Присъда по дело №1431/2025 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 139 |
| Дата: | 13 май 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.) |
| Съдия: | Катя Ганева Савова |
| Дело: | 20253110201431 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 8 април 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъдата по НОХД № 1431/2025 г. по описа на Районен съд Варна
– трети наказателен състав.
Районна прокуратура- Варна, е внесла в Районен съд- Варна
обвинителен акт срещу: С.М.Х. роден на **** г. в гр.Варна, EГH **********
за извършено от него престъпление наказуемо по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194,
ал.1 oт НК.
Предявеното против подсъдимия С.Х. обвинение е затова, че:
на 16.06.2024 г. в гр.Варна, в условията на повторност, отнел чужда
движима вещ — меден улук на стойност 560 лева, от владението на
собственика й — В.В.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
я присвои, като случаят е немаловажен.
По искане на подсъдимият и неговият защитник адв.П.И. от АК - Варна
наказателното производство се проведе по глава ХХVII от НПК – „Съкратено
съдебно следствие в производство пред първата инстанция „.
В съдебно заседание, участващият в производството представител на
ВРП поддържа изцяло предявеното против подс. С.Х. обвинение като счита,
че същото е доказано, както от обективна, така и от субективна страна със
събраните в хода на предварителното и съдебното производство
безпротиворечиви и категорични доказателства, чрез които е потвърдена
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Прокурорът, пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага на подс. С.Х. да бъде
наложено наказание от минималния размер за това престъпление, като бъде
намалено с една трета предвид разпоредбата на чл.58а от НК.
Защитникът на подсъдимият заявява признаване на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитният й и
моли разглеждане на делото да се проведе при условията на глава ХХVII от
НПК – „Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция
„.
Подсъдимият С.М.Х. след запознаване с правата му по чл.371 от НПК в
съдебно заседание заявява, че признава изложението в обстоятелствената част
на обвинителния акт факти, признава се за виновен, не желае събирането на
нови доказателства, предвид и на което производството по делото е протекло в
условията на т.2 на чл.371 от НПК.
В пледоарията си по същество защитника на подс. С.Х., адв. П.И. от АК
- Варна, моли за наказание определено при привест на смекчаващи вината
обстоятелства на минималния предвиден размер за това престъпление, като
1
бъде намалено с една трета предвид разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимият се придържа към казаното от процесуалния му
представител.
От фактическа страна съдът счита за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.М.Х. бил осъждан за престъпления срещу собствеността
на гражданите, извършени от него като непълнолетен. Последното от
осъжданията му предхождащо деянието предмет на настоящото наказателно
производство било по HOXД № 2256/2022 г., по което с влязло в сила на
02.11.2022 г. споразумение бил осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вp. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2, чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на
25.03.2020 г., за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от
три години. B изпитателния срок на това наказание, на 16.06.2024 г. в
гр.Варна, подс. Х. отишъл в 05.20 часа до жилищна сграда в местност
„Салтанат“ № 479, с намерение да извърши кражба на меден улук монтиран
на партерен етаж на сградата. Сградата нямала ограда и подс. Х. свободно
стигнал до нея. Той хванал с ръце улука го дръпнал надолу, при което успял да
го откърти и напуснал мястото, отнасяйки улука. Той нагънал и начупил
улука, така че да може да го носи удобно и по-късно същия ден го дал в пункт
за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в гp. Варна, ул.“Христо
Смирненски“ №15, за сумата от 80.00 лева. Свид. П.Ц.М. работел посочения
пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Той познавал подс. С.М.Х.
като редовен клиент на пункта. При явяването му в пункта на 16.06.2024 г.,
свид. М. изтеглил медните части от улук, за които подс. Х. му обяснил, че ги
бил намерил и дал на подс. Х. сумата от 80.00 лева, като последният вземал
парите и напуснал пункта, без да изчака да се състави документ за
извършената пoкyпкo-продажба.
Собственик на отнетата вещ бил свид. В.В.А.. Той живеел в гр.Варна,
местност „Салтанат“ № 479. Видно от показанията на свид. А., през периода
01.02.2024 г. до 06.06.2024 г. били откраднати осем броя медни улуци
монтирани на къщата на посочения адрес, като били изкъртени. За
извършените кражби свид. А. не се тъжил, но на 06.06.2024 г. монтирал
система за видео-наблюдение, насочена към единствения останал улук на
къщата.
Ha 16.06.2024 г. свид. А. видял, че и последният улук от къщата на
посочения адрес бил откраднат. Той прегледал записите и установил, че на
16.06.2024 г. около 05.20 часа, мъж с татуировка на врата облечен в черна
блуза и сини дънки приближил до къщата му, хванал с две ръце улука и го
дръпнал няколко пъти, при което успял да го изкърти и го отнесъл. Свид. А.
подал сигнал в полицията за извършената му кражба и пpeдоставил с протокол
за доброволно предаване /л.6/ диск със запис от системата за
2
видеонаблюдение, монтирана на къщата му, приложен на л.24 от делото. След
няколко дни, служител на полицията му върнал улука, който му бил откраднат
начупен и намачкан, така, че е бил годен за употреба.
