РЕШЕНИЕ
№ 1629
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330201956 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕМ. ИВ. Т. от гр. Р., ул. Р. № **
против Наказателно постановление № 22-0273-000058/10.03.2022 г., издадено
от Началник РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24
месеца, както и са отнети общо 12 точки на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР. С жалбата се оспорва установената в обжалваното
наказателно постановление фактическа обстановка, правят се оплаквания за
допуснати процесуални нарушения при воденето на
административнонаказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
вместо него се явява проц. му представител адв. К. А. от АК-Пловдив, който
поддържа жалбата по направените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпила е молба - становище, според която наказателното постановление
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
1
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 23.02.2022 г. около 16: 00 ч. в община Калояново, на общински път
№ PDV1051 – км 1-ви, посока на движение с. Черноземен към с.Ръжево бил
установен жалбоподателят да управлява л.а. Субару Форестер рег. №
********, негова собственост.
На място служители на РУ Хисар, един от които бил и св. Н. Ив. Д.,
решили да извършат проверка на водача с техническо средство Drager
Drugtest 5000 № ARND -0129. Водачът на МПС отказал да му бъде извършена
проверка с тест.
Превдид отказа на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство на същия бил издаден и талон за медицинско изследване № 0021261
от дата 23.02.2022 г.
Водачът отказал да му бъде връчен и талона за медицинско изследване,
който отказ също бил удостоверен с подписа на един свидетел.
Водачът отказал да му бъде връчен и съставения срещу него акт , като
отказът бил удостоверен с подписа на един свидетел.
Във връзка с резултатите от проверката на жалбоподателя бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение бл. № 150510 от
23.02.2022 г., а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление,
в което описаната в акта фактическа обстановка била възприета по идентичен
начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н. Ив. Д., Г. Ст. Б., копие
на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., талон за медицинско изследване
0021261, копие на Заповед № 812172-11228/16.07.2019 г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят Н. Ив.
Д. потвърди направените в съставения от него акт констатации - спирането на
водача за проверка и последвалият отказ от негова страна с техническо
средство, отказът да му бъде връчен талона за медицинско изследване. В
същата насока са и показанията на св. Г. Ст. Б.. И двамата свидетели сочат,
че нарушението е констатирано по повод полицейска проверка, поради което
на място имало и служители от Криминална полиция.
Предвид показанията на двамата свидетели, които съдът оценя като
еднопосочни, взаимнодопълващи се и логични съдът приема, че описаната в
съставения акт за установяване фактическа обстановка е обективно и
правилно установена.
Правилно е приложен материалният закон и съответната на
нарушението санкционна разпоредба.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
2
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лева. Посочената правна
норма съдържа и санкцията, която следва да бъде наложена на виновния
водач в този случай.
Размерът на глобата и лишаването от право да управлява МПС са
фиксирани от законодателя, в такъв именно размер са наложени на
жалбоподателя, поради което и не подлежат на ревизиране.
Субект на нарушението е лице, имащо качеството на „водач“ по
смисъла на § 6, т. 25 на ДР на ЗДвП.
Отказът да му бъде извършена проверка за наркотични вещества и
техни аналози е осъществен от жалбоподателя както вербално, така и с
конклудентин действия.
Редът за извършване на проверка за установяване употреба на
наркотични вещества е предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
В конкретния казус водачът е отказал да му бъде извършена проверка и
по двата начина за установяване употребата на нарк.вещества – с тест и
химико-токсилогочино лаб.изследване.
Нарушението е формално, на просто извършване, като законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат. Същото е довършено с отказа
водачът да бъде проверяван с тест или черз химико-токсикологично
лаб.изследване.
Правилно на водача са били отнети и 12 контролни точки, което е в
съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. И двата акта са съставени от компетентни лица. В тази връзка са
приложени и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповед № 812172-
11228/16.07.2019 г. В жалбата, а и пред съда се излагат съображения за липса
на компетентност на органите да извършат проверка с тест на водача. Тези
оплаквания са неоснователни. И двамата свидетели , полицейски служители,
посочват, че на място е имало служители вкл. и от Пътна полиция –КАТ с цел
провеждане на проверка, но водачът въобще е отказал да му бъде извършена
такава. Не се споделя и оплакването, че в хода на воденото
административонаказателно производство са били допуснати нарушения на
правата на нарушителя, тъй като не му била дадена възможност да се свърже с
адвокат. И двамата свидетели са категорични, че докато траела проверката,
водачът не е искал да се свърже с адвокат. Доказателства, опровергаващи тези
показания, не се представиха от страна на жалбоподателя в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд. На проверявания водач му е бил
предоставен съставения акт срещу подпис, но същият е отказал да го получи.
Същият е разполагал с възможността при получаване на акта, съставен на
негово име, в графа възражения да изложи оплаквания ако има такива, от
3
което право същият се е отказал. Отделно от това разпоредбата на чл.44, ал.1
от ЗАНН предвижда възможност нарушителят и срещу съставения Акт за
установяване на административно нарушение да подаде възражения, от което
право нарушителят самоволно се е лишил. Всички тези обстоятелства
налагат извод, че поведението на водача, обективирано в отказ да му бъде
извършена проверка, е целяло, а и на практика е постигнало единствено
осуетяване реализирането наказателната отговорност, предвидена за
управление на автомобил след употребата на и на наркотични вещества или
техни аналози.
АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
издаденото наказателно постановление с тези на чл.57 от ЗАНН. Спазени са
сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Процесуални нарушения при
съставяне на двата акта не се констатират от настоящата инстанция.
С оглед изложеното наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0273-
000058/10.03.2022 г., издадено от Началник РУ Хисар при ОД на МВР
Пловдив, с което на ЕМ. ИВ. Т. от гр. Р., ул. Р. № **, ЕГН ********** за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата на основание
чл.174, ал.3 пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 24 месеца, както и са отнети общо 12 точки на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4