О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Гр.София, 04 април 2023 година
Софийски градски, ТО, 6-6 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми март две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с
участието на съдебен секретар Виктория Каменова, след като изслуша докладваното
от съдията Радева т.д.№43 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.64 ГПК.
По делото е постъпила молба от ищеца „И.С.“
ООД, чрез адв.М.М., с
вх.№263988/02.02.2023 година, с която адвокат М.
твърди, че е направила справка по делото в края на 2022 година, за да разбере
за какво е делото и дали може да го поеме. На 25.01.2023 година по делото е
депозирана молба от ищеца, с която уведомява съда, че оттегля пълномощият си за адв.П., като е
представено пълномощно на адв.М.. В резултат на
направената от последната справка по делото ищецът е установил, че е „загубил“
делото, като твърди, че съобщението на съда не му е връчено. Твърди, че няма
връзка с адв.П.. От адв. М.
ищецът разбрал, че решението е връчено на А.Т.М., който се е подписал на съобщението.
Прави искане съдът да изиска информация относно това лице и неговата връзка с ищцовото дружество, както и дали е налице пълномощно за
получателя на книжата. Твърди, че получателят на книжата не му е предоставил
същите. Твърди нарушение на нормата на чл.50 ГПК.Моли съда да извърши връчване
на книжата- постановеното решение и определението по чл.248 ГПК на новия му
процесуален представител.
Във връзка с дадените от съда указания
ищецът е представил въззивна жалба срещу
постановеното решение, бз да представи документ за
внесена държавна такса по сметка на СГС, аргументирайки това с неизвестност от
изхода на настоящата процедура.
Съдът е насрочил молбата за възстаовяване на срока в открито съдебно заседание, в което
процесуалният представител на ответника прави възражение за недопустимост на
молбата по чл.64 ГПК, като твърди, че е просрочена, защото ищецът, чрез адв.М. е узнал много преди подаване на молбата, да
постановеното решение, а при условие на евентуалност – за неоснователност на
същата и моли съда, ако не прекрати производството, да остави молбата без
уважение.
От фактическа страна.
На 16.06.2022 година съдът е постановил
решение №260414, по т.д.№43/2020г., с което е отхвърлил претенцията на ищеца 4 И.С.“
ООД, ЕИК ********, насочена срещу „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК ********, намираща
основанието си в чл.266 вр. с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 25 840,91лв., поради нейната неоснователност.С този акт е
отхвърлена и насрещната претенция на първоначалния ответник, намираща
основанието си в нормата на чл.55 ЗЗД.
Постановеното решение е връчена на
ответника „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК ********, на 20.06.2022година, чрез адв. С. Д..
Съдът е изпратил препис от решението и
на ищеца, на посочения съдебен адрес от адв.Л.П., като съобщението е върнато в цялост, с извършено
от длъжностното лице удостоверяване, че кантората е заключена, а адв. П. е в отпуск. Ето защо съдът е разпоредил да се
извърши връчване на лице от адвокатската кантора, като и това разпореждане е останало неизпълнено.
Длъжностното лице е посочило, че е посетило адрес на 06, и 17 септември, на 5
октомври, на 15 и на 23 октомври 2022 година, като е посочило, че няма лица в
кантората, съседите на отварят и е помолиба да му бъдат
дадени указания.
Съдът е издирил в Интернет адрес на
адвокат П. и е открил такъв на ул.“********в гр.София, като при посещение на
този адрес от длъжностното лице, същото е установило и удостоверило, че на
посочения адрес няма адв. П. и служители; адвокат П.
е напуснал адреса, което сведение е получено от адв.П.П., която е същата кантора.
Поради неоткриваемост
на процесуалния представител книжата са връчени в с.Старо село, община Радомир,
който адрес е адрес на управление на ищеца и там са получени от А.Т.М..
На писмо на съда до Кметство на с.Старо
Село, община Радомир, относно качеството на лицето, което е получило книжата за
ищеца, по делото е постъпил отговор от Кметския наместник на с.Старо село с
вх.№265609/15.02.2023 година, с което се дава отговор, че лицето , което е
получило книжата е пълномощник на дружеството и към писмото е представен препис
от нотариално заверено пълномощно от настоящия ищец, с което упълномощава А.Д.М.с постоянен адрес ***, да има право да
подписва и депозира в определени срокове всички видове документи, декларации,
книжа и други пре съответните държавни,
административни организации, органи на приходната администрация към ТД на НАП,
Инспекция по труда, Бюро по труда, РУСО, НОИ и други органи, служби учреждения за каквото се наложи, да подписва изискуемите се
документи, включително да представлява упълномощителя
при извършване на насрещна проверка. Другите права са по-конкретни.
В проведеното на 28.03.2023 година
открито съдебно заседание управителят на ищеца е дал на съда следните
обяснения: Представеният незаверен препис от пълномощно е съществуващ документ,
който той е дал на А.М.и към настоящия момент това пълномощно не е оттеглено.
Адресът на управление на ищцовото дружество е
посоченият в съобщението на съда за връчване на решението, който е адрес, на
къща, която се обитава от А.М.. Пълномощното е дадено на М. във връзка с дела с
НОИ. Твърди, че с М. са в лоши отношения, имат дела помежду си, изразява
съжаление, че не е оттегли пълномощното на А.М., поради влошените им отношения.
По делото са представени преписи от
съдебни актове и искова молба от А.М., обективираща
претенции, които са насочени срещу трети за делото лица, с които ищецът се
домогва да установи, че с това лице са в лоши отношения.
При така установеното съдът достига до
следните изводи:
Молбата на
ищеца е за възстановяване на срока за връчване на съобщението за постановеното
решение и определението по чл.248 ГПК.
Съобразно нормата на чл.64, ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или
определения от съда срок, може
да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че
пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее.
Всъщност искането на
страната е за възстановяване на срок за обжалване на постановеното решение по
делото, като основен довод за това искане е твърдението, че постановените по
делото съдебни актове- процесното решение и
определението по чл.248 ГПК – не са и надлежно връчени.
Настоящият състав
намира, че молбата по чл.64 ГПК се явява допустима и това е така, тъй като
видно от картона към делото адв. М.М. е получила достъп
до делото на 25.11.2022 година. Както самата страна признава, проверката
на делото е направено от адв. М.М.
по нейно поръчение – това изявление се съдържа както в молбата за
възстановяване на срока, така и в дадените от управителя на дружеството
обяснения пред съд. При тази проверка и запознаване с делото адв.М. не е могла да констатира, че решението е влязло в
сила, тъй като заверката за това е извършена на 13.12.2022 година. Едво при следващата проверка на делото, която е извършена
на 30.01.2023 година от адвокат М. като пълномощник на ищеца, това
обстоятелство е било видима за страната. Молбата за възстановяване на срока е
депозирана на 02.902.2023 година, следователно в срока по чл.64, ал.3 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството
по чл. 64 и сл.
ГПК е пропускането на срока, тъй като
само пропуснатият срок може да
бъде възстановен. Ако не са
осъществени законовите изисквания за поставяне
началото на срока, срокът не
започва да тече и няма основания
да бъде възстановяван. Ето защо съдът приема, че молбата е допустима. След като
страната е установила, че съдът е поставил заверка за влизане в сила на
решението, за страната е станло ясно, че срокът за
обжалване е пропуснат. Поради това съдът не споделя възраженията на ответника,
че молбата е просрочена се явяват неоснователни.
По основателността
на молбата.
Изложеното от ищеца
като основание за възстановяване на срока, а също и въз основа на депозираните
от него писмени бележки с вх.№271253/04.04.2023
година е ненадлежно връчване на съдебното решение, поради нарушение на нормите
на процесуалния закон.
По отношение на
връчването на книжата.
Извършените
от длъжностното лице Т.Д.Кметски наместник на с.Старо село, община Радомир,
удостоверявания, като извършени в кръга на неговата служба и по предвидения в
закона ред, представляват официални удостоверителни документи, поради което
обвързват съда със присъщата им материална доказателствена
сила. Това касае разписката за връчване на решението на ищеца чрез А.М.,
обозначен кто получател на съдебното решение, който
документ е на лист 600 от делото.
Книжата за ищеца „И.С.“ ООД са
предназначени за връчване на адреса на
управление на дружеството, вписан в търговския регистър, а именно с.Старо село,
община Радомир, обл. Перник и на този адрес книжата
са връчени на посоченото лице, за което няма спор, че не попада в обхвата на
нормата на чл.50, ал.3 ГПК.
Ограничаване на кръга от лица, посочен от законодателя
с чл.50, ал.3 ГПК, е свързан с гаранциите, които законът дава на адресата на
съобщенията, че личността на получателя е установена и индивидуализирана, за
могат да бъдат обезпечени правата на адресата (напр. да направи възражение, че
лицето, получило книжата не работи по служебно или трудово правоотношение с
него, поради което е неоткриваемо).
Въпросът в настоящето производство е
дали е налице надлежно връчване на книжата на лице, посочено от представляващия
дружеството, което лице разполага с пълномощно, неизгубило своята сила, както
се установява от дадените от управителя на ищеца обяснения.
С решение № 56/17.06.2014 г. по т. д. №
2705/2013 г. на ВКС, І т.
о., по приложение на нормата на чл.50 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр. 86/2017 г.) е прието, че съгласно
разпоредбата на чл.50 ГПК се предвижда специфичен, приложим само по
отношение на адресати - търговци и юридически лица, начин за връчване
на съдебни книжа, като регламентира
мястото на връчване - в канцеларията на последния посочен
в съответния регистър адрес (седалище и адрес на управление)
и лицата, чрез които може да
стане - всеки работник или служител,
който изрази съгласие да ги
приеме. Законът не посочва като
императивно изискване посочването на трите имена на
получателя, а като гаранция за редовност
на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността,
т. е информация, съобразно която съдът да
може да извърши
преценка за надлежно извършване на процесуалното действие - че личността
на получателя е установена и индивидуализирана по посочения начин,
като са обезпечени
и интересите на адресата, който въз основа на
вписаните данни би могъл да
оспори, че получателят е негов служител/работник. В аналогичен смисъл е и произнасянето в постановеното по реда на
чл. 274, ал.3 ГПК определение № 22/17.01.2012 г.
по ч. т. д. № 886/2011 г. на ВКС, І т. о., в което е застъпено разбирането, че лице, заемащо
длъжност в деловодството на юридическото лице и осъществяващо административни функции, е част от канцеларията
на юридическото лице/търговеца по смисъла на чл.50, ал.3 ГПК и може да получава редовно адресирани до юридическото
лице/търговеца съобщения и съдебни книжа.
В настоящия случай безспорно
съдът приема за установено обстоятелството, че книжата са получени от лице,
което не е работник или служител на ответника. Това лице е било упълномощено от
управителя на дружеството да получава от негово име книжа и документи,
изпратени от различни органи, учреждения и
организации. Пълномощното не е оттеглено.
Относно връчването на
съдебни книжа е постановено определение №229/04.04.2012година
по ч.т.д.№163/2012г. по описа на ВКС, Т.К., първо т.о., с което определение
касационната инстанция приема, че „… начините на връчване на съобщения
от съда, както и удостоверяването на връчването се извършват при спазване на
нормите на Глава VІ, Част І на ГПК. Съблюдаването на правилата за връчване има
за цел съобщението да достигне до адресата, който да бъде уведомен за
предприетите процесуални действия от съда. Редовното връчване на съобщенията е
от значение и за течението на определените от съда или от закона процесуални
срокове“. Иначе казано, смисълът на връчване на съдебните книжа е да се уведоми
страната за предприетите от насрещната страна процесуални действия, както и за
предприетите от съда такива, като по тази начин се гарантират правните
възможности на страната, които може да осъществи в посочените в процесуалния
закон срокове.
Константната съдебна
практика, обективирана в определение № 470 от 10.08.2015г. по ч.т.д.№1253/2015г. по описа
на ВКС, Т.К. първо т.о.; Определение № 309/24.04.2014 г. по т.д. № 1596/2014 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 22/17.1.12 г по ч.т.д. № 886/11г. на ВКС, Т.К., първо т.о.; решение № 56/17.6.2014 г по т.дело № 2705/13 г.
на
ВКС, Г.К., първо г.о. , която се
споделя и от настоящия състав е в смисъл, че осъществуване
на дължимата преценка от съда относно редовността на връчването на книжата по
реда на чл.50, ал.3 ГПК, в случай, че книжата са получени от лице, което не
попада в кръга от лица, посочени от законодателя в цитираната разпоредба, което
е поело задължение да ги предаде на страната, макар това лице да няма качество
на работни или служител на тзи страна, не е надлежно
връчване на книжата. Прието е от касационната инстанция, че лица, които работят
по граждански договор или само сътрудничат на адресата, могат да приемат съобщението
със задължение да го предадат на адресата, само ако последният е адвокат-
чл.51, ал.1 ГПК.
Въпросът, който е основен за извода на съда относно
редовността на връчването е дали в настоящия случай е налице надлежно връчване
на книжата.
По виждане на състава даденото пълномощно от
управителя на дружеството на пълномощника А.Т.М. е общо и не може да бъде споделена
тезата, че то касае само отношенията на ищеца с органите на фиска.
