№ 65 / 14.2.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е         

гр.МОНТАНА            

14.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело № 1739 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от З. „. З. А. г.  против А.Г. xxx. Предявеният иск е установителен и е с. правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с. чл.411 КЗ.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 28.09.2016г., около 10.35 часа, по републикански път 102 43, с. посока на движение към гр.Монтана, се движи МПС марка А. Р., модел 145, с. ДК № Р 7931 РН, управляван от ответника Л.. Поддържа, че при кръстовището с. републикански път І-1, в района на км. 104+100м., не спира на знак „Стоп”, не пропуска движещото се с. предимство МПС марка С.. Б. с. ДК № СА 9. ХА, управлявано от П.Т.В. и го удря в лявата част на автомобила. Настъпват материални щети.

Ищецът заявява, че за ПТП е съставен Протокол за ПТП, от който се установявало, че виновен за реализирането му е ответника Л., спрямо когото са взети административни мерки и е съставен АУАН.

На 28.09.2016г. представител на собственика на увреденото МПС, който имал и сключена полица „Каско”, валидна към деня на ПТП, подал уведомление за причинената щета и заявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

По повод на заведената преписка е извършен оглед на автомобила и причинените по него повреди, като ремонтните дейности са възложени на доверен сервиз „С.” ЕООД. Видно от фактура 07.11.2016г., издадена от сервиза, общата стойност на ремонта по увреденото МПС възлиза на сумата от 5 013.16 лева, която сума е преведена на собственика с. платежно нареждане от 14.03.2017г.

Ищецът твърди, че ответникът към датата на ПТП не е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” за автомобила, управляван от него, тъй като на 27.09.2016г. сключената с. Е. А. застраховка била прекратена.

Поддържа, че с. оглед на горното и на основание чл.411 КЗ за него е налице правен интерес да претендира от ответника А.Л. възстановяване на изплатеното обезщетение в размер на 5 013.16 лева, ведно със сторените по щетата ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.

Във връзка с. горното твърди, че подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу причинителя на вредата, по което е образувано ч.гр.дело № 1224/2019г. на РС Монтана, издадена е заповед за изпълнение срещу която в законоустановения срок е подадено възражение от длъжника А.Г.Л.. 

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с. което да признае за установено, че ответникът А.Г.Л. му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно сумата от 5 013.16 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и сумата от 15.00 лева ликвидационни разноски по щетата, законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението.

Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени в настоящото исково производство и в заповедното производство. Заедно с. исковата молба са представени и писмени доказателства. Направени са и искания за допълнителни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.Г.Л. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Заявява, че няма вина за настъпилото ПТП или най-малкото е налице съпричиняване. Не е отнемал предимството на автомобила, завил надясно в посока гр.Монтана и тогава внезапно пред него излязъл автомобил, който изпреварвал неправилно и вследствие на това се ударил в управляваното от него МПС. Били причинени щети и по двата автомобила.

Моли за отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни, като заявява искания за допълнителни доказателства.

В писмена защита поддържа становището си развито в писмения отговор, като моли за отхвърляне изцяло на исковата претенция, както по основание, така и по размер и присъждане на сторените в производството разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са заключения по съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-техническа и повторна разширена техническа експертиза.

СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл. 235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

На 28.09.2016г., около 10.35 часа, по републикански път 102 43, с. посока на движение към гр.Монтана, се движи МПС марка А. Р., модел 145, с. ДК № Р 7931 РН, управляван от ответника А.Г.Л., с. намерение на кръстовището с. републикански път І-1 да завие надясно и да продължи в посока на гр.Монтана. Водачът при наближаване на кръстовището с. републикански път І-1, в района на км. 104+100м., спира на знак Б2. Поради високата растителност вдясно от водача, няма достатъчна видимост към главния път. Водачът на автомобила потегля плавно и се включва в лентата си за движение с. посока гр.Монтана. В момента на изпълнение на маневрата завой надясно, при навлизане в републиканския път от водача на лек автомобил А. Р., в насрещната лента за движение, т.е. лентата за движение на управляваното от ответника МПС, при наличие на пътна маркировка – непрекъсната осева линия, се движи МПС марка С.. Б. с. ДК № СА 9. ХА, управлявано от П.Т.В. и възниква удар между двете МПС. Ударът възниква в лентата за движение на автомобил А. Р.. Щетите по автомобил С.. Б. са по цялата му в лява част.

За ПТП е съставен протокол за ПТП, при което е установено, че причина за станалото ПТП е факта,        че ответника Л. при наличие на пътен знак Б2, не пропуска движещия се по път с. предимство лек автомобил С.. Б. и го блъска в лявата му част, като реализира щети по последния автомобил. На ответника Л. бил съставен АУАН за нарушение на правилата за движения по пътищата.

На 28.09.2016г. представител на собственика на увреденото МПС, който имал и сключена полица „Каско”, валидна към деня на ПТП, подал уведомление за причинената щета и заявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

По повод на заведената преписка е извършен оглед на автомобила и причинените по него повреди, като ремонтните дейности са възложени на доверен сервиз „С.” ЕООД. Видно от фактура 07.11.2016г., издадена от сервиза, общата стойност на ремонта по увреденото МПС възлиза на сумата от 5 013.16 лева, която сума е преведена на собственика с. платежно нареждане № 648727 от 14.03.2017г.

По щетата са извършени и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева или общо сума от 5 028.16 лева.

С. оглед установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следните изводи:

В чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 411, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

Материални предпоставки за възникване на това суброгационно право са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

В случая от данните по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява механизма на настъпване на ПТП и той е следният: на кръстовище на главен път с. второстепенен, извън населено място се движи автомобил А. Р., управляван от ответника, който при наближаване на кръстовището спира на знак Б2, но близката растителност в дясно от него, не позволява достатъчна видимост към главния път. Водачът потегля плавно и се включва в лентата си за движение посока гр.Монтана. В този момент към кръстовището се приближава специален автомобил С.. Б., управляван от сви.П.Т.В., който по необясними причини се движи в насрещната си лента за движение при наличие на пътна маркировка – непрекъсната линия, която забранява такова движение и местонахождение. Ударът между двете МПС възниква в лентата за движение на автомобил А. Р..

Както единичната, така и разширената техническа експертиза потвърждават, че описания механизъм на настъпване на ПТП може да се счита, че действията на водача на А. Р. не са причина за настъпване на ПТП. Според вещите лица причина за настъпилото ПТП са неправилните действия на водача на специален автомобил С.. Б. с. рег.№ СА 9. ХА, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 – при наличие на единична непрекъсната линия М1 на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.

Нанесените щети по лек автомобил С.. Б. са в причинно-следствена връзка с. настъпилото ПТП и резултат от него.

Съдът възприема изцяло констатациите на вещите лица, извършени след запознаване с. документите по делото, обясненията на водача на автомобил А. Р., показанията на водача на С.. Б., разпитан в открито съдебно заседание.

Както от разпита на свид. П.Т.В., така и от писмените доказателства, приложени към исковата молба, не се установява управляваният от него специален автомобил в момента на настъпване на ПТП да се е движил на специален режим, с. включени светлинни или звукови сигнали.

 Разпитан в съдебно заседание поддържа, че е пътувал от гр.Монтана за гр.Видин, „връщах се от Монтана за Видин”, но не твърди, да е изпълнявал специална служебна задача, което да е налагало да се движи на специален режим. Свидетелят заявява „при разминаването, тогава изпреварвах някакъв камион с. ремарке”, което му твърдение намира опора в заключението на експертизата, която е констатирала, че този автомобил по неизвестни причини се е намирал в насрещната лента за движение и то при наличие на пътна маркировка – непрекъсната линия М1. Оттук и заключението, че причина за удара е поведението на водача на автомобил С.. Б., който в нарушение на правилата за движение по пътищата извършва маневра „изпреварване” и става причина за настъпилото ПТП.

