РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Ямбол., 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ., XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330103271 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Н. П. против О.Т., с
която ищецът М. П. твърди, че е получил като коледен подарък през м.12.2022 г. мъжко
кученце, порода „п.“, което кръстил „Ч.“. Заедно със своята *** той отглеждал и възпитавал
„Ч.“ в дома си в с. М., с много обич и нежност към домашният си любимец. Семейството го
възприемало като свое внуче, тъй като нямали все още такова, водили го редовно на
медицински прегледи, за да му поставят нужните ваксини. Закупили му специално легло,
играчки, дрешки и специална каишка за разходка навън. Кученцето израснало с много
любов и грижа, притежавало благ, миролюбив и гальовен характер. Било истинска радост и
утеха за своите стопани. С нетърпение очаквали да отпразнуват първият Рожден ден на „Ч.“.
Твърди се, че на *** г. кученцето си играело на двора до своите стопани, които в този
момент берели асмите. За кратък период те го изгубили от погледа си кучето и те
помислили, че се е прибрало вътре в дома им. Ищецът влязъл вътре да провери дали кучето
е там, но не го намерил, проверил и целия двор, пътната врата била затворена, но кученцето
го нямало. Излязъл на улицата да го търси. Обиколил градинките, върнал се в къщи, качил
се на автомобила си и обиколил улиците на селото, за да го търси, когато непознат за него
човек му казал, че е забелязал няколко улични кучета на поляната до дерето близо до дома
му. Той отишъл веднага там и видял, че 4-5 кучета стояли в кръг около „Ч.“ и го гледали
настървено. Домашният му любимец на ищеца лежал безпомощен на дясната си страна и
имал кръв по врата си. Неговата съседка Е. У., която живеела до дерето излязла и му казала,
че е видяла от терасата си преди броени минути, как уличните кучета са нападнали и
захапали „Ч.“.
Ищецът се обадил веднага на ветеринарния лекар в селото, като д-р К. му казал, че
отсъства и го посъветвал да заведе кученцето си в клиника в Я.. Ищецът взел кученцето си и
го откарал веднага с автомобила си във ветеринарна клиника в гр.Я., на ул.“***, където се
свързал с д-р Я.Г.. Същия пристигнал в клиниката след няколко минути. Бил сформирал
1
веднага екип и оперирал кученцето, като след операцията, ищецът оставил „Ч.“ срещу
заплащане в клиниката за наблюдение и лечение, но въпреки положените грижи от
лекарите, кученцето починало от раните си и кръвозагуба в 15.45 часа на същия ден. Когато
се прибрал в с. М., ищецът видял, че има пропуснато обаждане от лекуващия лекар и в 16
часа научил от доктор Г., че „Ч.“ е починал. Ищецът отишъл до града, взел трупчето му и го
погребал в двора си. Твърди се, че мъката на стопаните по изгубения любимец била
огромна.
Твърди се, че месеци преди да почине домашният любимец на ищеца, същият виждал
бил негова съселянка В. Н.а да събира до дома си на ул.“***“ безстопанствени кучета и да
ги храни там. Правил й забележки, че това не е хубаво, защото кучетата били многобройни и
се движили на глутница и можело да нападнат някого, но г-жа Н.а тя продължавала да ги
храни. Твърди се още, че ищецът посетил ***а на селото още на 05.10.2023 г. и съобщил
какво се е случило с домашния му любимец, като заедно с ***а на с. М. - г-н Т. Н.
изготвили, подписали и подали Докладна до ***а на О.Т. с изх.№ *** г. относно
безстопанствените опасни кучета в селото. Молбата била да бъдат прибрани в приют, за да
се предотвратят бъдещи подобни инциденти.
Твърди се, че вследствие на инцидента и последвалата смърт на кученцето Ч., ищецът
преживял стрес и уплаха, болка и страдание от загубата на домашния любимец. Твърди се,
че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за оказаната
ветеринарномедицинска помощ в размер на 63.03 лв.
Поддържа се, че в случая се касае за наличие на виновно противоправно деяние,
изразяващо се в бездействие от страна на служители на О.Т., в резултат на което били
причинени вреди на пострадалия ищец, които вреди са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
Поддържа се, че бездействието на ответника е във връзка с възложените по силата на
закона задължения, като в случая се касаело до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, а в други случаи пък се касаело до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането. Твърди се, че деецът е лице, на което ответникът е
възложил работа, при или по повод изпълнението на която били причинени претендираните
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и психически страдания от
преживения стрес, уплаха, тъга и житейска непълноценност на ищеца, настъпили вследствие
смъртта на животно компаньон - кученцето Ч.. Поддържа се в този смисъл, че
отговорността на ответника в случая е обективна, безвиновна за причинените вреди от друго
лице при/или по повод изпълнението на възложената му работа. Излагат се съображения, че
по същество са налице нарушения в разпоредбите на чл.40 и чл.41 от Закона за защита на
животните, съгласно които разпоредби органите на О.та били длъжни да полагат грижи за
безстопанствените кучета. Чл.47, ал.2 ЗЗЖ следвало кучетата без стопани да бъдат
маркирани и настанявани във временни О. приюти или да се връщат по местата, от които са
взети, като такива кучета били под надзора и грижите на О.та, както и на нормата на чл.40,
ал.2 от ЗЗЖ, която задължавала ***а на О.та да организира изпълнението на програми за
овладяване популацията на безстопанствените кучета, като тези безстопанствени животни
следвало да бъдат настанявани временно в О. приюти. Поддържа се, че след като е
допусната ситуация, при която безстопанствено куче да ухапе и предизвика смъртта на
домашния любимец на човек е налице бездействие на служителите на О.та, което е
противоправно и при настъпилите вреди, следва О.та да носи отговорност. Сочи се в този
смисъл, че е налице трайна съдебна практика.
На всички тези съображения се претендира от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от преживения стрес, уплаха, тъга
2
и житейска непълноценност в следствие смъртта на животно компаньон куче, порода „п.“,
мъжки пол, на име „Ч.“, настъпила на *** г., вследствие на инцидент-нападението и
ухапването на кученцето от безстопанствени кучета, поради виновно и противоправно
поведение на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и сумата
от 63.03 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за оказаната ветеринарномедицинска помощ на домашния му
любимец, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва изцяло
предявеният иск както по основание, така и по размер. Поддържа се, че не са налице
доказани кумулативните предпоставки визирани в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД. Поддържа
се, че изложеното в исковата молба е необосновано. Сочи се, че в тежест на ищеца е да
установи произхода на кучетата извършили нападението. Поддържа се, че от представените
с исковата молба доказателства не може да се направи обосновано предположение, че
кучетата нахапали кучето на ищеца са безстопанствени. Оспорва се наличието на
причинната връзка между настъпилият вредоносен резултат и поведението на ответника.
Поддържа се, че настъпването на събитието е причинено единствено от безотговорното
поведение на ищеца, който не е положил необходимите грижи да не допусне неговият
домашен любимец да се скита безконтролно, съответно от своя страна също евентуално да
причини уплаха или нараняване от ухапване на друг човек или животно. Сочи се, че до ***
г. е нямало постъпили сигнали за безстопанствени кучета и съответно тяхното
местообитаване, както при ***а на населеното място, съответно при дежурен служител в
О.та, така и при други компетентни в тази връзка служби. Сочи се, че след подаване от
ищеца на сигнала при ***а на с. М. на 05.10.2023 г., същият незабавно е уведомил О.Т. за
събитието, а ответникът съответно също незабавно бил предприел мерки за залавяне на
кучетата. Според ответника това обстоятелство доказва адекватността и ефективността на
действията на О.та във връзка с изпълнение на законовите задължения, съответно доказва
липсата на бездействие, с което да е причинен вредоносен резултат. На следващо място се
поддържа, че ответната О. не следва да носи отговорност, тъй като О.та отговаря за вреди от
безстопанствени кучета ако не е положила дължимата и предписаната със закон грижа.
Поддържа се, че предписаните от закона действия са били осъществени с дължимата грижа.
Изпълнявали се мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, които били
адекватни на проблема и съответствали на финансовите, организационните и др.