В точка първа от пълномощното е предоставена власт на пълномощника да подписва
всички видове документи пред съответните държавни органи, администравни
организации, органи на приходната администрация и др. В тази точка органите на
съдебната власт не са изрично посочени, но не са и изрично изключени, поради
което съдът приема, че попадат в родовото понятие държавни органи, посочено в
т.1 от пълномощното, като аргумент в подкрепа на тази теза е и използваният в
точка първа от пълномощното израз „… и други органи, служби и учреждения за каквото се наложи…“, както и предпоследният
абзац от пълномощното, който дава право на упълномощеното лице да подписва,
подава и да получава книжа, документи и други. Останалите точки от пълномощното
касаят конкретни права на упълномощеното лице.
Ето защо
съдът намира, че връчването на книжата е осъществено надлежно, по силата на преждеописаното пълномощно получателят на книжата, макар и
непопадащ в кръга лица на чл.50, ал.3 ГПК, е имал право да получи книжата.
Молбата за възстановяване на срока е неоснователна,
поради това, че в нея не се твърди наличие на непредвидено обстоятелство, което
е попречило на страната да получи книжата. Твърдяната вражда и влошени
отношения между управителя на ищеца и упълномощеното от него лице не се явяват
такива обстоятелства и както сам признава управителят на ищеца, самият той е
допуснал грешка, като не е оттеглил даденото пълномощно на Тодоров, с когото са
вече във влошени отношения. Следователно, това обстоятелство не може да се
третира като непредвидено обстоятелство. То е било непредвидено, но от друга
гледна точка- поради това, че е невъзможно човек да предугади с кого ще си
влоши отношенията, но не това значение е придал законът на използването от него
понятие. Смисълът е страната да е пропусната срока, поради причина, че са
възникнали обстоятелства, които са особени, непредвидени и непреодолими за нея,
внезапни и то по време на теченето на срока, чието възстановяване се иска.
В настоящия
случай се установява, че за страната такива обстоятелства не са възникнали, а
самата страна не е положила дължимата грижа за своя интерес. Това е така защото
управителят твърди, че ангажираният от него адвокат бил неоткриваем,
но за целия период от време страната не е направила усилия лично да провери
какво се случва с адвоката, делото делото, респ. да
ангажира друг адвокат, който да провери делото, каквото действие е предприела
по- късно, но вече след получаване на книжата от упълномощеното от нея лице.
Едновременно с това не е направила необходимото, за да оттегли пълномощното,
дадено на лице, за което твърди, че се намира в лоши отношения.
Относно това кое
обстоятелства за особени и непредвидени по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК
константната съдебна практика, обективирана в
следните актове на ВКС, а именно: Определение № 39 от
27.03.2014 г. по ч.гр. д. №
5299/2013 г. на ВКС, III г.о., Определение № 26 от
21.01.2012 г. по ч.гр. д. №
611/2011 г. на ВКС, I г.о., Определение № 11 от
05.01.2012 г. по ч.гр. д. №
719/2011 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 340 от
16.07.2013 г. по ч.гр. д. №
2507/2013 г. на ВКС, I г.о., Определение № 707 от
23.07.2012 г. по ч.т.д. №
501/2012 г. на
ВКС, II т.о., и др., се обединява в това, че приема, че е налице особено
непредвидено обстоятелство в случаите, при които страната
или нейният процесуален представител са били възпрепятствани
по обективни, неочаквани и независещи от тях причини
като болест, злополука, природно бедствие и други подобни, да извършат
обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е било
внезапно, изненадващо и непреодолимо и да е единствената причина за пропускане на
срока. Твърдението, че са възникнали обстоятелства, препятствали извършването на съответното процесуално действие в срок, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене
на процеса, следва да бъде
подкрепено със съответните доказателства, които да бъдат
подложени на преценка от съда.
Доказването на предпоставките, при които процесуалният закон допуска възстановяване
на пропуснат срок, е в тежест на страната, от
която изхожда искането.
В настоящия
случай такива особени, непредвидени, внезапни и непреодолими обстоятелства не
са настъпили в срока, чието възстновяване се
иска. „Изчезването“ на адвоката на
ищеца, ангажиран по делото и липсата на комуникация с него, както става ясно от
обясненията на управителя, не са внезапни, тъй като е налице повторяемост на
тази сутуация; не се явява внезапно обстоятелство,
настъпило в срока, чието възстановяване се иска и с пълномощника на страната.
Ето защо молбата
се явява неоснователна и поради това съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба по чл.64 ГПК, подадена от ищеца „И.С.“
ООД, под вх.№ 263988/02.02.2023година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с частна
жалба.
СЪДИЯ: