Р Е Ш Е Н И Е
№430/27.1.2015г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на девети януари, през две хиляди и петнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието на секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия
Михайлов гр. дело № 2257 по описа на Варненски районен съд за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени искове от А.Д.А., ЕГН ********** *** срещу З.Ж.З., ЕГН ********** *** с
правно осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка
и гледане, оформен в НА 191/1993г., по силата на който, М.К.В., б.ж. на гр. Варна е прехвърлила на ответницата З.З.
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане представляващ: АПАРТАМЕНТ №111 (сто и
единадесет), находящ се в гр.Варна, ж.к."Вл.Варненчик", в блок 216 (двеста и шестнадесет), вход 4 (четири), етаж 4 (четири), състоящ
се от една стая, кухня, баня-тоалет и входно антре с площ от 40,25 (четиридесет цяло и двадесет и пет стотни) кв.м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение № 111 (сто и единадесет), както и 0,2718% ид.части от общите части на сградата и 0,2718% ид.части от правото на строеж върху държавна земя,
при съседи: на жилището - изток - ап.НО; запад - ап.112; север - стълбище; юг - зелени площи; горе - ап.115; долу - ап.107 и на
избеното помещение: запад - избен коридор;
север - изба № 126; юг - изба № 112 и горе - зелени площи и жилища.
Предявен
е и иск от А.Д.А.,
ЕГН ********** *** срещу З.Ж.З., ЕГН ********** *** и С. Й.А.,*** с правно осн. чл. 26, ал.2
ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за покупко –продажба на недвижим имот оформен в НА № 185/2012г., с
продавач З.З. и купувач С. А..
В исковата молба се
излага, че ищеца е наследник на М.В., б.ж. на гр. Варна, която приживе е прехвърлила
собствеността върху апартамент №111 в *** на ответника З.,
срещу задължение за издръжка и гледане.
Твърди, че след изповядване на сделката, ответницата за кратко време се е
преместила да живее при М.В., като в последствие е заминала за чужбина, като от
този момента е престанала да полага грижи за В.. Сочи,
че не се е интересувала от здравословното й състояние, не е престирала никакви
парични средства за издръжка, не я е посещавала, макар че многократно е била
канена от В. да й помогне в домакинството, да и закупи лекарства, но
ответницата не се е отзовавала на поканите й. Твърди, че за В. грижи е полагал
единствено ищеца
Поддържа, че приживе В. е депозирала иск за разваляне на договора
с ответницата, за което е било образувано гр. дело №
2908/2011г. на ВРС, като с решение на ВОС решението на
първоинстанционния съд е било отменено, а претенцията отхвърлена. Сочи, че в качеството му на наследник по завещание
на майка си, което завещание е обявено с протокол от 29.08.2012г.,
вписан в т.ІІІ, рег. № 195, вх.рег. 2883,
нот. Дело № 1750 на нот. О. Стефанов има
интерес от разваляне на целия договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, оформен в НА 191/1993г.
Излага твърдения, че на 12.07.2012г.,
по силата на договор за покупко – продажба, оформен в НА № 185, т. І, рег. № 1983, дело № 149/2012г. на нот. при ВРС М. Ташева ответника З. е продала на ответника С. А.
процесния имот. Твърди, че сделката е привидна, като сочи, че
не е било осъществено реално плащане на продажната цена.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответниците. Оспорват се предявените
искове, като се излагат подробни съображения за тяхната неоснователност.
Възразява досежно наведените твърдения от ищеца, като сочи,
че не отговя на действителността, че първата ответница не е престирала
дължимите грижи и осигуряване на издръжка на М.В., б.ж. на гр. Варна, починала на 26.06.2012г. Сочи, че
необоснованите твърденията на ищеца са били установени в предходно производство
по предявен от В. иск за разваляне на договор, по което било образувано гр.
дело № 2908/2011г. на ВРС,
приключило с решение постановено по в.гр.дело № 560/2012г. на
ВОС, влязло в зак. сила на 11.06.2012г. Намира, че за
ищеца е налице правен интерес да предяви иск по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД
само досежно фактите настъпили след влизане в сила на цитираното решение на ВОС
до смъртта на В., или за период от 15 дни. Сочи, че в
ИМ не се твърди нещо различно от вече посоченото в приключилото производство
пред ВОС, като единствено ново се сочи, че ответницата не е присъствала на
смъртта на В.. Като причина за това излага, че самия
ищец не я е уведомил за настъпване на смъртта, което възпрепятствало
възможността на присъства. Излага, че до смъртта на В. е изпълнявала
задълженията си по
алеаторния договор в пълен обем.
Намира, че осъществената
покупко – продажба предмет на предявения иск с правно осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД е напълно действително осъществена, като не страда от
посочените в ИМ пороци. Намира, че обстоятелството
дали уговорената между страните по договора за покупко – продажба цена е
заплатена или не е обстоятелство, което е ирелевантно към спора. Намира, че изложените в ИМ твърдения, че сделката е сключена при
абсолютна симулация не отговарят на действителността.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че ищецът е наследник на М.К.В., б.ж. на гр. Варна, същата починала
на 26.06.2012г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 0193/27.06.2012г.
С договор от 07.09.1993г.,
оформен в НА № 191, том ХХХІХ, дело № 9674/1993г. на Нотариус при ВРС Д. С., М.В.,
б.ж. на гр. Варна е прехвърлила собствеността върху процесния апартамент на
ответника З.З. – нейна внучка, срещу задължението за издръжка и гледане.
С договор за покупко –
продажба от 12.07.2012г., оформен в НА № 185, том І, рег. № 1983, дело №
149/2012г. на нотариус Марина Ташева с район на действие ВРС, ответникът З. е
продала на ответника А. процесния апартамент.
С решение № 947/11.05.2012г.,
постановено по гр. дело № 560/2012г. на ВОС, влязло в закона сила на
23.06.2012г. е отменено решение № 5074/14.12.2011г., постановено по гр. дело №
2908/2011г. на ВРС, като е отхвърлен предявеният от М.В. срещу З.З. иск с
правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и
гледане, обективиран в НА № 191, т. ХХХІХ, н.дело № 9647/1993г., досежно
процесния апартамент.
Представено е по делото
саморъчно завещание от М.В., обявено на 29.08.2012г., вписано 03.09.2012г., том
ІІІ, рег. № 195, вх. Рег. № 2883, н. дело № 1750 в Служба по вписванията гр.
Варна, по силата на което М.В. завещава в полза на ищеца цялото притежавано от
нея имущество.
По искане на ищеца е разпитан
свидетеля С.К.Ц, без родство и дела със страните, същия живущ *** Варненчик. Свидетеля сочи, че познава
ищеца и неговата майка, като свидетелства, че именно ищеца е осъществявал грижи
за нея, като я е водил на лекар, осигурявал и е храна. Свидетеля изрично посочи
в съдебно заседание, че не познава ответницата З., не я е виждал никога. Излага,
че приживе М.В. му е споделила, че нейната внучка не се е грижила за нея и тя е
направила грешка, като й е прехвърлила жилището. Излага, че към момента на
смъртта ищеца е живял заедно със своята майка в процесния апартамент, както и,
че докато той е бил на работа за М.В. се е грижила жена, на която ищецът е
заплащал.
По искане на ответника е
разпитана свидетеля Н.Я.Х., същата без дела и родство със страните. Свидетеля
сочи, че познава както ищеца, така и ответника З., така и покойната М.В.. Живее
в бл.216, вх.4. на жк. Вл. Варненчик. Излага, че до около 5 години преди своята
смърт, В. е започнала да живее със своя син – ищецът А., докато преди това е
живяла с ответника З.. Допреди да почине М.В. е била подвижна, ходила е на
пазар, като излага, тя е готвила, като и че не е виждала ищеца да носи
хранителни продукти в процесното жилище. Сочи, че преди своята смърт В. е била
настинала, като свидетеля е посещавала няколко пъти по това време В.. Сочи, че
й е известно, че ответницата З. е идвала да види В., но не е била допускана в
апартамента от ищеца, като последния я е заплашвал. Излага, че за М.В. се е
грижила жена на име Н., на която ответницата З. е заплащала по 100 лева. Сочи,
че ответницата З. е дала на ищеца А. сумата от 350 лева за погребението на М.В..
По искане на ищеца е разпитан
и свидетеля С.Д.Р., същата без дела и родство със страните. Свидетеля сочи, че
се е грижила за покойната М.В. през последните 15 дни преди тя да почине. За
поемането на това си задължение била помолена от жена на име Н., която до
момента се е грижила за В.. Сочи, че за грижите, които осъществявала спрямо В.
е получавала възнаграждение от ищеца. За периода, през който е осъществявала
грижи за В. не е виждала друг неин роднина, освен ищеца.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД дава възможност на
кредиторът да поиска разваляне по съдебен ред на договора, с който се признават
или прекратяват вещни права върху недвижим имот. В настоящия случай
претенцията на ищщеца, на която същия уповава своя конститутивен иск е свързана
с неизпълнение задължението на ответницата З. да престира необходимите издръжка
и грижи в полза на прехвърлителя В., чийто универсален
правоприемник е ищецът. Последния има в качеството си на
кредитор по см. на разяснения дадени в т.3
от ТР № 30 от 17.VI.1981
г., ОСГК, по договора
за издръжка и гледане, което качество му произтича от наследствено му правоприемство.
Както вече съдът посочи, не е спорно, че ищецът е правоприемник на М.В.,
б.ж. на гр.Варна, съответно че ответницата З. е нейна внучка, на която В.
приживе по силата на договор
от 07.09.1993г., оформен в НА № 191, том ХХХІХ, дело № 9674/1993г. на Нотариус
при ВРС Д. С., е прехвърлила собствеността върху процесния апартамент срещу
задължението за издръжка и гледане. Не се спори също така, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че с договор за покупко –
продажба от 12.07.2012г., оформен в НА № 185, том І, рег. № 1983, дело №
149/2012г. на нотариус Марина Ташева с район на действие ВРС, ответникът З. е
продала на ответника А. процесния апартамент.
Спорни в случая на предявения
конститутивен иск с правно осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД са фактите свъсени с
изпълнение на задълженията на ответника З., възникнали по силата на договора от
1993г. за издръжка и гледане, оформен в НА № 191/1993г., по отношение на М.В.,
последната имаща качество на прехвърлител по сделката.
От представените по
делото съдебни решение, съдът приема, че приживе М.В. е сезирала съда с иск с
правно осн. чл. 87, ал.3 ЗЗС срещу настоящия ответник, с предмет идентичен с
настоящото дело, а именно да бъде развален процесния договор от 1993г., поради
неизпълнение от страна на длъжника по него. В настоящото производство отново се
релевират твърдения за неизпълнение задълженията от страна на З. по повод
осигуряването на гледане и издръжка спрямо В..
При
конститутивните искове, какъвто е настоящия по чл.87, ал.3 ЗЗД, силата на присъдено
нещо обхваща само
спорното потестативно право, но не и новото правно положение, създадено с
конститутивното решение. Това е така, тъй като субективните права възникват в определен
момент, важат през известен период от време и се погасяват, като меродавният
момент, към който СПН установява, че спорното право съществува или не
съществува, е денят, когато са приключили устните състезания /аргумент от
чл.235, ал.3 ГПК/. В случая и предвид отмяната на
съдебно решение № 5074/14.12.2011г., постановено по гр. дело № 2908/2011г. на
ВРС със съдебно решение постановено по гр. дело № 560/2012г. на ВОС, липсва
позитивно конститутивно решение, което да създаде ново правно положение. С
решението по гр. дело № 650/2012г. на ВОС, обаче се отричат съществуването на
факти, относими и към настоящото производство. Следователно релевантни за настоящия
спор са само онези факти, които са породени след деня, в който са приключили
устните състезания по гр. дело № 560/2012г., а именно от 17.04.2012г. до
настъпване смъртта на М.В. – 26.06.2012г.
От друга
страна следва да бъде посочено, че субективните предели на силата на присъдено
нещо очертават
кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право
съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, а са
длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение.
Тези лица са обвързани от СПН, спрямо тях тя важи, те са нейни адресати. Законът разпростира СПН и спрямо трети лица, когато това е
оправдано. А то е оправдано преди всички спрямо универсалните и частните правоприемници на
страната, обвързана от СПН. Тях законът равнопоставя на самата
страна /чл. 298, ал. 2 ГПК/. Тяхната обвързаност от СПН е абсолютно необходима.
Иначе след смъртта на страната или след като тя прехвърли правото, спорът би
могъл да бъде отново възобновен, така че воденият процес ще се окаже
безсмислен.
За фактите настъпили
след 17.04.2012г. до 26.06.2012г., СПН не е породена, поради което същите
подлежат на изследване в хода на настоящото производство.
Съдът следа като се
запозна с представените по делото писмени и гласни доказателства, намира
претенцията макар и допустима за разглеждане, за неоснователна по същество, при
следните съображения:
От събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства, съдът приема, че непосредствено
преди своята смърт, В. е живяла в процесния апартамент с ищеца А.. Не могат да
бъдат споделени твърденията на ищеца, че единствено същия е полягал грижи за
своята майка. Разпитана в хода на съдебното производство свидетеля Н.Х., която
е непосредствен съсед на В., доколко жилището й се намира в четвърти вход на
бл.216, където е и процесния апартамент, което предпоставя формиране на преки
впечатления досежно релевантни за спора факти установява, че за В. се е грижила
жена на име Н., на която ответницата З. е заплащала възнаграждение за грижите,
които тя е предоставяла. Причината за замяна на лицето, което осъществява
непосредствени грижи за В., не може да бъде вменена във вина на ответника З..
Този си извод съдът прави от анализа на разпита на ангажирания от ответника свидетел
– С.Р., която изрично посочи, че не по друга причина, а доколкото Н. не е могла
да се справя със задължилата си, тя е поела грижите за нея през последните 15
дни преди настъпване на смъртта на В.. Отново от показанията на свидетеля
Христова следва да бъде прието, че допреди да се разболее, В. е била подвижна,
като изрично свидетеля заяви, че е виждал същата да пазарува за дома, както и
че й е споделяла, че именно В. е готвила храна за вкъщи. Показанията на
свидетеля Цонев в частта, в която същия сочи, че не е виждал, че ответника З.
не е посещавала В., не се кредитират от съда. От една страна свидетеля изрично
в съдебно заседание заяви, че не познава З., като допълни, че дори и същата да
е в съдебна зала, то той не я бил познал. Следва да се отбележи, че свидетеля
не е непосредствен съсед, доколкото същия по негови показания живее в съседния
трети вход на жилищния блок. Свидетеля Христова посочи, че ответникът З. е
правила опити да посети В., но не е била допускана от ищеца, още повече, изложи
факти, във връзка с отправяни заплахи от ищеца към З. във връзка с нейни
посещения в процесното жилище. Не на последно място бе установено от свидетеля,
че за погребението на В., ответницата е предала сумата от 350 лева на ищеца.
Анализът на събраните
в хода на настоящото производство гласни доказателства, не доказват твърденията
на ищеца за неизпълнение задълженията на ответника З. във връзка с
осъществяването на дейност по издръжка и гледане на В.. Напротив установи се,
че ответницата е заплащала на жена на име Н., която се е грижила за В., като не
по вина на ответницата свидетеля С.Р. е полагала грижи през последните 15 дни
от живота на В.. Съдът приема, че ищеца е възпрепятствал възможността на
ответника да изпълни задълженията си в цялост, така както са поети в договора
от 1993г. Не може да бъде прието от
съда, че от собственото си неправомерно поведение, ищеца следва да се ползва от
благоприятни за себе си права. Недопускането на З. до жилището на В. е именно
такова неправомерно поведение. Както съдът вече посочи, че към момента на
настъпване на смъртта на В., ответника З. е предала на ищеца сумата от 350 лева
за уреждане на разходи по погребението. Това обстоятелство също не може да бъде
разглеждано от съда, като факт, който е без значение за изпълнение за
задълженията на З. поети с договора от 1993г. Напротив, същата е осъществила
активна престация в изпълнение на своите не само морални, но и договорни
задължения.
Длъжникът не може да натрапи на кредитора
грижи, които той (кредитора) не е готов да приеме, да му наложи начин на живот,
който не е готов да следва в този смисъл и Решение № 863 от 22.12.2010г. постановено
по гр.дело № 1534 от 2009г. по описа на ВКС ІV ГО, постановено по реда на чл.
290 ГПК. Така цитираната и задължителна за съда практика, към процесния случай,
може да бъде разгледана, като бъде посочена, че и за относимия към делото
период, а именно 17.04.2012г. - 26.06.2012г.,
В. е продължила да живее с ищеца - свой син, а не с ответницата. Поради което е
препятствала възможността задължената страна по договора пряко да осъществява
своите задължения. Не без значение е, че този период обхваща и наличието на
съдебно производство инициирано от наследодателя на ищеца.
За пълнота на изложението следва да бъде
засегнат отново въпроса от необходимостта от трансформация на задължението,
което задължение е на длъжника, дори и когато кредитора възпрепятства изпълнението
на договорните задължения. Това задължение следва да бъде обсъдено с оглед
преценка на вече състоялия се съдебен спор между В., в качеството й на
праводател на ищеца и настоящия ответник З.. Решение № 947/11.05.2012г.,
постановено по гр. дело № 560/2012г. на ВОС е влязло в законна сила на
23.06.2012г. Смъртта на В. е настъпила на 26.06.2012г. Недостатъчния времеви
период, от едва три дни не може да бъде разглеждан, като осъществено пасивно
поведение от ответника З. във връзка с липсата на активни действия по
осъществяване на трансформация на задълженията й спрямо В..
Мотивиран от изложеното съдът намира
предявения конститутивен иск за неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По
отношение на предявения иск с правно осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко –продажба на недвижим
имот оформен в НА № 185/2012г., с продавач З.З. и купувач С. А..
В първото по делото съдебно заседание с оглед
необходимостта от уточняване на претенцията ищеца, чрез процесуалния си
представител уточни, че в действителност прикритата сделка се явява продажбата
на жилището, която е оформен в НА № 185/2012г. – на л. 10 от делото. В
уточнителна молба от 23.03.2013г. се навежда твърдението, че при изповядване на
сделката оформена в цитирания акт не е осъществено реално плащане на
уговорената продажна цена.
Според правилото на чл.17 от ЗЗД, ако
страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение,
прилагат се правилата относно прикритото, стига изискванията за действителност
на прикритото да са налице. Привидното съглашение по смисъла на чл.26, ал.2,
пр. последно от ЗЗД е нищожно. В разглеждания казус, ищеца се стреми да докаже, че
продажбата, осъществена между първия и втория ответник, всъщност прикрива
дарение, като основно акцентира върху неплащането на
цената по продажбата. В ход по същество се излагат и допълнителни доводи за
привидност на покупко – продажбата, поради неплащане на пазарната цена от
13764,60 лева.
Следва да бъде отбелязано, че когато се
навеждат твърдения за привидност на сделката, всъщност се цели да бъде
установено наличието на относителна симулация, т.е. привидната сделка прикрива
същинската сделка, в случая покупко -продажбата, която се твърди, че уврежда
интересите на ищеца. За да е налице привидност на
договора следва да бъде установено по несъмнен начин, че към датата на
сключването му страните не са желали да постигнат последиците му –
прехвърлянето на правото на собственост и заплащането на цената, а предвид
твърдението за наличието на прикрита сделка – дарение, да бъде установено и че
е осъществена не друга сделка, а именно дарение на процесния недвижим имот.
Тежестта да докажат твърдяната относителна
симулация е изцяло за ищеца, тъй като той би извлякъл при евентуално успешно
провеждане на иска, благоприятни последици за себе си. Ето защо ищеца следваше
да ангажира по делото такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че целената сделка
всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена. Доказването му
трябва да бъде главно и пълно. Доказателства в тази насока не се представиха,
като ищеца единствено се позова на твърденията си, че ответника не ангажира
доказателства за заплащане на посочената в договора за покупко – продажба
продажна цена, макар и на ищеца да бяха дадени още с проекта за доклад
указания, че в негова тежест е да установи пороците на атакуваната сделка.
Предвид изложеното предявения иск с правно
осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко –продажба на недвижим имот оформен в НА №
185/2012г., с продавач З.З. и купувач С. А., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да
бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 1880 лева, за които са
ангажирани доказателства за реално заплащане на л. 64 (800 лева), л. 99 ( 800
лева), л. 131 и л. 132 (по 140 лева), на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
отхвърля предявения иск от
А.Д.А., ЕГН ********** *** срещу З.Ж.З.,
ЕГН ********** *** за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 191, том ХХХІХ, дело
№ 9674/1993г. на Нотариус при ВРС Д. С., по силата на
който, М.К.В., б.ж. на гр. Варна е прехвърлила на
ответницата З.З. недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
представляващ: АПАРТАМЕНТ №111 (сто и единадесет), находящ се в гр.Варна,
ж.к."Вл.Варненчик", в блок 216 (двеста и
шестнадесет), вход 4 (четири), етаж 4 (четири), състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалет
и входно антре с площ от 40,25 (четиридесет цяло и
двадесет и пет стотни) кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 111 (сто и единадесет), както и 0,2718% ид.части от общите части на сградата и 0,2718% ид.части от правото на строеж върху държавна земя,
при съседи: на жилището - изток - ап.НО; запад - ап.112; север - стълбище; юг - зелени площи; горе - ап.115; долу - ап.107 и на
избеното помещение: запад - избен коридор;
север - изба № 126; юг - изба № 112 и горе - зелени площи и жилища, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД.
отхвърля предявения иск от
А.Д.А., ЕГН ********** *** срещу З.Ж.З.,
ЕГН ********** *** и С. Й.А.,*** за прогласяване нищожността на договор за покупко –продажба от 12.07.2012г.,
оформен в нотариален акт № 185, том І, рег. № 1983, дело № 149/2012г., на нотариус Марина Ташева с район на действие ВРС, с продавач З.З. и купувач С. А.,
по силата на който З.З. е продала на С. А. недвижим имот представляващ: АПАРТАМЕНТ №111 (сто и единадесет), находящ се в гр***, в блок 216 (двеста и шестнадесет), вход 4 (четири), етаж 4 (четири), състоящ
се от една стая, кухня, баня-тоалет и входно антре с площ от 40,25 (четиридесет цяло и двадесет и пет стотни) кв.м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение № 111 (сто и единадесет), както и 0,2718% ид.части от общите части на сградата и 0,2718% ид.части от правото на строеж върху държавна земя,
при съседи: на жилището - изток - ап.НО; запад - ап.112; север - стълбище; юг - зелени площи; горе - ап.115; долу - ап.107 и на
избеното помещение: запад - избен коридор;
север - изба № 126; юг - изба № 112 и горе - зелени площи и жилища, на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД.
Осъжда А.Д.А., ЕГН ********** *** да заплати на З.Ж.З.,
ЕГН ********** *** и
С. Й.А.,*** сумата от 1880 (хиляда осемстотин и осемдесет) лева, съставляващи заплатени
от ответниците възнаграждения за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, които да се уведомят чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: