Мотиви по НОХД № 277/2015г. по описа на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимия Р.Н.А. Окръжна прокуратура гр. Смолян е повдигнала обвинение за
престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б”,
пр.1 вр. ал.1, б.”В” вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 01.06.2013г., около
20,00 часа, в с.***, област Смолян, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил „Хонда Прелюд” с рег. № *** е нарушил правилата за движение -
чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на
пешеходката М.М. М., починала на 30.06.2013г., като деянието е извършено в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,91 на хиляда, установено с
химическа експертиза.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита, че на същия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода, определено по размер около средния, което да се
изтърпи реално, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок три години над санкцията лишаване от
свобода. Пледира в тежест на подсъдимия А. да се възложат разноските по делото.
В наказателното производство не са предявени и
приети за съвместно разглеждане граждански искове от наследниците на
пострадалата М.М. М. - нейния
съпруг А.М.М. и дъщеря Е.А.М., както и от родителите й - М.А.Г. и А.А.Г..
Същите са конституирани само като частни обвинители по делото.
Лично, с изключение на Е.М., и чрез поверениците
си изразяват становище, че подсъдимият А. трябва да се признае за виновен по
обвинението, за което е предаден на съд, като му се наложи наказание лишаване
от свобода над средния размер и лишаване от
право да управлява МПС в максималния такъв - три години над лишаването
от свобода. Сочат, че се касае за деяние и деец с висока степен на обществена
опасност и за постигане целите на наказанието санкцията лишаване от свобода
следва да се изтърпи ефективно.
Защитникът на подсъдимия А. не оспорва
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Излага доводи, че
вменените на неговия подзащитен като нарушени правила за движение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП не са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Пледира при определяне на наказанието на подсъдимия да
се има предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
и по размер то да е ориентирано към минимума. Намира, че целите на специалната и генералната превенции могат
да се постигнат и без реално изтърпяване на санкцията лишаване от свобода, с
прилагане института на условното осъждане.
Подсъдимият А. се възползва от процедурата по
глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие. Признава вината си, както и
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и
се присъединява към казаното от
защитника си. Моли наказанието лишаване от свобода да не е ефективно.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият Р.Н.А. е роден на ***г. в с.***, област С... Живее в с.***, същата
област. Той е българин, български гражданин. Със средно образование е. От
съжителството си на съпружески начала има две малолетни деца. Работи като общ
работник. Осъждан е /л.51-53 от досъдебното
производство, л.33-34 от съд.дело ПОС/.
С решение №
49/18.02.2003г., постановено по НАХД № 460/2002г. по описа на РС гр.Смолян,
влязло в сила на 06.03.2003г., е признат за виновен за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК /3,9 на хиляда/. На основание чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година.
С присъда №
106/15.05.2003г., постановена по НОХД № 387/2003г. по описа на РС гр.Смолян,
влязла в сила на 31.03.2004г., за престъпление по чл.354в, ал.1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, условно с
изпитателен срок от три години, и глоба
в размера на 2 500 лв. Видно от справката от ТД на НАП гр.Пловдив, офис Смолян
/л.42 от съд.дело ПОС/ глобата не е платена. Частично е погасена сумата от
650,02 лв.
Подсъдимият притежава
свидетелство за управление на МПС категория АВСМТ от 1994г. През периода 2008г.
- 2011г. е наказван четири пъти по административен ред като водач за нарушение
на правилата за движение по пътищата, включително за шофиране с превишена
скорост /л.68 от досъдебното производство/.
Собственик е на лек автомобил „Хонда
Прелюд” с рег. № *** /л.70 от досъдебното производство/. МПС било оборудвано с две предни гуми от един и същи
размер, предназначени за експлоатация при зимни условия, с размер 195/65R15,
марка „Dayton”, задна лява гума, резервна, непълноразмерна, с размер 135/80D15
и задна дясна гума с размер 195/55R15, марка „Miсhelin”, значително износена и
с наличие на пукнатини.
