Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26.11.2018 година гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд II
състав
На дeвeти ноември 2018 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
Секретар Станка Желева, като
разгледа докладваното от председателя търговско дело № 37 по описа за 2018 г.и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава тридесет и втора
от ГПК.
Иск
с правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “Т....” АД,
със седалище и адрес на управление:***, пререгистрирана в Търговския регистър
към Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявана от изпълнителните
директори А.И.А. и Г. Н. Г. чрез пълномощника им юрисконсулт К. Х. против „С....” ЕООД, със седалище и
адрес на управление:***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК *********, Кооперация „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ“ със
седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията
по вписванията с ЕИК *********; „К....” АД, със седалище и адрес на управление:***,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, и Т...”
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, с ЕИК *********, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и с цена на иска: 72 912,81 лева.
В исковата молба се твърди,
че на 05.10.2015 г. по ч.гр. дело № 1456/2015 г. Районен съд – Търговище е
издал Заповед № 761 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил издаването на изпълнителен лист и
постановил незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК срещу ответниците - „С...." ЕООД, с ЕИК *********, КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН
СЪЮЗ", с ЕИК *********, „К...." АД. с ЕИК *********, и „Т..." ЕООД. ЕИК ********* а на 06.10.2015 г. е
издал изпълнителен лист, с който осъдил същите да заплатят СОЛИДАРНО на „Т....”
АД сумата от: 72 912,81 лева, от които - неизплатена главница; 62
671 лева и лихви: възнаградителна редовна (договорна) лихва за периода
от 05.09.2015 г. до 30.09.2015 г. 602,79
лева; наказателна лихва за
просрочена главница за периода от 05.01.2015 г. до 30.09.2015 г. – 9 012,31 лева; такса за обслужване на кредитна сметка за периода от 05.07.2015 г.
до 30.09.2015 г. – 626,71 лв. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, по Договор за кредит № 1236.0712 от 09.07.2012 г.,
Анекс № 1 от 17.01.2013 г. и Анекс № 2 от 30.06.2014 г. към него и Договор за
поръчителство №1236.0712-А1 от 17.01.2013 г., и Анекс № 1 от 30.06.2014г. към
договора за поръчителство както и направени
по делото разноски за внесена държавна такса, в размер на 1 458,26 лева, юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
в размер на 1358,69 лв. и разноски за връчване на нотариална покана в
размер на 60 лв. Срещу така издадената заповед, на основание чл. 414 от ГПК длъжниците подали писмени възражения, поради което в законоустановения срок е предявен настоящият иск за
установяване на вземането на “Т....” АД срещу длъжниците
КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ", с ЕИК *********, „К...." АД,
с ЕИК *********, „С...." ЕООД, с ЕИК ********* и „Т..." ЕООД, ЕИК
*********.
В исковата молба се излагат следните факти и
обстоятелства:
С Договор за кредит № 1236.0712 от 09.07.2012
г. “Т...." АД е предоставила на „С...."
ЕООД, с ЕИК ********* - кредитополучател,
кредит за оборотни средства в размер на максимум 80 000 лева, с краен срок за
издължаване до 05.07.2017 г. Кредитът е предоставен за рефинансиране на
задължения на Кредитополучателя по Договор за овърдрафт Партньор от 11.11.2011г. Съгласно чл. 3.1.3. от цитирания договор,
кредитополучателят и/или съдлъжниците дължат лихва,
формирана от Базисен лихвен процент за корпоративни клиенти (БЛПКК) на Банката
за лева, увеличен с надбавка в размер на 1,051 процентни пункта, но не по-малко
от 9 % годишно. Към датата на сключване на договора за кредит БЛПКК на Банката
за лева е в размер на 7,949 %, или лихвеният процент, приложим по кредита към
датата на сключване на договора за кредит, е в размер на 9 % годишно. Съгласно
чл. 3.1.4. от договора, лихвата се изчислява на база АСТ/360 (действителни
дни/360), начислява се от датата на фактически тегления на суми, дължи се и е
платима ежемесечно на 5-то число на всеки календарен месец или ако е неработен
ден, първия следващ работен ден на всеки календарен месец. Съгласно чл. 3.2. до
чл. 3.4. от договора за кредит, кредитополучателят и/или съдлъжниците
дължат и различни по вид и размер такси. Кредитът е усвоен в пълен размер,
съгласно чл. 2 от договора, на 13.07.2012 г. Дългът се отчита от Банката по
заемна сметка, която се задължава със сумата на всяко усвояване и се заверява
разплащателната сметка на кредитополучателя, като съответно се намалява общият
лимит. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Анекс № 2 от 30.06.2014 г. към договора се
допуска гратисен период до 04.01.2015 г.,
включително, след изтичането на който започва изплащането на остатъка от
главницата по кредита. В рамките на гратисния период
Кредитополучателят и/или Съдлъжниците и/или
Поръчителят имат задължение да погасяват дължимите лихви и комисиони. Съгласно
чл. 2 на същия анекс Кредитополучателят и/или Съдлъжниците
и/или Поръчителят се задължават да погасяват остатъка от главницата по кредита
в размер на 62 671 лева по следния начин: една вноска в размер на 22 661 лева,
дължима и платима на 05.01.2015 г.; 29 равни месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 1 333 лева, дължими и платими на 5-то число всеки календарен месец,
считано от 05.02.2015 г. до 05.06.2017 г. включително и една изравнителна
вноска в размер на 1 353 лева, дължима и платима на 05.07.2017 г.
На основание чл. 1.5 от Договора, КООПЕРАЦИЯ
„ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ”, гр. Търговище, с ЕИК *********, представлявано от
Й.Л.Б., ЕГН ********** - Председател и „К....” АД , със седалище и адрес на
управление:***, с ЕИК *********, представлявано от Й.Л.Б., ЕГН ********** -
Управител се конституират като съдлъжници, изцяло и
солидарно отговорни във всяко и всички задължения на Кредитополучателя по
договора за кредит и анексите към него. На основание чл. 1 от Анекс № 1 от
17.01.2013 г. към Договор за кредит се сключи Договор за поръчителство
№1236.0712-А1 от 17.01.2013 г. и като поръчител, отговарящ солидарно в пълен
размер за всяко и всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от
договора за кредит и всички анекси към него, се конституира „Т...“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *********, представлявано от Й.Л.Б.,
ЕГН ********** — Управител. С подписването на Договора за поръчителство,
поръчителят се е съгласил с измененията, респективно задължил се е да отговаря
и при изменените условия по кредита, договорени с Анекс № 1 към Договора за
кредит. Поръчителят е подписал и Анекс № 2 от 30.06.2014 г. към договора за
кредит, с което се е съгласявал с измененията, респективно задължавал се е да
отговаря и при изменените условия по кредита.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Анекс № 2
от 30.06.2014 г., с който се уговаря нов погасителен план за заплащане на
остатъка от главницата, на 05.01.2015 г. кредитополучателят, респ. съдлъжниците, респ. поръчителят е следвало да извършат
погашение по остатъка от главницата по кредита с погасителна вноска в размер на
22 661 лева. и тъй като последните не са изпълнили това си задължение от
05.01.2015 г. са в трайно просрочие за плащанията си
по главницата на отпуснатия кредит. На следващо място, на 5-то число на всеки
месец настъпва падеж на дължимата лихва по кредита, като при неплащането й на
падежната дата се натрупва просрочие. Съгласно чл. 1
от Анекс № 2 от 30.06.2014 г., просрочената към този момент лихва в размер на 3
349,32 лева се преструктурира в редовна, като кредитополучателят, респ. съдлъжниците, респ. поръчителят е следвало да заплатят
лихвата не по-късно от 25.01.2015 г. Неплащането на посочената дата прави
кредитополучателят, респ. съдлъжниците, респ.
поръчителят в трайно просрочие за плащанията си по
лихвата на отпуснатия кредит.
Съгласно чл. 3.3.
от договора за кредит след изтичане на всеки дванадесет месеца от срока на
действие на договора за кредит, Банката събира служебно от сметките на
Кредитополучателя /Съдлъжниците/ Поръчителя такса за
обслужване на кредитна сметка в размер на 1% годишно върху размера на усвоената
и непогасена част от кредита, платима съответно на 05-то число всеки юли от
срока на договора. Тъй като кредитополучателят, респ. съдлъжниците,
респ. поръчителят не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимата
такса за обслужване на кредитна сметка на падежна дата 05.07.2015 г., респ.
дължимата сума за заплащане на таксата на тези падежна дата не е била налична
по сметките на кредитополучателя и/или съдлъжниците
и/или поръчителя и не е била събрана служебно от Банката, тази сума е отнесена
в увеличение на дълга и е непогасена от длъжниците
към деня на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение.
При така формиралите се просрочени на ответниците са връчени нотариални покани за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно чл. 4.5. от горепосочения договор
за кредит „Неплащането на която и да е вноска по главницата, на начислена лихва
и/или комиСиона, както и неизпълнението на което и да
е друго задължение по настоящия Договор, включително и произтичащо от обезпеченията и/или неизпълнение на което и да е от
условията по член 5 от страна на Кредитополучателя или на задължено лице, прави
незабавно изискуем целия дълг по кредита до размера на усвоената част плюс
всички дължими лихви, такси и комисиони.
Правото на позоваване на предсрочна
изискуемост на вземането на Банката е изрично уредено в договора за кредит,
представен към заявлението. Правото на кредитора да се позове на изискуемостта
на „целия дълг по кредита”, без да кани длъжниците да
изпълнят доброволно, без да ги уведомява и без да обявява кредита за предсрочно
изискуем, е уговорено в чл. 10.1.4 /1/от договора за кредит. Съгласно чл.
10.1.4. /2/ от Договора „Ако кредитът или отделна вноска/вноски от него не
бъдат издължени на договорените дати за плащане, Банката може да упражни
правата си по чл. 10.1.4. (1) от договора без нарочно уведомяване или покана до
Кредитополучателя и Съдлъжниците” по силата на
възприетия в сключения договор между страните правен принцип „Срокът кани
вместо човека”. Въпреки че Банката не е била длъжна да уведомява длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост, предвид
изискването на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, Банката е упражнила правото си да се позове на настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, като е уведомила за това кредитополучателя
и съдлъжниците чрез Нотариални покани, връчени на
адресите на управление на дружеството - кредитополучател и дружествата и
кооперацията - съдлъжници и поръчител, посочени в
Търговския регистър лично на законния представител на кредитополучателя и съдлъжниците, респ. поръчителя - Й.Л.Б. на 25.08.2015 г.
чрез нотариус Петя Ангелова, per. № 496 в НК, с район
на действие - Районен съд Търговище.
Предвид изложено ищецът твърди, че „Т...."
АД има безспорно, ликвидно и изискуемо вземане спрямо длъжниците
КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ", с ЕИК *********, „К....” АД, с
ЕИК *********, „С...."' ЕООД, с ЕИК ********* и „Т..." ЕООД, ЕИК
*********, които са в забава: налице е валидно сключен договор за кредит с
кредитополучателя и съдлъжниците,
валиден договор за поръчителство, сключен с поръчителя; отпуснат и изцяло
усвоен от длъжника кредит в размер на 80 000 лева; налице е неизпълнение на
договорни задължения от страна на кредитополучателя, съдлъжниците
и поръчителя по кредита, както и неплащане на дължимите суми по кредита; налице
е предсрочна изискуемост на целия дълг по договора за кредит, която надлежно е
обявена на длъжниците чрез връчени им нотариални
покани за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Ето защо ищцовата банка моли съда да постанови решение, с което да
установи съществуването на вземането на „Т....” АД срещу КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН
КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ", с ЕИК *********, „К...." АД, с ЕИК *********. „С...."
ЕООД, с ЕИК ********* и „Т..." ЕООД, ЕИК *********, произтичащо от Договор
за кредит № 1236.0712 от 09.07.2012 г., Анекс № 1 от 17.01.2013 г. и Анекс №2
от 30.06.2014г. към него и Договор за поръчителство №1236.0712-А1 от 17.01.2013
г. в размер на 62 671,00 лева -
неизплатена главница; 602,79 лева,
представляваща възнаградителна редовна (договорна)
лихва за периода от 05.09.2015г. до 30.09.2015г. вкл.; 9 012,31 лева – наказателна лихва за просрочена главница, за периода от
05.01.2015г. до 30.09.2015г. вкл.; 626,71
лева – просрочена такса за обслужване на кредитна сметка за периода от
05.07.2015г. до 30.09.2015 г. вкл.. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. Към исковата
молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени
искания.
В срока и по реда на чл.367 ГПК е
постъпил писмен отговор от управителят
на ответните дружества – Й.Б., в който се излагат следните възражения по иска: иска се прекратяване на производството по отношение на
ответника Кооперация „Областен кооперативен съюз“ тъй като кооперацията е в
открито производство по несъстоятелност; иска се уточняване датата на
предсрочната изискуемост на процесния договор за
кредит; прави се възражение за нищожност на клаузата в договора относно
едностранната промяна на лихвения процент от банката; оспорва се истинността на
подписите положени на договора за банков кредит, Анекса към него и върху
нотариалните покани връчени на дружествата във връзка с обявяване предсрочната
изискуемост на кредита във връзка с което се иска откриване производство по
оспорване на същите, на основание чл.193 ГПК; прави се възражение за изтекла
давност по отношение на вземанията за главница и лихва.Предвид всичко това се
счита, че иска е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
В срока и по реда на чл.372, ал.1 ГПК
е постъпила допълнителна искова молба
от ищеца по делото. В нея се оспорва като неоснователно искането за
прекратяване производството спрямо Кооперация „Областен кооперативен съюз“
Търговище. Уточнява, че срока на предсрочната изискуемост на договора за кредит
е 25.08.2015г.; излагат се съображения за неоснователност на твърдяната
нищожност на договора за кредит във връзка с едностранното определяне на
лихвения процент по него; неоснователно е и възражението за неистинност на
оспорените документи, тъй като всичките те са официални такива, поради което
тежестта на доказване е на ответниците по делото, а
те не сочат каквито и да са доказателства в тази насока. Неоснователно е и
възражението за изтекла погасителна давност за вземанията по Договора и Анекса
към него а така също и по отношение на претенцията спрямо поръчителя.
В срока и по реда на чл.373 от ГПК
е постъпил допълнителен отговор от ответниците по делото, в който същите подържат
изложеното в първоначалния отговор по исковата молба.
С определение по насрочване на делото
съдът е приел, че исковата молба е редовна и предявеният с нея иск е допустим
по отношение на трима от ответниците – „ С...“ ЕООД;
„К....“ АД И „Т...“ ЕООД. Същият е предявен в предвидения едномесечен срок.
Заплатена е дължимата държавна такса. Исковата претенция е ясна и
конкретизирана и съответства на заявлението, депозирано по реда на чл.417 от ГПК. Съдът е приел писмените доказателства, произнесъл се е по доказателствените искания и е направил проект за доклад по
делото, одобрен окончателно в първото по делото съдебно заседание. По реда на
чл. 193 от ГПК съдът е открил производство по оспорване съдържанието и
авторството на подписа за получател на Разписка № 131 към нотариална покана,
Разписка № 133 към нотариална покана, Разписка № 134 към нотариална покана,
всички от дата 17.08.2015г. Назначил е съдебно-счетоводна експертиза за установяване
дължимата главница и лихви по Договора за кредит и е назначил особени
представители, тъй като дружествата са нямат законен представител.
Искът по отношение на ответника КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН
КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ“ е недопустим. От извършената служебна справка в Търговския
регистър се установява, че Кооперация „Областен кооперативен съюз“ гр.Търговище
е в производство по несъстоятелност, обявена по т.д.№ 68/2017г. Наред с това се
установява от Определение № 173 от 14.05.2018г., постановено по същото дело, че
вземането на ищеца по настоящото дело е включено в списъка на приетите от
синдика вземания и одобрен с цитираното определение.
Предвид това и на основание чл.637, ал.6 от ТЗ, с влязло в сила определение,
производството спрямо този ответник е прекратено.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, приема следното от фактическа страна:
С Договор за кредит № 1236.0712 от 09.07.2012 г.,
„Т...." АД е предоставила на „СП ПЪРВИ МАЙ“ ЕООД, С ЕИК ********* -
кредитополучател, стандартен кредит за оборотни средства, в размер на максимум
80 000 лева, с краен срок за издължаване до 05.07.2017 г. Кредитът е
предоставен за овърдрафт Партньор от 11.11.2011г.
Съгласно чл. 1.5. на Договор за
кредит КООПЕРАЦИЯ“ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ“, с ЕИК ********* и „К...."
АД, с ЕИК ********* се конституират като съдлъжници,
изцяло и солидарно отговорни във всяко и всички задължения на кредитополучателя
по горепосочения договор за кредит. На 13.07.2012г. кредитът е усвоен.
