№ 1198
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ОББ Интерлийз“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№135А, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото адв. З. К.,
против Решение №261844 от 28.06.2021г., постановено по гр. дело
№11387/2019г. по описа на РС-Пловдив, Х гр.с., с което е бил отхвърлен
предявения от дружеството против Б. Н. С. от с. Г., ул. ***, ЕГН ***,
иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание
договор за продажба от 17.09.2007г. на лек автомобил марка „Шевролет“,
модел „Каптива“, с оригинален номер на рама ***. Във въззивната жалба
са изложени съображения за неправилност на решението, като се иска
неговата отмяна и уважаване на исковата претенция.
Ответната страна по въззивната жалба- Б. Н. С. от с. Г., ул. ***,
ЕГН ***, чрез пълномощника си по делото адв. Й. Д., оспорва същата и
иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
1
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата и при служебна проверка за допуснати
при постановяването му нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между
страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от „ОББ Интерлийз“ ЕАД против Б. Н. С.
за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание
договор за продажба от 17.09.2007г. на лек автомобил марка „Шевролет“,
модел „Каптива“, с оригинален номер на рама ***. Ищецът е обосновал
правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че
автомобилът е иззет като веществено доказателство по досъдебно
производство №74/2017г. по описа на Отдел „Криминална полиция“ при
ОД на МВР- Пловдив, по което възникнал спор с ответника на кого
следва да бъде върнат.
От приложените по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства, се установява, че по силата на договор за покупко-
продажба на МПС от 17.09.2007г. ищцовото дружество е придобило от
„Каргоекспрес“ ЕООД правото на собственост на лек автомобил
„Шевролет“, модел „Каптива“, с оригинален номер на рама ***, цвят
черен металик, който е бил регистриран с регистрационен номер ***. На
30.03.2009г. автомобилът е бил противозаконно отнет в гр. В. от
владението на лизингополучателя по сключения от ищцовото дружество
договор за лизинг. На 22.05.2017г. в гр. Пловдив органите на МВР са
2
иззели лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“ с рег. ***. Не
се спори между страните, а и се установява от приложения по делото
протокол от Сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР- Пловдив /на гърба на л.60 от
първоинстанционното дело/ и от заключението на приетата по делото
авто- техническа експертизаа, че оригиналният номер на рамата на
автомобила ***, иззет по досъдебното производство, е бил заличен, като е
изпълнен нов номер на рамата ***. Видно от приложеното свидетелство
за регистрация /л.56 от първоинстанционното дело/ към момента
автомобилът с нанесения неоригинален номер на рама *** и цвят черен е
регистриран с регистрационен номер *** със собственик ответника Б. Н.
С.. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че
автомобилът е бил регистриран от ответника Б. Н. С. въз основа на
договор за покупко- продажба от 28.05.2013г., сключен със З.С.Ш. /л.42
от първоинстанционното дело/.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение,
че е придобил правото на собственост върху автомобила въз основа на
давностно владение, тъй като е получил владението върху него през м.
май 2010г. от лицето З.С.Ш. в катастрофирало състояние и оттогава го
владее, като го е ремонтирал. Това възражение е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.80, ал.1 от ЗС движима вещ се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на пет години. От показанията на св.
З.Ш. се установява, че е придобил автомобила от свой приятел, като
същият е бил регистриран с временни номера. Преди да успее да го
регистрира катастрофирал с него, след което го продал на ответника.
От писмените доказателства по делото /л.69 от първоинстанционното
дело/ е видно, че транзитната регистрация на процесния автомобил е
била извършена на 10.04.2009г., като същата е била валидна до
10.05.2009г. С нотариално заверено пълномощно от 05.05.2010г. /л.118 от
първоинстанционното дело/ З.С.Ш. е упълномощил ответника Б. Н. С.
да управлява в страната и чужбина лекия автомобил, както и да го
продаде на избран от него купувач и определена от него цена след
регистрацията му, както и да го представлява пред КАТ, МВР и всички
останали институции, свързани с управлението, регистрацията,
техническите прегледи и стопанисването на автомобила. При така
установените по делото фактически обстоятелства се налага изводът, че
3
ответникът Б. Н. С. е придобил правото на собственост върху процесния
автомобил по давност, тъй като е упражнявал владение върху него за
период от повече от пет години, считано от упълномощаването му на
05.05.2010г., когато той е получил владението на вещта и неограничена
възможност да я ползва и да се разпорежда с нея, до изземването на
автомобила от органите на МВР на 22.05.2017г. Даже и да се приеме, че
ответникът владее вещта от 28.05.2013г., когато е бил сключен договорът
за покупко- продажба със З.С.Ш., то съгласно разпоредбата на чл.82 от
ЗС той има право да присъедини към своето владение това на
праводателя си, което е от април- май 2009г., при което се налага
изводът, че до 22.05.2017г. давностният срок по чл.80, ал.1 от ЗС за
придобиване правото на собственост върху вещта би бил изтекъл.
Предвид горното предявеният от „ОББ Интерлийз“ ЕАД иск за
признаване на дружеството за собственик на автомобила е неоснователен
и следва да се отхвърли, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят
следва да бъдат осъдени да заплати на въззиваемата страна направените
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в
размер на 1000 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261844 от 28.06.2021г., постановено
по гр. дело №11387/2019г. по описа на РС-Пловдив, Х гр.с.
ОСЪЖДА „ОББ Интерлийз“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №135А, ЕИК *********,
да заплати на Б. Н. С. от с. Г., ул. ***, ЕГН ***, сумата от 1000 лв.-
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5