На 01.06.2013г., около
17,00 часа, подсъдимият А. пристигнал от с.*** в с.*** с лекия си
автомобил „Хонда Прелюд”. Спрял пред
офиса на „Еврофутбол” и употребил алкохол. По негови твърдения изпил 4-5 бири. Около
20,00 часа се качил в колата си и отишъл пред фонтана на сградата на Държавно
горско стопанство с.***. Видял свидетелите А.О. и В.К. от същото село. Казал
им, че ще отиде до с.*** да вземе пари, за да ги върне на свидетеля О..
Последният и свидетелят К. разбрали, че подсъдимият е употребил алкохол, поради
което свидетелят О. предложил той да шофира. Подсъдимият А. не му позволил,
като отговорил, че автомобилът е негов и сам ще го управлява. Свидетелите О. и К. решили да отидат до с.***
заедно с подсъдимия и се качили в МПС. Свидетелят О. седнал на предна дясна
седалка, а свидетелят К. - на задната седалка, в дясната й част. Въпреки че бил
употребил алкохол, подсъдимият А. заел шофьорското място и потеглили от центъра
на с.*** по ул.”***”.
Платното за движение, с
широчина 7 м, било предназначено за
движение на пътни превозни средства в двете посоки, с по една лента във всяка
посока. Представлявало хоризонтален и праволинеен участък с леки завои, без
дупки и неравности, без наклони, с асфалтова настилка.
Подсъдимият се движел по
ул.”***” към изхода на с.***, в дясната част на платното. Стигайки края на
мантинелата /приета за ориентир/, която се намирала отдясно на пътя, ограничен
с бордюри с височина 20 см, и след която започвала дървена ограда, подсъдимият
А. видял пред себе си на пътното платно плътно вдясно да вървят двама пешеходци
- свидетелите Т.П. и брат му Н.П.. Те се движели в посока центъра на с.*** и
били с лице към автомобила на подсъдимия. На около 40 м след свидетелите П.
вървяла пешеходката М.М.. Тя също се движела към центъра на селото, плътно
вдясно съобразно посоката на движение на подсъдимия А..
Последният, след като
видял свидетелите П., завил рязко вляво, за да ги заобиколи. Поради движението
му със скорост около 77 км/час, в резултат въздействието на водача върху
органите на управление на превозното средство, то се отклонило наляво, поради
което подсъдимият изгубил попътната устойчивост на лекия автомобил. Той се опитал да коригира траекторията му,
при което задницата на колата се завъртяла вдясно. Подсъдимият А. продължил да
коригира траекторията на МПС, като забелязал пострадалата М.М.. В този момент
автомобилът се намирал на около 27 м от нея. Подсъдимият реагирал на появата на
пешеходката върху пътното платно, с намаление скоростта на движение, но поради
високата скорост, успял да я намали до около 62-63 км/час. Въпреки, че
задействал експресно спирачната система, поради високата скорост на движение,
не успял да предотврати удара между управляваната от него кола и пострадалата. Подсъдимият
А. ударил М. М. челно със средната част на предницата на МПС. В момента на
удара пешеходката се намирала на около 57-58 м западно от края на мантинелата и
на около 1 м южно от оградата и около 0,5 м южно от северния край на оградата,
над празно дворно място № 5. От удара пострадалата била възкачена на предния
капак, при което си ударила главата в долната дясна част на предното панорамно
стъкло на автомобила. Последвало влачене /носене/, след което отхвръкнала на
около 27,67 м от мястото на удара. Паднала в дясната част на пътното платно, в
посока с.***- с.***, напречно на платното. Главата и част от тялото били на
платното, а останалата част от тялото - на банкета. След удара, колата
напуснала платното за движение, преминала през заграждението - дървена ограда
на празното дворно място, спуснала се по него, след което се обърнала по таван,
на около 29 м от мястото на излизане от пътното платно. Свидетелите О. и К. и
подсъдимият А. излезли от МПС през предната лява врата. Качили се на пътя и
видели М. М. на пътното платно. При нея вече били пристигнали свидетелите Т.П.
и брат му Н.П.. Малко след това дошъл и свидетелят В.П.. Той не бил очевидец на
възникналото ПТП, но чул силен шум, който го накарал да пристигне на мястото.
Свидетелят В.П. се обадил от мобилния си телефон на тел. 112, за да изпратят
линейка от „Бърза помощ” и да уведомят МВР гр.Смолян. В същото време дошъл и
съпругът на пешеходката, свидетелят А.М..
В резултат на
настъпилото пътно-транспортно произшествие, пострадалата получила множество
травматични увреждания, тежка съчетана травма - черепномозъчна травма, гръдна
травма и тазова травма.
Автомобилът на ЦСМП
гр.Смолян пристигнал след около 30 минути, през което време М. М. била в
съзнание, дори разговаряла със съпруга си. Докато бъде качена в линейката
изпаднала в безсъзнание.
Местопроизшествието било
посетено от служители на сектор „ПП и КАТ” при ОД на МВР гр.Смолян и
оперативно-следствена група от РУП гр.Смолян, мл.полицейски инспектор
свидетеля Р.И.. Бил извършен оглед на
местопроизшествието, за който бил изготвен протокол за оглед на
пътнотранспортно произшествие от 01.06.2013г. /л.3-12 от досъдебното производство/.
Подсъдимият А. бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”,
който отчел 2,07 промила алкохол в кръвта. Бил отведен в Спешен кабинет на МБАЛ
гр.Смолян за вземане на кръвна проба. Заявил на медицинското лице, че на
01.06.2013г. към 17,00-18,00 часа е консумирал алкохол, бира, 2 бр. по 500 мл.
Това му изявление било отразено в съставения от д-р В.Н., взел кръвната проба
на подсъдимия, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество /л.56 от досъдебното
производство/.
Пострадалата М. М. била приета по спешност в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров” АД
гр.Смолян, ОАИЛ, където било констатирано, че е изпаднала в кома. Въпреки
положените медицински грижи и лечение, на 30.06.2013г., в 19,30 часа, починала.
От заключението на съдебномедицинската експертиза
на труп /л.135-164 от досъдебното производство/ се установява, при изследване
на трупа на М. М. и от медицинската
документация, че при ПТП на 01.06.2013г.
й е било причинено тежка съчетана травма, изразяваща се в черепномозъчна,
гръдна и тазова травми. Черепномозъчна травма - контузия на главата, контузии
на мозъка /изразени клинично с коматозно състояние и по-късно - кома от мозъчен
тип, проявени с контузионни мозъчни огнища, оскъдни кръвоизливи под твърдата и
под меките мозъчни обвивки, с мощен оток на мозъка, като всичко това е довело
до загиване на мозъчната кора и достигане на състояние на мозъчна смърт/.
Гръдна травма - контузия на гръдния кош,
контузия на белите дробове. Тазова травма - многофрагментно счупване на
таза.
Причинено е било и
счупване на лявата глезенна става, счупване на дясната мишнична кост, разкъсване,
размачкване на лявата колянна става, множество масивни кръвонасядания по
крайниците и мускулите около счупванията. Също тежка двустранна застойна
бронхопневмония с излив в двете белодробни половини, излив в коремната кухина.
Състояние след травматичен тромбофлебит. Състояние след Инципиден диабет.
Състояние след травматичен кръвоизлив под меките и твърдата мозъчни обвивки.
Смъртта на пострадалата
М. М. се дължи на тежката черепномозъчна
травма, изразяваща се в контузия на главата, контузии на мозъка, довели до
загиване на мозъчната кора и достигане на състояние на мозъчна смърт. За
настъпване на смъртта са допринесли и останалите тежки травми - гръдна,
коремнотазова, както и развилите се усложнения от тези травми.