възможности на О.та. В този смисъл се оспорва и пасивната легитимация на така
предявеният иск. Сочи се, че на територията на О.та функционира приют за бездомни
кучета. Същият се намирал в с. Р. и била осъществявана дейност по изпълнение на мерките
заложена в приетата от О. съвет Т. програма и план за действие за овладяване популацията
безстопанствени кучета на територията на О.Т. в периода 2021 г. – 2024 година.
Липсвали извършени нарушения на закона изразяващи се в неизпълнение на
задължения на О.Т., в т.ч. и на основното задължение на О.я орган да предприема
3
съответните действия при сигнали от граждани и организации за болни, наранени животни,
както и такива, проявяващи агресивно поведение, представляващи непосредствена опасност
за живота и здравето на хората и/или други животни. Твърди се, че ответната О. е
изпълнила своите задължения съгласно чл. 47 от ЗЗД своите задължения, поради което и
не е налице противоправно бездействие на същата. Твърди се, че при ответната О. са налице
договори с предмет „залавяне, транспортиране и маркиране на безстопанствени кучета на
територията на О.Т. до приюта за безстопанствени животни в с. Р.“, както и такъв с предмет
„ветеринарномедицинско обслужване на О.я приют за безстопанствени животни в с. Р.,
О.Т.“, в т.ч. наблюдение на здравословното състояние на кучетата в О.я приют. Поддържа
се, че дейностите по тези договори се изпълняват качествено от лица със съответната
компетентност с дължима грижа и отговорност. Поддържа се, че О.та няма задължения
служебно и денонощно да наблюдава своята територия за наличие на бездомни кучета.
Ноторно известно било обстоятелството, че се предприемат необходимите и предписани
действия незабавно при получен сигнал за наличие на безстопанствено куче в конкретно
населено място или друга посочена локация. Сочи се съдебна практика в насока, че
ответната О. е изпълнила своите задължения. Поддържа се, че О.та може да се „обезвини“,
като докаже от една страна, че предписаните от ЗЗЖ действия са осъществени с дължимата
грижа, изпълняват се мерките за овладяване на популацията на безстопанствени кучета и
тяхното агресивно поведение, а от друга, че тези мерки са съобразени с финансовите,
организационните и други възможности на О.та. Сочи се съдебна практика в тази насока.
На тия обстоятелства и на изложената от ответника практика на съда се иска в
настоящото производство да бъде постановено решение, с което така предявеният иск да
бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.
При условията на евентуалност се оспорва предявеният размер за неимуществени
вреди като прекомерен с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв.Д.К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително
депозирана по делото писмена защита и на съображенията изложени в нея се поддържат
исковите претенции.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. Е. И.а от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа отговора на исковата молба и наведените с нея възражения.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото от страна на ищеца са ангажирани като писмени доказателства: зав. копие
на здравна книжка на животно, вид – куче, име Ч., зав. копие на клиничен протокол от ***
г., зав. копие на клиничен протокол от *** г. и зав. копие на докладна от Т. И. Н. изх. № ***
4
г.
По делото от страна на ответника са ангажирани като писмени доказателства: зав.
копие на Решение № *** г. на Общ.съвет „Т.“ – Я., зав. копие на Протокол за
сътрудничество рег. № *** г. на О.Т., зав. копие на 2 бр. длъжностна характеристика за
длъжността заместник – ***, зав. копие на заповед № *** г. на О.Т., зав. копие на заповед №
*** г. на О.Т., зав. копие на Договор № *** г. на О.Т., зав. копие на Договор № *** г. на
О.Т., зав. копие на оферта за извършване на ветеринарномедицинско обслужване на приюта
за бездомни кучета в с. Р., от „ЕМВЕТ“ ООД гр. Я. вх. № *** г., зав. копие на фактура №
*** г., зав. копие на документ с приложени описи на извършени дейности – преглед,
манипулация, изразходвани лекарствени средства и материали и др., зав. копие на фактура
№ *** г., зав. копие на документ с приложени описи на извършени дейности – преглед,
манипулация, изразходвани лекарствени средства и материали и др., зав. копие на фактура
№ *** г., зав. копие на амбулаторен дневник за ветеринарни клиники и амбулатории, зав.
копие на фактура № *** г., зав. копие на амбулаторен дневник за ветеринарни клиники и
амбулатории, зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на Протокол за заловените
безстопанствени кучета на територията на О. „Т.“, зав. копие на фактура № *** г., зав.
копие на Протокол за заловените безстопанствени кучета на територията на О. „Т.“, зав.
копие на фактура № **********/*** г., зав. копие на Протокол за заловените
безстопанствени кучета на територията на О. „Т.“, зав. копие на фактура № *** г., зав.
копие на Протокол за заловените безстопанствени кучета на територията на О. „Т.“, зав.
копие на фактура № *** г., зав. копие на Протокол за заловените безстопанствени кучета на
територията на О. „Т.“, зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на Протокол за заловените
безстопанствени кучета на територията на О. „Т.“, зав. копие на фактура № *** г., зав.
копие на Протокол за заловените безстопанствени кучета на територията на О. „Т.“, зав.
копие на фактура № *** г., зав. копие на Протокол за заловените безстопанствени кучета на
територията на О. „Т.“, зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на Протокол за
заловените безстопанствени кучета на територията на О. „Т.“, зав. копие на фактура № ***
г. и зав. копие на Протокол за заловените безстопанствени кучета на територията на О. „Т.“.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели
лицата: И. Д. П., Т. И. Н. и Е. У. /*** гражданка/.
Видно от показанията на св.И. П. /*** на ищеца/, кученцето го имали като домашен
любимец от година и нещо. Било голяма радост за тях имали го като внуче. Кучето било
починало миналата година лятото, в болницата. Нахапали го кучета по тялото в с.М.,
кучетата била на комшии – на В.. Вънка им хвърлела храна. Четири-пет кучета били,
големи. Нямали марка. Кучето го погребали пред къщата, след като го взели от клиниката.
Кученцето напуснало двора, мушнало се под оградата. На врата му имало каишка,
свидетелката твърди, че кученцето било регистрирано, имали документи плащали такси.
Видно от показанията на св.Т. Н., същият през месец *** год. бил *** на с.М., а към
настоящия момент Зам.*** на О.Т., както и *** на О.я приют в с.Р.. Докато бил *** на с.М.,
свидетелят не бил имал сигнали или поне не помнел такива. Свидетелят знаел за въпросното
5
куче Ч., което всеки ден излизало на пътя. Не се знаело дали кучетата са бездомни, защото
имало хора, които ги пускали, не се грижили добре за тях и кучетата излизали на пътя.
Свидетелят познавал ищеца, който след като станало това дошъл при него. Свидетелят
съдействал на ищеца и написал докладна до ***а на О.та да дойдат и да хванат кучетата и да
ги кастрират. Кучетата били задържани в приюта и след това върнати в селото. Нямали
сигнали за бездомни кучета доколкото се сещал свидетеля, имало един пастир, който имал
няколко животни на около 400-500 метра от къщата на ищеца. Това момче, пастира, около
дома на ***та гражданка винаги имало кучета и те били около него. Кучето на ищеца много
често напускало дома, било малко и излизало изпод мрежата и ищецът всеки ден го търсил.
Било паднало в една шахта, живо било, после се случило това. Когато ищецът го посетил
бил казал, че няма да търси нищо от О.Т.. Поведението му било като обикновено, показал на
свидетеля на телефона си клипове с кученцето. Казал че иска просто тези кучета да бъдат
хванати. Свидетелят бил *** на приюта за кучета в с.Р., и като зам.*** отговарял за
дейността. Винаги реагирал на сигнали за нарушения. В. Н.а била роднина на свидетеля, тя
обичала животни, хранила била и котки.
Видно от показанията на св.Е. У., това се случило на трети октомври миналата година,
била с дъщеря си. Чули кучешки лай, излезли на терасата и видели пет големи кучета
бездомни да нападат малко куче. Развикали се и излезли на улицата. Малкото нападнато
куче било вече мъртво, а големите избягали. Те също имали малко куче, като тези големи
кучета се опитали и тяхното да нападнат. Успели да го спасят, имали пръчки, кучетата се
нахвърлили и върху тях. Кучетата вече ги нямало, явно ги били прибрали. Ищецът бил
преживял тежко загубата. Свидетелката подала сигнал едва когато започнал инцидента с
кучето. Някои от тези кучета свидетелката не била виждала, други някои от тях ги хранила
съсед, но не всички. Две от тези кучета живеели там при този съсед, но се разхождали из
цялото село, а другите три свидетелката не била виждала.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за обективни
доколкото възпроизвеждат възприетото от тях по повод инцидента при който домашния
любимец на ищеца е бил нахапан, а в последствие и починал, с изключение показанията на
св.И. П. в частта им, с която твърди, че кучето е било регистиррано в ***ството и били
плащали такси за това, както и тези в насока, че кучетата нахапали кучето Ч., са собственост
на съседката В., доколкото показанията в тази им част не се подкрепят от останалата
събрана по делото доказателствена съвкупност, а и обстоятелството, че част от кучетата са
хранени от трето лице, само по себе си, не обосновава извод в тази насока.
По делото по искане на ищеца е допусната, изслушана и приета съдебна
ветеринарномедицинска експертиза, видно от заключението на вещото лице по която:
Причинените травматични увреждания на куче от мъжки пол, порода п. родено на *** год. с
име Ч. намерено пострадало от ухапване от безстопансвени кучета на *** год. на поляната
до дерето в с.М., обл.Я., могат да бъдат определени като тежки – има ухапна рана в областта
на шията отдясно с масивно разкъсване на тъканите и кръвозагуба с изпадане в шоково
състояние. /Във ветеринарната медицина няма точни определения за лека, средна и тежка
6
увреда реципрочни на използваните в хуманната медицина/. В клиниката е проведено
нужното лечение на кучето, но въпреки това в резултат на травмата причинена от ухапната
рана то е починало в 15.45 часа на същия ден; Механизма на причиняване на увреждането е
– налична е ухапна рана с масивно разкъсване на тъканите придружено с кървене, настъпило
е шоково състояние. Заключението на вещото лице е, че причината за настъпилата смърт на
кучето е травма с масивно разкъсване на тъканите на шията.
Предявените пред съда искове са с правно осн. чл. 49, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, които съдът намери за допустими, като предявени от и срещу процесуално
легитимирани страни, при наличие на правен интерес и липсата на отрицателни
процесуални предпоставки.
От събраната по делото доказателствена съвкупност безспорно се установи, че ищецът е
притежавал куче от мъжки пол, порода п. родено на *** год., както и че същото е починало
на *** год. вследствие ухапна рана в областта на шията отдясно с масивно разкъсване на
тъканите и кръвозагуба с изпадане в шоково състояние, като ухапването е причинено от
няколко други бездомни кучета. За да достигне до извод, че ухапването е причинено от
бездомни кучета съдът съобрази, че по делото не се събраха данни, които да обосноват
извод, че същите са собственост на определено трето лице. Както вече бе посочено по-горе,
обстоятелството, че част от тях са били хранени периодично от трето лице не обосновава
извод в насока, а именно, че същите са собственост на това лице, респ. че то трайно е
упражнявало фактическа власт и грижи за тях, тоест да е било техен стопанин. Следва да се
посочи, че бездомно е това куче, което не е под директен контрол на човек или не е
защитено като тук се включват и безстопанствените кучета, т.е такива кучета които нямат
дом или стопанин с тях. Няма данни по делото трето лице да е бил техен стопанин, респ. да е
осигурявал постоянен дом за кучетата нападнали кучето на ищеца. Изводът до който съдът
достигна при разпита на свидетелите е, че конкретния случай е точно такъв. Процесния
инцидент се е случил на обществено място като по делото не са събрани данни, наоколо да е
имало хора, които да показват признаци, че са стопани на кучетата нападнали кучето на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.40 и чл.41 от Закона за защита на животните, органите
на О.та, а не трети лица, са длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета и оттук
ответната О., към чиято структура за съответните служби, има задължението да се грижи за
тези животни. Според чл.47, ал.3 ЗЗЖ кучета без стопани се маркират и настаняват във
временни О. приюти или се връщат от местата откъдето са взети, като такива кучета са под
надзора и грижите на О.та. Нормата на чл.40, ал.4 ЗЗЖ задължава ***а на О.та да
организира изпълнението на програми за овладяване популацията на безстопансвени кучета,
като тези безстопанствени животни се настаняват временно в О. приюти. От изложеното
следва, че задължение на ***а на О.та е да осигури настаняването на безстопанствените
кучета в О. приюти, доколкото тези животни са под негова грижа и надзор. В този смисъл
съответната О. е длъжна да вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на
кучетата към хората и други животни, както и за това, свободното им живеене в градски
7
условия да не позволява причиняването на вреди на гражданите.
Горното обосновава извод у съда, че се касае именно за умъртвяване на домашно куче, за
което е полагал грижи ищеца, като смъртта на същото е настъпила вследствие ухапвания от
безстопанствени кучета на територията на О.Т., от които обстоятелства произтича и
отговорността на ответника.
Общото правило на чл.45, ал.1 ЗЗД за това, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, пренесено в настоящия случай, обуславя гаранционно-
обезпечителната отговорност на О.та, която отговаря за вреди, причинени от ухапвания от
безстопанствени кучета, тъй като деянието е осъществено на нейна територия. В случая
ответникът е проявил бездействие, като не е изпълнил свои задължения по нормативната
уредба, свързани със залавяне на безстопанствени кучета, настаняването им в определените
за целта приюти, неполагане на дължимата грижа и надзор над тези животни, отсъствие на
взети мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората. Видно от
показанията на св.Т. Н. е, че същият в качеството на *** на с.М. е знаел за наличието на
кучета в селото, за които, както сам сочи свидетелят - не се е знаело имат ли конкретен
стопанин. Съдът счита, че макар и да не имало конкретни подадени сигнали, това
обстоятелство не освобождава от отговорност ответната О.. Едва след процесния инцидент с
нарочна докладна е поискано от ***а на О.Т. да бъдат заловени тези бездомни кучета и
спрямо тях са били взети необходимите мерки.
При иска по чл.49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради
бездействие на служител на О.та, тъй като тя е отговорна за вредите, които са причинени от
нейни служители, дори и когато не е установено кои служители конкретно са причинили
същите вреди.
Представените с отговора на ответника решение за приемане на програма и план за
действие за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на О.Т.
2021 – 2024 год., установеното в тази насока сътрудничество с МВР, определянето на
съответните длъжностни лица отговорни за изградения на територията на О.та приют за
безстопанствени кучета и сключения договор за неговото ветеринарномедицинско
обслужване, не доказват, сами по себе си, че ответникът е изпълнил задълженията си в
нужния обем, още повече и предвид и настъпването на конкретния инцидент, който е
предмет на делото. След като е допусната ситуация, при която безстопанствени кучета да
ухапят до степен умъртвяване друго домашно куче, независимо от създадената организация,
резултатът не е постигнат и в тази връзка е налице бездействие, което е противоправно и
при настъпване на вреди, О.та следва да носи отговорност.
От представената по делото здравна книжка на процесното куче се установява, че
същото е обгрижвано от ищеца, като е водено на ветеринар и са му поставени съответните
ваксинации, след като е било нахапано от бездомни кучета същото е било отведено за
лечение във ветеринарна клиника в гр.Я., а след смъртта му погребано в близост до дома му,
фактически данни, които сочат на това, че ищецът е бил емоционално привързан към кучето
за което се е грижил.
8
Преценявайки горните обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и предвид
нормата на чл.52 ЗЗД, съдът намира предявения иск за основателен до размера на сумата от
1000 лева, вреди за ищеца по-големи от обичайните в психологичен и емоционален план
като стрес, тъга и житейска непълноценност от смъртта и загубата на домашния любимец,
които да обосновават извод за по-висок размер на обезщетението съдът не установи по
делото. Евентуалните неимуществени - емоционални вреди и за ***та на ищеца – св. И. П., с
оглед дадените от нея показания, съдът не може да коментира, тъй като липсва предявен от
нея иск за репариране на неимуществени вреди от смъртта на домашния любимец – кучето
Ч..
Наред с горното съдът намери направеното от ответника възражение за съпричиняване за
основателно по отношение причинените на ищеца неимуществени вреди. От събраните по
делото гласни доказателства, се установява, че кучето Ч. е излизало нееднократно от дома на
ищеца минавайки под оградната мрежа, така се е случило и на *** год., извод за което може
да се изведе и от показанията на св. И. П.. Обстоятелство за което ищецът е знаел, но не е
взел мерки за предотвратяване възможността кучето, което е отглеждал, да напуска двора на
къщата му и да оставя без надзор и грижи, още повече очевидно е знаел и за наличие на
бездомни кучета в селото. Липсват и данни ищецът предварително да е подавал сигнали за
наличие на бездомни кучета на територията на с.М..
Ето защо решаващия съд прие, че е налице съпричиняване на неимуществените вреди от
страна на ищеца досежно част от причинените му болки и страдания от загубата на
домашния любимец, поради което обезщетението за тях следва да се намали.
Съдът намери, че следва да отчете съпричиняване в размер на 30%, поради което
обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали с този процент и да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лева, като иска следва да се уважи в
този размер, а в останалата част за разликата над 700 лева до предявения размер от 4 000
лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за имуществени вреди причинени на ищеца съдът намери предявения иск за
основателен и доказан в претендирания размер от 63,03 лева, с оглед представените по
делото клиничен и личен протокол издадени от съответното ветеринарно лечебно заведение
и фискален бон за сумата от 63,03 лева, като съдът намери, че извършените разходи са във
връзка с лечението на кучето Ч. и се намират в причинно-следствена връзка с увреждането.
Претенцията за обезщетение за забава е акцесорна към главната и предвид
основателността на първата тя също следва да се присъди. Доколкото случаят касае вид
деликт, по смисъла на чл.84, ал.3 ЗЗД длъжникът се счита в забава и без покана, като
законната лихва има компесаторен характер и началния и момент е от деня на увреждането
– *** год. В тази връзка втората претенция се явява доказана по основание и размер, и
следва да се уважи изцяло върху признатите за основателни като размер обезщетения,
считано от *** год. до окончателното изплащане на обезщетенията.
По разноските:
9
Ищецът е представил доказателства за сторени от него разноски в общ размер на
1 417,89 лева, от които: 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 210 лева заплатена
държавна такса, 307,89 лева заплатено възнаграждение за вещо лице и 100 лева заплатени за
преводач при разпит на свидетел. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от исковете или в случая в размер
на 270,47 лева.
Ответникът е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лева. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете или в случая в размер
на 825,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.Т. с ЕИК ***, с адрес: гр.Я., пл.“*** представлявана от ***а на О.Т. – С.
Д. С. ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. П. с ЕГН **********, с адрес: с.М., общ.Т., ул.“С. К.“ № ***,
сумата от 700,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, от преживения стрес, уплаха, тъга и житейска непълноценност в
следствие на смъртта на животно компаньон куче, порода „п.“, мъжки пол, име „Ч.“,
настъпила на *** год., вследствие на инцидент-нападението и ухапването на кученцето от
безстопанствени кучета, поради виновното и противоправното поведение на ответника,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – *** год. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 700,00 лева до предявения размер от
4 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА О.Т. с ЕИК ***, с адрес: гр.Я., пл.“*** представлявана от ***а на О.Т. – С.
Д. С. ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. П. с ЕГН **********, с адрес: с.М., общ.Т., ул.“С. К.“ № ***,
сумата от 63,03 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за оказаната ветеринарномедицинска помощ на домашния му
любимец, ведно със законната лихва от датата на увреждането – *** год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА О.Т. с ЕИК ***, с адрес: гр.Я., пл.“*** представлявана от ***а на О.Т. – С.
Д. С. ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. П. с ЕГН **********, с адрес: с.М., общ.Т., ул.“С. К.“ № ***,
по съразмерност сумата от 270,47 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА М. Н. П. с ЕГН **********, с адрес: с.М., общ.Т., ул.“С. К.“ № *** ДА
ЗАПЛАТИ на О.Т. с ЕИК ***, с адрес: гр.Я., пл.“*** представлявана от ***а на О.Т. – С. Д.
С., по съразмерност сумата от 825,00 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
11