Относно възражението на ищеца, че за ПТП е съставен протокол и впоследствие съставен и АУАН, с. който се установявала вината на водача на автомобил А. Р., съдът намира следното:

В случай че Протоколът за ПТП е съставен само по данни на участник в настъпилото ПТП, този документ не се ползва с. материална доказателствена сила, а само с. формална, а именно че изявленията, обективирани в него, изхождат от лицето, по чиито сведения е съставен Протоколът за ПТП.

В този случай, ако в съдебния процес страна е това лице и то е удостоверило пред актосъставителя неизгодни за него обстоятелства, този документ би обективирал признание на участника в ПТП.

Но макар и това признание за неизгоден факт да притежава материална доказателствена сила, тя не е обвързваща съда, а следва да се преценява с. оглед на всички обстоятелства по делото – арг. чл. 175 ГПК.

Според Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с. обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.  

В случай че Протоколът за ПТП е съставен по данни на участника в ПТП, но то не е страна в съдебното производство – напр. при предявен регресен иск от застраховател по имуществено застраховане срещу застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), този документ би обективирал свидетелски показания на това лице в писмена форма, които представляват недопустими доказателствени средства в гражданския процес, поради което не притежава материална доказателствена сила и съдът не може да формира своята правосъдна воля въз основа на обективираните в него правнорелевантни факти.

В случая протоколът за ПТП е съставен по данни на участвалите в него лица, отв.Л., управлявал автомобила А. Р. и свид.В., управлявал автомобил С.. Б.. Участникът Л. е страна в производството по предявения срещу него иск от застрахователя.

Признанието на страната на неизгоден за нея факт, макар да притежава материална доказателствена сила, не обвързва съда, а следва да бъде ценено с. останалите доказателства.

От събраните и проверени в съдебното производство доказателства не може да бъде направени извод за виновно и противоправно поведение на отв.А.Л.. Причина за настъпването на ПТП е поведението на другия участник в движението, управлявал автомобил С.. Б..

По възражението за прилагане на АУАН, съставен на ответника и неговата относимост към предмета на спора, съдът намира следното:

На първо място това искане не е заявено своевременно от страната и поради настъпила преклузия за събирането му съдът го остави без уважение. Отделно от това фактическите констатации в АУАН нямат обвързваща доказателствена сила, каквато имат за наказващия орган в производството по определяне и налагане на административно наказание, поради което е в тежест на този орган да докаже извършването на нарушението, участието на извършителя и неговата вина и тъй като съставения АУАН и издаденото НП не се ползват с. доказателствена стойност в съдебното производство, обстоятелствата, изложени в тях подлежат на проверка от съда.

Предвид горното предявения установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици. 

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е договорено и заплатено от ответника. Съобразно чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер в чл.36 от ЗА. Съгласно чл.36, ал.2 ЗА „Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според чл.7, ал.2, т.3 от цитираната Наредба този минимален размер е 600 лева, поради което и възражението за прекомерност е неоснователно.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените от последния разноски в производството съобразно отхвърлената част на иска в размер на 750.00 лева, от които 600 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „З. ОЗК-З. А. ЕИК  xxxx  , адрес на управление г., ул.Света София №7 ет.5, представлявано от А. П.  xxxx   и Р.  xxxx   Д.,  против А.Г. xxx ЕГН xxxxxxxxxx иск с. правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с. чл.411 КЗ, за признаване за установено съществуването на вземане за сумата от 5 028.16 лева, от които 5 013.16 лева представляващи изплатено застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски по щета № 0020-180-0278-2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на депозиране на заявлението, 10.05.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 771/13.05.2019г. по ч.гр.д.№ 1224/2019г. на РС Монтана ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 ОСЪЖДА „З. ОЗК-З. А. ЕИК  xxxx  , адрес на управление г., ул.Света София №7 ет.5, представлявано от А. П.  xxxx   и Р.  xxxx   Д. ДА ЗАПЛАТИ на А.Г. xxx ЕГН xxxxxxxxxx разноските по делото в общ размер от 750.00 лева.  

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: