№ 349
гр. Плевен, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500626 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от С.Х.Ш.. с ЕГН***** и А.И.Ш. с ЕГН******* срещу Решение
№ 260408// 28. 05. 2021 г. по гр. д. № 3688/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивните жалбоподатели твърдят, че решението е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната
жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и
незаконосъобразно и да бъдат присъдени направеното по делото разноски.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ ЕАД с ЕИК******* е изразила
становище , че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, като бъдат присадени направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е
1
признал за установено на основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД
вр. чл. 150 ДЕ, че С.Х.Ш.. и А.И.Ш. дължат солидарно на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ АД- Плевен сумите, както следва: 1983, 83 лв. главница представляваща ползвана
незаплатена топлоенергия за периода от 01. 09. 2017 г. до 30. 04. 2020 г.; сумата от 241, 56
лева лихва върху главница за периода от 03. 11. 2017 г. до 13. 03. 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 09. 06. 2020 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2225/ 2020 г. по описа на
Плевенския районен съд.
За да постанови решението си районният съд е приел въз основа на събраните доказателства,
че въззивниците са собственици на процесния жилищен топлоснабден имот, като в хода на
процеса партидата при въззиваемия е променена от Симеон Ш. на името на въззивниците.
Районният съд е приел, че фактурите, издадени на името на Симеон Ш. не освобождават
въззивниците от задължението да заплащат потребената топлинна енергия в процесното
жилище. Съдът се е позовал на заключението на допуснатата СТЕ, че до имота на
ответниците е доставена топлинна енергия, като от абонатната станция става ясно, че за
процесния период е доставяна топлинна енергия в жилищната сграда. Вещото лице е
посочило, че абонатът е консумирал за процесния период топлинна енергия за БГВ, от
сградната инсталация, отоплителните тела с уреди, отоплителни тела с мощност. Посочено
е, че в сградата е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия, изчисленията на
ТЕ и паричните суми в исковата молба са съобразени с кубатурата на имота и с показанията
на общия топломер и правилата за дяловото разпределение на ТЕ са спазени. Съдът е
констатирал, че начислените суми, претендирани от ищеца са в съответствие с действащата
нормативна уредба и не е налице разминаване между изчисленията на разпределената ТЕ за
абоната – ответниците. Разминаване в начислените суми не е установило и вещото лице от
ССЕ, като размерът на задължението на ответниците е същият какъвто е претендираният в
исковата молба.
Въз основа на констатациите си районният съд е приел, че съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ
качеството на потребител се придобива по силата на закона, което означава, че не е
необходимо да е сключен договор за доставка на топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 153,
ал.6 ЗЕ задължава клиентът на топлинна енергия да участвува в за плащането на отделената
от сградната инсталация топлоенергия съобразно своя дял в нея. Районният съд е приел, че
сградната инсталация за отопление и горещото водоснабдяване е обща етажна собственост
съгласно чл. 140, ал.3 ЗЕ, поради което всеки съсобственик следва да участвува в ползите и
тежестите съобразно чл. 38, ал.3 ЗС.Съдът се е позовал на Решение № 5/ 22. 04. 2010 г. по
конст. Д. № 15/ 2009 г. на КСРБ, че заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците
и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация за топлинна
енергия е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже поради което
и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Въз основа на тези
обстоятелства районният съд е приел, че ответниците са потребители на топлоенергия за
2
процесния период, поради което претендираните суми са дължими.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд, изложени в
обжалваното решение, като счита същото за правилно и законосъобразно. От
доказателствата по делото се установява, че въззивниците са потребители на топлинна
енергия о сг радната инсталация за БГВ в процесното жилище, на което са собственици за
процесния обект. Действително фактурите за част от процесния период са издадени на друго
лице, но от доказателствата по делото се установява, че за процесния период собственици на
имота са били въззивниците, липсват данни този имот да е ползван от трети лица, поради
което съдът приема, че въззивниците са задължените лица, независимо от посоченото друго
лице по фактурите, с оглед на това, че не е изпълнено задължението от въззивниците за
смяна по партидата на имота на задължените лица, които ползват топлинна енергия. От
заключенията на СТЕ и ССЕ се установява, че процесният имот е получавал топлинна
енергия от сградната инсталация и е използвана топлинна енергия за БГВ, не са налице
разминавания в отчитането на ползваната топлинна енергия и стойността на задължението,
установено от въззиваемия и от вещото лице. Въз основа на разпоредбата на чл. 153, ал.1 и
ал.6 ЗЕ въззивниците са потребители на топлинна енергия за процесния имот, поради което
въззивният съд счита, че въззивниците следва да заплатят претендираните суми от
топлофикационното дружество.
Въззивниците са изложили доводи във въззивната жалба, че по делото не е съобразено
изменението на ЗЕ и решението на КЕВР от 10. 06. 2020 г. с указания до всички доставчици
да коригират направените фактури поради намаляване със задна дата на цената на
природния газ и не е съобразено наличието на неравноправни клаузи по потребителските
договори във връзка с установяване на задълженията за потребление на топлинна енергия.
Съдът счита, че тези доводи са неоснователни, тъй като указанията на КЕВР, ако не са
съобразени от топлофикационното дружество не следва да бъдат съобразени със съдебното
решение с оглед на това, че се установява стойността на задължението на въззивниците към
топлофикационното дружество.Следователно, макар и да са налице указания на КЕВР, то
топлофикационното дружество преценява като самостоятелно ЮЛ дали следва да намали
цената на потребената топлоенергия за съответния период. Що се отнася до
неравноправните клаузи в потребителските договори, то от данните по делото се установява,
че въззивниците са потребители по силата на чл.153, ал.6 ЗЕ, т.е. по силата на закона. По
отношение на Общите условия на топлофикационното дружество прочцесуалният
представител на въззивниците се позовава на неравноправни клаузи, но не посочва
конкретно кои са тези клаузи и в какво се изразява противоречието съгласно изискванията
на ЗЗП. По тези причини съдът счита, че доводите на въззивниците са неоснователни и не
следва да бъдат съобразени при крайния изход на делото.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и
материалния закон и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивниците
3
следва да заплатят на въззиваемата страна направените по делото разноски във въззивната
инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 вр. чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 260408// 28. 05. 2021 г.
по гр. д. № 3688/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК С.Х.Ш.. с ЕГН***** и
А.И.Ш. с ЕГН******* да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД с
ЕИК******* направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4