Решение по дело №626/2020 на Районен съд - Асеновград

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                № ……

 

  гр. Асеновград, 01.03.2021 година

 

   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  втори наказателен състав в публично съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 626 по описа на Асеновградския  районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

      Обжалвано е наказателно постановление № 20-0239-000581/05.06.2020 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на Й.С.Р., ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания:

             1.На основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно  наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.,

             2.На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП е  наложено  административно  наказание „Глоба” в размер на 10 лв. за нарушение по 100 ал.1  т.1 от ЗДвП.,

             3.На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е  наложено  административно  наказание „  Глоба” в размер на 10 лв. за нарушение по 100 ал.1  т.2 от ЗДвП.,

Недоволен от горното постановление е останал Й.Р. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. Н. се навеждат съображения, че същото е незаконосъобразно и необосновано, отрича се извършването на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както в задължителното му съдържание, така и в процедурата по издаването му, а също и за неправилно приложение на  материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

            Въззиваемата страна РУ - гр. Асеновград, редовно призована не изпраща представител.

       Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНователна.

        С акт за установяване на административно нарушение от 17.05.2020г. е било констатирано, че на същата дата, около 01.40 часа в с. Избеглии на ул. „Никола Вапцаров“ срещу № 20 жалбоподателят Р. е управлявал лек автомобил „Опел Мерива ” с рег.№ РВ 8855 МХ, като при извършената проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство  “Алкотест Дрегер 7410” № ARSM - 0173, чрез измерването му в издишания въздух, а също и с доказателствен анализатор. Бил издаден талон за изследване от полицая - мл. автоконтрольор Д.К.. Въпреки, че отказал да даде проба чрез техническо средство водача Й.Р. отказал да избере и алтернативните методи за изследване на употребата на алкохол, като отказал както изпробването с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване. Същият отказал да подпише талона за изследване, като отказът му бил удостоверен с подписът на един свидетел. Съответно на отказа си  да бъде изпробван с техническо средство и да избере алтернативен метод, водачът Р. не посетил и указаното му медицинско заведение и съответно не дал кръв за медицинско и химическо изследване. При проверката, водачът Й.Р. не носил и съответно не представил и СУМПС и контролния талон, както и Свидетелството за регистрация на МПС, което управлявал. За констатираните нарушения на водача Й.Р. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие,  но същият отказал да го подпише, което също е удостоверено с подписа на нарочен свидетел. При предявяването на АУАН жалбоподателят Р. направил писмени възражения, отразени в акта, че не е управлявал автомобила. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН били подадени писмени възражения в същия смисъл, а именно, че жалбоподателят е бил в дома си и не е управлявал горепосоченото МПС преди извършването на проверката , затова и отказал да даде проба за алкохол, както и да подпише АУАН. Същите били счетени за неоснователни от АНО и въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя Р. са наложени горните административни наказания.   

        Съдът намира, че извършването на горните административни нарушения е безспорно установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито констатации, съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от показанията на  разпитаните  като свидетели полицейски служители – актосъставителя Д.К. и свидетелите В.И., Я.Я. и Н.Ч.. От тях полицаите В.И. и Я.Я. са свидетели очевидци на първия обективен елемент от състава на нарушението, тъй като непосредствено са възприели факта, че именно жалбоподателят Р. е управлявал процесния автомобил, като е преминал непосредствено до тях и е спрял автомобила пред дома си, на около 10-15 метра от мястото, където са били свидетелите. И двамата очевидци са категорични в показанията си, че непосредствено и пряко са възприели както факта на управлението на автомобила, така и обстоятелството, че именно той е бил човекът, който е излязъл от автомобила и се е приближил до тях, като през цялото време са имали пряка видимост към него. За тях към момента на проверката не е имало никакво съмнение ,че същия е бил сам и е управлявал автомобила, поради което и са предприели по-нататъшните действия по установяване на употребата на алкохол от водача. Показанията им са в синхрон и с показанията на повиканите  полицейски служители от автопатрула на КАТ- Д.К. и Н.Ч., на които веднага след пристигането им е била сведена фактическата обстановка и които също потвърждават, че колегите им са били категорични, че Й.Р. е управлявал автомобила и следва да бъде тестван за употреба на алкохол. Това именно е мотивирало и актосъставителя – мл. автоконтрольр К. да пристъпи към извършване на проверката за алкохол на водача Р., който съответно отказал да бъде тестван. Съдът кредитира в пълна степен показанията на посочените четирима свидетели, защото същите са логични, напълно съответни помежду си и са базирани на непосредствено възприети факти от свидетелите, които съответстват на цялостния контекст на установената фактическа обстановка по извършването на проверката и поради тези им характеристики, съдът ги намери за достоверни и ги кредитира в пълна степен. По отношение на другата група свидетели, посочени от жалбоподателя, а именно П. Х.в – зет на жалбоподателя, М. Х.–дъщеря на жалбоподателя, Х. С. – също зет на жалбоподателя и З.К. – семеен приятел на жалбоподателя, които във въззивното производство, твърдят различна фактическа обстановка, а именно, че не Р., а зет му П. Х.в е управлявал автомобила, съдът намира, че същите са недостоверни и не отразяват вярно фактическата обстановка по развитието на инцидента. И четиримата свидетели, посочени от жалбоподателя са негови близки роднини или са в приятелски отношения с него, поради което съдът намира, че показанията на тези свидетели са дадени единствено с цел да обслужат защитната му позиция и да облекчат положението му.   Те  са в остро противоречие с показанията на първата група свидетели, двама от които са очевидци на главния факт – управлението на автомобила от Р.. По същественото в случая е обаче, че показанията на тези свидетели, както и изобщо защитната теза на жалбоподателя се опровергава от конкретните детайли при извършването на проверката. Така например и двамата свидетели Х. С. и З. К., които също са били обект на проверка и са присъствали през цялото време на мястото на извършването й, в нито един момент на место не са изложили обстоятелството, че не Р. е управлявал автомобила „Опел Мерива“, а неговият зет П. Х.в, нещо което не е имало никаква пречка да направят. Още по-драстично е това несъответствие с позицията на жалбоподателя Й.Р.. Няма никаква житейски логика, след като жалбоподателят е бил наясно, че му извършват проверка за алкохол, както и че след това му съставят АУАН за отказа да му се извърши тестването и след като е отричал факта, че е управлявал автомобила, да не посочи на проверяващите още на место лицето, на което твърди, че е предоставил собствения си лек автомобил , а именно неговия зет П. Х.в. Още повече, че П. Х.в  би следвало през това време да е в къщата само на няколко метра от мястото, където се е извършвала проверката и пред погледа на полицаите е паркиран автомобила.  Всички тези детайли от развитието на проверката обаче само показват,че към момента на констатиране на нарушението за проверяващите не е имало никакво съмнение, че именно Р. е управлявал автомобила, тъй като той е преминал на непосредствено близко разстояние от тях и е спрял на около 15 метра, като те през цялото време са имали визуален контакт с него и непосредствено са възприели факта, че Й.Р. излиза от шофьорската врата и идва при тях. Поради тези съображения при анализа на доказателствата, съдът намира, че защитната версия на жалбоподателя е формирана впоследствие и не съответства на обективната истина, а ангажираните от него свидетели са потвърдили неистина, с цел да облекчат положението му в процеса.

Явно е от цялостния контекст на фактическата обстановка, че при установяване на нарушителя и съставянето на акта на место, е нямало никакво съмнение, че именно жалбоподателят Й.Р. е бил водач на автомобила.

АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания на жалбоподателя са наложени съответните административни наказания.

            НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.

            Първото описано в НП нарушение е квалифицирано по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е самостоятелно достатъчен, за да приемем, че той е реализирал горното нарушение.  В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът Й.Р.  неколкократно е бил поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият  категорично е отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран и в издадения от контролния орган талон за изследване. Нещо повече, въпреки че нормата на чл. 3 ал.2 т.1 от Наредбата предвижда алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол, а именно – доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, видно от протокола за изследване в конкретния случай жалбоподателят Р.  е отказал и извършването на проверка чрез посочените алтернативни способи, като на първо място не е изпълнил задължението си по чл. 6  ал. 4 от Наредбата избере с кой от двата метода да бъде изпробван, като отново е отказал както изпробване с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване,както и изобщо да подпише талона за изследване. При това положение съдът намира от правна страна, че жалбоподателят Р.  е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. На практика същият не е изпълнил нито едно от  негови задължения по чл. 2 ал.1 от Наредбата и е направил всичко възможно  за да възпрепятства извършването на проверката и съгласно правилото на чл. 2 ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за извършването й.

              Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата предвижда ,че  водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в  чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер същият правилно е приложил закона.

По отношение на второто и третото нарушение същите правилно са квалифицирани съответно по 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Правилно са отнесени и към съответните санкционни разпоредби съответно на  чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП и на  чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП. Санкцията и за двете нарушения е съответно глоба в размер на по 10 лв. за всяко от тях. Същата е определена в закона в абсолютен размер и оразмеряването и не подлежи на преценката на АНО, поради което като е наложил глобата в посочения в закона размер същият правилно е определил всяко от наказанията. 

По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива.

Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК.  В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая не се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна и такива съответно не са надлежно удостоверени като размер , поради което и с оглед изхода на делото такива не следва да се присъдят. 

          Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

                                                 

                                                                 Р  Е  Ш  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА   наказателно постановление № 20-0239-000581/05.06.2020 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на Й.С.Р., ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания:

            1.На основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно  наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лв. и  „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.,

            2.На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП е  наложено  административно  наказание „  Глоба” в размер на 10 лв. за нарушение по 100 ал.1  т.1 от ЗДвП.,

            3.На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е  наложено  административно  наказание „  Глоба” в размер на 10 лв. за нарушение по 100 ал.1  т.2 от ЗДвП.

         РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.

                                                                       

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: