МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 369/07.11.2011 г.
по НОХД № 648 по описа за 2011 г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия Д.Д.Д., с ЕГН ********** е в това, че на 18.06.2011 г. в
гр.Стара Загора, в съучастие с П.А.Д., с ЕГН **********, като съизвършител,
чрез използване на сила, отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен синджир от 18
каратово злато с тегло 16 грама на стойност 576,00 лв. и 1 брой златен синджир
от 14 каратово злато с тегло 15 грама на стойност 540,00 лева, на обща стойност
1116,00 лева от владението на собственичката им С.Ж.К., с ЕГН ********** с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК
и против подсъдимия П.А.Д.,
с ЕГН ********** в това, че на 18.06.2011 г. в гр.Стара Загора, в съучастие с Д.Д.Д., с ЕГН **********, като съизвършител, отнел чужди движими вещи - 1 бр. златен
синджир от 18 каратово злато с тегло 16 грама на стойност 576,00 лв. и 1 брой
златен синджир от 14 каратово злато с тегло 15 грама на стойност 540,00 лева,
на обща стойност 1116,00 лева от владението на собственичката им С.Ж.К., с ЕГН **********
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. «а» и «б», вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В настоящото наказателно производство на
основание чл.84 и сл. НПК, съдът конституира пострадалата от престъплението – С.Ж.К. в качеството на граждански ищец по делото и
прие за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск солидарно против
подсъдимите Д.Д.Д. и П.А.Д. за сумата от 540
лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от
престъпното деяние, явяваща
се равностойността на отнетата и невъзстановената й движима
вещ предмет на грабежа, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на деянието – 18.06.2011 г. до окончателното й изплащане.
В пледоарията си
прокурорът поддържа обвинението, повдигнато срещу всеки от подсъдимите Д. и Д.,
както и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда
като отчете липсата на обстоятелства смекчаващи отговорността на подсъдимите Д.
и Д. по отношение на всеки да определи и наложи наказание “лишаване от свобода”
в размер над средния, предвиден в чл.198, ал.1 от НК за първия, и в чл. 199,
ал.1 от НК за втория, което да изтърпят в затворническо общежитие от закрит
тип, при строг режим. Счита, че гражданския
иск е основателен и пледира за уважаването му в пълен размер, ведно със
законната лихва.
Гражданският ищец С.Ж.К. в хода на съдебните
прения иска от съда да уважи предявения граждански
иск в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Служебният защитник на подсъдимия Д. – адв.
Д.В. ***, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка
и правната квалификация на деянието. Моли съдът да определи на подзащитният му Д. наказание “лишаване от свобода”, към минимума предвиден
в чл.198, ал.1 от НК при наличието само на смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Счита, че предявеният граждански иск за имуществени вреди следва да
бъде уважен в пълен размер, ведно със законните последици от това.
Подсъдимият Д.Д.Д. поддържа пледоарията на защитника си. При последната дума изрази
разкаянието си за извършеното деяние.
Служебният защитник на подсъдимия Д. – адв.
И.М. ***, в хода на съдебните прения оспорва изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка и участието на подзащитния
си в извършването на грабежа по обвинението. Развива подробни съображения за
недоказаност по несъмнен начин на авторството и виновността на подсъдимия Д. за
деянието по повдигнатото му обвинение. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда по отношение на подзащитният му и за
отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият П.А.Д. поддържа пледоарията
на защитника си. При последната дума заяви, че не е виновен за престъплението,
в което е обвинен.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Д.Д. е роден на *** *** Загора, българин, български гражданин, живущ ***, с постоянен адрес
*** и настоящ ул. ***, с основно
образование, неженен, не работи, осъждан.
Подсъдимият Д. е осъждан както следва:
С
определение за одобряване на споразумение от 30.03.2011 г. по НОХД № 537/2011 г. на РС гр. Стара Загора за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК, извършено в
периода 19.11.2010г. – 20.11.2010 г., му е наложено наказание 6 месеца
„лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок
от три години. Определението е влязло в сила от 30.03.2011 г.;
С
определение за одобряване на споразумение от 31.03.2011 г. по НОХД № 377/2011 г. на РС гр. Стара Загора за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2,
вр. с ал.1 от НК, извършено на 22.11.2010 г. му е наложено наказание 6 месеца
„лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок
от три години. Определението е влязло в сила в сила от 31.03.2011 г.;
С
определение за одобряване на споразумение от 18.08.2011 г. по НОХД № 1540/2011
г. на РС гр. Стара
Загора за престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр. с чл.18, вр. с чл.20, ал.2,
вр. с ал.1 от НК, извършено на 03.05.2011 г. му е наложено наказание 6 месеца
„лишаване от свобода”, което да търпи в затворническо общежитие от закрит тип
при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила в сила от 18.08.2011
г.
Видно от
справка по ЗД 118/07 от 03.10.2011г. на Началника на Затвора – Стара Загора
подсъдимият Д. е постъпил в същия затвор на
24.08.2011г. за изтърпяване на наказание в размер 6 месеца „лишаване от
свобода” по НОХД № 1540/2011 г. на РС гр. Стара Загора.