Видно от заключението на изготвената СОЕ, което съдът прие за
обективна и компетентно дадено, стойността на инкриминираната вещ била
560.00 лева.
Видно от заключението на изготвената видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза - Протокол №466/ 05.11.2024 г., която съдът
кредитира изцяло, предоставеният за изследване диск съдържал видеофайл, на
който били заснети действията на лице от мъжки пол. При извършване на
сравнително изследване на заснетото лице със сравнителен материал-
фотоснимки на подс. Х. било установено, че на видеофайла било заснето
именно лицето С.М.Х. ЕГН-**********.
Видно от приложената справка съдимост на подс. Х., деянието е било
осъществено от него в условията на повторност, след като бил осъждан за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 oт НК, по НOXД № 2256/2022 г., по описа на ВРС, с
влязло в сила на 02.11.2022 г. споразумение. Към момента на извършване на
престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, подс. Х. е
бил осъждан три пъти с влезли в сила съдебни актове за престъпления срещу
собствеността на гражданите, поради което и извършеното деяние не
съставлява маловажен случай.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - самопризнанията на подсъдимият в съдебно заседание дадени
при условията на чл.371 от НПК и събраните на досъдебното производство
доказателства – свидетелски показания СОЕ, ВТЕ, справка за съдимост и др.
Съдът приема горепосочените доказателства, от които безспорно се
установява авторството, времето и механизма на извършване на
престъплението, които са без противоречиви, взаимно допълващи се и
създадоха в съда убеждение за достоверност.
Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни
изводи:
След преценка на всички доказателства по делото съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът
намери, че подсъдимия С.М.Х. с действията си е осъществил от обективна и
от субективна страна състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194,
ал.1 oт НК за това, че на 16.06.2024 г. в гр.Варна, в условията на повторност,
отнел чужда движима вещ — меден улук на стойност 560 лева, от владението
на собственика й — В.В.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да я присвои, като случаят е немаловажен.
От субективна страна подс.С.М.Х. е извършил престъплението при
3
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици, като е искал да осъществи престъпното отнемане на
инкриминираната движима вещ, с намерение противозаконно да ги присвои.
С.Х. е прекъснал фактическата власт върху инкриминираната вещ и е
установил собствена фактическа власт върху нея, без съгласието на
владеещото я лице. Кражбата е резултатно престъпление, като престъпният
резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на
посегателството, като с нейното настъпване деянието е довършено.
C деянията си обвиняемият е променил фактическата власт върху
предмета на посегателството и е установил своя фактическа власт, като се e
разпоредил фактически с него.
Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянията,
предвиждал е техните общественоопасни последици и искал настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужда движима вещ, която не е негова
собственост и че не е получил съгласието на нейния собственик за това.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост подс. С.М.Х. същият е
осъждан.
Подсъдимият е извършил поредица от действия под контрола на
съзнанието си, насочени към противоправното отнемане на движимата вещ,
като това отнемане е било извършено без съгласието на собственикът и.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние е изпълнено, чрез действие и се изразява в
отнемане на чужда движима вещ, от владението на другиго, без неговото
съгласие с намерение да бъде присвоена противозаконно.Накърнени са
обществените отношения, чрез които се осигуряват неприкосновеността на
собствеността на гражданите.
Причини за извършване на престъплението – незачитане на установения
в страната правов ред и стремеж към материално облагодетелстване по
неправомерен начин.
Съдът, като взе предвид добросъвестното поведение на подсъдимия
С.М.Х. по време на ДП и в съдебно заседание, изразеното съжаление за
извършеното, обстоятелството, че не е създавал никакви проблеми по време
на проверката, тежкото му материално положение намери, че престъплението
е извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при
липса на отегчаващи отговорността обстоятелства определи на подсъдимия
наказание към минимума предвиден за това престъпление, а именно : ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание на осн. чл.58а от
НК намали с 1/3 и му наложи наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
4
Определяйки вида и размера на наказанието, съдът счете, че ще бъдат
постигнати целите на генералната превенция визирана в НК, като наказание в
такъв вид и размер в конкретния случай, ще изиграе най- добре необходимия
поправителен ефект по отношение на подсъдимия, а именно да го предупреди
и превъзпита, а също ще въздейства предупредително и възпитателно на
останалите членове на обществото. Намери, че наказанието наложено на
подсъдимия С.Х. следва да бъде изтърпяно ефективно в затвор при
първоначален общ режим, предвид предходната съдимост на подсъдимия, от
която се установяват неговите осъждания.
На осн. чл. 45 от ЗЗД съдът ОСЪДИ подс. С.М.Х. да заплати на
гражданският ищец В.В.А. сумата от 560.00 /петстотин и шестдесет лева/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от
деянието по чл.195, ал.1, т.7 вр. 194 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието 16.06.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си съдът ОСЪДИ
подсъдимия С.М.Х. да заплати направените по делото разноски, в размер на
433,11 лева /четиристотин тридесет и три лева и единадесет стотинки/, в полза
на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна, както и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 50.00/петдесет/ лева в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Варна.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:……………
5