Р Е Ш Е Н И Е № 170
27. V.
2011 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на трети май, две хиляди
и единадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №1025 по описа за 2010 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Установителен иск за съществуване на вземане, за което
е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс, разгледано по реда на общия исков процес, уреден в част ІІ
на същия кодекс.
С исковата си молба С.М.Б. ЕГН **********,***,
, иска да бъде установено по отношение на ответника А.Ш.И.
ЕГН **********,***, че е същият му дължи сумата от 2 600 лева по
издаден от него запис на заповед, ведно със законна лихва, считано от 06. Х. 2009
година, когато ищецът е подал в съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс, до окончателно
изплащане на паричното задължение, както и разноски в размер на 52 лева по
частно гражданско дело №937 по описа на съда за 2009 година. Ищецът иска да му
бъдат присъдени и разноските по водене на настоящото дело.
Ответникът оспорва иска с отговор на исковата молба,
със становище от 17. ХІ. 2010 година и с писмена защита от 10. І. 2011 година.
Сочи, че искът е недопустим, тъй като исковата молба е подадена извън
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ответникът твърди още, че искът е неоснователен – заявява, че синът му и
дъщерята на ищеца живели на семейни начала в продължение на четири години и
получили парична помощ от ищеца. Сумата за тази парична помощ ищецът получил от
банков кредит. Ответникът заявява, че има неуредени отношения между него и
ответникът във връзка с посочения банков кредит, поради което е издаден
въпросният запис на заповед. Ответникът твърди още, че ищецът е предоставил
сумата от кредита и на дъщеря си, поради което следва да търси процесната сума
от нея. Като доказателство по делото ответникът представя постановление за
прекратяване на наказателно производство, издадено на 16. ІV. 2009 година от
Велинградската районна прокуратура по досъдебно производство с входящ №1264 по
описа на същата прокуратура за 2008 година и заявителски материал №959 по описа
на Велинградското районно управление на полицията за 2008 година. Не сочи други
доказателства, не се явява в открито съдебно заседание.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 16. ІІІ. 2009 година ответникът издава запис на
заповед, с който безусловно и неотменимо се задължава да заплати на ищеца без
протест и разноски сумата от 2 600 лева. Записът на заповед е издаден във
Велинград на ул. “Булаир” №18 с падеж на 16. VІІІ. 2009 година. Съдът намира
датата за издаване на записа за установена, тъй като същият е заверен
нотариално на 16. ІІІ. 2009 година от нотариус С.Я., в чиято кантора е
отбелязано, че е издаден записът на заповед.
Въз основа на издаденият запис на заповед ищецът
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
Гражданския процесуален кодекс до Велинградски районен съд. Исканата заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ е издадена под №584 на 09.
Х. 2010 година по частно гражданско дело №937 по описа на Велинградския районен
съд за 2009 година. Ответникът прави възражение срещу разпореждането за
издаване на заповед за изпълнение. С определение от 08. І. 2010 година
Велинградският районен съд спира изпълнението по посочената по-горе заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Ищецът подава частна
жалба срещу определението на съда. Пазарджишкият окръжен съд се произнася по
частната жалба с определение, постановено на 26. ІІ. 2010 година под №155 по
частно гражданско дело №177 по описа си за 2010 година. С посоченото
определение на Пазарджишкия окръжен съд определение от 08. І. 2010 година на Велинградския
районен съд е потвърдено.
Съдът не приема за установени твърденията на
ответника, относно съжителството на сина му с дъщерята на ищеца, издаването на
записа на заповед въпреки волята на издателя й и т. н.. За горните
обстоятелства няма представени никакви доказателства. Ответникът представя
единствено Постановление на Велинградската районна прокуратура. От същото
постановление е видно само, че същата прокуратура е приела за установено, че
между ищеца и сина на ответника са съществували отношения във връзка с договор
за заем, които следва да се уредят по гражданско-правен ред.
С
оглед на горното съдът счита, че
предявеният установителен иск за
съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение,
с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс е основателен
и следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по водене на делото в размер на 504 лева (104 лева за държавна такса
и 400 лева адвокатско възнаграждение).
На първо място, съдът намира искът за допустим.
Въпросът за допустимостта на иска е разгледан в определение, издадено под №220
от ІІІ въззивен състав на Пазарджишкия окръжен съд на 24. ІІІ. 2011 година по
въззивно частно гражданско дело №253 по описа на същия състав за 2011 година. С
посоченото определение е отменено определение, издадено по настоящото дело на
26. І. 2011 година под №62. С отмененото определение е прекратено
производството поради недопустимост на иска.
Ищецът е поискал да бъде установено съществуването
на задължение, произхождащо от запис на заповед. След като разгледа записа на заповед,
съдът намира, че той е редовен от външна страна, тъй като отговаря на всички
изисквания, установени от чл. 535 от Търговския закон. Според посочената
разпоредба, записът
на заповед съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на
документа на езика, на който е написан (в случая се съдържа и в заглавието, и
във втория абзац на текста), безусловно обещание да се плати определена сума
пари (2 600 лева), падеж (16. VІІІ. 2009 година), място на плащането (гр.
Сърница, ), името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати (ищец по делото), дата и място на издаването (кантората на нотариус С.Я.
във Велинград на ул. “Булаир” №18 на 16. ІІІ. 2009 година) и подпис на издателя
(ответник по делото).
Тъй като съдът по изложени
по-горе съображения не прие за установено, че ответникът е бил принуден със
сила, заплашване, поради грешка или по друг недопустим от закона начин да
издаде процесния запис на заповед, то искът следва да бъде уважен.
Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от С.М.Б. ЕГН **********,***,
със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс вземане в размер на
2 600 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ №584 от 09. Х. 2009 година по частно
гражданско дело №937 по описа на Велинградския районен съд за 2009 година против
А.Ш.И. ЕГН **********,***, съществува.
ОСЪЖДА А.Ш.И.
ЕГН **********,*** да заплати
на ищеца С.М.Б. ЕГН **********,***, ,
сумата от 2 600 лева по издаден от него запис на заповед, ведно със
законна лихва, считано от 06. Х. 2009 година, когато ищецът е подал в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от Гражданския
процесуален кодекс, до окончателно изплащане на паричното задължение, както и
разноски в размер на 52 лева по частно гражданско дело №937 по описа на съда за
2009 година и разноски по водене на настоящото дело в размер на 504 лева.
На основание чл. 258 от
Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава
ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :