гр.София, …………... 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
II-ри въззивен състав, в публично заседание на шести февруари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. МАРИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Мариана Косачева и прокурора Ирина Арменова,
разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 150 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 20.03.2018 г. постановена по НОХД № 21196/2017
г. по описа на СРС, НО, 12 състав подсъдимият В.Д.Д. с ЕГН ********** е признат
за ВИНОВЕН в това, че на
15.10.2016 г., около 13.00 часа в гр. София, ж.к. „Надежда“, в междублоково
пространство на бл. 104, бл. 105 и бл. 106, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
отнел чужди движими вещи – 1. бр. мобилен апарат марка „Huawei” модел „Ascend Y 550” на
стойност 32,00 /тридесет и два/ лв. от владението на И.Г.Х., собственост на Х.И.Г.с
намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила – издърпал
телефона от дясната ръка на И.Г., поради което и на основание чл. 198, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден за извършеното от него
престъпление на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, така
определеното наказание е намалено с една трета и на подсъдимия е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, изпълнението на което
е отложено на основание чл. 69, ал.1, вр. чл. 66, ал.1 от НК за срок от 2 /две/
години.
На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190,
ал. 2 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати направените разноски в размер на
346.14 /триста четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ лв., както и 5
/пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила въззивна
жалба и допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимия В.Д.Д. – адв. В.Й..
В жалбата и в допълнението към нея се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, както и че е явно несправедлива. Иска се нейното изменяване с
прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 194, ал.1 от НК и намаляване
размера на наложеното с нея наказание
или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния
съд. Не се правят доказателствени искания.
В разпоредително заседание на 18.01.2019
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В открито заседание по делото пред
въззивния съд, представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение. Отбелязва, че наложеното на подсъдимия наказание е
справедливо, съобразено е с разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.3 НК и характера на извършеното
престъпление. Моли да се потвърди присъдата.
Подсъдимият Д., редовно призован,
не се явява. За него се явява служебния
му защитник адв. Й..
Адвокат Й. поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения. Моли да се измени първоинстанционната присъда и да
се намали определеното наказание , най-вече по отношение на определения
изпитателен срок. Алтернативно моли да се отмени присъдата и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанциония съд.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и
след като на основание чл. 314 от НПК провери служебно изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си
контролираната съдебна инстанция е провела съдебно следствие по Глава двадесет и
седем от НПК. Предвид естеството на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК,
въззивният съд следва да провери дали са
били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие. Това е
необходимо, защото проверката по същество, включително на въпросите релевирани
с жалбата, е допустима само при липсата на съществени процесуални нарушения в
обсъжданата насока. С оглед заявеното от подсъдимия Д. и неговия служебен
защитник – адв. Й. желание, пред първоинстанционния съд е проведено съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК от Глава двадесет и седма от НПК.
Първостепенният съд е разяснил по реда на чл. 372, ал. 1 от НПК правата на
подсъдимия по чл. 371 от НПК и го е уведомил, че съответните доказателства
събрани в хода на досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След
разясняване на правата на подс. Д., същият е признал всички факти описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Районният съд с протоколно определение по реда на
чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти,
които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще се ползва
самопризнанието на подсъдимия при постановяване на своя съдебен акт.
В изпълнение на правомощията си и с
оглед задължителните указания по ТР №1/2009г.,ОСНК на ВКС по т.8.2, тъй като
съставът на въззивната инстанция не установи процесуални нарушения при вземане
на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371,
т.2 от НПК, „не разполага ….с процесуална възможност да реши делото на основата
на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме
фактически положения, несъвместими с признатите факти.“ С оглед на изложените
съображения съставът на въззивната инстанция прие следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В.Д.Д., ЕГН ********** роден
на *** ***, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със основно образование, не работи, не учи, има наложени
множество мерки по ЗБППМН.
На 15.10.2016г., около 13.00 часа,
подсъдимият Д. бил в парк находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда I“ в междублоковото пространство на
блок 104, бл. 105 и бл. 106 заедно със свой приятел свидетелят Д.Б.. По това
време в парка били и свидетелите И.Г. и П.В.. Подсъдимият Д. видял двете
момчета, приближил към тях и попитал колко е часа. Б.също се приближил, но
останал настрани. Св. В.погледнал часовника на ръката си и отговорил, че е
12.50 часа. След това подсъдимият Д. поискал св. В.да му покаже телефона си и
след като скришом въвел паролата на телефона си, св. В.му го дал. Мобилният
телефон бил със счупен дисплей и с
надран гръб. Обвиняемият разгледал телефона и го върнал на св. В.. В това време
св. Г.извадил телефона си, за да покаже една нова игра на св. В.. и подсъдимият
поискал от св. Г.да види и неговия телефон. Св. Г.отказал да даде телефона си,
който държал в дясната ръка и гледал в него. След като св. Г.отказал да даде
телефона си на подсъдимият Д., последния издърпал телефона от дясната ръка на
св. Г.и заедно със св. Б.тръгнал да си ходи.
Прибирайки се към дома си заедно със св.
Б., подсъдимият Д. видял лицето Р.И.М., който работил като общ работник във
фирма „К.****“ и му предложил да му продаде телефона за сумата от 40.00 лв. Св.
М.се съгласил. Прибирайки се към квартирата си, заедно със своя колега св. Я.,
св. М.посетил заложна къща намираща се на бул. „*****. Последният заменил
инкриминирания телефон на името на св. Я., тъй като не носел в себе си лични
документи, с модел от заложната къща „ Нокиа Лумия 610“. Два ни по късно
подсъдимия заедно със своя приятел отишли до св. М.и му обяснил, че телефона е
краден. Св. М.се разбрал с подсъдимия Д. да му върнат парите като от своя страна
той ще откупи обратно телефона от заложната къща. Тъй като уговорката не се
състояла, инкриминирания телефон не бил откупен обратно , като на 18.10.2016г.
бил продаден от заложната къща.
Тази фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел за установена
въз основа на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, приети в резултат на направеното от подсъдимия, по реда на чл. 371, т.2
от НПК, самопризнание. Правилен е извода на първата инстанция, че
доказателствата от досъдебното производство са надлежно събрани и доказват по
несъмнен начин фактическите изводи на прокурора, очертани в обвинителния акт и
признати от подсъдимия. Собственият доказателствен анализ на въззивната
инстанция също доведе до извод за еднопосочност и пълнота на доказателствената
съвкупност и отсъствие на противоречия, които биха създали съмнение върху
съставомерните признаци на инкриминираното деяние.
Въззивната съдебна инстанция намира, че
районният съд е провел едно прецизно съкратено съдебно следствие по Глава
двадесет и седма от НПК и спазвайки всички процесуални предпоставки за това е
достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи въз основа на приетите по
делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 283 от НПК, които са
събрани в хода на досъдебното производство, а именно: показанията на
свидетелите Х. Г.( л.22-23), И. Х.(л.26-27), П. Го. (л.30), Е. П. (л.31), Д.Б.
(л.32-33), П. И. (л.34-35), Д. Д.(л.36), Р. М.(л.46),М. Я. (л.47), Н. Ло.
(л.48-49), И.А. (л.109-115), П.В. (л.56-57) протокол за разпознаване на лице
(л.28-29), свидетелство за съдимост (л.19-20),протокол за доброволно предаване
на ксерокопие и заложен билет и разписка (л.50-52), справки- характеристики,
както и заключенията на СОЕ (л.53-55),
СППЕ ( 3бр. л.62-86), самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Правилно първостепенният съд е
установил, че законосъобразно са събрани доказателствата в хода на досъдебното
производство, които впоследствие са приети в хода на съдебното следствие и
същите се подкрепят от самопризнанието на подсъдимия Д.. Тези писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства изцяло кореспондират с
фактическата обстановка възприета от двете съдебни инстанции и чрез същите се
установява авторството и механизма на деянието с оглед престъплението, за което
на подс. Д. е повдигнато обвинение.
Въззивната съдебна инстанция споделя и
направените от първоинстанционния съд правни изводи за осъществен състав на
престъплението по чл. 198, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК както от обективна, така и от
субективна страна.
При така установените фактически
положения, първоинстанционният съд е направил законосъобразен и обоснован
извод, че от обективна страна, подс. Д., като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е отнел
чужди движими вещи – 1 бр. мобилен апарат марка „Huawei“ модел „Ascend Y 550“ на стойност 32,00/ тридесет
и два/лв. от владението на И.Г.Х., собственост на Х. И.Г., без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- издърпал
телефона от дясната ръка на И.Г..
Непосредствен обект на престъпното
деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия са обществените отношения
по необезпокояваното осъществяване правото на собственост, владение или държане
в най-широк смисъл върху движими вещи, както и телесната неприкосновеност на
гражданите, доколкото тя се засяга с цел отнемане владението на дадена вещ.
Грабежът е съставно престъпление и обхваща престъпните състави на кражбата и
принудата. Като елемент на престъплението, принудата върху личността на
владелеца е средство за отнемане на чуждата вещ. Между нея и отнемането трябва
да има пряка причинна връзка. От своя страна, принудата представлява налагане
на една воля върху друга противостояща й воля. Употребата на сила като
обективен признак на престъплението грабеж означава физическо въздействие на
дееца, насочено към преодоляване на реална или възможна съпротива на друго
лице.
В конкретния казус безспорно процесната
вещ е чужда движима вещ, за вземането на която не е получено надлежно съгласие
или разрешение на владелеца.
Инкриминираната вещ подсъдимият Д. е
отнел като е употребил принуда. По отношение на пострадалия Г.принудата има
физически характер и се изразява в рязко дръпване на телефона от ръката му, в
резултат на което същият е загубил владение върху него. Последователността на
действията на Д. разкрива, че упражнената принуда е с цел да се отнеме вещта от
свидетеля, т.е. тя обективно улеснява посегателството над правото на
собственост. Налице е прекъсване на досегашната фактическа власт и установяване
на трайна такава от страна на дееца.
Между използваната противоправно принуда
и прекъсването на фактическата власт върху вещта, собственост на пострадалата е
налице функционална връзка, като силата е използвана с цел създаване на условия
за отнемане на предмета на престъпното посегателство.
От субективна страна подсъдимият е
действал виновно – с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер
на своето деяние и е предвиждал общественоопасните му последици, като е искал
настъпването на съставомерния резултат.
С оглед на гореизложеното въззивният съд
приема по несъмнен начин, че с действията си от обективна и субективна страна,
действайки с пряк умисъл, подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението
по чл. 198, ал. 1, пр.1, вр. чл. 63, ал. 1,т.3 от НК по начина и при условията
така, както се поддържа от държавното обвинение.
По отношение на наложеното от
първоинстанционния съд наказание и възраженията обективирани във въззивната
жалба, в тази връзка настоящият съдебен състав намира следното:
Не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат връщане на делото на първоинстанционния
съд, каквото е едно от исканията на зашитата.
Разглеждането на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие в неговата разновидност по чл. 371, т. 2 от НПК –
чрез признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразяване на съгласие да не се събират доказателства за тях, е инициирано по
искане на подсъдимия и при еднопосочност на възприетата от защитник и подсъдим
защитна позиция. По своя воля подсъдимият е отказал участие в състезателно
производство за събиране и проверка на доказателствата т.е. съзнателно се е
лишил от възможността да оспорва доказаността на фактическото обвинение и при
налично убеждение, че неговото самопризнание е подкрепено от събраните в
досъдебното производство доказателства. Следователно, отправяйки искане към
съда за разглеждане на делото по
съкратената процедура по чл. 371, т.2 от НПК, защитникът и подсъдимия са
поддържали позицията, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства. Съдът от своя страна е приел, че доказателствата на
досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимият, което е
вярно. Затова е допуснал разглеждането на делото в третираната съкратена
процедура. Незаконосъобразно в този смисъл защитата оспорва фактологията на
престъпната деятелност, каквато е изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и каквато деецът е признал. Видно от същата – „ след като св. Г.отказал
да даде телефона си на обв. Д., последния издърпал телефона от дясната ръка на
св. Георгиев.“ Именно тази фактология е призната от подсъдимия доброволно и със
съзнание за последиците от приложимата съкратена процедура. Принципно не е
невъзможно страната да не е доволна от постановената присъда, считайки
впоследствие, че неправилно е преценила доказателствата и, че те не подкрепят
направеното самопризнание, а съдът на свой ред , също да е допуснал грешка, постановявайки
определението по чл. 372, ал. 4 НПК. В настоящия случай обаче защитата не
поддържа подобно становище, а претендира единствено различна правна оценка на
така установените факти, с което настоящата инстанция не се съгласява. В този
смисъл въззивният съд не приема доводите на защитата и намира същите за
процесуално недопустими. Това е така, защото имат за предмет – изпълнителното
деяние, което е било вече описано в обвинителния акт, чийто факти подсъдимият е
признал. Изявлението му е дефинитивно и неоттегляемо. В този смисъл са и
постановките от ТР №1/2009 г., ОСНК на ВКС, т.8 „ при процедура по чл. 372, ал.
4 и чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният и въззивният съд не могат да
допускат и събират доказателства, които
са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения в обвинителния
акт. При проверката на първоинстанционната присъда, постановена след надлежно
проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е
недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка,
различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не могат да бъдат оттеглени след
постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 НПК.“
В настоящия случай районният съд
законосъобразно е определил наказанието на подс. Д. при условията визирани в
разпоредбата на чл. 58а от НК, т.к. след като е постановил определение по смисъла
на чл. 372, ал. 4 от НПК, то за този съд е била налице задължителната за
прилагане процесуално правна норма на чл. 373, ал. 2 от НПК, а именно, че ако
постанови осъдителна присъда, то следва и наказанието на дееца да се определи
при условията на чл. 58а от НК. За да се определи наказанието на дееца при
условията на материално правните предпоставки на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
следва да се ръководи от Общата част на НК и да прецени наличието на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
За извършеното от подсъдимият Д.
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, след редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК законът предвижда наказание за непълнолетните "лишаване от свобода“ до
три години. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът, при
условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, ал. 2 от НПК
следва да наложи наказание при условията на чл. 58а от НК, а именно - след като
индивидуализира наказанието, да се редуцира с една трета. Първоинстанционният
съд правилно е приел, че за извършеното от Д. деяние следва да бъде определено наказание
„лишаване от свобода за срок от шест
месеца“, като е отчел чистото съдебно минало, ниската стойност на вещта,
предмет на престъплението като смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи
– лошите характеристични данни (същият се води на отчет в ДПС при 09-то
РУ-СДВР, л. 90 от ДП) и възрастта на пострадалия, от чието владение е отнета
вещта чрез употреба на сила, а именно малолетен. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че непълнолетието на дееца е факт, който , предвид редукцията на
чл.63 от НК не може да се оцени като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като
смекчаващо вината обстоятелство предходната съдебна инстанция обаче погрешно е
възприела оказаното от подсъдимия съдействие за установяване на обективната
истина, тъй като от видно от материалите по делото на досъдебната фаза на
процеса подсъдимият не само не е спомогнал за разкриването на фактите от
обективната действителност, касаещи инкриминираното деяние, а същият се е
възползвал от правото си да не дава обяснения. С оглед на изложеното районният
съд правилно е преценил, че не може да бъде приложена нормата на чл. 55 от НК,
доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като в тази връзка е определил наказанието при условията на чл.
58а, ал. 1 от НК. Правилно така определеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от шест месеца е намалено с 1/3, като е определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. Поради това индивидуализирането
на наказанието във възприетия от първоинстанционния съд размер от 4 месеца
„лишаване от свобода“ се явява законосъобразно и ще изпълни целите, визирани в
чл. 36 от НК.
Въззивният съд се съгласява с оглед на чистото съдебно минало на
подсъдимия, с приложението на чл. 66, ал.1, вр. чл. 69, ал.1от НК като
споделя мотивите на райония съд касаещи наказанието в тази част.
Въззивният съд счита, че отлагане изтръпяването на определеното наказание
за срок от 2 /две/ години ще бъде шанс за подсъдимия Д. да се поправи и
превъзпита.
С оглед изхода на делото и в съответствие
с чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия правилно са били възложени
направените по делото разноски.
При цялостната служебна проверка на
присъдата, въззивният съд не констатира други нарушения на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата, поради които присъдата на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 12 състав, постановена по НОХД № 21196/2017 г. от 20.03.2018 г., да
следва да бъде отменяна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 20.03.2018
г., по НОХД № 21196/2017 г. на СРС - НО, 12-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.