№ 4641
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДД.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от ДД.Б.А. Гражданско дело № 20231110109767
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.Х.Н.,
в качеството му на управител на /фирма/, ЕИК ********** против /фирма/, с
която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 232,
ал. 1 ЗЗД при условията на чл. 422 от ГПК за установяване в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 600,00 лв.,
представляваща неплатени наемни вноски по фактури от 26.07.2022 г.,
09.08.2022 г. и 13.09.2022г. , ведно със законната лихва за периода от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.10.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 56128/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ищецът твърди, че в изпълнение на сключен договор за наем
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване къща за гости,
находяща се в гр. А., кв.*********, ул.*********** и намиращите се в него
движими вещи, срещу месечен наем в размер на 1000,00 лв. без ДДС. Заявява
още, че поради неплащане на дължимите вноски, ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за
което било образувано ч.гр. дело № 56128/22 г. на СРС, 154 състав.
Поддържа, че срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение по
чл. 414 от ГПК, след което съдът съобразно разпоредбата на чл. 415 от ГПК
дал указания на ищеца за предявяване на иск за установяване на
претендираното вземане. Твърди още, че дължимите наемни вноски не били
заплатени. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на
1
предявения иск, като на свой ред претендира сторените по делото разноски.
Не оспорва, че с ищеца сключили договор за наем, но оспорва твърдението да
дължи суми по него. Навежда твърдения, че съгласно чл. 5 от договора бил
платен депозит в размер 1000,00 лева, за което била издадена разписка.
Поддържа, че за платения депозит не бил подписан протокол за прихващане
на сумата от 1000,00 лева с твърдението, че същата е била дължима на ищеца.
Навежда твърдения, че фактурата за наем за месец юли 2022 г. била издадена
на 26.07.2022г. или много след уговорените дати за плащане. Възразява
срещу издадената фактура за наем за месец септември 2022 г. като
ненадлежно изпратена към пренаемателя. Поддържа, че същата била издадена
на 13.09.2022г. като междувременно 06.09.2022г. ищецът получил
предизвестие за прекратяване на договора за наем от 01.09.2022 г., с връчена
обратна разписка. Навежда съображения, че подал жалба в полицията и РП-
Л.. Поддържа още, че къщата не функционирала, от което търпял загуби.
Възразява срещу издадената фактура за наем с твърденията, че обектът бил
запечатан, не е бил осигурен достъп до него. Моли съда да отхвърли исковите
претенции на ищеца съобразно издадените фактури.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно правоотношение с ответника по
силата на твърдения договор за наем от 01.02.2021 г. с твърдяното
съдържание; предаване на вещта, предмет на договора; уговорената наемна
цена, изискуемост на вземането съобразно издадените фактури за м.юли, м.
август и м. септември, както и размера на вземането.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти е да докаже
точно изпълнение на поетото с договора задължение.
С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване съдът е отделил обстоятелството, че по силата на процесния
договор за наем от 01.02.2021г. между страните е възникнало облигационно
правоотношение с твърдяното съдържание за ползването на недвижим имот,
подробно описан в чл. 1 и чл. 2 от договора и намиращите се в него движими
вещи, срещу месечен наем в размер на 1000,00 лв. без ДДС, както и
обстоятелството, че през процесния период имотът е ползван от ответника.
Ето защо съдът намира, че ищецът е осъществил пълно доказване на
обстоятелствата, обуславящи основателността на иска му, доколкото по
делото не оспорва факта на сключване на договора за наем и изпълнението му
от страна на наемодателя – ищец по делото. От представените писмени
доказателства – фактура № *********/26.07.2022 г. на стойност 1200 лв.,
фактура № **********/09.08.2022 г. на стойност 1 200 лв. и фактура №
*********/13.09.2022 г. на стойност 1 200 лв., се установява наличие на
валидно възникнало изискуемо задължение от страна на наемателя да заплати
дължимия съгласно договора месечен наем. Не се излагат твърдения за това
2
същият да е бил заплатен или недължим. Ответникът оспорва единствено
дължимостта на наема за месец септември, като твърди, че му е бил
ограничен достъпа до къщата, предмет на договора за наем през месец
септември. В тази насока обаче не са представени доказателства.
Приложените към отговора на исковата молба постановление на РП-Л. и
снимков материал не са достатъчни да обосноват извод за това, че
наемодателят не е изпълнил задълженията си по договора за наем. А с
приложеното предизвестие за прекратяване на договора за наем на практика
наемателят признава валидността на наемното правоотношение до края на
месец септември 2022 г., тъй като уведомява наемателя, че считано от
01.101.2022 г. прекратява сключения договор за наем. Следва да бъдат
оставени без уважение и останалите възражения в отговора на исковата молба
за прихващане на дължими от страна на наемодателя суми по договора или за
неизпълнение на договора поради липсва на доказателства относно тяхната
дължимост и изискуемост.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира изцяло като компетентно и логично изготвено. След
извършени справки в счетоводството на ищеца, вещото лице е установило, че
счетоводството на **************** е водено редовно по отношение на
процесните стопански операции, като процесните фактури са редовно
осчетоводени от ищеца. Вещото лице е посочило още, че липсват данни
процесните фактури да са заплатени от ответника и възлизат на стойност
3600 лв.
Ето защо, съдът намира, че по делото се доказва наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника по договор за
наем от 01.02.2021 г., по който ищецът е изпълнил своите задължения,
респективно за ответника е възникнало задължение да заплати договорената
сума.
Гореизложените съображения и липсата на извършено плащане за
погасяване на дълга от ответника, което се установи от приетата съдебно-
счетоводна експертиза, водят съда до извода, че предявените искове се явяват
основателни. Ето защо следва да бъдат уважени изцяло.
Последица от уважаването на исковете е и присъждане на
претендираната законна лихва върху сумата от момента на иницииране на
съдебното производство до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има ищецът. От представените по делото доказателства се установява, че
ищецът е реализирал разноски в размер на 72 лв. за държавна такса, както и
депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400 лв. и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. Следователно, на
ищеца следва да се присъдят сторените в размер на 1132 лв. разноски за
настоящото производство.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да
се произнесе и по сторените в протеклото заповедно производство разноски.
Видно от представените доказателства заявителят е сторил разноски в размер
на 72 лв. .държавна такса и 420 лв. адвокатско възнаграждение, които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
3
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 232, ал. 1 ЗЗД, че /фирма/ ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ***********,
представлявано от Ц.И.И.- управител дължи на /фирма/, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: *****************, представлявано от
С.Х.Н. сумата в размер на 3 600,00 лв., представляваща неплатени наемни
вноски по фактури от 26.07.2022 г., 09.08.2022 г. и 13.09.2022г. , ведно със
законната лихва за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56128/2022 г. по описа на СРС, 154
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/ ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от Ц.И.И. -
управител да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *****************, представлявано от С.Х.Н. сумата в размер
на 1132 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски и
сумата в размер на 492 лв., представляваща сторените разноски по ч.гр.д. №
56128/2012 г. на СРС, 154 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4