№ 4093
гр. София , 03.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110138704 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 389 ГПК, подадено от В. Д. СЛ. за
обезпечение на предявените от него искове срещу В.П. К. – Карампела, Г. СЛ. Т., Г. П. С., Г.
ИВ. Г., Г. Т. Г., ГР. Н. П., Д. Б. М., Д. Д. Д., Д. Р. Г., Д. М. ДР., Д. Д. Г., Д. К. Г., ДР. ТР. ДР.,
Ж. Г. ХР., Ж. П. Т., ЗЛ. ТР. Г., ИВ. Г. ИВ., ИВ. ДР. ТР., ИВ. КР. М., ИВ. М. Д., ИВ. Д. Г., К.
Т. Г., К. М. Б., К. Т. Д., К.П. М. – Феодорова, М. ДР. Д., М. П. Г., М. Д. П., М. Г. М., М. Р.
М., М. Г. ЗЛ., М. К. Д., Н. М. Г., Н. К. ИВ., Н. ИВ. Щ., Н. Р. Д., П. М. З., Р. К. ХР., Р. Г. ЗЛ.,
Р. АНГ. ЗЛ., СЛ. ДР. М., СЛ. К. ИВ., Т. Г. Т., Т. К. ЯН., ТР. Л. К. и Т. М. К..
Исканата обезпечителна мярка е спиране на изпълнението по изп.д. № 385/2021г. по
описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег. № 875 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд –
гр. Хасково.
В исковата молба са развити съображения, че ищецът нямал лични отношения с
ответниците, но имали общо вещно право и били съделители по гр.д. № 988/2011г. по описа
на Районен съд – гр. Димитровград. Със съдебно решение от 25.03.2012г. била допусната
делба на част от сграда, което влязло в сила на 01.05.2012г. С решение от 07.11.2012г.
делбата била извършена и влязла в сила през месец декември 2012г. По силата на
решението, всеки от съделителите могъл лично да упражни едностранното си субективно
потестативно право, искайки изпълнение на непаричния диспозитив на съдебния акт.
Ищецът твърди, че всички субективни права се погасявали по давност, поради което и
установеното със съдебното решение право не могло да се упражнява необезпокоявано
неограничено във времето, в каквато насока била нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Поддържа,
че дори паричните задължения се погасявали по силата на абсолютна давност по чл. 112
ЗЗД, а едно непарично субективно право не могло да бъде упражнявано безкрайно. На
следващо място твърди, че съделителите по гр.д. № 988/2011г. доброволно си разделили
ползването върху две реално обособени части от сградата, всяка от които със самостоятелен
вход и равна площ и квадратура, която от месец май 2011г. всяка от страните била ползвала
непрекъснато, необезпокоявано и без противопоставяне, с което страните били придобили
по давност и владение реални части от сградата.
Моли съдът да приеме за установено, че непарични по характер субективни лични
права, каквото е потестативното право на всяко едно лице, страна по гр.д. № 988/2011г. не
може да бъде предявявано за изпълнение безсрочно, доколкото по отношение на същото
липсва изрично нормативно разрешение за неограниченост на времевото му упражняване; да
се произнесе в смисъл, че лично субективно потестативно право с непаричен характер не
може да се упражнява неограничен период от време и същото се погасява при обективиране
1
на влияещи върху основателността и допустимостта му предпоставки; да приеме за
установено, че в течение на времето от началото на месец май 2011г., всяка една от страните
по гр.д. № 988/2011г. е придобила като последица от добросъвестно давностно владение
права върху отделна реално обособена част от сградата, с равна по обем площ и еднаква
квадратура, с отделен вход от другата реално обособена част от същата сграда; да приеме за
установено, че съществуващите от началото на месец май 2011г. и понастоящем реално
обособени части принадлежат на отделни собственици, които са били страни по гр.д. №
988/2011г.; да присъди на ищеца всички направени разноски по делото и да присъди на
ищеца всички законни последици, произтичащи от уважаване на предявените искове,
включително лихви върху присъдените в негова полза плащания до окончателното
издължаване на сумите.
Съдът като взе предвид наведените с исковата молба твърдения и представените
доказателства, намери следното.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право
на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки, а именно, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и
когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че не е налице първата от изложените
кумулативни предпоставки, доколкото подадената искова молба е нередовна в степен, която
не позволява на съда да прецени характера на предявената претенция/претенции, както и
дали същата е процесуално допустима. В исковата молба липсват ясни твърдения за
конкретни факти от обективната действителност – за кой имот става въпрос, какво е
фактическото основание за възникване на спора между страните, в какво се изразява е
правото, което ищецът твърди ча притежава или отрича, като вместо това са изложени
правни квалификации и правни доводи относно действието на погасителната и придобивна
давност по отношение на различните по вид субективни права. Липсва ясно формулирано
искане към съда, от което да се разбира какво е искането на ищеца – в обстоятелствената
част на исковата молба се говори преимуществено за погасяване по давност на субективно
потестативно право на ответниците, произтичащо от решението за извършване на делбата,
но също така и за изтекла придобивна давност в полза на две неуточнени групи съделители,
които се разбрали да владеят реални части от имота, а същевременно се релевира и
претенция за заплащане на лихва върху „присъдените в моя полза плащания до
окончателното издължаване на сумите“, като същевременно липсват предявени претенции
за заплащане на парични суми и такива не са описани е обстоятелствената част на исковата
молба.
На следващо място в исковата молба се твърди, че ищецът и ответниците са
съделители по цитираното делбено дело по описа на РС - Димитровград, но в решението по
извършване на делбата са посочени само част от имената на ответниците по настоящото
дело. Не е ясно от какво произтича пасивната процесуална легитимация на ответниците Г.
СЛ. Т., Г. ИВ. Г., Г. Т. Г., Д. Б. М., Д. Д. Г., ДР. ТР. ДР., К. Т. Г., М. Г. М., М. Р. М., М. К. Д.,
Р. К. ХР., Р. АНГ. ЗЛ. и СЛ. К. ИВ..
На последно място по делото не са посочени адреси на ответниците, каквото е
изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, а с оглед липсата на яснота по въпроса относно вида,
броя и цената на претенциите, не може да бъде определена и дължимата в производството
държавна такса.
Предвид гореизложеното, искането за допускане на обезпечение следва да бъде
2
оставено без уважение, а на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване
нередовностите на исковата молба.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. СЛ. за допускане на обезпечение на
предявените от него искове.
УКАЗВА на ищеца в едномесечен срок от съобщението да отстрани нередовностите
на исковата си молба, както следва:
1. Да уточни с писмена молба с преписи за всички ответници дали иска от съда да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по
давност и владение на определен недвижим имот или иска от съда да бъде признато за
установено, че определено право на ответниците, произтичащо от решението за
извършване на делбата, не подлежи на принудително изпълнение поради погасяване
по давност. В случай че ищецът предявява положителен установителен иск за
собственост на недвижим имот, да опише имота, на който твърди че е собственик,
като посочи неговия вид, площ, граници, адрес, както и идентификатор по действаща
кадастрална карта ако има такава, както и да представи удостоверение за данъчна
оценка на имота. В случай че предявява отрицателен установителен иск за погасяване
по давност на произтичащи от съдебно решение права, да формулира ясен и конкретен
петитум като посочи кои права на ответниците, произтичащи от решението за
извършване на делбата, отрича като погасени по давност. Ищецът да уточни още
върху какви суми иска да му бъде присъдена лихва, предвид липсата на предявени
осъдителни искове за парични вземания;
2. Да уточни с писмена молба с препис за всички ответници от какви обстоятелства
извежда пасивната процесуална легитимация на всеки един от ответниците Г. СЛ. Т.,
Г. ИВ. Г., Г. Т. Г., Д. Б. М., Д. Д. Г., ДР. ТР. ДР., К. Т. Г., М. Г. М., М. Р. М., М. К. Д., Р.
К. ХР., Р. АНГ. ЗЛ. и СЛ. К. ИВ., доколкото ищецът твърди, че заедно с ответниците е
съделител на имот, а тези лица не са посочени като съделители в представеното от
него решение;
3. Да посочи адреса на всеки един от ответниците.
При неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 41 от ГПК, че страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без уважение искането за допускане
на обезпечение подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца. В останалата си част определението не
подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4