Описаните травматични
увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд предмет със
значителна кинетична енергия. Напълно е възможно те да са получени при ПТП -
блъскане на пешеходец с последващо възкачване на предния капак на автомобила,
влачене по пътното платно и изпадане от МПС на пътното платно.
Смъртта на М. М. е била
неизбежна - касае се за състояние на мозъчна смърт, при която кората на мозъка,
а по-късно и целият мозък загиват. Смъртта й е в пряка причинно-следствена
връзка с травмите, получени от нея като участник в ПТП на 01.06.2013г., при което тя е пострадала.
Съгласно заключението на
комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.185-213 от
досъдебното производство/ мястото на
сблъсъка между лекия автомобил „Хонда” и
пострадалата пешеходка се намира: по дължина на платното - на около 57-58 м
западно от ориентира и по ширина на платното -
върху асфалтовата настилка на платното, на около 1 м южно от оградата
или на около 0,5 м южно от северния му край.
Скоростта на автомобила
в момента на сблъсъка с пешеходката е била около 62-63 км/час. Скоростта на МПС
в момента на напускане на платното и сблъсъка му в оградата е била около 54
км/час. Скоростта при приближаването му към местопроизшествието, преди да
започне да оставя следа по платното, е била около 77 км/час или по-голяма от
нея.
Скоростта на движение на
пострадалата при приближаването й към мястото на удара е била в диапазона
4,4-5,4 км/час.
Отдалечеността на
автомобила от мястото на удара, в момента в който водачът е видял опасността от
предстоящ сблъсък с пешеходката, е била около 27 м. Моментът, в който водачът е
възприел опасността от предстоящ сблъсък с пострадалата, е бил 1,6 секунди
преди сблъсъка. Техническите действия, предприети от водача, са били насочени
към екстремно задействане на спирачната система на автомобила. За това време
пешеходката не е имала техническа възможност да предприеме спасителна реакция и
да избегне сблъсъка с МПС.
В първия етап при
навлизане на автомобила в поредицата от два последователни завои и приближаването
му към местопроизшествието, водачът е избрал движение с технически несъобразена
с далечината на видимост скорост. Това е наложило рязко отклоняване на
траекторията за заобикаляне на двама пешеходци, движещи се в дясната лента. При
това рязко заобикаляне са се съчетали няколко условия, които са довели до
загуба на попътна устойчивост на МПС. Тези условия са внезапно спукване на
задна дясна гума, различните диаметри на колелата и различните свойства на
гумите, както и избраната от водача скорост на движение на автомобила и темп на
изменение на траекторията. Действията и решенията на водача при движението и
управлението на МПС в тази фаза следва да се окачествят като технически
неправилни и погрешни.
Следващата фаза от
движението на автомобила, която следва да се разграничи, е движение при вече
загубена попътна устойчивост и при възприета от водача опасност за предстоящ
сблъсък с пешеходката. Началото на тази фаза е когато МПС се е намирало на
около 27 м от мястото на удара. Това се е случило във време около 1,6 секунди
преди сблъсъка. В тази фаза водачът е взел решение да задейства екстремно
спирачната система и е предприел действия за това. Решението за задействане
на спирачната система и нейното
задействане са били технически правилни и своевременни. В тази фаза
техническата възможност на водача да предотврати сблъсъка е била силно
ограничена. Свеждала се е най-вече до възможност за задействане на спирачната
система, но не и до ефективен контрол над траекторията на автомобила. Това
ограничение в техническата възможност на водача да предотврати сблъсъка с
пострадалата е резултат от съчетаването на условията, в които той сам се е
поставил при преминаване на превозното средство в предходната фаза.
Към момента на
настъпилото произшествие, автомобилът е бил технически неизправен. Двете предни
гуми са били неподходящи за сезона, в който той е управляван /за зимни
условия/, а задната дясна гума е била напълно
негодна за експлоатация. Единствено наличието на задната лява гума
/резервна непълноразмерна гума/ може да се приеме, че не противоречи на
техническите съображения за движение на МПС.
Техническите причини за
настъпване на пътнотранспортното произшествие са в резултат на едновременното
действие на следните фактори: управление на технически неизправен автомобил;
управление с технически несъобразена с далечината на видимост скорост;
управление на автомобила със скорост, която е технически несъобразена с
техническото му състояние; внезапна загуба на налягането на въздуха в задна
дясна гума, предизвикано от лошото техническо състояние на гумата; предприемане
на маневра за заобикаляне на възникнало препятствие /пешеходци на платното/,
при което водачът е допуснал прекомерна промяна в траекторията и загуба на
устойчиво движение и управляемост на автомобила.
Водачът е имал
техническа възможност да установи състоянието на гумите на превозното средство.
За констатиране на техническата негодност на задна дясна гума, с която
автомобилът се е движел към момента на настъпване на произшествието, не са
необходими специални технически знания. При провеждане на курсове за подготовка
на водачи на моторни превозни средства, се изучават критериите, по които
водачите да преценяват техническата годност на гумите.
Недопускане на която и
да е от изброените причини, довели до настъпване на настоящото ПТП, би повишило
значително вероятността да не възникне произшествие. Недопускането на две или
повече от изброените причини, довели до настъпване на настоящото ПТП, би
повишило многократно вероятността да
не възникне произшествие.
Травматичните
увреждания, нанесени на М. М., са в пряка причинна връзка с настъпилото на
01.06.2013г. ПТП, в което тя е участвала като пешеходец. Те коректно
съответстват на техническите условия, при които е настъпил сблъсъкът, а именно
- челен удар при скорост на автомобила около 62-63 км/час. Видът и характера на
уврежданията са били особено тежки и несъвместими с живота.
Според заключението на
химическата експертиза /л.71 от досъдебното
производство/ кръвната проба на подсъдимия А. е с концентрация на алкохол /летливи
редуциращи вещества, изразени като алкохол/ 1,91 на хиляда.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй
като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответните области.
Неоснователно е възражението на защитника на
подсъдимия А., че вещите лица са изчислили скоростта на движение на лекия
автомобил въз основа на петно от червеникава течност, което са приели за кръв,
въпреки че липсват доказателства това да е кръв и тя да принадлежи на
пострадалата.
По делото са налице доказателства, които не са в
противоречие с приетото от вещите лица. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие на мястото на
инцидента има намерено петно засъхнала
червенокафява течност. Според гласните доказателства - показанията на
свидетелите О., Н.П. Т.П. В.П. по М. М.
е имало кръв. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия. Твърденията на
свидетеля А.М., който е контактувал със съпругата си, за много кръв по нея са в унисон със заключението на вещото
лице медик относно уврежданията на пострадалата и механизма на тяхното
получаване.
Въпросното петно е един от компонентите, но не
единствен, за определяне на скоростта на лекия автомобил в момента на
удара. Вещите лица са категорични, че травматичните увреждания, нанесени на М. М.,
коректно съответстват на техническите условия, при които е настъпил сблъсъкът,
а именно - челен удар при скорост на автомобила около 62-63 км/час.
Съдът намира, че доводите на защитата на
подсъдимия А. относно скоростта на
движение на МПС, за конструктивни особености на марката „Хонда Прелюд”, водещи
до неустойчивост на колата, са недопустими с оглед диференцираната процедура,
по която протече съдебното производство - съкратено съдебно следствие с
признаване изцяло от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
В тези случаи защитата е ограничена в рамките на
признатите фактически положения по прокурорския акт. Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г. на ВКС,
по тълк. дело № 1/2008г., НК, в тези предели могат да се установяват и
противопоставят обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с
предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност, да се излагат
съображения за приложимите институти на
наказателното право, аргументи за обективните и субективни признаци на
престъпния състав и правната квалификация, доводи за индивидуализация на
санкционните последици. Не може обаче защитата да излиза от фактологията по
обвинителния акт и да внася съществени изменения в нейните очертания. Според ВКС
при процедурата по чл.372, ал.4 вр.
чл.371, т.2 от НПК подсъдимият доброволно и съзнателно сам се е лишил от
процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото
обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия А., от показанията на
свидетелите А.О., В.К., Т.П., В.П., Н.П., В.П., А.М., Е.М., С.И., М.Г., А.Г., Р.И., от заключенията на съдебномедицинската, комплексната автотехническа и
съдебномедицинска, химическата
експертизи, от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие /л.3-12 от
дп/, фотоалбум /л.13-18 от дп/, удостоверение за техническа изправност на ППС
/л.23 от дп/, застрахователни полици /л.25,26 от дп/, заповед за прилагане на
ПАМ /л.29 от дп/, заповед за задържане на лице /л.30 от дп/, характеристични
справки /л.49,184 от дп/, справка за съдимост /л.51-53 от дп, л.33-34 от
съд.дело ПОС/, протокол за медицинско изследване /л.56 от дп/, справки от
сектор „ПП и КАТ” при ОД на МВР
гр.Смолян /л. 68,70 от дп/, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на подсъдимия /л.87 от дп/, медицински документи /л.88-129
от дп/, удостоверение за наследници /л.167 от
дп/, препис-извлечение от акт за смърт /л.246 от дп/, справки от Районен
съд гр.Смолян, СИС /л.30 от съд.дело ПОС/, от ТД на НАП гр.Пловдив, офис Смолян
/л.42 от съд.дело ПОС/, както и от веществените доказателства – счупен мигач от лек
автомобил, жълт на цвят, лек автомобил „Хонда
Прелюд” с рег. № ***.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като са обективни, логични и последователни. Не
са противоречиви помежду си и с останалите доказателства по делото.
Съдът дава вяра на самопризнанията
на подсъдимия, тъй като се подкрепят от гласните, писмените и
веществените доказателства, от заключенията на вещите лица.
При така установената по делото безспорна
фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият А. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б”,
пр. 1 вр. ал.1, б.”В” вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 01.06.2013г. в с.
***, област Смолян, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил „Хонда Прелюд” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение - чл.20,
ал.1, чл.21, ал.1, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на М.М. М., която е настъпила на 30.06.2013г., като деянието е
извършено в пияно състояние.
Съдът намира, че подсъдимият, при управление на
МПС, е нарушил разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като в населено място се е движел със скорост над
разрешената от 50 км/час, а именно с около 77 км/час.
Не е спазил и нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, вменяваща задължение
на водача да контролира пътното превозно средство. Този контрол обхваща редица
действия на водача, засяга техническото състояние на автомобила, положението му
спрямо останалите участници в движението по време на собственото му движение
или покой, възприемане и съобразяване с показателите на отделните уреди
/скорост, температура, светлини/, положението му спрямо пътя или терена,
възможността да се придвижи или ползва от други лица, както и само да излезе от
позиция на покой. Този контрол е непрекъснат и обхваща времето, през което
моторното превозно средство е под управлението на водача. Действително, от
момента, в който поеме управлението на автомобила, до момента, в който го
преустанови, водачът е длъжен да владее превозното средство непрекъснато и във
всяко отношение.
В случая
подсъдимият А. е загубил попътна
устойчивост на превозното средство и се е отклонил вдясно на пътното платно, в
резултат на което е последвал сблъсък с
пешеходката М. М.. Той сам се е поставил в тази ситуация. Управлявал
е технически неизправен автомобил. Скоростта
му на движение не само е била над разрешената, но не е била съобразена с
конкретната пътна обстановка, с релефа на пътния участък, с условията на видимост, с другите участници в
движението, с техническото състояние на колата. При предприетата маневра за
заобикаляне на двамата пешеходци /братята П./ е допуснал прекомерна промяна в
траекторията на автомобила и загуба на устойчивото му движение и
управляемост.
Изгубваното на контрола върху управлението на МПС
не е само в резултат на допуснато нарушение относно режима на скорост, за да
се приеме за основателно възражението на
защитата, че не може да се разглежда като самостоятелно нарушение, тъй като
чл.21 от ЗДвП поглъща чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Подсъдимият не е
изпълнил и задължението си по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП да се движи с
техническо изправно превозно средство. Лекият автомобил е бил технически
неизправен, тъй като двете предни гуми са били неподходящи за сезона, а задната
дясна гума е била напълно негодна за експлоатация. Тези неизправности са били установими от водача и не са
настъпили извън неговата воля. Знаейки за състоянието на гумите на колата, той е бил длъжен
да бъде по-внимателен при избиране скоростта си на движение.
Съдът счита,
че посочените нарушения на правилата за движение са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Подсъдимият А. следва да се признае за невиновен и
оправдае за вмененото му нарушение на чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, която разпоредба забранява да се управлява МПС
под въздействие на алкохол, тъй като това състояние е криминализирано пряко в престъпния състав и
представлява по-тежко квалифициращия признак на чл.343, ал.3 от НК – пияно
състояние.
Съобразно
постоянната практика на ВКС /Постановление № 1/17.01.1983г. по н. д. № 8/1982г.
на Пленум на ВС, Решение № 817/16.07.1979г. по н.д. № 687/1979г., ІІІ
н.о., Решение № 302/09.07.1997г. по н.д. № 188/1997г., ІІІ н.о./ не се изисква да е налице причинна връзка между това
състояние на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата за движение. Достатъчно е
тези нарушения да са извършени в пияно състояние.
Според Решение №
87/10.05.2004г. на ВКС по н. д. № 701/2003г., I н.о. пияното състояние на дееца е достатъчно, за да се
квалифицира деянието като престъпление по чл.343, ал.3 от НК. „По този начин забраната в ЗДвП за употреба на алкохол, макар
и да стои в основата на забраната в НК да се управлява транспортно средство в
пияно състояние, е специфично правило за движение, за което бланкетното
препращане в НК не важи. Препращането е само към онези правила за движение,
нарушаването на които може да причини предвидените в закона последици.”.
По-тежко квалифициращото обстоятелство, пияно
състояние, се установява по категоричен начин от гласните доказателства –
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите О., К., П., Н.П., Т.П.,
В.П., С.И., И., протокола за медицинско изследване, заключението на химическата
експертиза. Не се спори, че по време на произшествието в кръвта на подсъдимия
А. е имало алкохолно съдържание повече от 0,50 на хиляда.
От субективна
страна престъплението е извършено по непредпазливост /съзнателна/. Подсъдимият
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е
мислел да ги предотврати.
При самонадеяността деецът, съзнавайки
възможността да настъпят неправомерни последици от неговото поведение, има в
представите си определени неутрализиращи обстоятелства и фактори, на които той
разчита, че общественоопасният резултат няма да настъпи. Поради това и той е уверен,
че при конкретната обстановка общественоопасните последици, макар и предвиждани
като възможни от него, няма да се реализират. В случаите на самонадеяност става
въпрос за субективната вътрешна увереност, която се основава на интелектуалните
и физически възможности на дееца, на неговия опит, все фактори, на които той
разчита, за да не се стигне до настъпване на резултата. Деецът обаче не може да
разчита на случайността или на добрия шанс при поставен от него
причинно-следствен процес, вредоносният
резултат да не настъпи.
В случая подсъдимият А. е разчитал на такива
фактори, изключващи общественоопасните последици, като умението му да управлява
добре МПС и че познава пътя. Той е седнал да шофира след употреба на алкохол,
въпреки предложението друг да управлява автомобила. В населено място се е
движел със скорост 27 км/час над разрешената, в участък със завои, с намалена
видимост, с три гуми, които не съответстват на техническите изисквания. Това
негово поведение сочи на самонадеяност и безразличие към опазване на живота и
здравето на другите участници в движението. Не без значение е и
обстоятелството, че пострадалата от престъплението няма никакъв принос към
настъпване на вредоносния резултат. Като се имат предвид обстоятелствата, при
които МПС е напуснало пътното платно и е спряло, само на случайността се дължи
липсата на други пострадали лица.
При определяне на наказанието задължително следва да се приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият А. се
ползва от процедурата на съкратено съдебно следствие. Призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
При така установената
правна квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и
тази на дееца, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на
подсъдимия трябва да се наложи наказание лишаване от свобода, определено при
следните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
съдът взема предвид изразеното съжаление за стореното, семейното положение,
трудовата заетост. Отегчаващи такива са предишните му осъждания,
санкционирането по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП, високата
концентрация на алкохол в кръвта /за последното - Решение № 169/17.02.1969г. по
н. д. № 59/1969г., III н.о., Решение № 1190/29.10.1977г. по н. д. №
1040/1977г., III н. о., Решение № 42/22.10.1980г. по н. д. № 41/1980г., ОСНК/. При
така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, забраната
за ”реформацио ин пеюс”, съдът намира, че най-справедливо е на подсъдимия А. да
се определи наказание лишаване от свобода в размер на пет години. Съгласно
чл.58а, ал.1 от НК така определено, то следва да се намали с една трета, т.е. с
една година и осем месеца. Или наказанието, което се налага на подсъдимия е в
размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.3
вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС то трябва да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим в
затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.59,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнението му се приспада времето, през което
подсъдимият е бил задържан на 01.06.2013г., като един ден задържане се зачита
за един ден лишаване от свобода.
За
постигане целите на специалната и генералната превенции на наказанието, на подсъдимия А., на
основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК се налага и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.4
от НК при изпълнение на тази санкция се приспада времето, през което за същото
деяние е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право, считано от 01.06.2013г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че
наложените наказания са справедливи. С тях ще се постигнат целите на чл.36 от НК.
Съдът
не споделя виждането на защитника на подсъдимия, че на последния следва да се
наложи санкция, индивидуализирана при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55 от НК. В случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Липсва и другата
предпоставка най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко.
Конкретното деяние и деецът не се отличават с по-ниска степен на обществена
опасност от типичната за този вид престъпления. Напротив подсъдимият А. е
с висока обществена опасност поради предишното му осъждане за шофиране с висока
концентрация на алкохол в кръвта, а и като водач, защото е санкциониран по
административен ред за нарушения на правилата за движение.
Отлагането на изпълнението на наказанието лишаване
от свобода по реда на чл.66, ал.1 от НК, освен като размер, в случая е
неоправдано и от гледна точка на необходимостта от по-трайно и интензивно
въздействие върху дееца. С ефективното изпълнение на това наказание биха се
постигнали успешно и целите на генералната превенция, предвид масовото
неглижиране от водачите на моторни превозни средства на правилата за безопасно
движение, водещи като резултат до отнемането живот и трайно увреждане на
здравето на много хора. Едно от средствата за противодействие на подобни
посегателства е и наказателната репресия, която не бива да бъде неоправдано
снизходителна.
Вещественото доказателство - счупен мигач от лек
автомобил, жълт на цвят - да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на
присъдата в сила.
Вещественото доказателство - лек автомобил „Хонда
Прелюд” с рег. № *** - да се върне на подсъдимия
А. след влизане на присъдата в сила.
В
тежест на подсъдимия се възлага да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Смолян сумата от 1
060 /хиляда и шестдесет/ лв., направени разноски в хода на досъдебното
производство, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПОС, сумата от 160 /сто и шестдесет/ лв., разноски по делото.
Причини за извършване на престъплението от
подсъдимия А. са ниската му правна
култура, нарушаване правилата за движение.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: