№ 33156
гр. София, 06.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110143035 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Б. Г., ЕГН **********, П. Б. Г., ЕГН **********, като
наследници на А. Б.а Г., ЕГН **********, М. И. Н., ЕГН **********, В. Б. К., ЕГН
**********, всички чрез адв. К. Д., надлежно упълномощен, с която срещу Столична
община са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС за общо 1/2 идеална част от
следния недвижим имот: магазинно помещение, находящо се в сграда на ., гр. София,
цялото с площ от 18 кв.м., при съседи: стълбище, Й., безистен и Г., заедно със 170/5764 ид.ч.
от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ от 295,70 кв.м.,
представляващо парцел III, кв. 190 по дворищно-регулационния план на гр. София,
местността "Центъра", който имот съгласно КККР на гр. София представлява самостоятелен
обект с идентификатор 68134.300.476.1.26, предназначение - за търговска дейност,
административен адрес: гр. София, . при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: .,
под обекта: няма, над обекта: ., придобита на основание обратно изкупуване по реда на
ЗВСНМРСА съгласно заповед № РД-57-1922/02.12.1992 г. на кмета на СО и наследствено
правоприемство.
Ищците твърдят следното:
Че техният праводател В.ка С. А. през 1939 г. е закупила процесния недвижим имот, като за
продажбата е бил съставен нотариален акт № 47, том IV, рег. № 47, дело № 508/1939 г. През
1953 г. В.ка А. е продала 1/2 ид.ч. от имота на С. С. Б., която от своя страна продала тази
част през 1958 г. на Л. Д.а В.. След смъртта й В.а А. е била наследена от нейните дъщери -
П. А. С., Е. А. Б. и А. А. К.а, които на 29.04.1978 г. са продали целия имот на държавно СД
".г" по реда на Постановление № 60/1975 г. на МС за сумата от 2000 лева. Поддържат, че с
тази продажба в полза на държавното предприятие е прехвърлена само 1/2 ид.ч., доколкото
разпореждането от В.ка А. с продажба на 1/2 част от имота през 1953 г. е било валидно
извършено.
1
На следващо място сочат, че през 1985 г. синовете на Л. В. /В. П. В. и Д. П. В./ са предявили
срещу СК "Нармаг", Коларовски народен съвет и Министерство на финансите иск за делба
на имота, като е било образувно гр.д. № 11156/1985 г. по описа на СРС, 46 състав. По искане
на МФ в производството по това дело като трети лица помагачи са били конституирани П.
А. С., Е. А. Б. и А. А. К.а /наследници на В.ка А./. С първоинстанционното решение искът за
делба е бил отхвърлен, като е било образувано в.гр.д. № 2295/1987 г. по описа на СГС, II А
въззивен състав. Въззивното производство е било спряно до приключване на друг правен
спор между страните с влязло в сила решение. С влязло в сила решение братята В.и са били
признати за собственици на 1/2 ид.ч. от магазина. Ищците акцентират, че до момента на
спиране на производството по делбата /1989 г./ техните наследодатели не са имали
претенции по отношение на правото на собственост върху магазина.
Докато делбеното производство е било спряно, се твърди да са настъпили промени в
правото на собственост върху имота, както следва:
- починали са В. В. и Д. В., без наследници по закон, с оглед което и на основание чл. 11 ЗН
1/2 ид.ч. от имота е преминала в патримониума на държавата, като след възобновяване на
производството по делба братята В.и са били заменени като страна от държавата;
- на осн. пар. 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА /1991 г./ другата 1/2 ид.ч. от имота е станала собственост
на общината, с оглед което и държавата в производството по делба е била заменена от СО.
- П. А. С., Е. А. Б. и А. А. К.а са депозирали пред СО заявление и след заплащане /връщане/
на продажната цена от 2000 лева със заповед № 57-1922/02.12.1992 г. на кмета на СО им е
била възстановена собствеността върху 1/2 ид.ч. от магазина по реда на ЗВВСМРСА.
Владението върху имота е било предадено на сестрите на 16.07.1992 г., като е продължило
до 14.12.2020 г. от техните наследници /А. А. е оставила за свои наследници А. Г. и В. К., П.
С. е оставила за наследници всички ищци /нейни племенници/, а след смъртта на Е. Б.
последната е наследена от М. Н./.
- с решение от 05.09.2014 г. по в.гр.д. № 2295/1987 г. на СГС е отменено
първоинстанционното решение и е допусната делба на имота межди СО и държавата при
равни дялове - по 1/2 ид.ч. за всеки съделител.
На 14.12.2020 г. ищците са били извадени принудително от имота от ЧСИ. Заявяват, че в
хода на делбеното производство не са разполагали с процесуална възможност да заявяват
самостоятелните си права върху делбения имот, доколкото към момента на настъпване на
преклузия да встъпят главно, все още не са били придобили обратно правото на собственост
върху 1/2 ид.ч. от магазина. Поддържат, че съдебното решение по допускане на делбата не
се ползва със СПН в отношенията им с ответника. Допълват, че решението за извършване на
делбата е влязло в сила, като имотът е изнесен на публична продан от ЧСИ Р..
Заявяват претенции по чл. 108 ЗС при следните квоти: за М. Б. Г. и П. Б. Г. - по 3/48 ид.ч., за
В. Б. К. - 6/48 ид.ч. и за М. И. Н. - 12/48 ид.ч.
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност -
като неоснователни. Не оспорва твърденията на ищците, че по отношение на процесния
2
недвижим имот са влезли в сила решения за допускане и за извършване на делба, като по
силата на второто имотът е бил изнесен на публична продан за ликвидиране на
съсобствеността между СО и държавата. Поддържа, че със съобщение от 18.03.2022 г. ЧСИ
М. е уведомила, че е изготвено постановление за възлагане - за купувач на имота е било
обявено физическо лице, което е внесло цената в срок, с оглед което и имотът му е бил
възложен. Постановлението за възлагане не е било обжалвано и е влязло в сила. Заявява, че
имотът не се намира в патримониума на СО и счита, че ищците няма как да ревандикират
вещта от този ответник. Отделно от това изтъква, че ищците са имали на разположение
други способи за защита "да оспорят делбата", а към момента всички срокове - давностни и
преклузивни, за предявяване на претенции по отношение на имота са били изтекли. Счита,
че силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения засяга претенциите на
ищците в настоящия случай. Иска от съда да отхвърли исковете като недопустими,
евентуално като неоснователни.
Заявените от ищците фактически твърдения и формулирания петитум дават основание на
съда да приеме, че е сезиран с искове по чл. 108 ЗС срещу ответника.
По предявените искове по чл. 108 ЗС в тежест на ищците е да докажат, че са придобили
правото на собственост върху процесните идеални части от имота на соченото от тях
основание - в случая обратно изкупуване по реда на ЗВСНМРСА и наследствено
правоприемство от П. А. С., Е. А. Б. и А. А. К.а, както и че фактическата власт върху
процесния имот се упражнява от ответника. В тежест на ответника по този иск е да установи
възраженията си, в т.ч. и че е налице противопоставимо на ищците правно основание да
владее имота.
Отводът за недопустимост на производството, релевиран с отговора на исковата молба,
съдът намира за неоснователен. Ищците поддържат, че в хода на висящо производство по
делба на имота е настъпило прехвърляне на правото на собственост върху 1/2 идеална част
от имота от СО на техните праводатели, както и че производството по делба е продължило
между СО и държавата, т.е. без техните наследодатели като частни правоприемници на
общината да са заместили праводателя си в хода на производството. Съгласно
разрешението, дадено с ТР № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, макар
прехвърлянето на дела да променя носителя на правото на собственост, според установеното
в чл. 226, ал. 1 ГПК /чл. 121, ал. 1 ГПК-отм./ процесуално правило, делото продължава своя
ход между първоначалните страни, като по реда на чл. 226, ал. 2, изр. второ ГПК /чл. 121, ал.
2, изр. второ ГПК-отм./ приобретателят може да замести своя праводател само със
съгласието на всички съделители и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако
подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на
първоначалните съделители - прехвърлителят участва в процеса като процесуален
субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия
закон. Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя не е необходимо, въпреки
че последният не е носител на материалното право и съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК /чл. 121, ал.
3 ГПК-отм./ постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както
3
за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен
между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя
права ще се считат за права на приобретателя. Силата на пресъдено нещо на влезлите в
сила решения за делба обвързва правоприемника в отношенията му с останалите
съделители, в т.ч. и по отношение на размера на притежаваните от съделителите права.
Силата на пресъдено нещо обаче по мнение на настоящия състав не обхваща прехвърлянето
на спорното право в хода на делбеното производство, доколкото за съда тези обстоятелства
може да останат неизвестни, както ищците твърдят да се е случило. Ето защо и при наличие
на спор между прехвърлителя /участвал като главна страна в делбеното производство/ и
приобретателя относно това дали спорното право е било прехвърлено, то и този спор е
допустимо да бъде разрешен по общия исков ред. Предметът на същия е различен от този на
делбеното производство, а именно съдът да постанови решение дали прехвърлянето е
породило вещно правен ефект, съответно дали ответникът /СО/ е участвал като процесуален
субституент на приобретателя или като страна със самостоятелни права върху имотът,
предмет на делбата. По изложените съображения съдът приема, че е сезиран с допустими
искове, доколкото между страните по делото въпросът кому принадлежи правото на
собственост върху процесната идеална част от имота не е разрешен със сила на пресъдено
нещо в делбеното производство, а с отговора на исковата молба ответникът оспорва
исковете.
Следва да се приемат представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението, като им УКАЗВА, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка. УКАЗВА на страните, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с исковата
молба и с отговора документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 26.01.2023 г. от
10:45 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за насроченото
ОСЗ, а на ищците, чрез адв. К. Д., да се връчи и препис от отговора на ИМ, подаден от
ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5