Подсъдимият П.А.Д. е роден на *** *** Загора,
живущ ***, с постоянен адрес ул. *** и настоящ адрс
гр. *** Загора, ул. ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, работи като общ работник в «***» ЕООД, осъждан.
Подсъдимият Д. е осъждан, както следва:
С
присъда от 21.12.2004 г. по НОХД № 266/2004 г. на Военен съд – Пловдив за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му
е наложена глоба в размер на 550 лв. Присъдата е влязла в сила от 06.01.2005 г.;
С
решение от 15.02.2005 г. по НАХД № 23/2005 г. на Районен съд – Чирпан за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му
е наложена глоба в размер на 500 лв.. Присъдата е влязла в сила от 01.03.2005
г.;
Със
споразумение от 11.07.2005 г. по НОХД № 105/2005 г. на РС – Несебър за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, му е наложено наказание «Пробация» с
пробационни мерки «Задължителна регистрация по настоящ адрес», «Задължителни
периодични срещи с пробационен служител» за срок от 1 година и 6 месеца и
«Безвъзмезден труд в полза на обществото» в размер на 300 часа за една година,
в сила от 11.07.2005 г.;
Със
споразумение от 11.07.2005 г. по НОХД № 106/2005 г. на РС – Несебър за
престъпление по чл.316, ал.2 от НК, му е наложено наказание «Пробация» с
пробационни мерки «Задължителна регистрация по настоящ адрес», «Задължителни
периодични срещи с пробационен служител» за срок от 1 година и «Безвъзмезден
труд в полза на обществото» в размер на 120 часа за една година, в сила от
11.07.2005 г.;
С
определение по НОХД № 105/2005 г. на РС – Несебър, на основание чл.23, ал.2 от НК на Д. е
определено едно общо наказание по НОХД № 105/2005 г. и НОХД № 106/2005 г., и двете по описа на РС – Несебър, в
размер на най-тежкото, а именно: «Задължителна регистрация по настоящ адрес»,
«Задължителни периодични срещи с пробационен служител» за срок от 1 година и 6
месеца и «Безвъзмезден труд в полза на обществото» в размер на 300 часа за една
година. Определението е в сила от 27.07.2005 г.;
С
присъда от 10.10.2006 г. по НОХД № 551/2006 г. на РС – Димитровград за
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК му е наложено наказание «Лишаване от свобода»
за срок от 2 години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за срок от пет години, както и глоба в размер на 300 лв.,. Присъдата е
влязла в сила от 26.10.2006 г.;
С присъда от 13.12.2006 г. по
НОХД № 268/2006 г. на РС – Чирпан за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр.
с чл.194, ал.1 от НК, му е наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от 5
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок
от три години. Присъдата е влязла в сила от 28.12.2006 г.;
С
присъда от 29.01.2007 г. по НОХД № 266/2006 г. на РС – Чирпан, за престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 и 4, вр. с чл.194, ал.1 от НК, му е наложено наказание
«Лишаване от свобода» за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в сила
от 13.02.2007 г.;
С
присъда от 22.11.2007 г. по НОХД № 250/2007 г. на Окръжен съд – Стара Загора за
престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е
наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от 3 години, при първоначален
общ режим. Съдът на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК е кумулирал
така наложеното наказание, с наказанията по НОХД № 268/2006 г. и НОХД №
266/2006 г., като е определил едно общо наказание от 3 години «Лишаване от
свобода» при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е
постановил наказанието по НОХД № 551/2006 г. на РС – Чирпан «Лишаване от
свобода» за срок от 2 години да се изтърпи отделно. Присъдата е влязла в сила
на 08.12.2007 г..
Двамата подсъдими Д.Д. и П.Д.
се познавали и често излизали заедно. На 18.06.2011 г. имали уговорена среща пред
църква, находяща се в град Стара Загора, на юг от кръстовището на бул. «Цар
Симеон Велики» и ул. «Хаджи Д. Асенов». Двамата се срещнали на уговореното място около 13.30 часа, като в
този момент покрай тях преминала пострадалата С.Ж.К.,*** години, която отивала
на рожден ден на сестра си.
Свидетелката К. излязла
около 13.00 часа от дома си, намиращ се на бул. «Цар Симеон Велики» № 85 и тръгнала към дома на сестра си на ул. «Х. Д. Асенов» № 22. Минала край намиращия се наблизо цветарски магазин и купила цветя на
сестра си за рожденния й ден и тръгнала на юг по ул. «Х. Д. Асенов». Минала покрай хотел ”Ефир”, пресякла ул. «Ген. Гурко» и се отправила
към блока на сестра си.
Виждайки възрастната
жена, добре облечена, носеща златни накити и цветя, двамата подсъдими решили да я
проследят и в удобен момент да отнемат от нея накитите, които носела на врата
си. Поради това двамата веднага тръгнали след нея, следвайки я отблизо, като се
движили в темпото на жената. Като пострадалата К. ***«Ген. Гурко»,
преминала покрай Бюрото по труда и се отправила към блока, в който живеела сестра й отново била
последвана и от двамата подсъдими. Свидетелката продължила движението си по
прохода образуван между сграда и ограда на двор, който
водел към междублоковото пространсво и входовете на жилищната кооперация, към
която отивала. В началото на този проход двамата подсъдими се разделили, като подсъдимият П.Д. останал да пази
и наблюдава някой да не дойде, а подсъдимият Д.Д. последвал свидетелката К. непосредствено до
входа, който се намирал най-южно. В момента, в който възрастната жена натиснала звънеца за апартамента
на сестра си, разположен на входа на блока, подсъдимият Д. с носения от него спрей започнал да я пръска по
лицето и същевременно с другата си ръка задърпал двата златни ланеца от врата
на пострадалата. Свидетелеката К. почувствала остра болка в очите, започнала да
вика за помощ и успяла да ухапе Д. по дясната ръка. Дърпайки силно двата
ланеца, същите се скъсали и подсъдимият Д. ***«Ген. Гурко». Подсъдимият Д. като видял,
че Д. се задава откъм входа тичешком, също побягнал в друга посока. След около
час двамата отново се срещнали, като подсъдимият Д. дал единия златен ланец на подсъдимия Д.. Още същата
вечер Д. дал ланеца на свидетеля Л.Л. за да погаси чрез него паричното задължение,
което имал към него, в размер на 500 лева. Сведетелят Л. го е предал доброволно
в РУП-Стара Загора, видно от Протокол за доброволно предаване от 25.06.2011г.
/л.51 от ДП/. При предаването на вещта свидетелят Леков е пояснил, че златния
синджир му го е дал П.Д. на 18.06.2011г. около 18 часа, защото му дължал пари. Впоследствие,
на 22.07.2011г. разследващия орган е предал на свидетелката К. този синджир, за
което е съставена разписка, приложена на л.104 от ДП.
След инцидента
пострадалата К. била заварена от своя племенник Ж.Г., в тежко състояние, със
силни болки в очите, и откарана от екип на ЦСМП- Стара Загора. Още същия ден
била настанена за лечение в Очно отделение, в МБАЛ ”Проф. д-р. Ст. Киркович” – Стара Загора и била лекувана
от 18.06.2011г. до 23.06.2011г. /епикриза на л.42 от ДП/.
В хода на досъдебното производство
е била назначената Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 200/2011 г.,
изслушана в хода на съдебното следствие, чието заключение съдът приема като
компетентно изготвено, обосновано и пълно. От това заключение се установява, че
при инцидента на 18.06.2011 г. пострадалата К. е получила изгаряне на роговицата
на лявото око. Описаното травматично увреждане е в резултат на химическо
изгаряне и отговаря да е получено по време и начин, както се твърди от
пострадалата. Изгарянето на роговицата на лявото око е причинило на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и
съставлява лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
В хода на
разследването е изготвена и Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 158/2011
г., чието заключение съдът приема като компетентно изготвено, обосновано и
пълно, от което се установява, че на 25.06.2011 г. е извършен медицински
преглед на подсъдимия Д.Д.Д., на 19 години, при който са установени охлузвания
в областта на дясната предмишница, както и че
описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпо-ръбести
предмети, каквито са човешките зъби и отговарят да са получени при ухапване от
човек. Травматичните увреждания по давност отговарят да са получени към датата
на инцидента – 18.06.2011 г. и са от характер да причинят болка.
Мястото на
извършване на гореописаното престъпление е в непосредствена близост до хотел
“Ефир”, находящ се в гр. Стара Загора, на
кръстовището на улици “Хаджи Д. Асенов” и “Генерал Гурко”.
В хода на разследването на 22.06.2011 г. управителя на хотел “Ефир” А.А.П. е предала на разследващия орган 1 брой компактдиск
DVD-R, марка
“SONY” с видеозапис на него от външните охранителни камери на хотела, за дата
18.06.2011 г., за времето от 13,50 до 14,10 часа, за което действие е съставен
Протокол за доброволно предаване /л.34 от ДП/.
Назначена
и изготвена е в хода на разследването Техническа експертиза – Протокол №
266/27.06.2011 г., ведно с изготвен фотоалбум /л.36-40 от ДП/, със задача от
цифровия носител DVD-R, марка “SONY”, съдържащ видеозапис от външните охранителни камери на хотел «Ефир» от
18.06.2011 г. да се изготви фотоалбум. Видно от заключението и изготвения
фотоалбум, съдържащ 10 броя изображения – снимки, изготвени на цветен принтер,
неразделна част към техническата експертиза, е че на изображенията се виждат
две лица от мъжки пол, едното от които облечено с черна тениска с къс ръкав и
картинка с надпис в областта на гърдите, тъмни дълги панталони /дънки/; вторият
е облечен с черна тениска с къс ръкав с малък надпис в горната лява част на
гърдите и къси 7/8 светли панталони. Така описаните лица от мъжки пол вървят
след лице от женски пол, облечено с тъмни панталони и блуза с къс ръкав на сини
и бели райета. От изображенията, прихванати от видеозаписа на камери № 15 и №
16 се вижда как жената се отправя към междублоково пространство през проход
между сграда и ограда на двор, като едното от лицата от мъжки пол я следва, а
другото момче застава на тротоара в близост до прохода и се оглежда. След
кратък интервал от време момчето, следвало жената се връща обратно и тичайки се
оттегля в посока на близкото улично кръстовище.
Видно от два броя
протоколи за обиск и изземване от 24.06.2011 г., одобрени по реда на чл.164,
ал.3 от НПК от съдия при РС – Стара Загора /л. 70-75 от ДП/, изготвения
фотоалбум на тези действия по резследването /л. 57-62 от ДП/, Протокол за оглед
на веществени доказателства от 16.07.2011 г. и изготвен към негто фотоалбум /л.97-103
от ДП/ и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК се
установява, че на посочената дата от всеки от подсъдимите са иззети движими
вещи, приобщени като веществени доказателства по делото, както следва:
- от подсъдимия Д.Д.Д. - един брой мобилен телефон “Моторола” с
ІМЕІ 353287010782609 и СИМ карта “Прима” на М-Тел, един брой тениска с къс ръкав – черна с бял надпис отпред “SARYRICON” и изображение на три лица и череп, един брой мъжки дънкови
панталони – светлосини с джобове отзад, отстрани и отпред;
- от подсъдимия П.А.Д. - един брой
мобилен телефон “Sony Ericsson” с ІМЕІ 35204503988901 и СИМ карта на Глобул,
един брой тениска с къс ръкав – черна с надпис в
предната лява част в жълто и синьо и емблема на десния ръкав в черно и бяло,
един брой тричетвърти мъжки сиви панталони с тъмносиви
ленти тип “каре” и един брой метално шише спрей, със
зелена метална част и черна пластмасова капачка, с изображение на бяла
петолъчка отпред.
След
приобщаването на носителя на видеозаписа като веществено доказателство по
делото и от проведените оперативно
издирвателни мероприятия, като извършители на деянието са задържани
подсъдимите Д.Д.Д. и П.А.Д. за срок
от 72 часа.
С протоколно определение №
228/28.06.2011 г. по ЧНД № 419/2011 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
влязло в сила на 02.07.2011 г. по отношение на двамата тогава обвиняеми Д. и Д.,
по ДП е взета МН «Задържане под стража».
От заключението на Съдебно оценъчна експертиза, което
съдът намира за компетентно и обосновано се установява, че пазарната стойност на
движимите вещи, предмет на грабежа е, както следва: 1 брой златен синджир от 18 каратово злато с
тегло 16 грама на стойност 576.00 лева и 1 брой златен синджир от 14 каратово злато с тегло 15 грама на стойност 540.00 лева, или на обща стойност
1116.00 лева. към датата на деянието.
Съдът намира, че
гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимите Д. и Д. частични признания на съставомерни
факти и обстоятелства, от показанията на свидетелката К., показанията на
свидетелите Л.Л., Р.Д., заключенията на съдебно-медицински експертизи по
писмени данни № 200/2011 г. и № 158/2011 г., заключението и фотоалбума на
техническата експертиза, заключението на съдебно икономическата експертиза,
писмените доказателства, приети в хода на съдебното следствие и от протоколите
и другите документи, приложени по досъдебното производство, и приобщени от съда
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, както и от веществените
доказателства по делото.
Показанията на
свидетелките Ф.Д. и З.Г., майка и сестра на подсъдимия П.Д. не способстват за
изясняване на фактическата обстановка, касаеща извършването на престъплението,
а имат отношение само към извършеното разпореждане с единия златен синджир.
Съдът възприема показанията на тези две свидетелки с доверие, въпреки близкото
им родство с подсъдимия Д., тъй като установените от тях факти се подкрепят и
от показанията на другите свидетели.
На отделно
обсъждане следва да бъдат подложени събраните по делото противоречиви
доказателства.
В хода на
съдебното следствие подсъдимия Д.Д.Д. даде обяснения, в които признава
извършеното от него деяние по обвинението и които в частта им, касаеща личното
му участие в извършването на грабежа са изцяло в съответствие с обвинителната
теза. Подсъдимият Д. в обясненията си отрича другия подсъдим П.Д. да е знаел за
намерението му да извърши грабеж на златни накити от пострадалата възрастна
жена – свидетелката К.. Заявява, че сам е взел решение за това, след като я
видял да преминава покрай тях до църквата на “Пингвините”.
Обясненията на
подсъдимият Д. в посочената им част кореспондират единствено с обясненията на
другия подсъдим по делото Д.. И двамата,
в обясненията си относно присъствието на втория подсъдим преди и по време на
извършване на деянието заявяват, че не е знаел за намерението на подсъдимия Д.
да извърши грабеж на златни накити от възрастната жена, преминала покрай тях,
както и че не е участвал в него.
В обясненията си
и двамата подсъдими заявяват, че целта на срещата им на инкриминираната дата е
била да отидат на кафе. Същевременно заявяват, че на срещата подсъдимият Д.
поискал от подсъдимия Д. в заем сумата от 100 лв., която последният отказал да
му даде. И двамата заявяват, че тогава тръгнали по описания в обвинението
маршрут, тъй като подсъдимият Д. поискал да вземе пари на заем от свой приятел,
като поканил подсъдимия Д. да го придружи.
Подсъдимият Д.,
така както и подсъдимият Д., в дадените от него обяснения отрича да е участвал
във вземането на решението и в самото извършване на грабежа, като признава
само, че е извършил разпореждане с единия златен синджир, предмет на
престъплението.
Както се посочи
по-горе, поведението на двамата подсъдими непосредствено преди извършване на
деянието по обвинението и след него е било заснето от външните охранителни
камери на хотел “Ефир” в гр. Стара Загора. От протокола за извършената
техническа експертиза на видеозаписа и изготвения като неразделна част към нея
фотоалбум по несъмнен начин се установява, че двамата подсъдими заедно в
непосредствена близост до пострадалата К. са я следвали. Че се касае за проследяване, от една страна е
видно от току-що обсъдените доказателствени средства, а от друга страна, съдът
прави този фактически извод и въз основа на времето и разстоянието, през което
двамата подсъдими са се оказали в непосредствена близост след пострадалата
възрастна жена, като при това са се движили след нея в нейното темпо на
движение. Проследяването е започнало от мястото на срещата им в близост до
църквата на “Пингвините” до мястото, на което са се разделили в изпълнение на
разпределените роли при извършване на престъпното деяние – от южната страна на
хотел “Ефир”, където подсъдимият Д. е останал да оглежда и да пази за
безпрепятственото отнемане на златните накити на пострадалата от другия
подсъдим. Това, че пострадалата е била проследена именно от двамата подсъдими Д.Д.
и П.Д. се установява от самопризнанието на подсъдимия Д., както и от протоколите за обиск и изземване от 24.06.2011 г.,
одобрени по реда на чл.164, ал.3 от НПК от съдия при РС – Стара Загора и изготвения
фотоалбум на тези действия по резследването, от протокола за оглед на
веществени доказателства от 16.07.2011 г. и изготвения към него фотоалбум. От
анализа на последните се установява, че в деня на задържането им, на 24.06.2011
г. двамата подсъдимия Д. и Д. са били облечени със същите дрехи, с които са
били в деня на извършване на инкриминираното деяние, заснети на видеозаписа.
Обясненията на всеки
от подсъдимите Д. и Д., в частта им относно несъпричастността
на втория подсъдим при вземането на решение за извършване на грабежа и самата
му реализация съдът намира за недостоверни, тъй като се обориха от обсъдените
доказателства, установяващи по несъмнен начин действията им непосредствено
преди и след деянието. Следва да се посочи, че е налице вътрешно противоречие в
обясненията на подсъдимия Д., в които твърди, че сам взел решение, а
същевременно обяснява за съвместно предприетите с другия подсъдим действия,
като заявява: “Тогава покрай нас мина
пострадалата жена. Жената мина точно покрай нас и аз реших да извърша грабежа. Тръгнахме
след нея по улица Х. Д. Асенов…. Следвахме
жената до хотел “Ефир”. След това казах на П. да изчака до хотела, а аз тръгнах
след пострадалата.” Тук следва да се обсъдят и обясненията на подсъдимият Д.,
който оспорваше да е знаел за решението за грабежа и да е участвал в него, а с
категоричност заяви, че пред тях е вървяла една жена и не остана никакво
съмнение за съда, а и за страните, че разпознава пострадалата жена, като заяви:
“Не съм виждал жената в лице, само в гръб, но като гледам пострадалата по
физически белези – височина и телосложение, считам, че беше същата жена след
която вървяхме на 5-6 метра.” Подсъдимият Д. в отговор на поставен му от
прокурора въпрос дали може да направи описание на други хора, които са минали
покрай тях тогава, отговори: “Не, не мога да опиша други хора”. Тези обяснения
на подсъдимия Д. сами по себе си сочат на недостоверност на обясненията, които
дава за да докаже своята несъпричастност към извършения
грабеж от пострадалата К. и които съдът намира за дадени в полза на изградена
защитна теза.
Съдът не дава вяра
и на обясненията на подсъдимия Д. по отношение на фактите и обстоятелствата,
касаещи непричастност на другия подсъдим П.Д. към
извършване на деянието по обвинителния акт, тъй като намира, че тези обяснения са
заинтересовани и поради това недостоверни. Обясненията на подсъдимия Д., в тази
им част са дадени в полза подсъдимия Д., целящи оневиняването му и поемане на
цялата наказателна отговорност за извършеното престъпление.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за
безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимите Д.Д.Д. и П.А.Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК за
подсъдимия Д. и по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. «а» и «б», вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК за
подсъдимият Д.,*** в
съучастие помежду си, като съизвършители са отнели чужди движими вещи - 1 брой златен синджир, 18 кара злато, с тегло 16 грама на стойност 576.00 лева и 1 брой златен синджир, 14 кара злато, с тегло 15 грама на стойност 540.00 лева - на обща стойност 1116.00 лева от владението на собственичката им С.Ж.К.,
ЕГН********** с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за
това сила, а от подсъдимия Д., деянието е извършено в условията на опасен
рецидив.
Безспорно се
доказа по делото, че деянието по обвинението е извършено от двамата подсъдими Д.
и Д., които са действали в съучастие помежду си, като съизвършители.
Съставомерността на деянието като грабеж по отношение
на отделния деец в настоящия случай се обуславя от субективния обединяващ
признак, т. нар. “общ умисъл”, който е налице тогава, когато всеки от дейците
при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на
престъплението заедно с другия съучастник и е допускал от така съчетаната
дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпния състав.
Действително от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установи, че подсъдимият Д. е осъществил и двата акта на съставното
престъпление грабеж – принуда и кражба. Подсъдимият Д. е осъществил принуда чрез
използване на физическа сила - използвана по отношение на пострадалата С.К. чрез
напръскването й по лицето с парализиращ спрей и по
отношение на предмета на престъплението чрез употребената сила за скъсване на
двата златни синджира за да преустанови нейната фактическа власт. В настоящият
случай общността в умисъла на двамата подсъдими да извършат грабежа на златни
накити от пострадалата възрастна жена не е възникнал предварително, а спонтанно
– в момента, в който пострадалата К., добре облечена и носеща златни накити, е
преминала покрай тях. За наличието на общ умисъл у подсъдимите да извършат
грабежа следва да се съди не от думите, а от действията им. Съдът намира за доказан
по несъмнен начин общият умисъл на подсъдимите Д. и Д., заедно да извършат
грабежа на златните синджири на пострадалата К.. Доказан е от предприетите от
тях действия - по проследяването на пострадалата; по разпределянето на ролите
при извършване на деянието; по бързото напускане на мястото на престъплението и
от двамата дейци; по разпределението на предметите на престъплението и по
установяване на своя фактическа власт върху тях – единият златен синджир за
подсъдимия Д., а другия златен синджир – за подсъдимия Д.; по незабавната
реализация на златния синджир, който е във владение на подсъдимия Д.. При
настоящият грабеж подсъдимият Д. не е участвал непосредствено в принудата,
осъществена от другия подсъдим чрез употребената физическа сила спрямо
пострадалата и предмета на престъплението, а е пазел и охранявал да протече
безпрепятствено дейността на Д.. Подсъдимият Д. при осъществяване на своята
проява е съзнавал, че участва в изпълнението на грабежа заедно с другия
съучастник и е искал, настъпването на престъпния резултат от общата им дейност
– искал е от така съчетаната им дейност да бъдат отнети златните синджири на
пострадалата, противно на волята й, както и да установят своя власт върху тях.
Подсъдимият Д. е съзнавал, че от другия подсъдим за отнемането на чуждите вещи
ще бъде употребена сила, на което не се е противопоставил.
Грабежът е
съставно престъпление, поради което връзката между съизвършителите
позволява някой от тях да не участва непосредствено в упражняването на
принудата, за отнемане или за запазване владението върху чуждата вещ.
Достатъчно е съзнание у съучастниците, че действат заедно и воля за постигане
на резултат от общата дейност. В този смисъл е Решение № 199/06.07.1995 г. по
н.д. № 509/1994 г. на І н.о. на ВС.
От субективна
страна, деянието е извършено виновно от двамата подсъдими Д. и Д., под формата
на пряк умисъл, тъй като всеки от тях е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните последици от извършеното.
Подсъдимият Д. е
осъществил квалифицирания състав на грабежа по чл.199, ал.1, т.4 от НК – тъй
като грабежа, представлява опасен рецидив.
Видно от
справката и бюлетините за съдимост обсъдени по-горе, подсъдимият Д. е извършил
на 18.06.2011 г. престъплението, предмет на настоящото наказателно производство
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” и б ”б” от НК, тъй като го е извършил 1. след като е осъждан, за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено на основание чл.66 от НК - с присъда
от 22.11.2007 г. по НОХД № 250/2007 г. на Окръжен съд – Стара Загора за
престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е
наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от 3 години, при първоначален
общ режим. Със същата присъда на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК
е кумулирано така наложеното му наказание, с наказанията по НОХД № 268/2006 г.
и НОХД № 266/2006 г., като му е определено едно общо наказание от 3 години
«Лишаване от свобода» при първоначален общ режим и 2. към датата на извършването му е бил осъждан два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК – с
посочената присъда по НОХД № 250/2007 г. на Окръжен съд – Стара Загора и с присъда от 10.10.2006 г. по НОХД № 551/2006 г. на РС – Димитровград
за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК му е наложено наказание «Лишаване от
свобода» за срок от 2 години, отложено за срок от три години, но впоследствие
приведено в изпълнение с присъдата по НОХД № 250/2007 г. на Окръжен съд – Стара
Загора .
Подсъдимият Д. *** горните наказания
лишаване от свобода, като е освободен на 29.03.2011г.
Предвид
изложеното и тъй като към датата на извършване
на процесния грабеж не е бил изтекъл 5 - годишния срок по чл.30, ал.1 от НК съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият Д. го е извършил в
условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и е осъществил
квалифициращия признак по т.4 на чл.199, ал.1 от НК.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия Д.Д. престъпление
по чл.198, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до
десет години, а за извършеното от подсъдимия П.Д. престъпление по чл.199, ал.1,
т.4 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да
постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете обществената опасност на
деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и обсъди всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д.Д. като смекчаващи
отговорността му обстоятелства отчете младата му възраст - на 19 години, тежкото
му материално положение и имотно състояние / няма доходи и не притежава недв. имоти и МПС/, направените самопризнания относно
личното му участие в извършеното престъпление, изразената критичност към
извършеното при последната дума. Като обстоятелства отегчаващи отговорността на подсъдимия Д. съдът отчете – лошите
характеристични данни, предвид предишните му две осъждания за квалифицирани
кражби, и изградените му престъпни навици и упоритост при осъществяване на
престъпните намерения, за което сочат извършването на
настоящото деяние само два месеца и половина след влизане в сила на предишните
му две осъждания със споразумения по НОХД № 537/2011г. и НОХД № 377/2011г.,
двете на РС – Стара Загора, както и извършването му в определения три годишен
изпитателен срок. Съдът отчете по-високата
степен на обществена опасност на деянието и на дееца от обичайните за този вид
престъпления, предвид спецификата и интензитета на употребената от подсъдимия Д.
физическа принуда / с едната ръка е пръскал пострадалата в лицето с парализиращ
спрей, а с другата е дърпал синджирите/, настъпилия несъставомерен резултат от деянието – полученото от
пострадалата изгаряне на роговицата на лявото око, съставляващо лека телесна
повреда по чл.130, ал.1 от НК, извършването на престъплението през деня – по
обяд в централната част на града, както и извършването му спрямо възрастна и
беззащитна жена.
Съдът отчете като причина и условие за извършване на престъплението –
ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежът му към облагодетелстване по
престъпен начин.
Съдът, след като
съобрази обстоятелствата по чл.54 от НК от значение за индивидуализацията на
наказанието и целите по чл.36 от НК, както и това, че досега налаганите условни
наказания ЛС не са оказали своя превъзпитаващ и възпиращ ефект, определи и
наложи на подсъдимият Д.Д. наказание лишаване от свобода за срок
от четири години и шест месеца, което на основание чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС постанови да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК се
приспадна времето, през което подсъдимият Д. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 25.06.2011 г.
Съдът не определи крайният срок на това приспадане, тъй като видно от справката
от Затвора - Стара Загора подсъдимият, считано от 24.08.2011г. е започнал да
изтърпява наказание лишаване от свобода по друго дело – по НОХД № 1540/2011г.
на РС –Стара Загора, в размер на 6 месеца лишаване от свобода, за деяние
извършено на 03.05.2011г., поради което фактически не търпи МН “Задържане под
стража”.
Съдът при индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия П.Д. като смекчаващи отговорността му обстоятелства отчете
младата му възраст - на 26 години, тежкото му материално положение , имотно
състояние и семейно положение / получава 240 лв. месечно от труд.
възнаграждение, не притежава недв. имоти и МПС, живее
в едно домакинство с майка си и сестра си и ги подпомага финансово, съобразно с
възможностите си/. Като обстоятелства
отегчаващи отговорността на подсъдимия Д. съдът отчете – лошите характеристични
данни, предвид предишните му осъждания, необхванати
от квалификацията на деянието като опасен рецидив / по НОХД № 105/2005г. и НОХД
№106/ 2005г., двете на РС - Несебър/ и трайно изградените му престъпни навици и
упоритост при осъществяване на престъпните намерения. Последното се извежда от данните от справката му за съдимост за развита от подсъдимия Д.
престъпна дейност през периода 2005г. – 2007г., когато постъпва в затвора за
изтърпяване на три годишна присъда за опит за убийство и постановеното за
отделно изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от две години,
приведено по чл.68, ал.1 от НК. Подсъдимият е изтърпял тези наказания на
29.03.2011г. и извършва настоящото
деяние само два месеца и половина след освобождаването му от затвора. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете личния принос на подсъдимия Д. в
преследвания общ престъпен резултат, който е занижен спрямо този на подсъдимия Д.,
но и спрямо него отчете по-високата степан на обществена опасност на
извършеното в съучастие деяние, разкрита от времето, мястото на извършването му
и избора на пострадалото лице - възрастна
и беззащитна жена. Отчете при тежестта на деянието и настъпилия несъставомерен резултат, причиненото телесно увреждане на пострадалата, настъпването на който е
допускал.
Съдът като причина и условие за извършване на престъплението отчете –
ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежът му към облагодетелстване по
престъпен начин.
Съдът, след като
съобрази обстоятелствата по чл.54 от НК от значение за индивидуализацията на
наказанието и целите по чл.36 от НК, както и това, че досега налаганите
ефективни наказания ЛС в по-ниски размери не са оказали своя превъзпитаващ и
възпиращ ефект, определи и наложи на подсъдимият П.Д. наказание лишаване
от свобода за срок от шест години, което на основание чл.60, ал.1 и чл.
61, т.2 от ЗИНЗС постанови да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, при първоначален строг режим.
Съдът прие, че по
отношение на подсъдимия Д. целите на наказанието по чл.36 от НК могат да се
постигнат и без да се налага евентуално предвиденото наказание - конфискация до
една втора от имуществото на виновния и не му наложи такова. Видно от справката
му за СИС същият няма движимо и недвижимо имущество.
На основание чл.59, ал.1 от НК
съдът приспадна времето, през което подсъдимият Д. е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 25.06.2011 г. до влизане на присъдата в
сила.
ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ОБЩО
НАКАЗАНИЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.25, АЛ.1 ВР. ЧЛ.23, АЛ.1 НК.
Съдът намери, че са налице условията за групиране на наказанията, наложени
на подсъдимия Д.Д.Д. с
определения за одобряване на споразумения по НОХД № 537/2011 г. и НОХД №
377/2011 г., двете по описа на Районен съд – Стара Загора като му определи и наложи
едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода
за срок от шест месеца. От изложеното относно тези две НОХ дела, при обсъждане
на осъжданията на подсъдимия Д. е видно, че деянията
по тях са
извършени от него преди да е имало влязло в сила определение, за което и да е
от тях. При тези данни, съдът намери, че са налице условията за налагане на подсъдимия
Д. на едно общо наказание, в размер на най-тежкото от тях. Това общо наказание на основание чл.25, ал.4 от НК съдът намери, че подсъдимият наложително
следва да изтърпи ефективно, тъй като настоящото деяние е извършено в
изпитателните срокове и на двете условни осъждания по тези дела. С оглед на
това и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС присъди общото наказание
да бъде изтърпяно отделно от осъждането му по настоящото дело, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ
Прие се за съвместно разглеждане
предявения от пострадалата, конституирана като граждански ищец по делото С.Ж.К.
солидарно против подсъдимите Д.Д.Д. и П.А.Д. граждански иск за имуществени
вреди в размер на сумата от 540 лв., представляваща равностойността на отнетата
й и невъзстановена движима вещ предмет на грабежа, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2011 г. до окончателното й
изплащане.
Предвид
приетата за установена фактическа обстановка и
изложените съображения за наказателната отговорност на подсъдимите съдът
намира, че в настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – деяние, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка и вина на дейците.
Безспорно установено по делото е, че
подсъдимите Д. и Д. виновно са причинили на пострадалата имуществени вреди, в
размер на равностойността на отнетите й движими вещи по пазарна стойност към
момента на деянието. В хода на досъдебното производство единият от златните
синджири, на стойност 576 лв., е върнат на пострадалата срещу разписка. С
предявеният граждански иск се претендира равностойността само на невъзстановената движима вещ, предмет на престъплението – 1
брой златен синджир, на стойност 540 лева.
Съдът
прие, че така предявения граждански иск за имуществени вреди в размер на сумата от 540 лв. е основателен и
доказан в пълен размер от заключението на Съдебно - икономическата експертиза,
прието от съда и неоспорено от страните, поради което
го уважи изцяло солидарно срещу двамата подсъдими.
Гражданският
ищец претендира законна лихва от деня на увреждането. Тъй като обезщетенията по
чл.45 ЗЗД се присъждат от деня на причинения деликт,
който е 18.06.2011 г., съдът от тази дата
присъди законната лихва върху горната сума.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът постанови след влизане на
присъдата в сила да се върнат на собственика им:
- на Д.Д.Д. следните веществени
доказателства – един брой мобилен телефон “Моторола”
с ІМЕІ 353287010782609 и СИМ карта “Прима” на М-Тел, един брой тениска с къс ръкав – черна с бял надпис отпред “SARYRICON” и изображение на три лица и череп, един брой мъжки дънкови
панталони – светлосини с джобове отзад, отстрани и отпред;
- на П.А.Д. следните веществени
доказателства – един брой мобилен телефон “Sony Ericsson” с ІМЕІ
35204503988901 и СИМ карта на Глобул, един брой тениска с къс ръкав – черна с надпис в предната лява част в
жълто и синьо и емблема на десния ръкав в черно и бяло, един брой тричетвърти мъжки сиви панталони с тъмносиви ленти тип
“каре”.
Съдът постанови веществените
доказателства по делото – диск DVD-R, марка “SONY” /в джоб на л. 41 от ДП/ и един брой метално шише спрей,
със зелена метална част и черна пластмасова капачка, с изображение на бяла
петолъчка отпред да се унищожат, след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.189, ал.1 и ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на всеки от подсъдимите
Д. и Д. направени по делото съдебни и деловодни разноски в размер по 140 лева, които да заплатят в полза на
държавата по бюджетната сметка на ВСС.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: