззивница за настъпилото в ПТП на 20.07.2021 г.
приплъзване на прешлени, БАС не намира, че по делото е доказано поведение
на съпричиняване от страна на пострадалата за претърпените от нея болки и
страдания. Приносът на пострадалата следва да бъде надлежно доказан по
категоричен начин и при условията на пълно и главно доказване във връзка с
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като не може да почива на предположения
и следва да се основава на конкретни действия или бездействия на
пострадалата, с които тя обективно да е способствал за вредоносния резултат.
Възражението за принос от страна на въззиваемото дружество – ответник
по предявените искове е съсредоточено върху факта на отказа на
въззивницата да носи шийна яка, отразен в издадената от „У.“ АД епикриза и
липсата на данни за последващи прегледи. Доказването на причинно
следствена връзка между това поведение и удължения период на
възстановяване, свързан с претърпяване на характерните болки и страдания,
предполага доказването по несъмнен начин, че пострадалата е била надлежно
диагностицирана и информирана за последиците от неизпълнение на
дадените предписания за лечение. Такова доказване не е проведена, като
напротив – от неоспореното заключение на вещото лице и разясненията му в
дадените по реда на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ГПК обяснения се налага извода, че
при първоначалния прием за лечение в „У.“ АД от проведените изследвания е
било възможно, но не констатирано установеното в издадената от УМБАЛ
„С.“ – гр. София приплъзване на прешлени и начина. Няма данни по делото на
въззивницата надлежно да са били разяснени последиците от провеждането
само на консервативно лечение за установената травма на коренчетата на
шийни прешлени Ц5 и Ц6, поради което отказът за носи шийна яка няма
характер на съпричиняващо поведение за реално претърпените болки и
страдания в удължения период на възстановяване над 4 месеца. Макар
липсата на надлежно диагностициране, предписване на лечение и надлежно
информиране за евентуалните негативни последици от порвеждането само на
консервативно лечение да не може да се вмени във вина на застрахования
водач на МПС, възражението за съпричиняващо поведение от страна на трето
лице, с оглед солидарния характер на отговорността съгласно чл. 53 ЗЗД
между него и деликвента, пренесена функционалната обусловеност на
гаранционната отговорност на застрахователя по прекия иск, е
непротивопоставимо на пострадалата и не може да има за последица
10
намаляване на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 51, ал. 2
ЗЗД.
Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да
бъде уважен до размера от 20 000 лв., като за разликата до този размер над
размера от 10 250 лв., решението на първоинстанционния съд следва да се
отмени и същата разлика да бъде присъдена, заедно със законната лихва по
чл. 429, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 КЗ – от датата на предявяване на претенцията
пред застрахователя на 17.09.2019 г.
Претенцията за имуществени вреди с обжалваното решение е уважена в
пълния й предявен размер от 1 895 лв., заедно с претендираната законна
лихва, считано от подаване на исковата молба на 12-ти март 2020 г.
Съразмерно на уважената с въззивното решение част от претенцията в
полза на въззивницата следва да се присъдят сторените деловодни разноски,
за заплащане на които са представени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18 от 24.02.2021 г. постановено по гр. д. №
861/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд В ЧАСТТА, с която
предявените от Й. Д. ДР., ЕГН **********, представлявана по делото от адв.
Ат. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. С. ул. „Б. № *, ет. * против „Д.“ АД,
ЕИК *** представлявано по делото от адв. М. В. от БАК, съдебен адрес: гр.
Б., бул. „ст. С.“ № * искове за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди като пострадала в ПТП на 20.07.2019 г. като
пътник в лек автомобил марка С., с рег. № *** са отхвърлени над размера от
10 250 лв., до размера от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху
отхвърлената част, считано от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите, както и изцяло в частта относно присъдените разноски, като вместо
това постановява
ОСЪЖДА Д.“ АД, ЕИК *** представлявано по делото от адв. М. В. от
БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „ст. С.“ № 29 да заплати на Й. Д. ДР.,
ЕГН **********, представлявана по делото от адв. Ат. Г. от САК, със
съдебен адрес: гр. С. ул. „Б. № *, ет. * допълнително над присъденото с
11
решение № 18 от 24.02.2021 г. постановено по гр. д. № 861/2020 г. по описа на
Бургаски окръжен съд обезщетение за неимуществени вреди като пострадала
в ПТП на 20.07.2019 г. като пътник в лек автомобил марка С., с рег. № *** от
10 250 лв. разликата до 20 000 лв., ведно със законната лихва върху същата
разлика част, считано от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18 от 24.02.2021 г. постановено по гр.
д. № 861/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд В ОСТАНААЛАТА
ЧАСТ, в която е обжалвано.
ОСЪЖДА Д.“ АД, ЕИК *** представлявано по делото от адв. М. В. от
БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „ст. С.“ № * да заплати на Й. Д. ДР., ЕГН
**********, представлявана по делото от адв. Ат. Г. от САК, със съдебен
адрес: гр. С. ул. „Б. № *, ет. * сторените до момента деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от предявените искове, а именно – сумата 1
557.85 лв. (хиляда петстотин, петдесет и седем лева и 85 ст.)
ОСЪЖДА Й. Д. ДР., ЕГН **********, представлявана по делото от адв.
Ат. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. С. ул. „Б. № *, ет. * да заплати на Д.“
АД, ЕИК *** представлявано по делото от адв. М. В. от БАК, съдебен адрес:
гр. Б., бул. „ст. С.“ № * деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част
в размер на 1 081.28 лв. (хиляда, осемдесет и един лева и 28 ст.)
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на странете пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12