На 17.01.2013 година страните подписват
Анекс №1 към първоначалния договор за банков кредит, с който постигат съгласие,
че „Т..." ЕООД, ЕИК *********,
поема отговорност за кредита като поръчител. Договорът за поръчителство с дата
от 17.01.2013 и № 1236.0712-А1 предвижда, че „Т..." ЕООД се задължава да
отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя по горепосочения договор за кредит.
На
30.06.2014 година страните подписват Анекс № 2 към процесния
договор за банков кредит. Страните са приели за установено, че към датата на
анекса задълженията на кредитополучателя към банката са както следва: - 49 341 лв. – редовна главница; - 13 330,00 лв.
– просрочена главница; -3 349,32 лв. – просрочени лихви. Уговорено е, че просрочената
лихва се преструкторира в редовна лихва, която следва
да бъде заплатена най-късно до 25.01.2015г. Просрочената главница в размер 13 330,00
лв. да се преструктурира в редовна, след което редовната главница възлиза на 62
671,62 лв. Договорен е нов минимален размер на ГЛП – не по-малко от 8% (вместо
9% по договор), като това условие влиза в сила от следващия лихвен период.
Уговорен е гратисен период за главницата – до
04.01.2015 г., след който започва изплащането на остатъка от главницата, като в
рамките на този период кредитополучателят погасява дължими лихви, такси и
комисионни. Договорен
е нов погасителен план, съгласно който Кредитополучателят и/или Съдлъжниците и/или Поръчителят се задължават да погасяват
остатъка от главницата по кредита в размер на 62 671 лева по следния начин:
една вноска в размер на 22 661 лева, дължима и платима на 05.01.2015 г.; 29
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 1 333 лева, дължими и
платими на 5-то число всеки календарен месец, считано от 05.02.2015 г. до
05.06.2017 г. включително и една изравнителна вноска в размер на 1 353 лева,
дължима и платима на 05.07.2017 г.
На 05.01.2015 години Кредитополучателят
и/или Съдлъжниците и/или Поръчителят по договора не
изпълняват задължението си да внесат сумата 22 661 лв.- главница по
Договора за кредит.
На 25.08.2015г. ищецът чрез нотариални
покани връчени на кредитополучателя, съдлъжника и
поръчителя, ги уведомява, че „Т....“ АД счита целият дълг по кредита,
предоставен съгласно Договор за кредит №1236.0712 от 09.07.2012 г. и анексите
към него, включително на вноските с ненастъпил падеж и всички дължими лихви,
такси и комисионни, за предсрочно изискуем. Представител на всички търговци-ответници по делото се явява лицето Й.Л.Б. като по
делото са представени разписки за връчване на описаните нотариални покани на
това лице на 25.08.2015 година - Разписка № 131 към нотариална покана, Разписка
№ 133 към нотариална покана, Разписка № 134 към нотариална покана, по отношение
на които, съдът е открил производство по оспорване на подписа на получателя на
тези разписки.
На 05.10.2015
година ищцовата банка е подала заявление до Търговищкия районен съд за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – въз основа на извлечение от сметки.
по ч.гр.дело № 1456/2015 година състав на ТРС е издал Заповед № 761/05.10.2015
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с
която е разпоредил издаването на изпълнителен лист и постановил незабавно
изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК срещу ответниците
- „С...." ЕООД, с ЕИК *********, КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН
СЪЮЗ", с ЕИК *********, „К...." АД. с ЕИК *********, и „Т..."
ЕООД. ЕИК ********* а на 06.10.2015 г. е издал изпълнителен лист, с който
осъдил същите да заплатят СОЛИДАРНО на „Т....” АД сумата от: 72 912,81 лева, от
които - неизплатена главница; 62 671 лева и лихви: възнаградителна
редовна (договорна) лихва за периода от 05.09.2015 г. до 30.09.2015 г. 602,79
лева; възнаградителна просрочена лихва за периода от
05.01.2015 г. до 30.09.2015 г. – 9 012,31 лева; такса за обслужване на кредитна
сметка за периода от 05.07.2015 г. до 30.09.2015 г. – 626,71 лв. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, по Договор за кредит № 1236.0712 от 09.07.2012 г.,
Анекс № 1 от 17.01.2013 г. и Анекс № 2 от 30.06.2014 г. към него и Договор за
поръчителство №1236.0712-А1 от 17.01.2013 г., и Анекс № 1 от 30.06.2014г. към договора
за поръчителство както и направени по делото разноски за внесена държавна
такса, в размер на 1 458,26 лева, юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 1358,69 лв. и разноски за
връчване на нотариална покана в размер на 60 лв.
Ответниците
са възразили срещу така издадената заповед, поради което, в указания от съда
срок, ищецът е предявил настоящия иск.
От назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
възприета както от съда така и от страните по делото като компетентно и
безпристрастно изготвена се установява следното:
Така отпуснатия банков кредит в размер на
80 000 лв. е усвоен изцяло на 13.07.2012г. по депозирана молба от кредитополучателя
за усвояване на кредита.
В представените банкови регистри във
връзка с процесния договор за кредит, ССЕ установява
отразени погашения чрез плащане за периода от 07.08.2012г. до 05.12.2014г.:
погасена редовна главница – 1 333,33; погасена просрочена главница –
11 999,97 лв.; погасена редовна лихва по редовна главница –
2 257,10лв; погасена наказателна лихва върху просрочена главница – 540,50
лв. и погасени договорни просрочени лихви – 9081,39 лв.
Вещото лице заявява, че банката е
разходвала наличните суми по сметката на кредитополучателя съобразно поредността на падежиране на
отделните видове задължения по кредита (такси, лихви, главници). Не са се
установили разминавания между дължимите към съответна дата задължения на
кредитополучателя и разходваните от банката суми.
Вещото лице е посочило подробно
движенията по разплащателната сметка на кредитополучателя и при съобразяване на
извършените от ответника плащания по договора е констатирало следното:
Размерът на остатъка по кредита като
главно задължение към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда –
05.10.2015 г. е възлиза на 72 912,81 лв
и представлява сума от непадежирала към тази дата
редовна главница в размер 29 346 лв и 33 325,00
лв просрочена падежирала
главница.
Размерът на възнаградителната редовна лихва, за периода
05.09-30.09.2015 г., възлиза на 602,79
лв.
Размерът на наказателната лихва за
просрочени главници, за периода 05.01.2015-30.09.2015 г. включително е в размер
на 9 012,31 лв.
От анализа на движенията по счетоводните
сметки за отчитане на вземанията на банката за такси, ССЕ установи, че за
периода 05.07.2015-30.09.2015г. е налице вземане за начислена, непогасена,
просрочена годишна такса за обслужване на кредитна сметка в размер на 626,71 лв.
Анализът
на горните факти води до следния правен
извод:
Отношенията между страните се основават
на договор за банков кредит, валидно сключен в съответната писмена форма
съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ. Кредитът е усвоен в пълен размер и по сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 80,000 лева.
В отговора на исковата молба ответниците
въвеждат възражения за нищожност на договора или на отделни негови клаузи. Така
въведените твърдения се явяват неоснователни, защото договорът е подписан от
лица, които съгласно Търговския регистър към него момент са били законни
представители на Банката. Същото важи и за подписаните от страните анекси и
договор за поръчителство. Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно
правилото на чл.301 от ТЗ, дори и тези договор/анекси да не са подписани от
лица без представителна власт, след като те не са оспорени от страна на
представителите на ищцовата банка, а напротив – те се ползват от тях за
обосноваване на претенцията им, не би могло да се приеме, че същите се явяват
нищожни и не са породили правно действие.
Относно твърдяната нищожност на
клаузите от договора във връзка с определяне на Базисния лихвен процент за
корпоративни клиенти /БЛПКК/ като неравноправни клаузи следва да се има предвид
следното: Видно от сключения между страните договор за кредит – т.3.1.3 –
лихвата е формирана от БЛПКК на Банката, увеличен с надбавка в размер на 1,051% но не по-малко
от 9% годишно. Към датата на сключване на договора БЛПКК на банката е в размер
на 7,949% с оглед на което лихвения процент по договора за кредит е в размер на
9%. Съгласно Анекс №2 от 09.07.2012г. към Договора за кредит, условията по него
са предоговорени като
вече годишната редовна лихва е не-повече от 8% годишно. Тези условия са
уговорени индивидуално поради което няма клаузи, които да могат да се считат нищожни като неравнопоставени. Това възражение е неоснователно най-вече
с оглед обстоятелството, че в настоящия случай всички страни сключили Договора
за кредит, Анексите към него и Договора за поръчителство са юридически лица
сключили тези договори във връзка със своята търговска дейност, поради което не
попадат в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП.
Ответниците
оспорват съдържанието на представеното извлечение от банката, представляващо
Справка по чл. 366 ГПК, счетоводната справка и извлечението от търговските
книги към Заявлението по чл. 417 ГПК като нередовни от външна страна документи.
По ч. гр. дело № 1456/2015 година по описа на РСТ, /заповедно производство/
съдът вече се е произнесъл по този въпрос като е приел, че са били налице
предпоставките за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС е прието, че в хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
В настоящия случай ищцовата
банка е изпратила до ответниците нотариални покани, в които изрично заявява, че
счита кредитът за предсрочно изискуем. Връчването на нотариалните покани на
законния представител на ответниците – Йорадн Любенов
Ботунски е осъществено чрез връчител
на нотариус Петя Ангелова, който е оформил разписки за това с номера.
Възражението на ответниците
е в насока, че подписът, положен за получател, не е на Й.Л.Б.. За изясняване на
този въпрос съдът назначи графологична експертиза,
при което бе установено, че в така оспорените разписки от 25.08.2015 година, с
№№ 131,133 и 134, лицето Й.Л.Б. лично е изписал имената си, но положеният
подпис не съответства на подписа, който това лице обичайно полага. Вещото лице
в о.з. заяви, че не изключва вероятността така положения подпис да е положен
умишлено различно от обичайния подпис на лицето. С оглед на това и с оглед обстоятелствата, че
при изготвянето на експертизата, в.л. е ползвал достатъчно количество
сравнителен материал –образец от подпис
на лицето Ботунски, представени от „БДС“ при
ОД на МВР-гр.Търговище, доброволно представени образци от подписи на лицето,
съдът приема, че разписките за връчване на нотариалните покани установяват, че Й.Л.Б.
като председател на първия ответник и управител на останалите ответници лично е получил нотариалните покани, поради което
волята на ищцовата банка за обявяване на процесния
банков кредит за изцяло предсрочно изискуем е достигнала до него в качеството
на представител на длъжниците.
В процесния
договор за кредит „С....” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Й.Л.Б. и „К....“
АД, с ЕИК125548920, изрично са посочени като съдлъжници.
В процесния случай солидарната отговорност на тези
дружества е ангажирана по силата на договорна клауза – чл.1.5 - съгласно
разпоредбата на чл.121 ЗЗД.
Относно
отговорността на поръчителя съдът съобрази следното:
Поръчителството е каузален договор с
основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи
кредитора. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг,
затова поръчителството има акцесорен характер и е
функция на друго, главно правоотношение. Поръчителството поражда имуществено
право - вземане в полза на кредитора. Според чл. 138, ал. 1 ЗЗД, поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнението на негово
задължение, затова поръчителят отговоря по самостоятелно правоотношение с
кредитора.
В случая не са налице основанията за
освобождаване на поръчителя поради бездействие на кредитора по отношение на
главния длъжник с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. На 25.08.2015
година волята на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
достигнала до ответниците, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК е депозирано в ТРС на
01.10.2015 година. Към датата на подаване на заявлението преклузивният
6-месечен срок по чл. 147 ЗЗД не е изтекъл и съответно „ Т...“ ЕООД, с ЕК
********* като поръчител е солидарно отговорен за задължението на
кредитополучателя. Съдът счита, че в конкретния случай е налице хипотезата на
чл.147, ал.1 от ЗЗД, съгласно който: „Поръчителят остава задължен и след падежа
на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение
на шест месеца". При договорите за кредит датата на падежа е уговореният
краен срок за погасяване на кредита (чл. 430, ал. 1 ТЗ), а не датите на падежа
на отделните погасителни вноски, ако такива текущи погасителни вноски са
уговорени. За да може да започне да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, цялото вземане на кредитора трябва да е станало изискуемо поради
настъпване на падежа, защото поръчителят отговаря за изплащане на целия дълг, а
не само на отделните негови вноски. Падежът настъпва с изтичане на крайния срок
за погасяване на кредита или когато, поради виновно неизпълнение на задължения
по договора за кредит, длъжникът изгуби преимуществата на срока и кредитът
стане или бъде обявен за предсрочно изискуем (чл. 431, ал. 1 ТЗ). Предсрочната
изискуемост на кредита е последица от упражнено право на банката да поиска
връщане на кредита преди крайния срок за погасяване, което право в заповедното
производство се упражнява от кредитора по чл. 417, т. 2 ГПК чрез подаване
на заявление за получаване на заповед за
незабавно изпълнение. В случаите на предсрочна изискуемост шестмесечният срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече по дефиниция преди уговорения краен срок
за погасяване на задължението, до който срок поръчителят се е съгласил да
отговаря, поради което и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД ще започва да тече винаги от датата, на която
е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.
Фактическият състав на нормата на чл.
147, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството, обхваща двата
кумулативно дадени елемента: 1) период от време от падежа на главното
задължение и 2) бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния
шестмесечен срок след това. В случая не
е налице бездействие на банката спрямо длъжника и поръчителя, поради това, че
със самото заявление се иска издаване на изпълнителен лист и против поръчителя.
С оглед изложеното по-горе съдът приема,
че ответниците са солидарно отговорни спрямо ищцовата банка поради настъпила
предсрочна изискуемост на целия дълг, която им е обявена по съответния ред, и
че следва да бъде прието за установено вземането на Банката за следните суми,
съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а именно – 62 671,00 лв. главница по договора за
кредит; 602,79 лв. възнаградителната договорна лихва, начислена върху редовна
и върху просрочена главница за периода 05.09-30.09.2015 г.; 9 012,31 лв. просрочена наказателна лихва,
начислена по просрочена главница за периода 05.01.2015-30.09.2015 г. вкл. и 626,71 лв. просрочена годишна такса за
обслужване на кредитна сметка. Предявените искови претенции са изцяло
основателни и следва да се уважат.
В полза на ищцовата
банка следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер на общо 2876,95 лева, от които 1458,26
лева, представляващи направени по делото разноски за внесена държавна такса,
сумата от 1 358.69 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и 60 лв. нотариални такси. Следва да се присъдят и направените
от ищеца разноски в исковото производство, а именно – държавна такса в размер на
1458.26 лв.; 200 лева депозити за вещо лице; 2717,38 лева юрисконсултско
възнаграждение, и 2400 лв. възнаграждение за назначени особени
представители или общо сумата от 6775.64
лева разноски в исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че оспорването на съдържанието и авторството на подписа за
получател на Разписка № 131 към нотариална покана, Разписка № 133 към
нотариална покана, Разписка № 134 към нотариална покана от 25.08.2015г., не е
доказано.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Т....” АД, ЕИК
*********, „С....” ЕООД, ЕИК ********* „К....” АД, ЕИК *********, и „Т...”
ЕООД, ЕИК *********, че “Т....” АД, със
седалище и адрес на управление:***, пререгистрирана в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори
А.И.А. и Г.Н.Г., ИМА ВЗЕМАНЕ в
условията на солидарност от „С....” ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** , „К....” АД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ********* и „Т...” ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с
ЕИК *********, ЗА СУМИТЕ КАКТО СЛЕДВА: сумата
от 62 671,00 лв. главница по
договора за кредит; 602,79 лв. възнаградителната договорна лихва, начислена върху редовна
и върху просрочена главница за периода 05.09-30.09.2015 г.; 9 012,31 лв. наказателна лихва, начислена за просрочена главница
за периода 05.01.2015-30.09.2015 г. и 626,71 лв. просрочена годишна такса за
обслужване на кредитна сметка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими по Договор
за кредит № 1236.0712 от 09.07.2012 г., Анекс № 1 от 17.01.2013 г. и Анекс № 2
от 30.06.2014 г. към него и Договор за поръчителство №1236.0712-А1 от
17.01.2013 г., за които суми е издадена Заповед
№ 761/05.10.2015 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч. гр. дело № 1456/2015 година по описа на ТРС, на
основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА „С....” ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с
ЕИК *********, „К....” АД, със
седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговския регистър към Агенцията
по вписванията с ЕИК *********, и „Т...” ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с
ЕИК *********, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ
на “Т....” АД, със седалище и адрес на
управление:***, пререгистрирана в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори А.И.А.
и ГЪЛЪБИН НИКОЛОВ ГЪЛЪБОВ, сумата от
общо 2876,95 лева разноски в
заповедното производство, както и сумата от общо 6775,64 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: